Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
28.02.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1204 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.195б, ал.1 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. А. Ж., подадена чрез пълномощника му адвокат С.М.Р., с посочен по делото съдебен адрес, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №40 от 12.11.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
В жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ бил изцяло материално и процесуално незаконосъобразен, противоречал на целта на закона и бил следствие на превратно упражняване на власт.
Твърди се, че при издаването му административният орган бил допуснал груби и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които нарушения представлявали самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Като нарушение се сочи, че административният орган не бил изяснил в съответните изискуеми от закона степен и обем фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения акт. Тези нарушения били довели и до формирането на незаконосъобразния извод в акта, че дружеството жалбоподател имало посочените като установени в него задължения.
Обжалваният акт бил продукт и на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че дружеството жалбоподател не дължало посочените като установени с оспорения административен акт парични задължения изцяло. Липсвало законово регламентираното материалноправно основание за възникване в тежест на дружеството на „установените“ с него задължения.
От друга страна се твърди, че дори за дружеството да били възникнали някога във времето задължения като посочените в обжалвания АУПДВ, то те били погасени чрез плащане и/или по давност, каквото възражение жалбоподателят изрично навеждал с настоящата жалба, следователно към момента на издаване на АУПДВ те не съществували, което водело до незаконосъобразност на този акт.
Претендира се обжалваният АУПДВ да бъде отменен изцяло.
Ответникът, Директор
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), чрез пълномощника си в съдебно
заседание и писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата и
претендира отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото (л.36) Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения №31510304/19.08.2011 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, на основание чл.44 и във връзка с чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, е разрешено водовземане за питейно-битови цели, до 1 415 966,4 куб.м./годишно водно количество, от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения във Водовземен участък „Ханче Клокотница“, а именно Тръбен кладенец ТК1, Тръбен кладенец ТК2 и Тръбен кладенец ТК3, с описани местоположение и технически характеристики.
Разрешителното е с Начален срок на действие 19.08.2011 г. и Краен срок: 19.08.2021 г. В разрешителното е вписано задължение за неговия титуляр, за заплащане на Такса за водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане, като е предвидено ежегодно към 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното да представя в Басейнова дирекция за управление на водите информация за изчисляване на дължимата такса по образеца, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страницата на басейновата дирекция и на МОСВ, и да внася определената такса, след потвърждаването й с писмо от директора на басейновата дирекция, по бюджетната сметка на Басейнова дирекция, посочена в писмото, като в платежния документ посочва номера на разрешителното, периода, за който се внася таксата, и че същата е по Закона за водите.
По делото са представени (л.31-35) пет броя Декларация по чл.194б от ЗВ, подписани от управителя на „В и К“ ЕООД, с които дружеството декларира иззето количество вода (годишен воден обем) и дължима сума, изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177 от 24.06.2011 г., по отделни периоди, както следва:
Декларация от 30.01.2013 г. – дължима сума 7 073 лв. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.;
Декларация от 31.01.2014 г. – дължима сума 14 475 лв. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.;
Декларация от 30.01.2015 г. – дължима сума 8 619 лв. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.;
Декларация от 30.01.2016 г. – дължима сума 12 736 лв. за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и
Декларация от 23.01.2017 г. – дължима сума 15 271 лв. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
От доказателствата, съдържащи се в приложеното към настоящото дело адм.дело №1040/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, че с Констативен протокол №156/2017 г. от 31.05.2017 г., след извършена на същата дата проверка по документи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, от главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР, във връзка с изпълнение условията по разрешително №31510304/19.08.2011 г., с цел уточняване и коректно изчисляване на дължимите такси по същото разрешително, е констатирано, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. дължимата такса, изчислена на база използвано годишно водно количество, е в общ размер на 58 174,58 лева и не е заплатена към момента. Посочена е таксата по отделните периоди, съответстваща (като цяла числена стойност) на декларираните от дружеството дължими суми с изброените по-горе декларации.
От Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №35/14.07.2017 г., с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, са установени по основание и размер незаплатени публични държавни вземания в общ размер на главница: 58 174,58 лв. и общ размер 13 590,99 лв. на дължима лихва за забава за периода, представляващи дължима такса за водовземане по разрешително №31510304/19.08.2011 г. В акта публичните задължения са определени и по периоди, съответно:
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. главница в размер на 7 073,22 лв. и лихва от 01.04.2013 г. до 14.07.2017 г. в размер на 3 083,18 лв.;
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. главница в размер на 14 474,84 лв. и лихва от 01.04.2014 г. до 14.07.2017 г. – 4 838,63 лв.;
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. главница в размер на 8 619,28 лв. и лихва за периода от 01.04.2015 г. до 14.07.2017 г. – 2 005,37 лв.;
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. главница в размер на 12 736,24 лв. и лихва от 01.04.2016 г. до 14.07.2017 г. в размер на 1 666,11 лв. и
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. главница в размер на 15 271,00 лв. и лихва от 01.04.2016 г. до 14.07.2017 г. в размер на 1 997,70 лв.
Издаденият акт е бил обжалван от своя адресат пред съда, и по образуваното адм.дело №1040/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково е постановено Решение №711/13.11.2018 г., с което съдът отменя изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане №35/14.07.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и връща преписката на Директора на БД ИБР за ново произнасяне в съответствие с дадените задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
В мотивите на съдебното решение е прието, че АУПДВ №35/14.07.2017 г. е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, като не е спорно, че за периода от „В и К“ ЕООД, гр.Хасково, реално са усвоени водни обеми от ТК1, ТК2 и ТКЗ с цел на водовземането питейно-битови нужди, и това потребление, и дължими за него суми, са изчислени на база разрешеното годишно водно количество по реда на ЗВ и Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване. Съдът е приел, че размерът на дължимите такси съвпада с посочения от административния орган в акта. Съдебният състав е обсъдил и приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на изчислените такси, като е посочил, че в случая размерът на таксата е определен по указания в закона ред и според иззетите количества, поради което, като неплатена изцяло в срок, същата в неизплатения й остатък, се явява дължима, ведно със законната лихва, считано от първи април от съответната година.
Като е установил, че по делото има спор относно факта, че дружеството не е заплащало такса по ЗВ за периода 2012 г. – 2016 г., съдът е приел, че оспореният АУПДВ е постановен в противоречие на процесуалните изисквания на чл.35 от АПК, във вр. с §2 от ДОПК, тъй като не е изяснена фактическата обстановка по спора, доколкото административният орган не е констатирал извършено плащане на такса за водоползване по Разрешително №3150304/19.08.2011 г. в периода преди издаване на акта и не се е произнесъл по неговата относимост към спора. Съдът е приел, че естеството на акта не позволява решаване на делото по същество и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания да се установи какъв е размерът на задълженията, които са заплатени към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, и се извърши цялостна преценка на извършеното плащане на такса и периода, към който то следва да бъде отнесено, за да се изчисли правилно и дължимата лихва за просрочие на задължението.
Решение №711/13.11.2018 г. е влязло в сила на 01.12.2018 г. и с писмо изх.№2678/05.12.2018 г. е изпратено на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за сведение и изпълнение. Писмото е заведено в получилата го администрация под вх.№ОПО-02-186(19)/20 от 06.12.2018 г. (л.44).
Съставен е Констативен протокол №Х-104/2021 г. (л.25-26) от 10.06.2021 г., с който е удостоверено, че главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР, в присъствието на мл.експерт в същата дирекция, е извършил проверка по документи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, във връзка с изпълнение условията по Разрешително №31510304/19.08.2011 г. и Решение №711/13.11.2018 г. по адм.дело №1040/2017 г. на Административен съд – Хасково.
Като установено е посочено, че направените на датите 29.01.2016 г. и 02.12.2016 г. две плащания по 50 000 лева са приспаднати за погасяване на задължението по Разрешително №0564/03.01.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите за предоставено право на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, касаещо същите периоди, за което е съставен АУПДВ №37/14.07.2017 г.
Изчислена е дължимата такса по чл.194, ал.1, т.1, б.„б“ от Закона за водите, за водовземане от подземни води, на база използваното водно количество, по отделните периоди, съответно за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., които съвпадат като стойности на главницата с посочените в АУПДВ №35/14.07.2017 г., като общо дължимата и незаплатена към момента сума по Разрешително №31510304/19.08.2011 г. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е в размер на 58 174,58 лв.
