РЕШЕНИЕ
Номер 25706.11.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоII-РИ СЪСТАВ
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Секретар:Р** А. Г**
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20205600500708 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 210 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 1912/2019 г., РС Хасково
е осъдил Ю. К. Ш. от гр. Х* да заплати на Б. Т. А. от гр. Х* сумата от 5 670 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на непозволено
увреждане, настъпило на 15.08.2017 г., а именно нанесена му средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 15.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 6480 лв. като неоснователен и недоказан
отхвърлил.
Съдът е осъдил Ю. К. Ш. от гр. Х* да заплати на Б. Т. А. от гр. Х* сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
непозволено увреждане, настъпило на 15.08.2017 г., а именно нанесена му средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със следващата
се законна лихва върху тази сума, считано от 15.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен и
недоказан отхвърлил.
Съдът е осъдил Ю. К. Ш. от гр. Х* да заплати по сметка на РС Хасково ДТ в размер
на 346,80 лв.
1
С Определение № 1124 от 13.07.2020 г., постановено по същото дело съдът е осъдил
Ю. К. Ш. от гр. Хасково да заплати на Б. Т. А. от гр. Х*о сумата от 946,97 лв. направени по
делото разноски.
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения иск за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000
лв, както и в частта, в която съдът е отхвърлил искът за причинени имуществени вреди до
пълния предявен размер от 6480 лв. е останал въззивникът Б. Т. А. , който обжалва в срок.
Твърди,че съдът необосновано приел,че дължимото обезщетение за претърпените вреди
следва да бъде определено в размер на 3000 лв., без да отчете в пълен обем ангажираните по
делото доказателства, установяващи причинените му увреждания, срока на лечение и
възстановителния период. На следващо място твърди,че неправилно съдът отхвърлил искът
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800 лв.
,представляващо платено адвокатско възнаграждение по воденото ДП № 93/2017 г. по описа
на ОСО- ОП Хасково. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС
Хасково в обжалваните части и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи
исковете в пълния предявен размер. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор.
Недоволен от постановеното решение в частта,в която съдът е осъдил Ю. К. Ш. да
заплати на Б. Т. А. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 15.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 15.08.2017 г.
до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъден да заплати сумата от 5670
лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото увреждане,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 15.08.2017 г.
до окончателното й изплащане е останал въззивникът Ю. К. Ш. който обжалва в срок.
Твърди,че в обжалваната част решението е неправилно, т.като не било установено
безспорно една от главните предпоставки, а именно наличието на причинно следствена
връзка между деянието и увреждането. При липса на представени доказателства съдът приел
за доказани направените разходи за поставяне на импланти и дентални манипулации. Също
така необосновано съдът приел,че искът за присъждане на обезщетение е основателен и е
уважил същия в размер на 3000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Хасково в обжалваните части и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли исковете изцяло. Моли да бъдат присъдени и направените по делото, пред
двете инстанции, разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор.
Няма постъпила въззивна жалба против постановено от РС Хасково Определение №
2
1124 от 13.07.2020 г., с което е допълнил постановеното по делото решение в частта на
разноските.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценена по
същество те са неоснователни. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на страните не се дължат разноски за
настоящата инстанция.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, предявени от Б. Т. А. от гр. Х* против Ю. К. Ш. за сумата от 6 480 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на непозволено
увреждане, настъпило на 15.08.2017 г., а именно нанесена му средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 15.08.2017 г. до окончателното й изплащане и за сумата
от 10 000 лв. ,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на същото деяние, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 15.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани до размер на
3 000 лв.- искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и до размер на 5670 лв.
– искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в който размер е уважил
исковете, като в останалата част до пълния предявен размер,съответно от 10 000 лв. и от
6480 лв. е отхвърлил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272
от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен
от направения от решаващия съд.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, подадена от Б. Т. А. от
гр. Х* за необоснованост на съдебния акт, в частта, в която са отхвърлени исковете.
