Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Йорданка
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 4156 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 304191 от 17.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 26335 по описа за 2019 г. на СРС, 33 състав, е отхвърлен
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл.
124 ГПК за признаване за установено, че ищецът С.И.В. не дължи на
ответника „М.“ АД сумата от общо 5 453
лв., от които 5 000 лв., представляващи главница по договор за кредит от
03.07.2009 г., сключен с „А.б.– клон
България“ АД, чието вземане е цедирано на ответника, такса в размер на 60 лв.,
както и 393 лв. разноски по делото, по изпълнителен лист от 06.01.2014 г.,
издаден по гр.д. № 36460/2013 г. на СРС, 76 с-в, по който е образувано изпълнително
дело № 20198410400733 по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяването й по давност.
Недоволен от
постановеното решение, с което предявените искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК са отхвърлени, останал ищецът в първоинстанционното производство,
предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърди
се, че районният съд допуснал нарушение на материалния закон, като приел, че
погасителната давност за вземанията, предмет на спора, е била прекъсната с
налагането на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника по
изпълнителното дело. С въззивната жалба от съда се иска да даде отговор на
въпроса считат ли се валидно извършени всички предприети действия по
принудително изпълнение след прекратяване на същото. В тази връзка се поддържа,
че при прекратяване на изпълнителното производство се заличава с обратна сила
процесуалното правоотношение, в това число и всички действия по принудителното
изпълнение. Взискателят следователно не можел да се позове на действието на
прекъсване на давността, доколкото това прекъсване вече не произвеждало
материални и процесуалноправни последици. Според жалбоподателя, когато е налице
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, тогава
нямало каквито и да било валидни изпълнителни действия и погасителната давност
никога не била прекъсвана. Ето защо обобщава, че в настоящия случай давността
за вземанията е започнала да тече с издаването на изпълнителния лист на
06.01.2014 г. и е изтекла на 06.01.2019 г. Заявеното искане е решението,
постановено от СРС, да бъде отменено, а предявените искове - уважени. Претендират се разноски за
производството.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който същата
се оспорва с доводи за неоснователност. Заявено е становище, че материалният
закон и последиците от валидно прекъсване на погасителната давност са превратно
тълкувани с жалбата, като въззиваемият поддържа, че настъпилият
материалноправен ефект по отношение на вземането няма как да бъде заличен с
обратна сила. В тази връзка се позовава на становището, възприето с т.10 на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС. Проследявайки процесуалното развитие на
изпълнителните производства, образувани въз основа на процесния изпълнителен
лист, заключава, че решението на първия съд е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба оплаквания за пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът и
длъжник по изпълнително дело № 20198410400733 по описа на ЧСИ Н.М., оспорва
изпълнението, позовавайки се на изтекла след производството по издаване на
изпълнителния титул погасителна давност за вземанията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество
решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат. Доколкото
въззивният съд констатира, че със същото решаващият състав на съда не е обсъдил
в цялост събраните по делото доказателства и тяхното значение за правния спор,
намира, че следва да изложи свои мотиви, като даде отговор на въпросите,
пренесени за разглеждане пред настоящата инстанция, в това число и за
основателността на предявените искове.
След така
направените принципни разяснения въззивният съд приема следното:
Изпълнително дело
№ 20148410402669 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано на 05.03.2014 г. по молба на
взискателя „М.“ АД, с която на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено да
проучи имуществото на длъжника, да направи справки и набави документи, както и
да наложи запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД и в
„Уникредит Булбанк“ АД, както и във всички останали банки на територията на
Република България. Към молбата е представен и изпълнителният лист, издаден по
ч.гр.д.№ 36460/2013 г. на СРС, 76 състав.
С разпореждане от
05.03.2014 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното производство,
разпоредил е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, наложил е запор
върху всички сметки на длъжника, открити в изброените в разпореждането банки,
като е разпоредено до същите да се изпратят запорни съобщения, а на длъжника да
се изпрати покана за доброволно изпълнение.
На същата дата /05.03.2014
г./ съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения за наложените запори
върху банкови сметки на длъжника.
