Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1008 31.07.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр.Бургас, първи състав, в открито заседание на първи юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова,
като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм. дело № 734 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.24е, ал.1, т.4,
б.“г“ от ЗАДС, вр. с чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, вр. с чл.145 и сл. АПК.
Образувано по жалба на „Кроношпан България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, „Северозападна
промишлена зона“ против Решение № 32-79960 от 12.03.2020г. на Директора на
ТД“Южна морска“, с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен
от акциз краен потребител с № BG 001000e0146 от 10.07.2014г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
решението и са иска неговата отмяна. Твърди се, че противоречието му с
материалноправни норми. Оспорващата страна се позовава на съдебна практика на
ВАС на РБ в множество съдебни актове. Сочи се, че дружеството е краен потребител
на акцизна стока- природен газ, който се влага в производството по начин,
описан в протокол за проверка от 03.12.2019г. Изтъква се, че никаква част от
полученото количество природен газ не се използва за отопление- било за
стопански или битови нужди, нито е обект за използване за други цели. Продуктът
се използва единствено и само за производство. Жалбоподателят заявява, че по
тълкуване на понятието „енергиен продукт
за отопление“, при редакцията на дефиницията преди изменението на закона в
ДВ, бр.97 от 2017г. и след него, ВАС на РБ се е произнасял многократно, като
трайната съдебна практика сочи, че когато енергийният продукт се използва в
производствената дейност на предприятието и когато топлината се оползотворява
единствено за производствени цели- в това число загряване на фракция до работна
температура, а не за отопление на помещения и производствени пространства,
когато цялата топлина, която се отделя е за получаването на крайния продукт, то
енергийният продукт следва да бъде освободен от акциз.
Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката
на органа-издател, с даване задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, ангажира доказателства, включително назначена по искане на
страната съдебно- техническа експертиза. Пледира се за уважаване на жалбата
Претендират се направените по делото разноски. Представя и разпечатани съдебни
актове на касационната инстанция, на които се позовава, по аналогични казуси,
за сведение на съда.
Ответната страна– Директор на ТД
“Южна морска“ в Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител в
съдебното заседание, оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за
отхвърлянето й. Оспорва заключението на вещото лице, както и въобще
назначаването на експертиза, като приложимо доказателствено средство. Съдът
трябвало да извърши оглед на място, за да се запознае с използването на
природния газ, а не да назначава експертиза, тъй като не били нужни специални
знания, според упълномощения по делото юрисконсулт. Пледира за отхвърляне на
жалбата, като неоснователна и присъждане на юрис-консултско възнаграждение.
Административен съд- Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна,
против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат неблагоприятно
законните интереси на дружеството- жалбоподател. Актът подлежи на съдебен
контрол, а жалбоподателят има правен интерес от оспорването. Следователно,
налице са кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
От приложената
по делото административна преписка се установява, че е извършена проверка в
обект на дружеството-жалбоподател, находящ се в гр.Бургас, Северозападна
промишлена зона.
Безспорно е по делото, че дружеството е краен потребител и е бил
освободен от акциз, по силата на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител с № BG
001000e0146 от 10.07.2014г., издадено на основание чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво и
гориво за отопление.
Резултатите от извършената проверка на място в цеха са обективирани в
Протокол № 19BG1000A057595
от 03.12.2019г. /л.101-105 от
делото/. Видно от констатациите в това писмено доказателство, цитираното
по-горе удостоверение е издадено за енергиен продукт: природен газ в
газообразно състояние, с код по КН 2711 21 00, който участва в производствения
процес за производството на ламинирани плочи от дървесни частици, за
производство на ПДЧ плочи с едноетажна преса „KARL XІІ“ и за производство на трипластови ОСБ плочи. Основанието за
освобождаване от акциз е това по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, като енергиен
продукт използван за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.
Сочи се, от къде се доставя използваното количество природен газ. Изтъква се,
че енергийният продукт се отчита от разходомер, собственост на доставчика,
монтиран извън територията на обекта. Описано е, че чрез подземни и надземни
магистрални тръбопроводи на територията на завода природният газ се подава към
консуматорите. Преди всеки консуматор /горелки/ има разходомер за отчитане на
количеството потребен природен газ. Посочено е и местоположението на
консуматорите на природен газ на територията на завода, а именно в трите
описани цеха.
