Определение по дело №1603/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1593
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20225300501603
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1593
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501603 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение, подадено от Г. Й. Д., ЕГН: **********, чрез адвокат
Н.П., против Заповед № 7397/15.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13153 по описа за 2018 г. на РС Пловдив, XIV гр.с.
с релевирани оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и искане
за приемане на възражението.
С постъпилия отговор на възражението от заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********, чрез пълномощника юрисконсулт К., се взема становище за спазване на
процедурата за връчване на заповедта и се иска да не се приема възражението. Моли се
за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта
на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран
субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи
на атакуване по този ред и са изложени съображения за подаването му в срок, поради
което е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество като доводи за
обратното не се обосновават.
Разгледано по същество възражението е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 423 ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг
хипотези, при които възражението против заповедта за изпълнение може да бъде
прието от въззивния съд. В случая длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал.
1, т. 1 ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е надлежно връчена.
Хипотезата по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато са нарушени правилата за
връчване на съобщения и длъжникът е бил лишен от възможността да оспори
вземането с възражение поради това, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно.
В настоящото производство не се установява хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1
1
ГПК. Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД против Г. Й. Д.. Издадената в
производството заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била
връчена лично на длъжника Г. Й. Д. на 14.01.2019 г., който се е подписал като
получател върху разписката към съобщение изходящо на 10.01.2019 г. и приложено в
заповедното производство.
С възражението не се оспорва отбелязването в разписката към съобщението за
лично връчване на заповедта за изпълнение на Г. Й. Д. на 14.01.2019 г., а се твърди, че
Д. не е бил открит на адреса на 14.01.2019 г. Това твърдение се опровергава от
удостовереното в съобщението от връчителя за лично връчване на Г. Й. Д. на
посочената дата, което удостоверяване има характер на официален документ по
смисъла на чл. 44, ал.1 във връзка с чл. 179, ал.1 ГПК и следва да бъде
кредитирано.
С оглед на така установените факти по делото се явяват без правно значение
развитите във възражението доводи за ненадлежно връчване на заповедта по чл.410
ГПК по реда на чл.47 ГПК. По същество поддържаните доводи във възражението са, че
процедурата по връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление по чл.47
ГПК не е изпълнена законосъобразно. По делото се установява от приложени
съобщения, че на 19.09.2018 г., 22.10.2018 г. и 06.11.2018 г. длъжникът не е бил открит
на постоянния си и настоящ адрес в гр.П., ул.Л. Ш. № ..., ет.., ап...., съгласно
изисканата служебно от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. В
последващо съобщение връчителят е удостоверил посещения на адреса на
20.11.2018г.,04.12.2018г., 19.12.2018г. и 07.01.2019г., при които длъжникът отново не е
бил открит. Въз основа на разпореждане от съда е извършено посещение на 13.01.2019
г. /неделя/, на която дата след като лицето не е било открито на адреса е залепено
уведомление по реда на чл.47 ГПК. В случая обаче така установените факти по
връчването на заповедта по реда на чл.47 ГПК са неотносими при преценка
редовността на връчването на заповедта по чл.410 ГПК, тъй като след залепването на
уведомлението по чл.47 ГПК, на 14.01.2019 г. е последвало лично връчване на
заповедта по чл.410 ГПК на длъжника.
По делото се установява, че с разпореждане от 15.01.2019 г. заповедният съд е
зачел именно личното връчване на длъжника на 14.01.2019 г. при преценка
редовността на връчването на заповедта, а не връчването на по реда на чл.47 ГПК.
След изтичането на срока по чл.414 ГПК, считано от връчването на 14.01.2019 г. на
заповедта, с разпореждане от 04.02.2019 г. заповедният съд е постановил издаването
на изпълнителен лист въз основа на заповедта.
В аспекта на изложеното се налага извод, че заповедта за изпълнение на
парично задължение е надлежно връчена на длъжника на 14.01.2019 г., от която дата е
започнал да тече срокът за възражение по реда на чл.414 ГПК и длъжникът
единствено поради своето бездействие, не се е възползвал от предвидените
възможности в правната норма.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че не е налице
основание възражението по чл. 423 от ГПК да бъде прието.
При този изход на делото и предвид направеното искане, в полза заявителя
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Така мотивиран съдът
2

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по реда на чл. 423 ГПК от Г. Й. Д., ЕГН:
**********, чрез адвокат Н.П., против Заповед № 7397/15.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13153 по описа за 2018 г.
на РС Пловдив, XIV гр.с.
ОСЪЖДА Г. Й. Д., ЕГН: ********** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1,
представлявано от А. Д. и М. М., сумата в размер на 50 лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3