№ 4
гр. Видин , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена С. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Е.
в присъствието на прокурора И. И.
като разгледа докладваното от Милена С. Стоянова Гражданско дело №
20201320101571 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 530 от ГПК във вр. с чл.19, ал. 1 от ЗГР.
Делото е образувано по молба на C. О. П. от с. Градец, общ. Видин, чрез адв. Л. Ф., с
която иска да бъде постановено решение и да бъде допусната промяна на собственото й
име, като за в бъдеще да носи името А.. Твърди се в молбата, че молителката е кръстена с
името C., като родителите са имали намерение да я кръстят на дядо по майчина линия А..
Посочва, че докато молителката била на ниска възраст умалителното име „C.“ не й
създавало проблеми, но в младежките години започнала да усеща някакво пренебрежение
към личността когато връстници и познати я назовавали с името й, сякаш се обръщали
към някакво малко дете.
Посочено е също, че поради съвпадение на личното име на молителката с името на
фолк певица, същата ставала жертва на подигравки и неуместни шеги. Изтъква се дори
случай, когато кандидатствала за работа на сериозни позиции и при телефонни разговори от
страна на работодател, чувала отсреща несериозни реплики по отношение на собственото
си име.
Молителката счита, че името й е осмиващо, опозоряващо и обществено неприемливо,
поради което желае промяна на собственото си име от „C.“ на „А.“.
В с.з. молителката, чрез процесуален представител уточнява, че името „C.“ е
осмиващо, защото ставала обект на подигравки заради името на фолкпевица. Опозоряващо
е, защото нейното субективно чувство е да се казва „А.“. Обществено неприемливо е защото
името „C.“ е умалително име на непълноценен човек, незрял човек.
1
Заинтересованата страна Община Видин, чрез процесуален представител е изразила
становище, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата.
Контролиращата страна РП – Видин, чрез процесуален представител е оспорила
молбата като неоснователна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от
фактическа страна:
От представения препис на удостоверение за раждане от 08.01.1990г., изд. от ОНС
Видин, се установява, че молителката С. О. П. с ЕГН ********** е с родители П. А. С. и О.
П. С.. Удостоверението е издадено въз основа на акт за раждане № 17 от 08.01.1990г.
Разпитаните по делото свидетели П. А. С. – майка на молителката и Марияна О. М. –
сестра на молителката, посочват че молителката е кръстена с името C. на дядо си по
майчина линия, който се казва А.. Свидетелките посочват, че молителката често била
срещала подигравки заради името си като ученичка и към нея се отнасяли несериозно. Не е
срещала трудности заради името си при извършване на административни услуги.
Свидетелите се обръщат към нея с името C., защото са свикнали с това име. Според
майката на молителката името не е опозоряващо, но тя не си го харесва. Според сестрата на
молителката, името е опозоряващо.
От представените писмени доказателства, се установява, че молителката не е
осъждана, срещу нея няма образувани наказателни производства, няма образувани
изпълнителни дела.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен
гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В настоящия
случай не се установява наличието на нито една от изброените предпоставки на закона.
Молителката е със собствено име „C.“, което не е осмиващо и опозоряващо, нито
обществено неприемливо. Името „C.“ е умалително на името „А.“. Общоизвестно е че към
лицата, носещи собствено име „А.“, респ. „А.“ умалителното обръщение е „C.“, респ. „С.“.
В този смисъл съдът не споделя доводите на молителката, че умалителното име „C.“ е
2
асоциация с име на непълноценен и незрял човек, което било обществено неприемливо.
Неоснователни са и доводите, че името било осмиващо защото се свързвало с име на
фолкпевица. Името само по себе си не съдържа никакво звучене, което да сочи на негативно
и подигравателно отношение или да означава обиден епитет или квалификация. Името „C.“
не е и опозоряващо, както твърди молителката. Само и единствено субективното й чувство,
че иска да носи името „А.“ не може да бъде основание да се приеме, че името е
опозоряващо.
В чл. 19, ал. 1 от ЗГР е посочено, че промяна на името може да се допусне и когато
важни обстоятелства налагат това. В конкретния случай, извън посочените по-горе, а
именно, че името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, молителката не е
изтъкнала други важни обстоятелства, които да обосновават исканата промяна на
собственото име. Името на всяко лице е основна част от неговата идентичност. То
изпълнява изключително важни функции свързани с идентификацията, индивидуализацията
и като цяло участието на едно лице в обществото. По тази причина, след вписването на
трите имена на всяко лице в акта за раждането му, основанията за промяна на която и да е
част от името са строго определени в закона. Субективното усещане на молителката не е
достатъчно, за да се извърши промяна на името й, а то следва да намери отражение в
обективната действителност. Така напр., ако молителката има административни неудобства
с името си, или е известна с псевдоним, или е известна в обществото с друго име, или в
различни документи е записана с различни имена, което създава затруднения при
идентификацията си, и т.н. От свидетелските показания не се установиха такива важни
обстоятелства. Напротив, свидетелите посочват, че се обръщат към молителката именно с
името „C.“.
Вярно е твърдението в писмената защита, че съдът в това производство, което е
охранително по своя характер следва да извърши служебна проверка на условията за
издаване на искания акт. Тази служебна инициатива на съда обаче е ограничена в рамките
на заявените от молителя обстоятелства. Противното би означавало, съдът да се произнесе
по непредявено искане, което е недопустимо.
Следва отново да бъде подчертано, че индивидуализиращите признаци на
физическите лица, съставляващи тяхното "гражданско състояние", се характеризират със
стабилност и не могат да бъдат променяни единствено и само поради желанията на
правните субекти. Като държавен орган, комуто е предоставена компетентност да допуска
или не тези промени, съдът е властен да прецени дали са налице условията, които законът е
въвел, за да бъде допусната исканата промяна, а не само да регистрира тези промени.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира молбата за неоснователна. Отказът за
издаване на искания охранителен акт не решава въпроса за поисканото с молбата съдействие
със силата на присъдено нещо. Всякога то може да се поиска отново, при същите или при
изменени обстоятелства.
3
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. О. П. с ЕГН ********** с адрес: с. Градец, общ. Видин,
ул. Двадесет и седма № 32 по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация за
допускане на промяна на собственото й име от „C.“ на „А.“, като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4