Изпратено е и
писмо до НАП - София област, с която държавата е уведомена за започнатото
принудително изпълнение срещу длъжника С.И.В., като позовавайки се на
разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК, съдебният изпълнител е поканил приходната
администрация да изпрати удостоверение, съдържащо информация за размера на
публичните задължения на длъжника.
На 12.04.2014 г.
по делото е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, видно от което същите са в общ размер на 2031,20 лева.
Едва на 01.06.2016
г. по делото е постъпила молба от взискателя „М.“ АД, с която е поискано
налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Си Банк“ ЕАД.
Съдебният изпълнител не е предприел действия въз основа на така постъпилата
молба.
На 14.11.2016 г.
по делото е постъпила молба с идентично съдържание, а с молба от 14.02.2017 г.
взискателят е поискал да бъде извършена справка за наличието на трудови
договори на длъжника, като ако такъв бъде установен – да се наложи запор върху
вземането му за трудово възнаграждение.
С разпореждане от
03.10.2017 г. е наложен запор върху вземането за труд и е изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника „Н.-
авточасти“ ООД.
На 04.05.2018 г.
взискателят е поискал извършване на справка за наличие на банкови сметки на
името на длъжника и налагане на запор, ако такива бъдат установени.
С молба от
22.01.2019 г. взискателят е поискал прекратяване на делото на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и връщане на изпълнителния лист.
С постановление от
13.02.2019 г. производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и са вдигнати наложените запори.
Изпълнително дело
№ 20198410400733 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано на 19.02.2019 г. въз основа
на молба, подадена от „М.“ АД въз основа на същия изпълнителен лист. ЧСИ М.е
овластен да определя способа на изпълнение на основание чл. 18 ЗЧСИ, както и
конкретно е поискано налагането на запори на банкови сметки и на трудовото
възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодател.
С разпореждане от
същата дата /19.02.2019 г./, органът по изпълнението е образувал изпълнително
дело, разпоредил е изпращането на писмо по чл. 191 ДОПК до НАП, наложил е запор
върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от неговия работодател,
наложени са запори на банкови сметки, разпоредено е изпращането на запорни
съобщения.
На 20.02.2019 г. е
изпратено съобщение до НАП София област, като на 09.04.2019 г. по делото е
постъпило удостоверение за наличие на задължения и обезпечителни мерки, от
съдържанието на което се установяват такива в общ размер на 831,62 лева.
На 22.02.2019 г.
са изпратени запорни съобщения до работодателя на длъжника „Н.– Авточасти“ ООД,
както и до „Юробанк България“ АД и до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
С постановление от
07.05.2019 г. ЧСИ Н.М. е присъединил държавата като взискател по изпълнителното
дело.
При така
установеното процесуално развитие на производствата по образуваните въз основа
на процесния изпълнителен лист дела, настоящият състав на съда, намира, че
най-късно, считано от 12.04.2014 г., когато на съдебния изпълнител е представено
удостоверение за наличие на публични задължения на длъжника по делото, видно от
което същите са в общ размер на 2031,20 лева, т.е. държавата на основание чл.
458 ГПК се е присъединила по право като взискател по делото и по арг.от
възприетото с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС становище е
прекъснала давността, е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С посоченото
тълкувателно решение е възприето още, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Ето защо
производството по това изпълнителното дело е прекратено най-късно на 12.04.2016
г. От доказателствата по делото не се установява взискателят да е поискал
извършването на действия по изпълнението в периода 12.04.2016 г. – 12.04.2016
г. От посочената дата насетне извършените действия по изпълнението по това
изпълнително дело са без правни последици, доколкото същите не са валидно предприети
в рамките на висящ изпълнителен процес.
Следователно
давността за вземанията по издадения изпълнителен лист е прекъснала с
налагането на запори на банкови сметки на длъжника на 05.03.2014 г. и с
присъединяването на държавата като взискател по делото на основание чл. 458 ГПК
за публичните задължения на длъжника, във връзка с които по делото на
12.04.2014 г. е представено удостоверението, издадено от НАП.
