РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Д. Ангелов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. А. П., защитник на подс. В. К.
И., срещу присъдата № 2/19.01.2024 г. по в.н.о.х.д. № 667/23 г. по описа на
ОС-Хасково, с която е осъден, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК,
на четири години лишаване от свобода при „общ“ първоначален режим на
изтърпяване, и глоба от 50 000 лева за престъпление по 242, ал. 2, пр. 1 вр. чл.
18, ал. 1НК, и е извършено разпореждане с веществените доказателства и
разноските.
Жалбата е своевременно депозирана. В нея е обосновано недоволство
от санкционирането, като е наблегнато на смекчаващите обстоятелства.
Формулирано е искане за намаляване срока на основното наказание и за
условно осъждане.
При пренията адв. П. не изложи нещо повече от писмено представените
аргументи. Потвърди възражението си срещу санкционния избор на
решаващата инстанция и искането си за неговата промяна.
Подс. И. се присъедини към оформеното от своя защитник искане и
обостовката му.
Представителят на АП-Пловдив е на мнение, че присъдата е правилна и
1
законосъобразна и подлежи на потвърждаване.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на
мотивите на обжалваната присъда, прие, че и двете жалби не са
основателни.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27-ма
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Въз основа на събраните и изброени в мотивите на присъдата гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства и няколкото експертизи
окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подс. В. К. И. е на 47 години. Той е български гражданин, роден и
живущ в гр. Х.. Женен е и има две деца, едното от които пълнолетно. Има
средно образование. Не е осъждан, нито е проявявал в миналото
противообществено поведение от друго естество. Има тежък здравословен
проблем, тъй като страда от изострена хронична сърдечна недостатъчност
след прекарен през 2019 г. исхемичен мозъчен инсулт с левостранна пареза.
И. работел като шофьор в международния транспорт от 2002 год., а на
01.11.2021г. сключил трудов договор с „А.“ ЕООД гр. Х. с управител св. А.П.
за работа като шофьор на товарен автомобил. Дружеството-работодател
осъществявало международни превози, но не притежавало собствени товарни
автомобили, а за нуждите на дейността си наемало такива от „П.“ ЕООД, клон
Б..
При постъпване на работа подсъдимият поискал да извършва
транспортни курсове само до Т. и обратно. Като причина изтъкнал, че
познава добре границата и процедурите по нея. Работодателят му се съгласил.
За изпълнение на служебните задължения на подсъдимия му била
предоставена транспортна композиция, включваща товарен автомобил марка
„В.“, рег.№ ********* с прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, рег. №
*******. С тази композиция работел само той и в тази връзка само той имал
ключ за нея. След всеки курс я оставял на паркинг в района на гр. Я.. Най-
често товарел от Т. материали за производствените нужди на мебелното
предприятие „В.“, чиято база са намирала там. След това намирал начин да се
прибере у дома си в гр. Х..
През деня на 01.03.2023г. св. А.П. получил заявка от спедитори за
товарене на стока от района на гр. Ч. в Т. на следващия или по-следващия
ден. Решил да я възложи на подсъдимия, който бил почивал няколко дни след
последния си курс. Следобед му се обадил по телефона и го информирал за
ангажимента. По-късно същия ден двамата се срещнали на изхода на гр. Х.
към гр. Д. и св. П. предал на подс. И. разрешително за пътуване, пари за
гориво и за пътни разноски. Последният отпътувал за района на гр. Я. със
собствения си лек автомобил „М.“, рег. № ******.
2
Било към 20:45 часа, когато потеглил с товарната композиция за Т., като
през гр. Е. и с. П., община С. се насочил към ГКПП „К.А.“. Там пристигнал
около 22:50 часа. Съгласно установения ред на граничния пункт отишъл на
паркинг „К.А.“, където водачите изчаквали реда си за преминаване на
българо-турската граница. По време на споменатото придвижване съзнателно
не поставил своята карта на водач в тахографа на товарния автомобил. По
този начин не можело да се удостовери, че зад волана бил той. Причината за
това били прикритите в тайник в матраците на двете легла в кабината 31 760
грама марихуана, които И. възнамерявал да контрабандира и пласира с
печалба в Т..
Сетне си напазарувал от разположения в района на паркинга
хранителен магазин и нощувал в кабината.