В
материалите по преписката е представено и копие на заключение депозирано по
друго съдебно производство. Както е известно, ангажирането на заключение по
каквато и да е експертиза, което е назначено в друго производство от друг орган
не би могло да се ползва като доказателство по настоящото дело, поради което и
предвид изричното доказателствено искане на оспорващата страна, с оглед
установяване на благоприятни за страната факти и обстоятелства бе ангажирана
съдебно-техническа експертиза по настоящото дело. Вещото лице - инж.Ж.Е. описва
в заключението си, че на 15.06.2020г. е извършила оглед в завод „Кроношпан“, в
присъствие на главния енергетик М.Вълчинов и гл.счетоводител М.Стоева.
Запознала се е с технологичния процес и технологичните линии в завода. Не е
констатирала отклонения на магистралните газопроводи към отоплителната
инсталация. На територията на завода няма изградена централна отоплителна
газова инсталация. Вещото лице сочи, че за създаване на топлинен комфорт в
промишлените халета и в административните сгради се използват климатици -сплит
система. Осбоводеният от акциз енергиен продукт „природен газ“ в газообразно
състояние се използва само в технологичните линии на производствения процес в
завода „Кроношпан“.
На
поставеният от съда въпрос експертът отговаря, както следва: топлинната енергия за отопление се използва в
отоплителни инсталации за отопляване на помещения, посредством отоплителни
тела. Такива монтирани в завода няма. Не е монтирана отоплителна инсталация за
създаване на топлинен комфорт в помещенията на завода, която да използва като
източник на енергия- природния газ. Вещото лице разяснява и факта, че например,
при загряване на вода, която циркулира във водна отоплителна инсталация и се
отдава в помещенията от отоплителни тела, тогава енергийният продукт се
използва за отопление, а не за технологични нужди.
По
отношение поставените от оспорващата страна въпроси, вещото лице отговаря,
както следва:
Енергийният продукт природен газ в газообразно състояние обезпечава
технологичният процес по производството на трите продукта на завода- ламинирани
плочи от дървесни частици, на ПДЧ плочи и на трипластови OSB плочи. Използването на тази енергия представлява етап
от цялостния производствен процес на въпросните видове плочи от дървесни
частици. Отделената топлина от изгарянето на природния газ се използва за
подгряване на масло, чрез което се нагряват плотовете на преси за прилепване на
меламинова хартия към плочите от дървесина. За технологичната линия дробене и
сушене се използва топлината от изгарянето на природния газ за нагряване на
въздух, който се подава в сушилната инсталация в барабанни сушилни.
Изрично
се изтъква, че при извършеният оглед на място вещото лице не е установило
наличие на изградени инсталации и технически средства, посредством които
природният газ да бъде използван непосредствено или косвено за отопление.
Обобщено,
природният газ в съответното газообразно агрегатно състояние се използва в
обекта единствено за целите на производството на ламинирани плочи от дървесни
частици, на ПДЧ плочи и на трипластови OSB плочи.
Въпреки оспорването на заключението от страна на процесуалният представител на
ответника, същото се кредитира с доверие от съда и се цени като професионално и
безпристрастно. Именно посредством заключение на вещо лице,специалист в
съответната област /топлотехниката/ могат да бъдат надлежно установени
релевантните към спора факти и обстоятелства. В случаят, са необходими точно
специални знания в областта на техниката, за да се отговори на поставените
задачи, включително на поставения от съда въпрос, разбира се в технически
аспект. Предложената от пълномощника на ответната страна форма за приобщаване
на доказателства, а именно посредством личен оглед на съда, без ангажиране на
вещо лице в случаят е неуместна. Както се установява и от нормата на чл.204 от ГПК, обективираща този доказателствен способ, съдът може да назначи оглед на
движими или недвижими вещи, с участието или без участието на вещи лица. В
случаят обаче, за изясняване на обстоятелствата относно целите на използване на
природният газ в газообразно състояние следва да се проверят характеристиките,
звената, действието на отделните компоненти на извършваният в
производственият обект технологичен
процес и извършването само на външен оглед на намиращите в помещенията движими
и недвижими вещи не би могъл да отговори на поставените въпроси без наличие на
изискуемите специални знания на вещо лице, каквото и бе ангажирано по тази
причина.
