№ 159
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100901183 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът СТ. СТ. С., ЕГН
**********, постоянен адрес ******* дължи на ищеца "Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София по издадена в полза на „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД, ЕИК ********* Заповед № 848/04.2.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д №
1666/2019 г. по описа на Районен съд Варна, сума в размер на 25471.95 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит от „Експресо“ №
402240 от 25.03.2015 г.; сума в размер на 5204.73 лева, представляваща
възнаградителна договорна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.;
сума в размер на 807.15 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.; сума в размер на 3679.35 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2018г. до
31.01.2019г.; сума в размер на 39.27 лева, за периода от 15.09.2015 г. до
16.02.2018 г., представляваща нелихвоносно вземане от застрахователни
премии, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г., до окончателното изплащане
на вземането. Моли за присъждане на направените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
1
възнаграждение в общ размер от 754,05 лева.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителният иск,
поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен
иск за сумата от 25471.95 лева, представляваща незаплатена главница
Договор за кредит от „Експресо“ № 402240 от 25.03.2015 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. (датата на
депозирането на заявлението в съда) до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 5204.73 лева, представляваща възнаградителна
договорна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018г.; сумата от 807.15
лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2015 г. до
16.02.2018 г., сумата от 3679.35 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.02.2018 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 39.27 лева, дължима за
периода от 15.09.2015г. до 16.02.2018 г., представляваща нелихвоносно
вземане от застрахователни премии, както и направените разноски в размер
на 754.05 лева.
Ищецът твърди, че е правоприемник на "ЕКСПРЕСБАНК" АД (с
предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк” АД), ЕИК
*********. Излага, че между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, ЕИК
********* и кредитополучателя СТ. СТ. С. на 25.03.2015 г. е бил сключен
Договор за кредит Експресо № 402240, по силата на който банката е
предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер
на 26 000 лева. Кредитополучателят се задължи да върне предоставената
сума, ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот“ към кредита, на 121
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 336,72 лева и падеж - 15-то
число на всеки месец, съгласно погасителен план, представляващ
Приложение № 1 към договора за кредит. Ответникът е допускал просрочия
при погасяване на кредита, както и не е осигурявал достатъчно средства по
разплащателната си сметка. Непогасени на падеж или частично погасени
останали 30 броя вноски. Тъй като погасяване не било извършено, кредиторът
на 16.02.2018г. осчетоводил кредита като изискуем.
По молба на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД против ответника е
издадена Заповед № 848/04.2.2019 г. за изпълнение на парично задължение
2
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 1666/2019 г. по описа на
Районен съд Варна. Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което в съответствие с указанията на заповедния съд кредиторът предявява
иск за установяване на вземането си, а в условията на евентуалност
осъдителен иск.
С писмен отговор особеният представител на ответника адв. Е.К.-
Кондова заявява, че не е успяла да се свърже с ответника. Становище по
делото ще изрази в съдебно заседание, след запознаване със ССЕ.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си ю.к. Е.С.,
поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на
деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особен
представител, който изразява становище за неоснователност на иска. Излага,
че ищецът не е доказал настъпването на предсрочната изискуемост, както и че
в договора са налице неравноправни клаузи. С писмени бележки доразвива
доводи си за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова
по ч.гр.д № 1666/2019 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 848/04.2.2019 г. въз основа на документ по чл.417
ГПК - договор за кредит от кредит от 25.03.2015 г. и извлечение от
счетоводните книги на банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, ЕИК
*********, против ответника - длъжник, за сума в размер на 25471.95 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит от „Експресо“ №
402240 от 25.03.2015 г.; сума в размер на 5204.73 лева, представляваща
възнаградителна договорна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.;
сума в размер на 807.15 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.; сума в размер на 3679.35 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2018г. до
31.01.2019г.; сума в размер на 39.27 лева, за периода от 15.09.2015 г. до
3
16.02.2018 г., представляваща нелихвоносно вземане от застрахователни
премии, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г., до окончателното изплащане
на вземането.
От служебната справка на сайта на ТР се установява, че "Банка ДСК"
АД е правоприемник на "ЕКСПРЕСБАНК" АД (с предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД), ЕИК *********.
