Решение по дело №2581/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2371

 

гр. Пловдив, 18 декември 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2581 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).

            “ВИПС ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №170, склад 32, ЕИК ***, представлявано от адвокат Д.К. - пълномощник, обжалва Решение с Рег.№32-278280 от 24.09.2020г. към митническа декларация MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/ №19BG002002Н0001450 от 04.01.2019г., на директора на Териториална дирекция- Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници”, с което на дружеството жалбоподател са установени за досъбиране по посочената декларация сумата от 2 752,13 лв. мито, както и сумата от 5 137,31 лв. данък върху добавената стойност (ДДС).

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 142). На 14.12.2020г. по делото постъпва писмена защита от адвокат Д.К. с Вх.№20609 (листи 145-147), в която се излагат подробни съображения в посочения смисъл.

Ответникът- директор на Териториална дирекция- Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници“ (АМ), представляван от В. В. Г. - началник на отдел в Териториална дирекция- Тракийска (ТДТ) при Агенция “Митници“, правоспособен юрист, пълномощник (лист 121), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е прието становище с Вх.№17217 от 27.10.2020г. (листи 89-92) от юрисконсулт С. М. С. - пълномощник (лист 93), за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изрично възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. На 17.12.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№20854 (листи 148-150) от юрист Г. , подкрепящи изразеното становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Оспореното решение (листи 11-17) е изпратено до дружеството жалбоподател по пощата като приложение към писмо с Рег.№32-279201 от 25.09.2020г. (лист 10) на ответника по делото, получено на 28.09.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 9). От своя страна, жалбата (листи 5-7) е подадена чрез ответника на 08.10.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 04.01.2019г. жалбоподателят регистрира МД с МРН 19BG002002Н0001450 (листи 28-38, 39), с която са поставени под режим “допускане за свободно обращение” стоки, с произход Китай, общо 12 вида стоки, 1310 колета с общо бруто тегло 14931кг., в това число:

стока №6 (лист 37)- “долно бельо“ – 19800 броя, с нето тегло 457,700 кг., с тарифен код по КН (комбинирана номенклатура) 61082900, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 4 101,76 лв., с декларирана цена 9,02 лв./кг.;

стока №11 (лист 35)- “кърпички х 50 бр.“ – 250 комплекта, общо 12500 бр., с нето тегло 96,5 кг., с код по КН 63071010, с декларирана МС в размер на 192,82 лв., с декларирана цена 2 лв./кг.

Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е сумата от 13 979,62 евро (EUR) или общо 27 341,76 лв. при обменен курс за митнически цели от 1,95583 лв./EUR.

Условия на доставката- EXW - франко завода по смисъла на Международни правила за тълкуване на търговските термини (INCOTERMS (ИНКОТЕРМС)), тук купувачът поема почти всички разходи и рискове в процеса на изпращане. Задължението на продавача е единствено да гарантира, че купувачът има достъп до стоките. След като купувачът получи достъп, всичко останало е негова отговорност (включително натоварването на стоките). Рискът се прехвърля от продавача на купувача в склада или офиса на продавача, или на мястото, откъдето се взимат стоките. Наименование на местонахождението- НИНГБО, Китай.

Като придружаващи вноса документи са представени: фактура (invoice) №VG2018035 от 13.11.2018г. (листи 52-53, 68-69), издадена към жалбоподателя от International (HK) International Import & Export co. Limited, на обща стойност от 13 979,62 EUR; морска товарителница (морски коносамент) №ONEYNB8IF1437400 от 24.11.2018г. (листи 54-55); фактура с №1420 от 28.12.2018г. (лист 56), издадена към жалбоподателя от “АТИБО“ ЕООД, ЕИК *********, на обща стойност 2 680,00 лв. и предмет на доставките- “международен транспорт“ и “терминални разходи, такса документация, такса почистване“; фактура с №1421 от 28.12.2018г. (лист 67), издадена към жалбоподателя от “АТИБО“ ЕООД, на стойност 300,00 лв. и предмет на доставката- “митнически услуги“; фактура с №1422 от 28.12.2018г. (лист 57), издадена към жалбоподателя от “АТИБО“ ЕООД, с данъчна основа (ДО) от 950,00 лв., ДДС в размер от 190,00 лв. и предмет на доставката- “транспорт Варна – Пловдив“.

Според нарочен документ “ДАННИ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО“ (лист 27) задълженията на жалбоподателя по процесната МД са в общ размер от 8 819,08 лв., от които общо 2 295,59 лв. мито и общо 6 523,49 лв. ДДС.

