№ 2578
гр. София, 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110140453 по описа за 2021 година
Предявен е иск в правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет на делото е предявен от ХР. ХР. АТ., ЕГН [НОМЕР] срещу
[ЮЛ] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл.
124 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 200 лв., представляваща глоба, наложена с
влязло в сила наказателно постановление № 314714/2017г., която е възложена
за събиране на ЧСИ М.Б, въз връзка с което е образувано изп. дело №
[НОМЕР].
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че наказателното
постановление е влязло в сила на 05.07.2018 г., като от влизането в сила на
накзателното постановление до образуване на изп. дело са минали повече от
две години. Аргументира, че е изтекла погасителната давност, с оглед
разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, съгласно която
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Сочи, че е изтекла и абсолютната
давност, предвидена в чл. 82, ал.3 ЗАНН. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, в който оспорва иска. Поддържа, че
1
изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН и погасителната давност по смисъла
на ЗЗД са два различни института, като ищцата е посочила и двата вида,
предвид което исковата молба е нередовна. Излага доводи, че давностният
срок не е изтекъл. Счита, че е преклудирана възможността за атакуване на
наказателното постановление, както и че дори и при отпадане на
възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото
задължение продължава да съществува, което обуславя отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.
Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Настоящият съдебен състав намира, че редът за събиране на публичното
вземане определя и компетентният съд, който следва да се произнесе по
исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. И
доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал.
3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен
2
изпълнител, то и предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва
да се разгледа от гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени
петчленни състави на ВКС и ВАС, които определят компетентност на
гражданския съд по искове за установяване несъществуване на публично
вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител - Определение
№ 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., Определение на ВАС по
адм. д. № 1/2013 г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; Определение
на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., Определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 60/2015 г., Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
21/2016 г., Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г.,
Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г.,
Определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г., Определение № 39
от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г., Определение № 52 от 29.12.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично
общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението
по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за
давност и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният
изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1
ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално
постановено от орган в структурата на общинската администрация
"отписване", извършено след предаването на публичното задължение за
събиране по реда на ГПК. Подобно "отписване" би могло да обоснове
отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и
при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
публично общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателния
3
установителен иск по чл. 439 ГПК. В този смисъл и Определение № 130 от
24.07.2017 г. по ч. гр. дело № 756/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско
отделение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти: че на ответника е наложена „глоба“ от 200 лв., с
влязло в сила на 05.07.2018 г. наказателно постановление № 314714/2017 г.,
която е възложена за събиране на ЧСИ М.Б, въз връзка с което е образувано
изп. дело № [НОМЕР].
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства, че
наказателното постановление е влязло в сила на 05.07.2018 г.
От приетия по делото препис на изпълнително дело се установява, че
същото е образувано по възлагателно писмо на [ЮЛ], входирано при ЧСИ
Бъзински на 20.05.2021 г. за събиране на публични вземания.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание
"глоба" е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В случая
ответникът не е ангажирал доказателства да са предприети действия, водещи
до прекъсване на давността за периода от влизане в сила на наказателното
постановление до образуване на горепосоченото изпълнително дело. От
приетите доказателства се установи, че давността за вземането по чл. 82, ал.
1, б. "а" ЗАНН за периода от влизане в сила на наказателното постановление
(05.07.2018г.) до образуване на изпълнителното дело през 2021 г. е изтекла,
поради което съдът намира предявения иск по чл. 439 ГПК за основателен.
Поради гореизложените съображения с оглед на обстоятелството, че
давностният срок е изтекъл към датата на образуване на изпълнителното
дело, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1
4
ЗАдв. право на разноски има процесуалния представител на ищеца,
осъществил безплатна правна помощ и съдействие в размер на 200 лв.,
доколкото този размер се претендира, съгласно приложения списък на
арзноски към исковата молба.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439
ГПК, вр. чл. 124 ГПК предявен от ХР. ХР. АТ., ЕГН [НОМЕР] срещу [ЮЛ],
че ищецът не дължи на ответника сумата от 200 лв., представляваща глоба,
наложена с влязло в сила наказателно постановление № 314714/2017г., която
е възложена за събиране на ЧСИ М.Б, въз връзка с което е образувано изп.
дело № [НОМЕР], поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, , вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
[ЮЛ] да заплати на адв. Н.К., САК с личен номер [НОМЕР], съдебен адрес:
[АДРЕС] сумата в размер на 200 лв., представляваща съдебни разноски за
безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5