Около 07:20 часа на втори март подсъдимият поставил картата си на
водач в тахографа и потеглил към ГКПП “К.А.“. Около 8:30 часа се
установил на трасе „Изходящи товарни автомобили“, за да премине
границата с Т.. По това време на работа на трасето била св. К.Н., чиито
задължения обхващали документален контрол и претегляне на
преминаващите товарни автомобили. След въвеждане данните на товарната
композиция тя установила, че за същата има заложен в системата на „Пътни
такси и разрешителни режими“ сигнал за извършване на пълна физическа
проверка, т.е. щателна митническа проверка /ЩМП/, рентгенов контрол и
проверка на кабината. Веднага уведомила за това св. С.В., който бил на смяна
на платното за изходящи товарни автомобили и осъществявал физическия
контрол.
Св. В. отклонил композицията за проверка с рентген, при която не
установил подозрителни зони (подсъдимият пътувал ненатоварен към Т., като
полуремаркето е било празно). След това пристъпил към първичен физически
контрол, като започнал от кабината на водача. Веднага му направила
впечатление силната миризма на ароматизатори, каквито били разположени
на много места в нея. След това възприел необичайна форма на двете легла,
разположени едно над друго зад седалките. Върху горното легло били
поставени завивки, а върху долното – чаршаф, възглавница, юрган и раница с
лични вещи и дрехи на подсъдимия. И двете легла имали странни неравности,
издутини и различна дебелина. При докосване били необичайно твърди и се
чувало шумолене, характерно за материя от полиетилен. Свидетелят попитал
И. дали има нещо в матраците, на което получил отрицателен отговор.
Тъй като у него се породило съмнение, св. В. извикал колегата си св.
И.С. за съвмества физическа проверка на подозрителните матраци. Започнали
от долното легло, което било неестествено деформирано и по-дебело от
типичното. Матракът на леглото бил поставен в калъф, закопчан с цип. При
издърпване на ципа двамата митнически служители установили, че вместо
матрак в калъфа има поставени 46 на брой полиетиленови пликове,
прозрачни, вакуумирани, съдържащи зелена листна маса. Сетне свидетелите
3
В. и С. отварили калъфа на матрака на горното легло и попаднали на същата
находка. Изброили 18 на брой пликове.
Подсъдимият обявил, че не е наясно с наличието и съдържанието на
пликовете, като изтъкнал, че близо седмица след последния курс
композицията била на паркинг. Св. В. пристъпил към извършване на полеви
наркотест, като за целта срязал опаковката на един от пликовете. Веднага
усетил характерния остър мирис на канабис, а при тестване съдържанието му
реагирало точно на канабис.
Двамата митнически служители информирали за констатациите си
разследващ митнически инспектор. Св. В. останал на място до идването му, за
да запази местопроизшествието. След пристигането на разследващ орган бил
извършен оглед /вж. т. I, л. 2-4/, с което първо действие по разследването
започнало, на осн. чл.212 ал. 2 НПК, досъдебното производство.
Непосредствено след това с протокол за претърсване и изземване /вж.
т.I л. 8-12 ДП/ били иззети установените в кабината на влекача пакети, които
се оказало, че са общо 64 на брой с бруто тегло 39,550 кг., като всеки от тях
съдържал зелена суха листна маса. Били номерирани от № 1 до № 64. Била
иззета и товарната композиция – товарен автомобил марка „В.“, рег.
№********* с прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, рег. № *******,
ведно с контактен ключ и регистрационни талони.
В протокол за оглед на веществени доказателства са отразени резултати
от извършен такъв на 8.03.2023 год., при който всеки пакет бил претеглен и от
всеки един била иззета представителна проба /вж. т. II, л. 43-154 ДП/. Общото
нето тегло на всичките 64 пакета се оказало 31,760 кг., а теглото на
представителните проби - 16 грама. В пакетите били поставени цветни
листчета с четири различни цвята – жълт, розов, оранжев и зелен. В
съответствие с всеки от цветовете пакетите били обособени в четири групи –
първа, с поставени листчета в жълт цвят, втора – в розов, трета – в оранжев и
четвърта - зелен.