За да отхвърли предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 800 лв., представляващо платено възнаграждение на адвокат
в ДП № 93/2017 г. по описа на ОСлС при ОП Хасково, РС Хасково е приел, че по делото
няма представени доказателства за сторен разход в този размер. Този извод на съда е
правилен. В приложеното по делото НОХД № 513/2019 г. по описа на РС Хасково липсват
доказателства за направени от ищеца разходи в това производство за възнаграждение за
адвокат. Доказателства за такъв разход не се представиха и пред въззивната инстанция.
3
За да присъди сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът е приел за безспорно установено, че в резултат на
деянието ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания. При определяне
на този размер съдът отчел всички събрани по делото доказателства установяващи вида на
вредите и периодът на възстановяване. Правилно при определянето на този размер съдът е
отчел и съпричиняването на резултата от страна на пострадалия. От събраните по делото
гласни доказателства и приложеното НЧХД № 1004/2017 г., по което подсъдим е бил
пострадалия Б* А*, безспорно се установява,че всъщност той първи е нанесъл удар на Ю*
Ш* и е предизвикал сбиването. Ето защо с оглед вида и характера на увреждането, периодът
на възстановяването и при установеното съпричиняване правилно съдът е определил
обезщетение в размер на 3000 лв. Така определеният размер е съобразен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, и достатъчно да компенсира тези вреди.
Неоснователно е направеното от въззивника Ю* Ш* възражение за необоснованост
на съдебния акт в частта, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 3000 лв.
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Към казаното по-горе следва да
бъде добавено, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
за причинените на ищеца вреди, доколкото безспорно е установено извършеното от
ответника деяние, неговата противоправност и вината му - съгласно чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна затова дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на деец. Споразумението има характер на влязла в
сила присъда. Видно от приложеното по делото НОХД № 513 по описа за 2019 г., е, че е
одобрено споразумението, сключено между РП Хасково и и адв. Георгиев, защитник на Ю.
К. Ш. , по силата на което Ш* е признат за виновен в това,че на 15.08.2017 г. в гр. Х*
причинил на Б. Т. А. от гр. Х* средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи
горен ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „ пробация“.
Неоснователно е направеното от въззивника Ю* Ш* възражение във въззивната
жалба за необоснованост на съдебния акт в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в
размер на 5670 лв. за претърпени имуществени вреди, свързани с проведеното лечение на
причиненото от Ю* Ш* увреждане, поради липса на причинно следствена връзка между
деянието и увреждането. Действително по делото ищецът не е направил искане за
назначаване на СМЕ, но от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да
бъде направен извод, че сторените разходи са именно за провеждане на лечение за
отстраняване на последиците от причиненото му нараняване. Видно от представеното по
делото СМУ № 364/2017 от 16.08.2017 г. е че при сбиването Б* А* е получил в областта на
лицето следните наранявания: рана с неравни ръбове, зашита с хирургически конци и
дължина 1,5 см. по хода на дясната вежда, във външния й край; оток с кръвонасядане с
петнист морав цвят в областта на дясната скула; драскотина с равна червена повърхност с
червен цвят и размери 30/3 мм над дясната носно устна гънка и успоредно на нея; липса на
4
първи горен ляв зъб, гнездото хлътнало, в дъното има кървави материи. Първоначално е
проведено лечение в гр. Х* и е поставен имплант /св.З* А*/, като след това се е наложило
нова интервенция в гр. П* за отстраняване на поставения имплант, поставяне на кост и
мембрана, след което отново на имплант на мястото на липсващия зъб. В представените
писмени доказателства – фактури за извършени разходи са посочени именно тези
интервенции.Ето защо следва да се приеме,че сторените разходи са именно във връзка с
проведеното лечение за отстраняване на последиците от причиненото му нараняване.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210 от 06.03.2020 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 1912 по описа на съда за 2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5