Определение по дело №2889/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 65

 

13.01.2020 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивна гражданска колегия, VІ –ти граждански състав, в  закрито заседание на 13.01.2020г. в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА  ДЗИВКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                                                          ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

    

като изслуша докладваното от съдия Виделина Куршумова в.ч.гр.дело  № 2889 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Шато Марково“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“А. С.“ № 115, ап.-оф.1, представлявано от управителя С.Б.Й., чрез пълномощника адв. И.Д., против Определение № 10985 от 03.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4599 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., с което се оставя без уважение искането му за допълване на определение № 10152 от 16.09.2019г., постановено по делото, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявените от В.П.М., З.Н.М. и П.Н.М. *** ООД, ЕИК *********, субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба, поради оттегляне на предявените искове, като на същия бъдат присъдени разноски по съразмерност. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и за неговата необоснованост. По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава плащането на главницата от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба се оспорват изводите на съда, че липсва съразмерна част, в която на ответника да се присъдят разноски с довода, че искът оценяема и е лесно да се определи размера на претенциите, по отношение на които производството е прекратено. Излага се становище, че дори и да не може да се определи цената на посочената претенция, размерът на адвокатското възнаграждение следвало да се определи по аналогия с размера на същото при неоценяеми искове - 300 лв. без начислен ДДС за всеки от исковете, респективно се сочи, че това е и минималният размер на адвокатското възнаграждение за оценяем иск. Искането към въззивният съд е за отмяна на определението и постановяването на съдебен акт, с който да се допълни постановеното по делото Определение № 10152 от 16.09.2019 г. в частта за разноските като се осъдят В.П.М., З.Н.М. и П.Н.М. *** ООД разноски в размер на 1 080 лв. или по 360 лв. с ДДС за всеки от трите оттеглени искове.

Въззиваемите страни - В.П.М. с ЕГН:**********, З.Н.М. с ЕГН:********** и П.Н.М. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.Б.З., са депозирали отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение. Претендират разноски в производството, представят договори за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна ЕТ „Р. К.“ с ЕИК ********* и третото лице  помагач УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр.Пловдив с ЕИК  *********, на които редовно е връчена частната жалба, не вземат становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна.

Ищците В.П.М., З.Н.М. и П.Н.М. са предявили против “Шато Марково” ООД искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на починалия вследствие на трудова злополука наследодател Н. А. М., ведно с обезщетение за забава заплащането на главницата, считано от датата на увреждането 15.01.2019 г. до окончателното й изплащане. По предявените искове са били образувани гр.д. № 4599/2019 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., гр.д. № 4923/2019 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с. и гр.д. № 5010/2019 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., които с определение от 17.04.2019 г. по гр.д. № 4599/2019 г. на ПРС, XV гр.с. са съединени за общо разглеждане, като  производството е продължило по  гр.д. № 4599/2019 г. на ПРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът “Шато Марково” ООД, чрез пълномощниците си адв.И.Д. и адв.М. Р., е депозирал отговор, с който е оспорил исковите претенции и е претендирал разноските в производството. Представил е договор за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г. за  договорено възнаграждение по гр.д. № 5010/2019 г. на ПРС, XV гр.с. в размер на 7 200 лв. с вкл. ДДС, платимо по банков път.

С разпореждане от 23.08.2019 г. първостепенният съд е оставил без движение производството за конкретизиране на размера на обезщетение за забавено плащане на главниците от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба.

С молби от 09.09.2019 г. ищците са оттеглили предявените искове в частта за  заплащане на обезщетението за забавено плащане на главницата от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба, поради което в тази част производството е прекратено с определение № 10152 от 16.09.2019 г.

Ответникът е депозирал молба на 20.09.2019 г. за допълване на определение № 10152 от 16.09.2019 г. в частта на разноските за присъждането им съразмерно на частта, в която производството е прекратено. Позовавал се е на договора за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г. за  договорено възнаграждение от 7 200 лв. с вкл. ДДС, за чието заплащане е представил платежно нареждане за кредитен превод.

С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че искането е неоснователно, поради липсата на уточнение на размера на претенцията, по отношение на която е прекратено производството, а така и че липсва съразмерна част, в която на ответника да се присъдят разноски .

