№ 23511
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110108849 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ от Р. И. Б. срещу
Апелативен съд – София за заплащане на сумата от 1417 лв., представляваща
разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение за периода от
01.01.2021г. до 31.12.2023г. и дължимото възнаграждение при неговата
индексация съобразно отразеното в колони 5 и 6 от Раздел III „Обща
администрация“, б. „Б“ на Класификатора на длъжностите в администрацията
на съдилищата /КДАС/, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/16.02.2024г./ до окончателното плащане.
Ищецът Р. И. Б. твърди, че е била в трудово правоотношение с Върховния
касационен съд по силата на трудов договор от 2001г. на длъжността
„чистач“. Считано от 15.07.2020г., всички служители по трудови договори в
отдел „Стопанисване сградата на съдебна палата – гр. София“ при Върховния
касационен съд били прехвърлени в Апелативен съд – София на основание
решение на Пленума на ВСС по т. 1 на Протокол 10/30.04.2020г. Поддържа,
че при прехвърлянето не е сключвала нов трудов договор с административния
ръководител на АС – София, поради което всички права и задължения по
сключения с ВКС договор се запазили, включително и правата за индексиране
на възнагражденията при новия работодател. Запазен бил и размерът на
трудовото възнаграждение, получавано във ВКС. Твърди, че ответникът не е
индексирал трудовите възнаграждения на служителите, преминали на работа
от ВКС в АС-София, поради което претендира разликата между полученото
възнаграждение и дължимото след индексацията по колони 5 и 6 от КДАС.
1
Претендира разноски.
Ответникът Апелативен съд – София в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на ИМ, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че към
момента се явява работодател на ищеца. Счита, че след преминаването на
длъжността на ищеца при ответника трудовото правоотношение с
Върховния касационен съд е прекратено. Поддържа, че по силата на
Правилата за прилагане на КДАС, възнаграждението на ищеца не следва да се
индексира до изравняването му с дължимото за същата длъжност в АС –
София, след което следва да се прилагат правилата за увеличение, касаещи
длъжността на ищеца при новия работодател, съдържащи се в колони 7 и 8 от
Раздел III „Обща администрация“, б. „Б“ на КДАС. В условията на
евентуалност оспорва размера на иска за разликата във възнаграждението за
периода от 01.01.2023г. до 01.03.2023г., тъй като КДАС е приет с протокол №
27/ 17.08.2023г. и е в сила от 01.04.2023г., а не от 01.01.2023г. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което е престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното
брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
Като безспорни не се нуждаят от доказване на основание чл.153 ГПК
следните обстоятелства: че ищецът е заемала длъжността „чистач“ на 3/4
работно време във Върховния касационен съд по силата на трудов договор от
01.04.2001 г.; че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови
договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“,
работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са
прехвърлени в Апелативен съд – София, въз основа на Решение на Пленума
на ВСС от 30.04.2020г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот,
находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ –
Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда –
съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и
стопанисването е възложено на председателя на Апелативен съд – София. Не
2
е спорно още, че след прехвърлянето на длъжността при Апелативен съд –
София при извършвани индексирания на трудовото възнаграждение на ищеца
са прилагани колони 7 и 8 от КДАС.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо, с изключение на приложените от
ищеца към исковата молба извадки от отчетни доклади за дейността на
Апелативен съд – София, окръжните и районните съдилища от апелативния
район през 2021г. и през 2022г., находящи се на л. 72-81 от делото. Същите са
неотносими към предмета на спора, поради което искането за приемането им
следва да бъде оставено без уважение.
Съдът установи, че част от приложените към отговора на исковата молба
писмени доказателства не са надлежно завеР. съобразно изискванията на
чл.183 ГПК /„вярно с оригинала“/, което налага на ответника да бъдат дадени
указания в този смисъл.
Следва да бъде допусната ССчЕ при преформулиране на поставените от
ищеца в исковата молба въпроси, по изложения в ОИМ въпрос на ответника,
както и по поставени от съда задачи, а именно:
1. В какъв размер ответникът е начислил трудово възнаграждение на
ищеца за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и на каква база?
2. За процесния период какъв е бил размерът на дължимото на ищеца
трудово възнаграждение при индексация по колони 7 и 8 от КДАС и какъв би
бил по колони 5 и 6 от Класификатора?
3. Извършвана ли е индексация на трудовото възнаграждение на ищеца за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и ако е извършвана – как е
формирана?
4. Какъв е размерът на изплатените на ищеца трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и каква е разликата между реално
получените суми и изчисленото възнаграждение съобразно индексацията по
колони 5 и 6 от Класификатора, тоест каква част би останала дължима?
В останалата част – по т. 4.2.1, втора част от въпроса, от т. 4.2.2 до т. 4.2.9
включително, искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде
оставено без уважение, тъй като предмет на настоящото производство е
3
единствено иск за заплащане на трудово възнаграждение, а не иск за
заплащане на ДМС /т.нар. „тринадесета заплата“/. В този смисъл неотносими
към спора са и поставените въпроси, касаещи Фонд „Работна заплата“.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК е основателно и следва да бъде
уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 02.07.2024г. от 11:30 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и с
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да завери
представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
съобразно изискванията на чл. 183 ГПК /„вярно с оригинала“/.
При неизпълнение, съдът ще ги изключи от доказателствения материал
по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ при преформулиране на поставените
от ищеца в исковата молба въпроси, по изложения в ОИМ въпрос на
ответника, както и по поставени от съда задачи, а именно:
1. В какъв размер ответникът е начислил трудово възнаграждение на
ищеца за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и на каква база?
2. За процесния период какъв е бил размерът на дължимото на ищеца
трудово възнаграждение при индексация по колони 7 и 8 от КДАС и какъв би
бил по колони 5 и 6 от Класификатора?
3. Извършвана ли е индексация на трудовото възнаграждение на ищеца за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и ако е извършвана – как е
формирана?
4. Какъв е размерът на изплатените на ищеца трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и каква е разликата между реално
4
получените суми и изчисленото възнаграждение съобразно индексацията по
колони 5 и 6 от Класификатора, тоест каква част би останала дължима?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., от които 300 лв. от бюджета на
съда и 100 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Висшия съдебен съвет в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи намиращ се у
него документ – Протокол № 10/17.07.2020г. на Комисия „Съдебна
администрация“ към ВСС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане на отчетни
доклади за дейността на Апелативен съд – София, окръжните и районните
съдилища от апелативния район през 2021г. и през 2022г., приложени към
исковата молба, находящи се на л. 72-81 от делото, както и доказателственото
ѝ искане за допускане на ССчЕ в останалата част.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това
по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5