От приетите по делото заверени преписи от Договор за кредит от
„Експресо“ № 402240 от 25.03.2015 г., ведно с Погасителен план, се
установява, че банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на
26000 лева. Срокът на издължаване на задължението по процесния договор е
120 месеца, считано от усвояването, като падежа на анюитетните вноски в
размер на по 336.72 лева, е на 15 число на съответния месец. Според част I,
т.8 от договора, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на
8.9% годишно или 0.0247 % на ден. В част I, т.8.2. от договора е уговорена
възможност лихвения процент да бъде увеличен с 0.50 %. Съгласно част I,
т.11, ГПР към момента на сключване на договора е 10.37%. С част I, т.15 е
уговорено сключването на застраховка живот в полза на СТ. СТ. С..
Установява се, че „Сосиете Женерал Експресбанк” АД е изпратило до
СТ. СТ. С. покана изх. №7396-07/20.12.2017г., с която го уведомява за
просрочие по кредита с 826 дни, както и че непогасяване на просрочените
задължения кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Поканата е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ рег. №883. На 26.01.2018г. на
постоянния адрес на длъжника, съвпадащ с настоящия, *******, е залепено
уведомление (л.58) от призовкар на ЧСИ рег. №883.
От заключението на вещото лице Р.С. по ССЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
процесният кредит в размер на 26000 лева е усвоен ответника чрез захранване
на сметката му с тази сума на 25.03.2015г. Размерът на непогасените
задължения по Договор за кредит от „Експресо“ № 402240 от 25.03.2015 г.
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.02.2019г. е: 25471.95 лева незаплатена главница; 5204.73 лева
възнаградителна договорна лихва за периода от 15.08.2015 г. до 16.02.2018 г.;
4
799.55 лева обезщетение за забава начислено върху падежиралите главници за
периода от 15.09.2015 г. до 15.02.2018 г.; 3679.35 лева обезщетение за забава
начислено върху цялата дължима главница за периода от 16.02.2018г. до
31.01.2019г.; застрахователни премии 39.27 лева за периода от 15.09.2015 г.
до 16.02.2018 г.
От обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
лихвеният процент не е променян от банката и той е бил един и същ от
сключването на договора до 16.02.2018г. След това е начислявана
договорната лихва плюс надбавка 6 пункта.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между страните е сключен договор за кредит, с твърдените права и
задължения (размер, срок, падеж, лихви и т.н.), в това число и реално
предаване на сумите от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи
още наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
(включително и обявяването на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ)
на задължението по договора за потребителски кредит. На последно място
ищеца следва да докаже размера на претенции за главница и лихви.
Ответникът следва да установи правоизключващите си възражения за липсата
на настъпила предсрочна изискуемост и за недействителност на процесния
договор.
В разглеждания казус сключването на процесния договор за кредит не
се оспорва от ответника, като същият възразява относно осъществяването на
фактическия състав по обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията. Предвид избрания процесуален ред за предявяване на
претенциите, а имено чрез иницииране на заповедно производство за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, така посоченото оспорване
на ответника, е от значение за изначалната основателност на иска, поради
което следва да се разгледа, преди възраженията за недействителност на
договора, които биха рефлектирали върху частичната основателност на
претенциите.
5
На 26.01.2018г. на постоянния адрес на длъжника, съвпадащ с
настоящия *******, е залепено уведомление от призовкар на ЧСИ №883. С
изтичането на двуседмичния срок за получаването му от канцеларията на
ЧСИ съобщението е редовно връчено на 09.02.2018г., основание чл.47, ал.5 от
ГПК. От справка от НАП (л.14) е видно, че от 13.04.2012г. ответникът не
работи по ТПО, т.е. няма месторабота. При така изложените обстоятелства,
следва извода, че в конкретния случай кредиторът е положил необходимите
усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за
упражненото право да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост е настъпила с изтичането на едноседмичен срок от
връчването на съобщението.
Като основание от което вземането произтича се сочи Договор за кредит
от „Експресо“ № 402240 от 25.03.2015 г., по силата на който „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД е поело задължение да предостави кредит в размер
на 26000 лева по банкова сметка при уговорен фиксиран лихвен процент в
размер на 8.9% годишно, а СТ. СТ. С. да върне заетата сума с месечни вноски
с падеж 15 – то число на съответния месец, всяка включваща главница и
възнаградителна лихва в срок от 10 години, съобразно погасителен план.
Така сключеният договор за кредит попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на част I, т.8.2. от договора в
частта, с която е предвидена възможност за едностранно увеличаване на
лихвения процент по решение на кредитора, е неравноправна, защото
клаузата е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създава
значителна неравноправност между страните относно правата и задълженията
им – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията им и във вреда на потребителя.
Нищожността на клаузата в случая е без значение, защото банката
изобщо не се е възползвала от правото едностранно да измени лихвения
процент.