В този
смисъл, въпреки направеният от пълномощника на ответната страна комплимент към
знанията и уменията на съда, липсата на специални знания в областта на
техниката, възпрепятства настоящият състав на съда да осъществи предложеният от
ответната страна оглед, алтернативно на ангажираната по делото СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна съобрази следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно посоченото в нормата на чл.24е, ал.1, т.4 от ЗАДС. Решението е издадено
в установената от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити.
При
постановяване на акта не се констатира допускането на съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелна отмяна на оспорения акт.
Относно
съответствието на акта с нормите на материалния закон, съдът констатира
следното:
Изрично е
установено от приетото по делото заключение на вещото лице, че продуктът се
използва само за получаване на крайния продукт от производствената дейност, но
не и за отопление. Въпреки оспорването на заключението от ответната страна,
това заключение се кредитира от съда и установява именно факта, че е налице
основанието за освобождаване на крайния потребител от акциз по отношение на
използваният природен газ. Това е така, защото са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС въз основа на които такова
удостоверение следва да бъде издадено. В този смисъл, административният орган
не е приложил правилно материалният данъчен закон.
В
случаят, следва да се съобрази и нормата на чл. 2, § 1, б. „б“ от
Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността
за данъчно облагане на енергийните продукти, който се отнася за продукти с
кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Според настоящият съдебен
състав продуктът природен газ с код по КН 27112100 е в обхвата на тази
дефиниция, защото в процесното производство продуктът се използва единствено за
обезпечаване на технологичния процес, а не за отопление.
Според административния орган природният газ се използва в качеството му
на енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.4, т.37 ЗАДС. В настоящата
хипотеза, горивото се използва за топлинна енергия. Без тази топлинна енергия
не може да се осъществява производствена дейност. За други нужди и други
консуматори на територията на цеховете на фирмата природният газ не се
използва. Вярно е, че текста на чл.4, т.37 от закона съдържа, в приложимата
редакция,
съдържа легална дефиниция на понятието „енергиен продукт за отопление“. Действително,
извършена е промяна в закона в сила от 01.01.2018г., според която редакция "Енергиен
продукт за отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето
на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда.
Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за
отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и
всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии,
сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) за цели по т. 10 и
33;
б) за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление.“.Обаче, тълкуването
на тази законова редакция от страна на ответния административен орган е
неправилно. Позоваването на изброените обекти, сред които и „сушилни“, в
случаят е използвано в съвсем различен смисъл. Използваният термин „сушилня“
според съда се отнася за случаите, според които в съответното помещение се
използва природен газ като източник на топлина за извършването на сушене, като самостоятелна
дейност, по отношение на конкретна материя /движими вещи/, обект на това
сушене. В настоящият случай, сушенето е част от технологичен процес, а не
самостоятелна дейност в цеха, още повече, че както сочи вещото лице природният
газ се използва освен за сушене и за „пресоване“,
също отделен стадий от производственият процес, за който обаче ответникът не
държи сметка.
Неправилното тълкуване на ответника при
издаване на процесния административен акт е обусловило неговата материална
незаконо-съобразност, предпоставяща отмяна на решението и връщане преписката на
органа за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на този краен
потребител.
Обуславя се крайният извод, че жалбата срещу оспореното
решение е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена.
При този изход на делото,
своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените
разноски също е основателно, поради което следва да се присъдят такива в общ
размер на 2965.30 лева, включващо депозит на вещо лице в размер на 500 лева, платено
адвокатско възнаграждение в размер на 2415.30 лева и внесена държавна такса
/50.00 лева/ по сметка на съда, за което е приложено доказателство /л.21/ от
делото.
Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е направено, поради което съдът няма правомощие
да редуцира размера на платената сума, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд – гр.Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Кроношпан
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, „Северозападна
промишлена зона“, Решение № 32-79960 от 12.03.2020г. на Директора на ТД “Южна морска“,
с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител с № BG 001000e0146 от 10.07.2014г.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА
преписката на ответния административен
орган за издаване на удостоверение на крайния потребител, при съобразяване с
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
да заплати на „Кроношпан
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, „Северозападна
промишлена зона“, сторените
по делото разноски в общ размер на 2965.30 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, с касационна жалба
от страните, в 14-дневен срок от съобщението, пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: