М О Т
И В И
Към присъда по НЧХД № 379/16г. по
описа на КРС, ІV н. с.
Обвинението против подсъдимия К.П.Б.,
ЕГН **********, е в това, че:
на 09.05.2016г. в с.К. се заканил на Й.Б.В. с престъпление
срещу нейната личност и имот, като се заканил с изразите „ще ти съдера кожата,
ще те осакатя, ще ти срутя покрива на къщата и на навеса“ и това заканване
предизвикало у Й.В. основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144, ал.1 от НК.
В съдебно заседание е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителя Й.Б.В. против
подсъдимия К.П.Б. граждански иск за
сумата от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени с описаното в
тъжбата престъпление по чл.144, ал.1 от НК, а тъжителят Й.Б.В. е
конституирана като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят и граждански ищец Й.Б.В., и повереникът й адвокат Г.Б. ***
подържат повдигнатото с тъжбата обвинение и пледират подсъдимия да бъде признат
за виновен, а гражданския иск да бъде уважен.
Защитникът адвокат Н.Г. оспорва
обвинението и пледира подзащитния му да бъде оправдан, а гражданския иск – отхвърлен.
Подсъдимият К.П.Б. не се признава за виновен по повдигнатото с
тъжбата обвинение и заявява, че описаното в жалбата е лъжа.
Съдът
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият К.П.Б. е жител ***. Същият е земеделски
производител.
Тъжителката
Й.Б.В. е жител ***.
Свидетелят М. Т. Ш. е жител ***.
Същата е втора братовчедка на подсъдимия и на тъжителката.
Свидетелят М.А.М. ***. Същият е
брат на съпругата на подсъдимия.
Свидетелят В.П.В. е жител ***.
Същият е брат на подсъдимия и първи братовчед на тъжителката.
Свидетелят Ж.А.Б. е жител ***.
Същата е съпруга на подсъдимия.
Свидетелят А.М.В. е жител ***.
Същият е баща на съпругата на подсъдимия.
Свидетелят С.Я.И. е жител ***. Същият
познава подсъдимия и тъжителката.
Свидетелят Г.П.К. е жител ***.
Същата живее на семейни начела със свидетеля С.И. и познава подсъдимия и
тъжителката.
Свидетелят К.К.
Х. е полицейски служител в РУП – К..
Свидетелят П.Д.П. е полицейски
служител в РУП - К., началник на ПУ – С..
Свидетелят А.Й.А. е жител ***.
Същият познава подсъдимия и тъжителката.
Подсъдимият и тъжителката са
съседи и първи братовчеди. Двамата не са в добри отношения от доста години,
поради спорове за причинени имуществени вреди на къщата на тъжителката от
подсъдимия. За периода от 2010 до 2016г. тъжителката Й.В. подала срещу
подсъдимия Б. 14 жалби, които са заведени в деловодството на РУ на МВР К. и по
същите са извършвани предварителни проверки. Тъжителката В. се страхувала от
подсъдимия Б., тъй като същият бил нервен и агресивен човек. Същата често
канела познати в дома си на кафе и им споделяла за поведението на братовчед си.
На 09.05.2016г. подсъдимия Б.,
съпругата му св.Ж.Б., брат й св.М.М. и бащата на св.Б.
и М. – св.А.В. са поканени от брата на подсъдимия – св.В.В.
***.В.В. притежавал къща и ателие. Датата
09.05.2016г. се падало понеделник и тъй като св.Ж.Б. работела, същата още преди
това си взела три дни компенсация, тъй като поканата за посещението им в с.Д.Д. била отправена от св.В.В. още
от по-рано. През същия ден св.А.В. гледал по телевизията военния парад в Р., но
тъй като трябвало да тръгват, същият го гледал само в началото и не го
догледал.
Подсъдимият Б. и тримата
свидетели тръгнали за с.Д.Д. около 12:30 часа наобяд. Четиримата пътували с лекия автомобил на подсъдимия
Б., като последният го управлявал. До с.Д.Д. стигнали
за около 2 часа. В къщата на св.В.В. гостите му
престояли около 2-3 часа, през която време се почерпили, а домакина им показал
нарисуваните от него картини. Около 17:30 часа подсъдимият Б., съпругата му св.Ж.Б.,
брат й св.М.М. и бащата на св.Б. и М. – св.А.В.