Във връзка с извършена повторна проверка на процесната МД е прието за установено, че за стока №6 “долно бельо -19800 броя“, класирана в код по ТАРИК (TARIC[1]) **********- 454,70 кг. нето тегло, митническата стойност е 4 101,76 лв., а декларираната цена е 0,21 лв./бр. или 9,02 лв./кг., докато справедливата цена за Европейския съюз (ЕС) за стоки с този код по ТАРИК е 43,89 лв./кг. За стока №11 “кърпички х 50 броя – 250 комплекта, общо 12500 броя“, класирана в код по ТАРИК **********- 96,5 кг. нето тегло, митническата стойност е 192,83 лв., а декларираната цена е 0,02 лв./брой или 2,00 лв./кг., докато справедливата цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК е 11,25 лв./кг.

Съответно, декларираната на основание чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в §1, т.40 от ДР на ЗМ “справедливи цени“- оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата “ТЕЗЕЙ“ (“THESEUS“) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).

Като доказателство по делото са приети разпечатки от системата “ТЕЗЕЙ“- за стока №6 (лист 94) и за стока №11 (лист 95а).

            Предвид възникналото съмнение досежно обстоятелството дали декларираната МС за процесните стоки може да бъде приета по реда на чл.70, §1 от МКС, са предприети действия, съгласно чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Правилник за прилагане на Митническия кодекс на Съюза (ППМКС)), както и съгласно чл.188, б.“б“ от МКС, с писмо Изх.№32-45754 от 11.02.2020г. (листи 47-48) на началника на Митнически пункт (МП) Пристанище Варна Запад, адресирано до управителя на дружеството жалбоподател, се изискват допълнителни документи, изчерпателно изброени в писмото, които доказват, че декларираната стойност на стоките е действително заплатена или подлежаща на плащане при продажбата им за износ за ЕС, начина на формиране на продажната цена на стоките, търговско досие по сключената сделка и др. За представяне на изисканите документи е определен 10-дневен срок от връчване на писмото. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 48а), посоченото писмо е получено на 13.02.2020г.

            Като приложение към писмо с Вх.№32-61954 от 25.02.2020г. (листи 49-50) на управителя на “ВИПС ГРУП“ ООД по преписката постъпват посочените по-горе фактури за извършени транспортни разходи (листи 56, 57, 66, 67), банково извлечение за извършени плащания към доставчика SWIFT (лист 51) и самолетни билети (листи 58-65).

По делото е прието заверено копие на Становище с Рег.индекс 32-87022 от 18.03.2020г. (листи 70-74), изготвено от на началник Сектор “Митнически процедури“ в Отдел “Митническа дейност“, адресирано до началника на МП Варна Запад, според което становище, МС за стоки с №6 и с №11 от процесната МД MRN №19BG002002H0001450 от 04.01.2019г., следва да бъдат определени, както следва:

- за стока №6 - 1,23 лв./бр. на база МД MRN №17BG005100Н0630175 от 24.08.2017г. (листи 134-135);

- за стока №11 - 0,23 лв./бр. на база МД MRN №18BG002002Н0093204 от 07.07.2018г. (листи 122-133).

Посоченото становище е базирано на данни за декларирани вносни стоки от Китай, с кодове по ТАРИК ********** и ********** (листи 96-107), в периода 04.08.2017г. – 04.01.2019г., като двете посочени МД са с най-ниските цени за съответните стоки (чл.141, §3 от ППМКС).

С писмо Рег.№32-212914 от 23.07.2020г. (листи 40-45) на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на ТДСМ при Агенция “Митници“ се уведомява жалбоподателят, че съмненията относно декларираната МС, съгласно чл.70, §1 от МКС, по процесната МД не са отпаднали. На основание чл.140, §2 от ППМКС, митническият орган ще определи МС по метод, различен от този по реда на чл.70, §1 от МКС. На жалбоподателя се предоставя възможност да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на писмото. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 46), последно посоченото писмо е получено от жалбоподателя на 24.07.2020г.

На 24.09.2020г. в ТДСМ постъпва становище с Вх.№32-245976 (листи 20-23) от управителя на дружеството жалбоподател, с което становище заявява, че представените в хода на проверката допълнителни документи установяват предвидените предпоставки за определяне на МС по процесната МД по реда на чл.70, §1 от МКС. Моли да бъде преразгледано становището на ответника за определяне на МС по процесната МД по реда на ППМКС, доколкото не се констатира наличието на факти и обстоятелства за прилагането на тези норми.

Изготвени са нарочна докладна записка №32-259125 от 04.09.2020г. (лист 18), регистрационно-контролна карта с №32-259125 от 04.09.2020г. (лист 19), след което е издадено оспореното по делото решение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗМ, според която норма, за целите на прилагане на чл.29 от МКС, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл.29 от МКС установява, че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. А според разпоредбата на чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Според разпоредбите на чл.70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i) ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза; ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла върху цената.

Според чл.74, §1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

А според посочената като основание за издаване на оспореното по делото решение разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС, Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация- съгласно чл.140, §1 от ППМКС, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от ППМКС, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл.70, §1 от МКС. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МКС, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Съгласно чл.141, §1 от ППМКС, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква от а) до г) на МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, §2 от ППМКС, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл.141, §3 от ППМКС, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според чл.141, §5 от ППМКС, договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

Съгласно чл.1, §2, т.14 от ППМКС, “сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с вещо лице И.Н.С. и задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в нарочна молба (лист 110). Според заключението на вещото лице С. (листи 137-147), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, данните по фактура (invoice) №VG2018035 от 13.11.2018г. и данните в процесната МД MRN №19BG002002H0001450 от 04.01.2019г. са идентични по отношение на внесените стоки. Съгласно представена счетоводна справка от дружеството (неприложена по делото), фактура №VG2018035 от 13.11.2018г. е включена в дневниците за покупки за данъчен период месец януари 2019г., на ред 8 в дневника и е подадено Уведомление с вх.№ на СД (справка-деклараця) по ЗДДС 1600-3872487/14.02.2019г. Съгласно SWIFT, сумата от 13 979,62 EUR по фактура №VG2018035 от 13.11.2018г. е платена изцяло на 06.08.2019г. Според експерта, е налице пълно съответствие между действително платената цена за внесените стоки по фактура №VG2018035 от 13.11.2018г. и декларираната цена на стоките по МД MRN №19BG002002H0001450 от 04.01.2019г.

На следващо място, договорната стойност на стока №6- “долно бельо, 19800 броя“, 454,700 кг. нето тегло по процесната МД е 2 058,00 EUR или ≈ 4 025,10 лв.; договорната цена на кг. “долно бельо“ е ≈ 8,85 лв./кг. (4 025,10 лв. / 454,700 кг.); договорната цена на брой “долно бельо“ е ≈ 0,2033 лв./бр. (4 025,10 лв. / 19800 бр.); а теглото на брой “долно бельо“ е ≈ 0,022965 кг./бр. (454,700 кг. / 19800 бр.).

От своя страна, договорната стойност на сходната стока, послужила за издаване на оспореното решение, по МД MRN №17BG005100Н0630175 от 24.08.2017г. (листи 134-135), представляваща “долно бельо за еднократна употреба, 1120 броя“, 20,00 кг. нето тегло, е ≈ 780,10 лв. (460,00 щатски долара ($) при курс за митнически цели от 1,69586 лев/$ за месец 08.2017г.); договорната цена на кг. “долно бельо за еднократна употреба“ е ≈ 39,00 лв./кг. (780,10 лв. / 20,00 кг.); договорната цена на брой “долно бельо за еднократна употреба“ е ≈ 0,6965 лв./бр. (780,10 лв. / 1120 бр.); а теглото на брой “долно бельо за еднократна употреба“ е ≈ 0,01786 кг./бр. (20,00 кг. / 1120 бр.).

Договорната стойност на стока №11- “кърпички х 50 бр.“ – 250 комплекта, общо 12500 броя, 96,500 кг. нето тегло по процесната МД е 90,00 EUR или ≈ 176,02 лв.; договорната цена на кг. “кърпички х 50 броя“ е ≈ 1,82 лв./кг. (176,10 лв. / 96,500 кг.); договорната цена на 1 брой “кърпички х 50 броя“ е ≈ 0,01408 лв./бр. (176,02 лв. / 12500 бр.); а теглото на брой “кърпичка“ е ≈ 0,00772 кг./бр. (96,500 кг. / 12500 бр.).