Видно от заключението на приложената на л. 60-61 от втория досъдебен
том физико-химическа експертиза, веществото във всичките 64 бр. пакети е
коноп /марихуана, канабис/, като в различните групи обекти /пакети/ е
констатирано различно съдържание на активен наркотично действащ
компонент (тетрахидроканабинол), вариращо от 10,8 до 20,2 тегловни
процента, както следва: първа група – с общо нетно тегло 12,910 кг. и
съдържание на тетрахидроканабинол от 15,1 тегловни процента, втора - с
общо нетно тегло 9,420 кг и съдържание на тетрахидроканабинол от 20,2
тегловни процента, трета - с общо нетно тегло 8,435 кг и съдържание на ТХК
от 17.3 тегловни процента и четвърта – с общо нетно тегло 0,995 кг. и
съдържание на ТХК от 10,8 тегловни процента.
Марихуаната е включена в Списък І - Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
4
медицина към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с МПС №****** год. на осн чл.3 ал.2 т. 1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите. Тези
растения съдържат наркотични вещества, нямат легална употреба, пазар и
производство и са под контрол съгласно Единната конвенция за
психотропните вещества на ООН, ратифицирана от Република България,
както и съгласно ЗКНВП.
Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на 1 грам
марихуана е 4 лв., а на 1 грам марихуана, пласирана на улицата, възлиза на 6
лв., без изискване за процентно съдържание на активния компонент.
Следователно стойността на намерената в процесния товарен автомобил
марихуана взлиза на 127 040 лв.
Заключение на назначената автотехническа експертиза, приложено в
том II, л. 89 – 157 ДП, сочи, че оформянето на допълнителни кухини в
матраците на горно и долно легло чрез премахване на пружинните пакети е
сравнително лесно, като не са необходими специални знания и умения за
това, а единствено време в рамките на около 5 минути за манипулация на
всяко от леглата. С добавяне времето, нужно за поставяне на пакетите в тях,
общо необходимото време става около 20 минути.
Същото заключение констатира, че управляваната от подсъдимия
товарна композиция има тахографско устройство. Въз основа на неговия
анализ се установява, че за периода 23.02. – 2.03.2023 год. в гнездото му била
поставяна единствено картата на водача В. К. И., което се е случило на
23.02.23г., на 24.02.2023 и на 2.03.2023 год. в 7:40 часа. В същото време се
установява движение на товарния автомобил на 01.03.2023 год. без поставена
карта на водача в тахографа, а именно за времето от 20:44 до 22:52 часа
/системният час на устройството не е по източноевропейско време, а по UTS,
т.нар координирано универсално време/.
Тези констатации се подкрепят от отразеното на камерите на АПИ по
маршрута на движение на инкримнирината товарна композиция в 21:10 часа в
района на с. К., област Я., в 22:32 часа в района на с. П., община С. и в 22:38
часа на АМ “М.“ по посока към ГКПП“К.А.“.
Приложената на л. 2-9 от втория досъдебен том съдебномедицинска
експертиза сочи, че последиците от прекаран от подс. И. през 2019 г.
исхемичен инсулт са напълно отзвучали и към настоящия момент не оказват
никакво влияние върху здравословното му състояние. Уточнено е, че страда
от дилатативна кардиомиопатия, съчетана с артериална хипертония и ляв
преден хемиблок. Пояснено е, че заболяването протича с периоди на ремисия,
която продължава с години, съчетани с инцидентни пристъпи на изострена
сърдечна недостатъчност. Оформено е заключението, че такава
продължителна ремисия е била налице от 2019 год. до задържането на
подекспертния, през който период безпроблемно е изпълнявал трудовите си
5
задължения като шофьор на тежкотоварен автомобил. След задържането му е
получил пристъп, заради който бил лекуван в кордиологичното отделение на
МБАЛ гр. Х.. Там пристъпът бил овладян и пациентът бил изписан с
подобрение и компенсация на застойния синдром.
ПАС споделя виждането на първата инстанция, че изложените
експертни заключения са обективни, подробни, разбираеми и очевидно
компетентно поднесени.
С постановление от 27.04.23г. инкриминираният товарен автомобил и
полуремаркето му били върнат на ЕООД „П.“, клон Б. /вж. л. 97 от втория
досъдебен том/.