От Директора на БД ИБР до управителя на „В и К“ ЕООД, гр.Хасково, е изпратена покана за доброволно изпълнение и уведомление за започване на производство, с изх.№ПО-02-149/14.06.2021 г. (л.27-29), получено от адресата си на 16.06.2021 г. (л.30). Приложено до дружеството е изпратен Констативен протокол №Х-104/2021 г. от 10.06.2021 г., като подробно са представени констатациите и нормативната уредба, на дружеството е дадена възможност за запознаване с административната преписка, за изразяване на становище, искания и възражения, предоставен му е срок за доброволно плащане и същото е уведомено, че ще бъде издаден Акт за установяване на публично държавно вземане.
Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане №40/12.11.2021 г. (л.19-23) е издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ; чл.194, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗВ, във вр. с чл.166 от ДОПК, декларации по чл.194б от ЗВ с вх.№КД-05-1266/20.02.2013 г., №КД-05-1408/05.02.2014 г., №КД-05-1537/05.02.2015 г., №КД-05-1783/14.02.2016 г. и №КД-05-1183/26.01.2017 г., и съгласно чл.1, т.1, б.„б“, чл.3, ал.1, чл.6, ал.1, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2, т.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177 от 24.06.2011 г., обн.ДВ бр.50 от 01.07.2011 г., отменена с ПМС №383/29.12.2016 г., но действаща и относима за процесните периоди.
Със същия АУПДВ е установено по основание и размер задължение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, за такси за разрешеното право на водовземане от подземни води съгласно Разрешително №31510304/19.08.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница 58 174,58 лв., ведно с дължимата законна лихва за периода за забава общо в размер на 37 594,92 лв.
Дължимите суми са конкретизирани и по отделни периоди, както следва:
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. главница в размер на 7 073,22 лв. и лихва от 01.04.2013 г. до 12.11.2021 г. в размер на 6 189,90 лв.;
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. главница в размер на 14 474,84 лв. и лихва от 01.04.2014 г. до 12.11.2021 г. – 11 196,45 лв.;
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. главница в размер на 8 619,28 лв. и лихва за периода от 01.04.2015 г. до 12.11.2021 г. – 5 791,25 лв.;
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. главница в размер на 12 736,24 лв. и лихва от 01.04.2016 г. до 12.11.2021 г. в размер на 7 260,59 лв. и
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. главница в размер на 15 271,00 лв. и лихва от 01.04.2016 г. до 12.11.2021 г. в размер на 7 260,59 лв.
Видно от представеното Известие за доставяне (л.24), АУПДВ е получен от „В и К“ ЕООД, гр.Хасково, срещу подпис на 16.11.2021 г.
Жалбата срещу
АУПДВ е подадена по пощата на 29.11.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика
(л.5).
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според чл.162,
ал.2, т.3 от ДОПК, публични са
вземанията за държавни и общински такси, установени по основание със закон, а
по силата на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т.3.
В чл.194, ал.1, т.1, буква „б“ от Закона за водите е предвидено, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, т.е. таксата за водовземане от подземни води е установена по основание със закон и представлява публично държавно вземане.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №40/12.11.2021 г., от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от компетентен орган. Доколкото в чл.195б, ал.1 от ЗВ, като специален закон, изрично е предвидено, че вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК, то Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ разполага с материална и териториална компетентност да издаде процесния АУПДВ, касаещ такси за водовземане от водни обекти на територията на басейновата дирекция.
Административният акт е надлежно мотивиран, като в него подробно са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването му, напълно достатъчни за адресата на акта да разбере защо му е издадено административното разпореждане.
Отделно от това до адресата на акта е изпратено изрично уведомление за започване на процедурата по издаването му, като му е дадена възможност да се запознае със събраните доказателства и с констатациите от проверката, залегнали в Констативен протокол №Х-104/2021 г. от 10.06.2021 г., и възможност да ангажира възражения и допълнителни доказателства, от която същият не се е възползвал.
По отношение законосъобразността на оспорения АУПДВ, следва да се има предвид специалната процедура относно определянето и изчисляването на процесните такси, регламентирана в Закона за водите. Съгласно чл.194, ал.2 от ЗВ, таксата по ал.1, т.1, б.„б“ (т.е. за водовземане от подземни води), се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл.117а, като ал.6 на чл.194 от ЗВ предвижда, че размерът на таксите по ал.1, т.1, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.