Пловдивският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, намира обжалваното определение за правилно.

По отношение на претендираното обезщетение за забава при изпълнение задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на вреди от трудова злополука, касателно което е прекратено производството, са приложими общите правила по чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, поради което законната лихва като обезщетението за забава заплащането на сумата, предмет на иска по чл. 200 КТ, се заплаща от датата на настъпване на увреждането  до датата на пълното погасяване на вземането. Претенцията за законна лихва е предварително неопределяем по време и по размер акцесорен иск и за предявяването му е достатъчно да се посочи началната дата, от която се претендира тази лихва, начислявана върху дължимо парично вземане. Размерът на законната лихва като обезщетение за забава погасяването на главницата се определя към датата на пълното погасяване на вземането като се отчита времевия период - от настъпваното на трудовата злополука до датата на последното плащане по главницата, с което задължението се погасява. Разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че размерът на законната лихва (разбирай процентно изражение на същата на едногодишна база) се определя от Министерския съвет и в същност това е базата въз основа на която се начислява конкретното обезщетение, отчитано върху присъдената със съдебното решение главница, която в случая е обезщетение за неимуществени вреди. Предвид на това няма как отнапред да се посочи и определи размера на законната лихва за забава, тъй като тя има само фиксиран начален момент от който се дължи, предхождащ образуването на делото, но се дължи чак до окончателното погасяване на евентуално присъденото в полза на страната парично обезщетение, като крайният момент на дължимостта на лихвата настъпва с окончателното погасяване чрез плащане на вземането. ( в този смисъл Определение № 785 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 113 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2018 г., IV г. о., ГК). Поради това, следва да се  отбележи, че първостепенният съд е дал неправилни указания за конкретизиране от ищците на размера на обезщетението за забавено плащане на главницата от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба. В действителност обаче производството е прекратено, поради оттегляне на посочената претенция за обезщетение за забава,  при което на осн.чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноските. В  случая обаче, както се посочи, размерът на законна лихва като обезщетение за забава е предварително неопределяем, определя се едва към датата на пълното погасяване на вземането, същевременно тази претенция не е била претендирана в конкретен размер по делото, поради което се споделя извода, че липсва съразмерна част, в която да се присъди на ответника адвокатското възнаграждение. Не се споделя доводът в частната жалба за определяне на адвокатското възнаграждение по аналогия с това за неоценяем иск, доколкото претенцията за законна лихва представлява обезщетение за забава на плащането на парично вземане и не е неоценяемо в пари право. Неоснователно е и позоваването на минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2 от по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., доколкото същите се определят въз основа на конкретен материален интерес, какъвто в случая не е установен.

Искането по чл.248 от ГПК не би могло да бъде уважено и тъй като не се установява договарянето на възнаграждение за представителство и защита по предявените искове от В.П.М. и З.Н.М., договореното е само по отношение иска на П.Н.М., но без да се сочи и установява каква част от него се отнася за иска за главницата и за акцесорния иск. С договора за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г., на който ответникът се позовава, е уговорено възнаграждение по гр.д. № 5010/2019 г. на ПРС, XV гр.с. в размер на 7 200 лв. с вкл. ДДС, което гр.д. е образувано по иска с пр. осн. чл.200 от КТ от П.Н.М.. Адвокатското възнаграждение от 7 200 лв. с ДДС е договорено единствено за представителство и защита по отношение на така предявения иск, доколкото се установява, че договорът е сключен преди съединяването на исковете за общо разглеждане с определението от 17.04.2019 г. В договора от 08.04.2019 г. не е уговорено каква част от възнаграждението се отнася за иска за главницата и за акцесорния иск, а така и не се установява размерът на договореното възнаграждение за представителство и защита по отношение на акцесорния иск.

С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и ще се остави без уважение като такава, а обжалваното определение ще бъде потвърдено като правилно. 

По разноските в настоящото производство: Производството относно дължимостта и размера на разноските не е самостоятелно такова и в него не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл Определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 205 от 19.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4518/2018 г.). Ето защо, разноски в производство за разноски не се присъждат, поради което ще се остави без уважение искането на въззиваемите страни за присъждането на разноски.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 10985 от 03.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4599 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                  2.