*
Тези фактически констатации, фиксирани и в обвинителния акт, са
базирани на досъдебните доказателствени материали, между които не се
забелязват непреодолими противоречия по фактите, вкючени в предмета на
доказване. ХОС е изградил своите заключения в съответствие с изискванията
на чл. 13 и 14 НПК и е оформил коректната констатация, че изявлението на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от събраните доказателствени и
експертни сведения. Не се установява пренебрегване или преиначаване
съдържанието на доказателствени и експертни източници, използване на
информация, която не е събрана по съответния ред, и игнориране на доводи и
съображения на страните.
При съдебното разглеждане на делото не се и навеждат възражения за
нарушаване реда за събиране, проверка и оценка на доказателствения
материал, които да бъдат предмет на коментар във въззивното решение.
Правилно в мотивите на присъдата е обърнато внимание на
депозираните на 10.03.23г. обяснения на подсъдимия, според които приел да
извърши услуга на неизвестни лица, като превози до турския град О. два
големи чувала с чай (които постави в калъфите на матраците в кабината си)
срещу възнаграждение от 1500 евро – вж. л. 38 от първия досъдебен том. И
правилно е счетено, че прокурорът с основание е отхвърлил тази версия и е
изложил фактическа констатациа за знание от страна на И. за наркотичното
съдържание на прикритата в матраците зелена листна маса. Очевидно е, че
още на първата процесуална фаза коментираните обяснения са се оказали
опровергани от останалите доказателства, кореспондиращи помежду си,
както и с експертните заключения. С изявлението си по чл. 371, т. 2 НПК
подс. И. се е и отказал от разискваната лъжлива версия, така че понастоящем
спор по фактите не стои на вниманието на въззивната инстанция (а и не би
могло предвид проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на т. 2
на чл. 371 НПК).
**
С оглед изложените фактически констатации материалноправното
окачествяване на извършеното деяние е коректно. Първият съд е бил прав да
6
приеме, че с деянието си в инкриминираните време, място и обстановка подс.
И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 242, ал. 2, пр.1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Разсъжденията относно отделните обективни и субективни
съставомерни признаци, както и за окачествяване на посегателството като
опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК са изцяло споделими, поради което
въззивната инстанция няма да ги преповтаря, а направо препраща към тях.
Впрочем в жалбата не се съдържа и оплакване за някакво нарушение на
материалния закон, с което въззивната инстанция изрично да се занимае.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Санкционният избор на окръжния съд е съобразен с критериите за
определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством
оценяване степента на обществена опасност на деянието и дееца, а вторият –
посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на
личността на дееца, които не са свързани с обществената й опасност. Преди
това е достигнал до правилен извод за сумарното отегчаващо-смекчаващо
действие на противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства.
Решаващата инстанция е била права да отчете смекчаващия капацитет
на отличната характеристика на личността на подсъдимия – той има
установен социален статус и чисто съдебно минало, труди се и е създал
семейство, за което се грижи. Всички тези обстоятелства дават благоприятна
прогноза за бъдещо поведение, насочено към спазване на обществените
изисквания.
С основание по-нататък е отчетено като смекчаващо обстоятелство с
особена тежест влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Очевидно
е, че прекараният инсулт, съчетан с дилатативната кардиомиопатия,
артериална хипертония и ляв преден хемиблок ще причинят на подс. И.
съществени затрудния при пребиваването в затворнически условия, на
каквито несгоди другите лишени от свобода не са подложени.
Отделно смекчаващо обстоятелство – това е недовършеността на
престъплението, която бездруго е снижила степента на обществената му
опасност.
ХОС е изложил изцяло споделими съображения и за своя отказ да
отчете при определяне на наказанията твърдени от защитата разкаяние,
критично отношение към извършеното и съдействие за неговото разкриване.
Изброил е досъдебните разпити на И., в нито един от които не личи нито
съдействие, нито разкаяние. Що се отнася до неговото изявление по чл. 371, т.
2 НПК, третирането му като обстоятелство с индивидуализиращо значение не
е и допустимо, както е посочено и в цитираната от ХОС съдебна практика.
Става дума за признание като необходима предпоставка за приложение на
7
желаната диференцирана процедура. А уверението за съжаление, изложено
при първоинстанционните прения, очевидно е с чисто декларативен характер,
както е приела проверяваната инстанция. Времето и обстановката, когато е
изказано, а също лаконичността му, говорят за нищо незначещо изявление,
целящо преди всичко създаване на предпоставка за намаляване на бъдещите
наказания. Става дума за гола декларация, която не свидетелства за морално
похвални или поне искрени подбуди.