Съгласно чл.194б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, в приложимата редакция (ДВ бр.61 от 2010 г.) ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на ЗООС, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ, като образецът по ал.1 съдържа данните съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се изчислява таксата.
В случая няма спор, че с визираните в АУПДВ №40/12.11.2021 г. декларации по чл.194б от ЗВ, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, като титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения №31510304/19.08.2011 г., е определило дължимата за всяка от календарните 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. такси, съобразно иззетото по отделните периоди количество вода, като е изчислило дължимите суми по формулата, определена в чл.8, ал.1 на действащата към тези периоди Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета на основание чл.194, ал.6 от ЗВ, с ПМС №177 от 24.06.2011 г., обн.ДВ бр.50 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. (отм.ДВ бр.2 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.). Според посочената формула, размерът на дължимата годишна такса в лв. за водовземане от подземни води се определя като размерът на ползвания годишен воден обем в куб.м. се умножи по единичния размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл.10 (в случая по ал.2, т.1 – за питейно-битово водоснабдяване) – 0,02 лв./куб.м. В подадените от дружеството декларации размерът на дължимите суми по периоди е изчислен като цяло число, а в АУПДВ пресмятанията са записани с точност до втория знак след десетичната запетая, без да се променя извода за правилно деклариране на дължимите суми.
По изложените в АУПДВ факти относно първоначалната дължимост на сумите, изчислени по подадените декларации, по делото няма спор, същите се доказват по несъмнен начин включително от приложеното към настоящото адм.дело №1040/2017 г. на Административен съд – Хасково, и са били предмет на преценка и от съдебния състав, постановил решението по същото.
Изложеното в процесната жалба твърдение – че административният орган не бил изяснил в достатъчна степен фактическата обстановка, което го довело до незаконосъобразния извод, че дружеството жалбоподател имало посочените в акта като установени задължения, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Безспорно след отмяната по съдебен ред на предходно издадения на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, АУПДВ №35/14.07.2017 г., касаещ същите такси за същите периоди, върнатата административна преписка е била разгледана повторно от административния оран, в изпълнение дадените от съда указания. Административният орган е извършил допълнителна преценка на доказателствата за извършени от дружеството две плащания на суми от по 50 000 лева всяка, съответно на дати 29.01.2016 г. и 02.12.2016 г., и е формирал изводи, че със същите не са изплатени държавни вземания, дължими по Разрешително №31510304/19.08.2011 г. Възприел е констатацията от Констативния протокол, че двете плащания са приспаднати за погасяване на задължение на дружеството по друго разрешително за водовземане, а именно Разрешително №0564/03.01.2001 г.
Това обстоятелство се установява от представените от страна на ответника писмени доказателства (л.68-82) – Констативен протокол №166/2017 от 02.06.2017 г., писмо изх.№ПО-02-176/14.07.2017 г., Акт за установяване на публично държавно вземане №37/14.04.2017 г. на Директора на БД ИБР и две банкови извлечения за получен междубанков превод.
От банковите извлечения е видно, че на дата 29.01.2016 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е превело по сметка на БД ИБРА сумата от 50 000.00 лв. като „такса за водоползване 2012 г.“, без посочване номер на разрешително за водовземане, за което се внася таксата, и е отразено „частично плащане“; и на дата 02.16.2016 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е превело по сметка на БД ИБРА сумата от 50 000.00 лв. като „такса за водоползване 2012 г.“, без посочване номер на разрешително за водовземане, за което се внася таксата, и е отразено „частично плащане“.
От съдържанието на АУПДВ №37/14.04.2017 г. е видно, че с този акт, издаден въз основа на Констативен протокол №166/2017 от 02.06.2017 г., е установено по основание и размер задължение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, като дължима такса за осъществено водовземане по предоставено право на водовземане чрез сондажни кладенци с Разрешително №0564/03.10.2001 г. Задълженията касаят периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., като при изчисляването им изрично е посочено, че постъпилите по сметка на БД ИБР от дружеството суми на 29.01.2016 г. в размер на 50 000.00 лв. и на 02.12.2016 г. в размер на 50 000.00 лв. са приспаднати от дължимата и незаплатена сума за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.
