№ 873
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Пенко Цанков
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500415 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производство по реда на чл. 423 и следващи от ГПК. Постъпило е
възражение от О. А. Д., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 08/19.01.2015г. , издадена против Д. по ч.гр.д. № 19/2015г. на РС – Свищов.
Във възражението се твърди, че за издаване на заповедта длъжникът е узнал
едва на 22.02.2022г. , когато негов упълномощен адвокат се е запознал с
изпълнително дело № 177/2022г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на
действие района на ВТОС, образувано въз основа на издадения въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение № 08/19.01.2015г. , по ч.гр.д.
№ 19/2015г. на РС – Свищов. Длъжникът сочи, че не е уведомен за издаването
на заповедта, не му е връчена тази заповед, а освен това сочи, че от 2012г. до
момента има постоянно местопребиваване на територията на
Великобритания. Твърди, че към момента на издаване на заповедта не е имал
обичайно местопребиваване в България.
Моли съда да приеме възражението му и да спре изпълнението на
издадената заповед със съответните последици.
Едновременно с възражението по чл. 423 от ГПК Д. е депозирал и
възражение по реда на чл. 414 от ГПК против заповедта.
В отговор на така подаденото възражение лицето, в чиято полза е
издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение- „Енерго
про продажби “АД гр. Варна заема становище за неговата неоснователност.
Сочи се, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК. Твърди се, че длъжникът е узнал за издадената против него
заповед за изпълнение на парично задължение, на 06.03.2019г., когато от
банковата му сметка са удържани суми по наложен от ЧСИ запор в размер на
21,83 лв.
1
Развива подробни съображения и моли съда да остави без уважение
депозираното възражение.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид възражението на
длъжника и доводите на взискателя, както и като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
Срещу О. А. Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 08/19.01.2015г. , по ч.гр.д. № 19/2015г. на РС – Свищов, за
солидарно заплащане заедно с Маргрета Д.а на суми в полза на молителя
„Енерго –Про Продажби “АД Варна. С разпореждане от 105.03.2015г.
заповедният съд, констатирайки, че заповедта за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47 от ГПК, е разпоредил
издаването на изпълнителен лист въз основа на нея.
Въз основа на този изпълнителен лист са образувани последователно
изпълнителни дела 574/2015г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев и след
прекратяване на това дело поради перемпция, изпълнително дело №
177/2022г. по описа на същия ЧСИ. От данните по двете изпълнителни дела
се установява, че длъжникът Д. не е получавал лично нито покана за
доброволно изпълнение, нито някакъв друг документ, адресиран до него от
ЧСИ. Всички съобщения до него и по двете изпълнителни дела са върнати с
отбелязване, че лицето не живее на постоянния си адрес и че е в чужбина. На
06.03.2019г. от сметката на длъжника Д. в „Уникредит Булбанк“ АД в
изпълнение на наложен от ЧСИ Виктор Георгиев запор по изпълнително дело
№ 574/2015г. , са преведени по сметката на ЧСИ 21,83 лв. Следващият
превод на суми от сметката на длъжника в тази банка в изпълнение на запор,
наложен от ЧСИ Георгиев по изпълнително дело № 177/2022г., датира от
12.01.2022г. С молба от 22.002.2022г. по посоченото изпълнително дело
адвокат П. С. от АК Добрич, пълномощник на длъжника Д., е поискала да се
запознае с изпълнителното дело.
При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни
изводи :
Подаденото възражение по чл. 423 от ГПК е допустимо, доколкото от
данните по делото се потвърждават твърденията на длъжника, че той е узнал
за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК, едва на 22.02.2022г. Възражението на взискателя, че
длъжникът е узнал по-рано за издадената срещу него заповед за изпълнение
на парично задължение, е неоснователно. От приложеното изпълнително
дело № 574/2015г. на ЧСИ Георгиев, не може да се направи извод, че
длъжникът е узнал както за издадената срещу него заповед за изпълнение,
така и за извършеното от банката плащане на сума в размер на 21,83 лв. на
06.03.2019г. Видно от приложеното ч.гр.д. № 19/2015г. на РС Свищов и от
данните по цитираните изпълнителни дела, заповедта за изпълнение на
парично задължение не е връчена на длъжника лично, а единственият доказан
момент на узнаване от страна на длъжника за издаването й е моментът, в
който пълномощникът му е поискал да се запознае с изпълнително дело №
2
177 /2022г. на ЧСИ Виктор Георгиев. В този смисъл възражението по чл. 423
от ГПК, което е постъпило в съда на 22.03. 2022г. ( видно от пощенското
клеймо, с което е изпратено), е допустимо, като подадено преди изтичането
на преклузивния срок, посочен в този законов текст.
По същество възражението е основателно, като в случая съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 т. 2 от ГПК, каквото е
наведеното и от длъжника основание при условията на алтернативност.
Очевидно е, че заповедта за изпълнение на парично задължение не е
връчена лично на длъжника, което обстоятелство не се оспорва и от
взискателя. Освен това, по делото са налице доказателства, че макар да е имал
регистриран настоящ и постоянен адрес, към момента на издаване на
заповедта за изпълнение длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Този извод следва от представеното с
възражението по чл. 423 от ГПК писмо от Глазгоу Порткълис Джобсентър
Плъс, Глазгоу Обединено Кралство Великобритания, от което е видно, че
още към 2012г. длъжникът е имал предоставен национален осигурителен
номер и регистриран адрес в Лондон – Великобритания.
От данните по двете изпълнителни дела също е видно, че той по време
на образуването им и през целия период от висящността им е бил извън
страната.
При това положение с оглед разпоредбата на чл. 423, ал.3 от ГПК, след
като е налице предпоставката на ал. 1 т. 2 на същия текст, съдът следва да
приеме депозираното възражение. На основание предложение 2 на същия
текст следва да бъде спряно изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от
ГПК. В случая са налице данни относно това, че против Д. е образувано
изпълнително производство под № 177/2022г. по описа на ЧСИ Виктор
Георгиев за събиране на обективираното в процесната заповед за изпълнение
вземане, поради което следва да се спре изпълнението по това производство.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на О. А. Д., ЕГН ********** срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение № 08/19.01.2015г., издадена против Д.
по ч.гр.д. № 19/2015г. на РС – Свищов.
СПИРА изпълнението по изпълнително дело № 177/2022г. по описа
на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие района на ВТОС по отношение
на длъжника О. А. Д., ЕГН **********.
3
ВРЪЩА делото на Свищовския Районен съд за продължаване на
производството по същото с указания по чл. 415,ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4