Разпоредбата на част I, т.8 от договора, в която е уговорено заплащане
на възнаградителна лихва, не е нищожна. Възнаградителна е лихвата, която
представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата
на уговорка между страните или по силата на закона. Размерът на лихвата,
6
както по договора за заем по чл.240, ал.2 ЗЗД, респ. по договор за банков
кредит по чл.430, ал.2 ТЗ, е определен писмено в договора и
предназначението й е да възмезди заемодателя/банката за ползването на
паричната сума от заемополучателя за времето на действие на договора.
Договорът за потребителски кредит по чл.9 ЗПК допуска страните да
уговорят заплащане на възнаградителна лихва, която уговорка е част от
съдържанието му по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. В случая, при сключване на
договора, потребителят се е съгласил да върне освен предоставената му сума
от 26000 лева и възнаградителна лихва от 8.9% годишно.
Неплащане на главница и лихви кредитополучателят е допускал от
сключването на договора, като последното извършено от него плащане е на
23.09.2015г. – 338.71 лева. Считано от 24.09.2015г., ответникът е
преустановил обслужването на кредита и след това не е погасил нито една
вноска в размерите и падежите, инкорпорирани в погасителния план.
Поради допусната забава в плащанията на главница и лихва, е
възникнало право в полза на кредитора да обяви вземанията по договора за
кредит за предсрочно изискуеми, което банката е упражнила надлежно с
отправената покана, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ. Считано от
16.02.2018г. вземанията на банката по договора следва да се считат за
предсрочно изискуеми.
Считано от деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми,
за длъжника възниква задължение да върне на кредитора изискуемата
главница от 25471.95 лева; 5204.73 лева възнаградителна договорна лихва за
периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.; 799.55 лева обезщетение за забава
начислено върху падежиралите главници за периода от 15.09.2015 г. до
16.02.2018 г.; застрахователни премии 39.27 лева за периода от 15.09.2015 г.
до 16.02.2018 г. Предвид установения от вещото лице размер на обезщетение
за забава начислено върху падежиралите главници искът следва да бъде
отхвърлен за разликата над 799.55 лева до 807.15 лева.
Съгласно чл.33 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
7
банката е начислила 3679.35 лева обезщетение за забава върху цялата
дължима главница за периода от 16.02.2018г. до 31.01.2019г. Размерът на
законната лихва върху главницата от 25471.95 лева за периода от 16.02.2018г.
до 31.01.2019г. възлиза на 2476.44 лева. Поради това този иск е основателен
до размера от 2476.44 лева и следва да се отхвърли за разликата над
установените 2476.44 лева до претендираните 3679.35 лева.
Съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск, т.к. не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждането му – отхвърляне на установителния иск поради липса на
предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищеца се полагат направените в заповедното и исковото
производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете. На ищеца
следва да се присъдят 728.12 лева разноски и ю.к. възнаграждение в
заповедното производство (704.05 лева д.т. и 50 лева ю.к. възнаграждение) и
2174.99 лева разноски и ю.к. възнаграждение за исковото производство
(2052.45 лева разноски и 200 лева ю.к. възнаграждение), съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ.
СТ. С., ЕГН **********, постоянен адрес ******* дължи на "Банка ДСК" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София по издадена в полза на "
Експресбанк" АД (с предишно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД), ЕИК ********* Заповед № 848/04.2.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д №
1666/2019 г. по описа на Районен съд Варна, сума в размер на 25471.95 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит от „Експресо“ №
402240 от 25.03.2015 г.; сума в размер на 5204.73 лева, представляваща
възнаградителна договорна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.;
8
сума в размер на 799.15 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г.; сума в размер на 2476.44 лева,
представляваща обезщетение за забава върху цялата дължима главница за
периода от 16.02.2018г. до 31.01.2019г.; сума в размер на 39.27 лева, за
периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г., представляваща нелихвоносно
вземане от застрахователни премии, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за забава върху падежиралите главници за
периода от 15.09.2015 г. до 16.02.2018 г. за разликата над 799.15 лева до
претендираните 807.15 лева, а иска за заплащане на обезщетение за забава
върху цялата дължима главница за периода от 16.02.2018г. до 31.01.2019г. за
разликата над 2476.44 лева до претендираните 3679.35 лева.
ОСЪЖДА СТ. СТ. С., ЕГН **********, постоянен адрес ******* да
заплати на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата
от 728.12 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 2174.99 лева,
представляваща направени в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9