Правилно към групата на отегчаващите обстоятелства са отнесени
гоямото количество и стойност на престъпния предмет (64 пакета марихуана
с тегло около 32 кг., с висок ТХК (на по-голямата част от пакетите – 15 и
повече тегловни процента) и висока стойност – 127 040 лева. Идеята на адв.
П., че въпросната стойност следвало да се отчете не в отегчаващ смисъл, а
всъщност – в смекчаващ, тъй като стойността трябвало да бъде сравнена с
типичния (?) пример за контрабанда на наркотици за милиони лева, не отчита,
че МРЗ към инкр. момент е била 780 лева, което означава, че съставомерният
праг за големи размери е надхвърлен десетки пъти и дори достига до
следващата граница – „особено големи размери“.
Обстоятелство с безсъмнени отегчаващи свойства – това е
осъществената от подсъдимия предварителна подготовка, включваща
изработване на тайник, неактивиране на картата си в тахографа при
придвижването до границата с цел затрудняване на бъдещо разследване и
силното ароматизиране на кабината. Въпросните усилия за апокрифно
превозване на престъпния предмет през граница на страната имат значим
отегчаващ капацитет, доколкото говорят за покачване степента на обществена
опасност на дееца. Отегчаващата способност на посочения комплекс
обстоятелства се оказва допълнително завишена от факта на злоупотреба с
доверието на работодателя, в чийто именно автомобил бил монтиран
тайникът и към когото И. подготвил насочване на подозрение при евентуално
залавяне.
Користните подбуди, които не са включени в обективната страна на
съставомерното по чл. 242 НК посегателство, са отделно отегчаващо
обстоятелство. Става дума за прогнозираната печалба от пласирането на
наркотика зад граница.
Въззивният съд се съгласява с преценката на първата инстанция за
наличие предпоставките по чл. 55, ал. 1 НК (във връзка с чл. 58, ал. 4 НК) за
индивидуализиране на кумулативната санкция под минимумите на двете
образуващи я наказания. Смекчаващите обстоятелства са многобройни, а едно
от тях – тежкото здравословно състояние на И., носи изключителен характер.
При все влиянието на множеството отегчаващи обстоятелства се налага
изводът, че и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко. Оказва
се коректно и първоинстанционното решение за срока на лишаването от
свобода. Според ПАС наложените четири години точно съответстват (според
изискванията на чл. 54 и чл. 35, ал. 3 НК) на опасността и укоримостта на
8
престъплението и личността на извършителя.
Що се отнася до кумулативната глоба, нейният размер правилно е
индивидуализиран на 50 000 лева (1/2 от предвидения й минимум според
указанието по чл. 55, ал. 2 НК), като е взето предвид влошеното имуществено
положение на дееца.
Настоявайки за определяне на наказание лишаване от свобода, по-ниско
от четири години, защитата не се позовава на нито едно неотчетено
обстоятелство със смекчаващи свойства, а насочва своето недоволство към
стореното от ХОС отмерване на тежестта и силата на наличните смекчаващи
обстоятелства. Това оплакване е неоснователно. Изтъкнатото чисто съдебно
минало има неголяма смекчаваща способност, тъй като всъщност е норма на
живот в обществето и не намеква за някакво необичайно отношение или
поведение на дееца. Изложеното признание на фактологията в обвинителния
акт от негова страна е обхванато от съкратеното съдебно следствие, т.е. не
носи индивидуализиращо значение, както по-горе беше казано, а
здравословното състояние на подсъдимия е съобразено като изключително
смекчаващо обстоятелство и заради него именно е избран срок на лишаването
от свобода повече от два пъти по-нисък от десетгодишния минимум.
По-голяма снизходителност би компрометирала постигането на целите
по чл. 36 НК, тъй като би влязла в явно противоречие с принципа на
справедливостта, прогласен в споменатата норма на чл. 35, ал. 3 НК.
**
Не се нуждаят от изрично споменаване и анализ съображенията на
първата инстанция за приспадане времето на задържането на подс. И. под
стража, за разпореждане с вещественото доказателство и относно разноските.
ПАС споделя приложения подход при решаване на тези въпроси.
Въззивната инстанция не откри основания за отменяне или изменяне на
присъдата.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 19.01.2024 г. по н.о.х.д. № 667/2023
г. на Хасковския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10