ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1898
гр.Плевен, 19.09.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 394 по
описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.78 ал.7 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Постъпило е искане от Председателя на Националното
бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски представляващи
възнаграждението на назначен за служебен защитник адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на л.св.С.Ш.- касатор по касационно адм.дело
№394/2022г. по описа на Административен съд-Плевен. Иска се и издаване на
изпълнителен лист в полза на НБПП. Към писмото е приложено Решение
№Пл-366-1-16934/2022 от 09.08.2022г. на Председателя на НБПП, с което на
основание отчет №366-1/2022г. за предоставена правна помощ от адв.М.Д. по
касационно адм.дело №394/2022г. по описа
на Административен съд-Плевен и на
основание чл.24 изр.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв.Д. е
определено да се изплати възнаграждение в размер на 360лева.
След като се запозна с искането на НБПП и съобрази
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение №152/05.04.2022г. по адм.дело №252/2021г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.С.С.Ш.
– изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора
Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане
на обезщетение в размер на 10000лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 28.02.2019г. до 29.03.2021г., в резултат на подлагане на жестоко,
нечовешко отношение и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието“лишаване от свобода“ в затвора Белене, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като със същото решение е
оставено без уважение искането на ГДИН-София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В хода на производството по адм.дело №252/2021г. за служебен
защитник на л.св.Ш. е назначена адв.Д.,
която е осигурила процесуално представителство на ищеца до приключване на
делото с влязъл в сила съдебен акт. Срещу решението е подадена касационна жалба
от л.св.Ш. и касационна жалба от адв.М.Д. – служебен защитник на ищеца, като с Решение
№345/07.07.2022г. по касационно адм.дело №394/2022г. по описа на
Административен съд Плевен първоинстанционното решение е оставено в сила.
При така установеното от към факти, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 27а
от Закона за правната помощ лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи,
какъвто не е процесният - лицето, на което е предоставена правната помощ, е
ищец в производство по реда на 284 и сл. от ЗИНЗС и правната помощ е
предоставена на основание чл.
23, ал. 3 от ЗПП по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата
на ал.
1 поради задължително предвидена по закон адвокатска защита, резервен
защитник или представителство.
Съгласно чл.78 ал.7 от ГПК са предвидени две
възможности за възстановяване на направените от НБПП разноски: ако претенцията
на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ
съразмерно с уважената част от иска; в случаите на осъдително решение лицето,
получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В конкретния случай е неотносима
разпоредбата на чл.78 ал.7 изр.първо от ГПК, която урежда случаите, в които
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото
случаят касае изплатеното на адв. Д. възнаграждение в касационното
производство, в което касационната жалба на л.св.Ш. не е уважена. Не е налице и
хипотезата на чл.78
ал.7 изр.второ от ГПК, тъй като макар касационната жалба на л.св.Ш., който
е получил правната помощ да не е уважена, постановеното съдебно решение не е
осъдително.
Предвид това е приложимо общото правилото на чл. 94 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК за безплатна защита и правна помощ.
Що се касае до позоваването на чл. 189
от НПК в искането на НБПП, то същото е неоснователно, тъй като тази норма
не е приложима субсидиарно в административния процес.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ
за присъждане на разноски по касационно адм.дело №394/2022 по описа на
Административен съд-Плевен в размер на 360лева, представляващи определено с
Решение № Пл-366-1-16934/2022 от 09.08.2022г.
на Председателя на НБПП възнаграждение за правна помощ, предоставена от адв.М.Д..
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на НБПП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/