От своя страна, договорната стойност на сходната стока, послужила за издаване на оспореното решение, по МД MRN №18BG002002Н0093204 от 07.07.2018г. (лист 131), представляваща “домакинска кърпа, 2400 броя“, 96,00 кг. нето тегло, е 288,00 EUR или ≈ 563,28 лв.; договорната цена на кг. “домакинска кърпа“ е ≈ 5,87 лв./кг. (563,28 лв. / 96,00 кг.); договорната цена на брой “домакинска кърпа“ е ≈ 0,2347 лв./бр. (563,28 лв. / 2400 бр.); а теглото на брой “домакинска кърпа“ е ≈ 0,04 кг./бр. (96,00 кг. / 2400 бр.).

Предвид посочените различия в теглата на разглежданите стоки по процесната МД и стоките по двете МД, послужили за издаване на оспореното решение, съответно 0,022965 кг./бр. на “долно бельо“ и 0,01786 кг./бр. “долно бельо за еднократна употреба“, както и 0,00772 кг./бр. “кърпичка“ и 0,04 кг/бр. “домакинска кърпа“, настоящият състав на съда намира, че стоките по процесната МД и стоките по двете сравнителни МД не представляват “сходни стоки“ по смисъла на чл.1, §2, т.14 от ППМКС независимо от обстоятелството, че са деклариране с еднакви кодове по ТАРИК.

Нещо повече, с оспореното по делото решение е определена митническа стойност на стока №6 “долно бельо“ по процесната МД, като в същата са включени договорната цена на стоката “долно бельо за еднократна употреба“ (780,10 лв.), транспортните разходи за тази стока от 575,00 лв. по МД MRN №17BG005100Н0630175 от 24.08.2017г. (лист 135), както и застраховка от 25,16 лв., или върху митническа стойност от 1 380,26 лв. (780,10, лв. + 575,00 лв. + 25,16 лв.). Съответно, определена е митническа стойност за брой “долно бельо“ по процесната МД от 1,23 лв. (1 380,26 лв. / 1220 бр. “долно бельо за еднократна употреба“).

Според настоящия състав на съда, включването на транспортните разходи (575,00 лв.) и застрахователните разходи (25,16 лв.) по МД MRN №17BG005100Н0630175 от 24.08.2017г. в митническата стойност на стока №6 по процесната МД (лист 37, в която са декларирани транспортни разходи от 76,66 лв. и “други“ разходи от 24,87 лв., не намира опора в закона.

Аналогично, в митническата стойност на стока №11 по процесната МД, определена с оспореното решение, не са включени транспортните разходи от 16,80 лв. и други разходи от 5,45 лв. (лист 32, 35), като вероятно е взето предвид обстоятелството че за стока “домакинска кърпа“ по МД MRN №18BG002002Н0093204 от 07.07.2018г. (лист 131) няма посочени други разходи освен договорната цена на тази стока от 563,28 лв.

Освен това, според настоящия състав на съда, нормалната икономическа логика не позволява формирането на извод, че кърпичка с тегло от 0,00772 кг. и митническа стойност от 0,23 лв. (без начислен ДДС и без печалба на продавача) би била продаваема. Едва ли за някого е приемливо и обстоятелството, че определената митническа стойност на “кърпичка“ от 0,23 лв./бр. е всъщност ≈ 14,91 пъти по-висока от декларираната от жалбоподателя митническа стойност от ≈ 0,0154 лв.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че митническата стойност на процесните 2 вида стоки не следва да бъде определена по реда на чл.70, §1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на стоките, уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, а следва да бъде определена по реда на чл.74 от МКС, противно на приетото за установено и направено от страна на ответника по делото.

Следователно, оспореното по делото решение, с което е променена декларираната от жалбоподателя митническа стойност по процесната МД, е издадено в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на МКС.

Аналогично, направеното определяне на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на неправилно и незаконосъобразно направеното изменение на митническата стойност на декларирания от жалбоподателя внос се явява направено при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите норми на ЗДДС.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция “Митници“ е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б.  , при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020г. (лист 84) с адвокат Д.К. от дружеството жалбоподател е заплатена в брой сумата от 600,00 лева. За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от 50,00 лева (лист 79), а за назначената по делото ССЕ е заплатена сумата от 300,00 лева (лист 113).

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява Агенция “Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение с Рег.№32-278280 от 24.09.2020г. към митническа декларация MRN №19BG002002Н0001450 от 04.01.2019г., на директора на Териториална дирекция- Северна морска при Агенция “Митници”, с което на “ВИПС ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №170, склад 32, ЕИК ***, са установени за досъбиране по посочената декларация сумата от 2 752,13 лв. мито, както и сумата от 5 137,31 лв. ДДС.

ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК *********, да заплати на “ВИПС ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***” №170, склад 32, ЕИК ***, сумата от общо 950,00 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/