По искане на жалбоподателя по делото беше назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Д., със задача да установи какви задължения за такси за водовземане по процесното разрешително са отчетени в счетоводството на дружеството жалбоподател, и съобразно това се определи размера на таксата на годишна база, както и се определи дължимата част от таксата, като се вземат предвид извършените от дружеството плащания по данни от счетоводството му, и се изчислят дължимите лихви за забава върху задълженията.
В отговор на въпрос 2 вещото лице е определило размера на таксата на дружеството по процесното разрешително по периоди за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в общ размер 58 174.58 лв., който съответства на установения с процесния АУПДВ.
Вещото лице е изготвило заключението по експертизата след извършване на необходимите справки в счетоводството на дружеството жалбоподател и подробно е описало предоставените му документи, включително Дневник на сметка 459/2 Други разчети с бюджета и ведомствата, за периодите на 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., и Справки за дължима такса водоползване по разрешителни към Басейнова дирекция за съответните години. От представените документи е констатирало, че счетоводното отразяване включвало дължимата такса водоползване общо за всички разрешителни, като във всяка от справките в общата сума е включена и такса водоползване по разрешително №31510304, с конкретни посочени размери. Установило е извършените плащания и тяхното осчетоводяване, и е посочило, че съгласно Дневник сметка 459/2 за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е осчетоводено плащане на БДУВ – Пловдив: на 29.01.2016 г., в размер на 50 000.00 лв. с основание: такса водоползване – Разрешително №300364/12.05.2004 г., Разрешително №31510304/19.08.2011 г. и Разрешително №31510010/15.03.2007 г., и осчетоводено плащане на 02.12.2016 г. в размер на 50 000.00 лв. с основание: такса водоползване – Разрешително №300364/12.05.2004 г., Разрешително №31510304/19.08.2011 г. и Разрешително №31510010/15.03.2007 г. Като Приложение №10 и Приложение №11 (л.139-140) към заключението са приложени и описаните в същото: Платежно нареждане от 29.01.2016 г. и Платежно нареждане от 02.12.2016 г., в които като основание за превода е вписано: „Такса водоползване 2012 г.“ и като пояснения: „частично плащане“.
Вещото лице е посочило, че са установени общо 4 плащания (от дати 30.11.2015 г.; 2812.215 г.; 29.01.2016 г. и 02.12.2016 г.) с основание: Такса водовземане за 2012 г., в общ размер 170 000.00 лв., като в счетоводната програма на „В и К ЕООД, при осчетоводяване на извършените плащания, за основание има запис: Разрешително №300364/12.05.2004 г., Разрешително №31510304/19.08.2011 г. и Разрешително №31510010/15.03.2007 г. Същевременно е отбелязало, че осчетоводяването не е извършено аналитично, по видове разрешителни, а общо за всички разрешителни, поради което не може да се установи по кои разрешителни какви суми са погасени. Посочило е, че в края на всеки отчетен период към 31.12. на съответната година, счетоводството на всяко едно дружество извършва инвентаризация на разчетните сметки, като се изпращат писма до контрагентите с цел съпоставимост на крайните салда, но на експертизата не са били предоставени такива потвърдителни писма за съответствие на крайните салда.