потеглили от с.Д.Д. обратно към домовете си.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.А.М., В.П.В.,
Ж.А.Б. и А.М.В.. Съдът изцяло кредитира тези техни показания, тъй като същите
са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, а освен
това се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Видно
от приложеното по делото копие от заявление от св.Ж.Б. до работодателя й –
управителя на ЕТ „Н.Т.“ се установява, че същата на 03.05.2016г. е заявила да й
бъде разрешена компенсация за дните 09, 10 и 11.05.2016г., а от копие от
дневника за регистрирани отпуски във фирмата е видно, че такава компенсация и е
разрешена и на процесната дата 09.05.2016г. св.Ж.Б. не се е намирала на работа.
Описаното в
частната тъжба, че на 09.05.2016г. около 15:00 – 16:00 часа в
с.К. подсъдимия Б. се заканил на Й.Б.В. с престъпление срещу нейната личност и
имот, като се заканил с изразите „ще ти съдера кожата, ще те осакатя, ще ти
срутя покрива на къщата и на навеса“, не се подкрепи от събраните по делото
доказателства. Данни за това се съдържат единствено показанията на св.М.Ш. и
св.А.А.. Техните показания обаче не подкрепят
описаното в частната жалба. В показанията си св.М.Ш. заявява, че докато се е
намирала пред дома на тъжителката В. подсъдимият Б. ги е нападнал, освен това я
е напсувал и е викал. Твърди също, че ги е нагрубил и е псувал, като
първоначално заявява, че не си спомня точните думи. По-нататък в разпита си
сочи, че Б. се е заканвал на тъжителката, че ще я унищожи и довърши, а в
заключение твърди, че думите му са били „боклуци, ще ви довърша“. В показанията си св.А.А.
първоначално сочи, че на 09.05.2016г., докато се намирал я автомобила си пред
дома на тъжителката, чул подсъдимия да й казва „ще те бия, ще те таковам“, а впоследствие заявява, че отправните думи са „ще
те чупя, ще те убия“.
От гореизложеното е видно, че показанията на посочените
двамата свидетели, освен че не подкрепят описаното в частната тъжба като
отправени заплахи, си противоречат и взаимно. И двамата свидетели сочат съвсем
различни от посочените в тъжбата реплики, като заявеното от св.М.Ш., досежно
съдържанието на отправените закани противоречи на заявеното от св.А.А.. На следващо място никъде в показанията на св.М.Ш. не се
съдържат данни св.А.А. да я е отвел до дома на
тъжителката на процесната дата и да е присъствал на твърдяното от нея за
случило се. Поради тези съображения съдът не кредитира с доверие показанията на
тези двама свидетели, тъй като същите са противоречиви, непоследователни и взаимноизключващи се.
Освен това тези показния не се потвърждават от нито едно
друго доказателство по делото, въпреки, че в хода на съдебното следствие са
разпитани множество други свидетели. Св.И. и св.К. сочат, че са гостували в
дома на тъжителката, но същите преразказват това, което са чули като казано им
от нея, като дори и при преразказа на думите й не сочат нищо конкретно за
инцидент на 09.05.2016г. Разпитаните кат свидетели полицейски служители – св.Х.
и св.П., разказват за случаи, при които за извършвали проверки по жалби на
тъжителката срещу подсъдимия, но конкретно за инцидент на 09.05.2016г. не знаят
въпреки, че тъжителката обикновено ги е сигнализирала при всеки случай на
възниквали инциденти между нея и подсъдимия преди това. От изисканата и
приложена по делото справка от дирекция „Национална система 112“ се установява,
че на 09.05.2016г. от мобилния телефон на тъжителката не са установени
постъпили повиквания въпреки, че последната е сигнализирала често на този
телефон. Последното е видно от посочената справка, в която отразени множество
повиквания от мобилния телефон на тъжителката, касаещи дати преди и след
процесната дата.
С оглед обстоятелството, че съдът приема, че на
09.05.2016г. подсъдимия не е извършил описаното в тъжбата деяние, тъй като не е
отправил закани спрямо тъжителкаата, не следва да
бъда обсъждано и дали същата е изпитала основателен страх или не от
осъществяването на твърдените от нея закани.
Всичко гореизложено води до извода, че в хода на делото не
се установи описаното в тъжбата деяние да е извършено, поради което и на
основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение за това, че на 09.05.2016г. в с.К. се заканил на Й.Б.В. с
престъпление срещу нейната личност и имот, като се заканил с изразите „ще ти
съдера кожата, ще те осакатя, ще ти срутя покрива на къщата и на навеса“ и това
заканване предизвикало у Й.В. основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144, ал.1 от НК.
Предвид постановената
оправдателна присъда съдът отхвърли предявения от тъжителката и граждански ищец
Й.Б. против подсъдимия К.П.Б.
граждански иск за сумата от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди,
причинени с описаното в тъжбата престъпление по чл.144, ал.1 от НК
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
И.П.