Настоящият състав
на въззивния съд намира за неоснователни доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата съда жалба, че с перемиране на делото на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК се заличавали с обратна сила и следвали да се считат неизвършени дори
и валидно предприетите в рамките на висящото производство изпълнителни
действия, прекъснали давността за вземанията, предмет на изпълнението. Подобно
тълкуване, от една страна, не произтича от нито една законова норма, а от друга
страна, е в пряко противоречие с възприетото и цитирано и по-горе становище,
застъпено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС,
съгласно което прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Цитираните с въззивната жалба съдебни решения, постановени от състави на
Върховния касационен съд, са постановени по случаи, разкриващи значително различна
от настоящата фактическа обстановка. Така например с решение № 285 от 6.10.2015
г. на ВКС по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о., ГК, се разглежда случай, в който
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са били обезсилени, в която
хипотеза съдът е приел, че следва да се считат обезсилени и неизвършени
изпълнителните действия, съответно, че предприетите изпълнителни действия не са
прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. "В" ЗЗД.
С решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, решаващият състав,
като се е позовал на цитираното и по-горе тълкувателно решение, е разгледал
въпроса за правното значение на постановлението на съдебния изпълнител в
хипотезата на прекратено по силата на закона изпълнително производство и за
валидността на изпълнителните действия, извършени по прекратеното на основание чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
(отм.) изпълнително дело, т.е. за значението на предприетите след
прекратяването по силата на закона изпълнителни действия, а не за валидно
извършените в рамките на висящия изпълнителен процес действия по принудително
изпълнение, годни и прекъснали вече валидно погасителната давност за
вземанията.
С оглед
гореизложеното, съставът на въззивния съд намира за основателни оплакванията, в
която връзка не се съгласява с мотивите на първоинстанционното съдебно решение,
съгласно които давността за вземанията е прекъснала на 03.10.2017 г. с
налагането на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение. Това
действие е извършено извън рамките на висящ изпълнителен процес, с оглед което
и не следва да бъде зачитано.
Съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В тази връзка следва да се посочи, че въз основа
на върнатия на взискателя по прекратеното изпълнително дело изпълнителен лист е
образувано последващо изпълнително дело № 20198410400733 по описа на ЧСИ Н.М.,
по което са извършени валидни изпълнителни действия, които са прекъснали
давностния срок за погасяване на вземанията преди същия да е изтекъл. На
22.02.2019 г. /преди изтичането на 5-годишен срок от последното прекъсване на
давността с извършването на валидни изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 2048410102669/ са изпратени запорни съобщения до работодателя на длъжника „Н.–
Авточасти“ ООД, както и до „Юробанк България“ АД и до „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД в изпълнение на разпореждането на съдебния изпълнител за
пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запори.
Ето защо и към
момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд не е изтекъл
изискуемия петгодишен давностен срок от последното валидно извършено
изпълнително действие, за да се приеме, че вземанията са обхванати от
погасителна давност, с оглед което и предявеният иск е неоснователен. В тази
връзка съдът съобразява, че допуснатото от първия съд по реда на чл. 389 и сл. ГПК спиране на изпълнението по изпълнителното дело с определение от 14.06.2019
г. на СРС е при условието на представяне на гаранция в размер на 500 лева. В
кориците на делото не се съдържат доказателства това да е било сторено от
молителя по обезпечението. Липсва издадена и обезпечителна заповед, т.е.
изпълнението по делото не е било спряно и погасителната давност за вземането е
продължила да тече, като с оглед периода от време не е била изтекла към
посочения момент. Макар и по други мотиви, изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора съвпадат, с оглед което решението следва да бъде
потвърдено
По разноските:
Тъй като въззивната
жалба е неоснователна, разноски за въззивното производство се следват само на
въззиваемата страна. Искане за присъждането им е своевременно заявено, като се
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Същото съдът определя в размера от 100 лева, като съобрази
ниската фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените от
процесуалния представител на въззиваемия действия по защита интересите на
страната, както и обстоятелството, че въззивното производство е протекло в едно
единствено съдебно заседание без събиране на доказателства и без релевиране на
нови доводи, с които защитата на ответника по жалбата да е била поставена в
ситуация на процесуална изненада. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на въззивника.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 304191 от 17.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 26335 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 33 състав.
ОСЪЖДА С.И.В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на „М.“ АД, ЕИК ********, сумата от 100 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.
2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.