В обобщение експертизата е установила задълженията на „В и К“ ЕООД за такса водовземане за 2012 г. по счетоводни данни – в общ размер на 335 463.00 лв. за всички разрешителни, в т.ч. и по Разрешително №0564/03.10.2001 г. в общ размер на 293 420.78 лв., от която сума са приспаднати преводи в общ размер на 170 000.00 лв. по АУАН №37/14.07.2017 г. и неизплатеният остатък е в размер на 123 420.78 лв. В заключението е посочено, че съгласно описаните платежни нареждания, са погасени задължения за 2012 г., като според счетоводните записи с извършените плащания са погасени задължения по трите изброени Разрешителни, които не са конкретизирани по размер. Вещото лице е отбелязало, че при погасяване на задълженията, би следвало те да се погасяват по поредност на възникването им, но експертизата не може по категоричен начин да определи какви по размер задължения са погасени с извършените преводи в счетоводството на дружеството, в общ размер на 170 000.00 лв., поради начина на счетоводно отчитане на задълженията. Посочило е, че хипотетично, при отнасяне на извършените преводи за погасяване на задължения за 2012 г. по описаните в счетоводните регистри разрешителни би се установило, че задължението по Разрешително №31510304/19.08.2011 г. в размер на 7 073.22 лв. за 2012 г. би било погасено и при този вариант дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. би била в размер на 51 101.36 лв. ( = 58 174.58 лв. – 7 073.22 лв.). В отговор на въпрос 4 е изчислило в два варианта дължимите лихви за забава върху задълженията за такси по процесното разрешително, считано от датата на падежа на всяко от едно от годишните задължения, до датата на издаване на АУПДВ.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като няма основание да се съмнява в компетентността и обективността на изготвилото го вещо лице. От това заключение се установява по несъмнен начин обстоятелството, че счетоводното отчитане на задълженията на дружеството за 2012 г. не позволява да се приеме, че заплатените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД по сметка на БД ИБР две суми от по 50 000.00 лв. на дати 29.01.2016 г. и 02.16.2016 г., като „такса за водоползване 2012 г.“ и без посочване номер на разрешително за водовземане, за което се внася таксата, са заплатени изцяло или частично (съответно в каква част) като такса за водоползване по конкретното Разрешително №31510304/19.08.2011 г. След като дружеството не е изпълнило предвиденото в чл.17 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм. в сила от 01.01.2017 г.) задължение – при плащане на таксите в платежните документи за превода на сумите по съответната бюджетна сметка задължително до се изписва и номерът на разрешителното (освен периода, за който се внася таксата), и при безспорното установяване, че съгласно АУПДВ №37/14.04.2017 г. двете суми от по 50 000.00 лв., платени на дати 29.01.2016 г. и 02.16.2016 г., са приспаднати от задълженията на дружеството за 2012 г. по друго Разрешително за водовземане, то няма основание същите да се приспадат от установените му задължения по Разрешително №31510304/19.08.2011 г., независимо как са отчетени счетоводно.
Като е
установил публично държавно вземане с размер на главницата 58 174,58 лева
и размер на лихвите за забава общо в размер на 37 694,92 лв., (който размер по отделните
периоди напълно съвпада с изчисленията, направени като вариант 1 по въпрос 4
от заключението на експертизата), компетентният орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти.
В жалбата е направено изрично възражение за погасяване по давност на установените задължения на дружеството, което съдът намира за частично основателно.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл.15, ал.1 от приложимата Тарифа, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Ето защо най-ранното задължение на жалбоподателя за такса за водовземане – това за 2012 г., е следвало да се плати в срок до 31.03.2013 г. и давността за това вземане започва да тече от 1 януари на следващата 2014 г., и изтича с изтичането на 5 години от тази дата, т.е. на 01.01.2019 г.
В разпоредбата на чл.172 от ДОПК са предвидени хипотезите на спиране и прекъсване на давността. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като е регламентирано, че „ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната“.
Доколкото първоначално издаденият АУПДВ №35/14.07.2017 г. е бил отменен по съдебен ред, то давността не се смята прекъсната от момента на неговото издаване.
Според чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира, включително в случаите по т.1 – когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; и на т.4 – когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.
От доказателствата, събрани по приобщеното адм.дело №1040/2017 г. на Административен съд – Хасково може да се установи, че давността не е текла (е спряла) за периода от 31.05.2017 г. – датата на съставяне на Констативен протокол №156/2017 г., с който започва производството по установяване на публично вземане, до 14.07.2017 г. – датата на издаване на АУПДВ №35, с който е установено включително вземането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за 2012 г., както и за периода от 26.09.2017 г. – датата на образуване на адм.дело №1040/2017 г. до 01.12.2018 г. – датата на влизане в сила на постановеното по делото решение, т.е. периода, в който АУПДВ №35/14.07.2017 г. е бил обжалван. Или общо периодът на спиране давността е 1 г., 3 мес. и 18 дни, доколкото не се установяват други основания за спирането й. Тъй като след отпадане на основанията за спиране, давностният срок продължава да тече, то удължен с 1 г., 3 мес. и 18 дни, 5-годишният давностен срок изтича на 19.04.2020 г.
Като се вземат предвид разпоредбите на § 29, т.2 (В сила от 24.03.2020 г. – ДВ, бр.28 от 2020 г.) от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, 1 месец и 6 дни преди нейното изтичане на 19.04.2020 г., давността е спряла да тече и за времето на обявеното извънредно положение, от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
Т.е. дори да се отчете спирането на давността, то същата е изтекла най-късно на 27.06.2020 г. – преди датата на издаване на процесния АУПДВ – 12.11.2021 г., и преди съставянето на Констативен протокол №Х-104/2021 г. от 10.06.2021 г. Ето защо при изрично направеното от дружеството възражение, това му задължение следва да се счита погасено по давност и неподлежащо на принудително събиране.
Задължението на жалбоподателя за такса за водовземане за 2013 г. е следвало да се плати в срок до 31.03.2014 г., 5 годишната давност за това вземане започва да тече от 1 януари на следващата 2015 г. и би изтекла на 01.01.2020 г., но удължена с 1 г., 3 мес. и 18 дни, по гореизложените съображения за спиране, и с 2 мес. и 8 дни за спирането за времето на обявеното извънредно положение (или общо 1 г. 5 мес. и 26 дни), давността не е изтекла към момента на съставянето и получаването (на 16.06.2021 г.) от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на Констативен протокол №Х-104/2021 г. от 10.06.2021 г., с който е започнало новото производство по установяване на публичното вземане, и е основание за спиране на давността по чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, до издаването на процесния АУПДВ, който пък я прекъсва. Така вземането за 2013 г. не е погасено по давност.
По идентични съображения не са погасени и задълженията на дружеството за такса водовземане за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., 5-годишният давностен срок за които започва да тече съответно от 1 януари на 2016 г., 1 януари на 2017 г. и 1 януари на 2018 г.
Считан от 1 януари 2014 г., безспорно за задълженията, обхващащи периода 2012 г. – 2016 г., не е изтекъл предвиденият в чл.171, ал.2 от ДОПК 10-годишен давностен срок, с който публичните вземания се погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността.
Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане следва да бъде изменен, като установеното задължение в размер на главница общо 58 174,58 лв. и лихва за забава общо 37 594,92 лв. се намали със задължението, установено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. – главница в размер на 7 073,22 лв. и законна лихва за забава в размер на 6 189,90 лв. В останалата му част актът е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Като краен резултат общият размер на отменената част от акта е 13 263,12 лв., а на потвърдената – 82 506,38 лв.
При този изход на спора, основателна
по чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК
се явява своевременно заявената и от двете страни претенция за присъждане на разноски по делото.
На основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в
размер на 360 лв.,
дължимо от жалбоподателя съобразно отхвърлената част на жалбата (86,15%) в размер на 310 лв.
В настоящото производство жалбоподателят е направил разноски от 50 лв. – внесена държавна такса; 200 лв. – внесено възнаграждение за вещо лице и 4 176 лв. – договорено по Договор за правна защита и съдействие от 11.01.2022 г. (л.106) и заплатено по банков път (л.147) възнаграждение за един адвокат, което по изрично направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира, че не е прекомерно, съобразно минималния размер, изчислен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция (ДВ бр.68 от 2020 г.). Общият размер на направените от жалбоподателя разноски възлиза на 4426 лв. Съразмерно на уважената част на жалбата (13,85%) на същия се следват разноски в размер на 613 лв., или след прихващане в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени дължими от ответника разноски в размер на 303 лева.
Жалбоподателят е останал задължен за внасяне на допълнително определената от съда в съдебно заседание на 01.12.2022 г. сума от 200 лева за възнаграждение на вещото лице, поради което следва да бъде осъден да я заплати в полза на Административен съд – Хасково.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №40 от 12.11.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в частта му на установеното задължение за такси за разрешеното право на водовземане за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. – главница в размер на 7 073,22 лв. и законна лихва за забава в размер на 6 189,90 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, против Акт за
установяване на публично държавно вземане №40 от 12.11.2021 г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в останалата му
част.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 303.00 (триста и три) лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Административен съд – Хасково сумата от 200.00 (двеста) лева, за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: