№ 3777
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20241100107149 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от С. А. А., ЕГН **********, с. Чайка **, община Момчилград, област
Кърджали, чрез адв. Е. Ф., САК, София, ул. ****, офис 10, против ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, за заплащане на сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие образуваното
и водено срещу него сл. дело № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София, прекратено на основание
чл. 9, ал. 2 НК, след прекратяването му на основание чл. 9, ал. 2 НК с Постановление, влязло
в сила на 20.06.2019 г.., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал о време на започналата през 1984 г.
кампания за промяна на турските имена с български такива, наречена Възродителен процес.
Роден е в с. Чайка, община Момчилград, обл. Кърджали, с рождени имена С. А.ов А.ов /С.
А. А./. От 1982 г. е бил студент редовно обучение в УНССв гр. София /тогавашно
наименование ВИИ „Карл Маркс“/, със специалност „Агроикономика“. Ползвал се с добро
име сред състудентите си, нямах никакви противообществени прояви.
Ищецът, както и негови състуденти, считали, че промяната на имената е много грубо
посегателство върху основни и естествени човешки права и е незаконно. Разтревожени от
1
случващото се, се събирали със студенти от родния му край да обсъждат начини за мирен
протест. Изготвили декларация, с която се противопоставяли на принудителната смяна на
имената и настоявали за зачитане на етнокултурната ни идентичност и която искали да
изпратят на Държавния съвет, Министерския съвет и посолства, за да се даде гласност и да
се спре принудителната смяна на имената.
На 12.01.1985 г. С. А. бил арестуван в студентското общежитие, където живеех - бл. 24 в
Студентски град и бил отведен в 04 РУ на МВР в София, като бил обвинен за деяния, които
аз не е извършвал - за разпространяване на клеветнически твърдения с цел отслабване на
властта и създаване на затруднения. При ареста не му били предоставени нито копия на
документи за обвинението, нито за задържането.
По – нататък ищецът заявява, че всеки ден по време на разпитите бил подлаган на
физическо и психическо насилие. Условията в килиите на 4-то районно управление на МВР
в гр. София, където бил държан 73 дни, били много тежки - без светлина, без медицински
грижи, оскъдна и лоша храна, мизерни битови условия и постоянен психологически
натиск/тормоз и изтезания. Нямало течаща вода, нито тоалетна и достъп на естествена
светлина Не му разрешаваха да се мия - лицето, зъбите, нито да се къпе или бръсне. Лишен
бил от медицински грижи, а, в резултат на нехигиеничните условия и лоша храна, се
разболял от дезинтерия, което нито било регистрирано, нито бил лекуван.
На 05.02.1985 г. в стаята за разпит на 4-то РУ МВР насилствено м, сменили името, което
било символ на турския му етнически произход и идентичност. Чувствал се много зле. Под
натиск го накарали да подписва лъжливи изявления, че доброволно е сменил рождените си
имена с български.
На 25.03.1985 г. бил преместен от ареста на 04 РУ МВР в Централния софийски затвор, в
мръсна единична килия при също така лоши условия и без да му окажат медицинска помощ.
След това го преместили в затвора на остров Белене, където престоял до 25.09.1985 г., също
при нечовешки условия - в килии по 25-30 души, на триетажни легла, при голяма мръсотия,
с гризачи и буболечки и без условия за лична хигиена. Включително били принудени да
използват за малка и голяма нужда, вместо тоалетна, една пластмасова кофа, която се
намирала в килията. Нямали никакви тоалетни принадлежности, нито чисти дрехи и хавлия,
а и не им разрешавали да се мият и къпят. Храната била ужасна – мухлясала и развалена.
През всичкото това време ищецът нямал контакт със семейството и близките ми, даже не му
разрешавали да им пише, че съм задържан. Впоследствие, след освобождаването си от тях
разбрал, че са го търсили и са се опитвали да получат информация от властите, но не им е
давали такава. Бил в състояние на безследно изчезнал, докато бях задържан във връзка с
неоснователното обвинение.
По онова време не му дали документи за обвиненията, задържането и освобождаването ми.
Ищецът заявява също, че след демократичните промени в България и разсекретяването на
досиетата на бившата Държавна сигурност не е бил уведомен от властите дали сред тях има
данни и документи за мен. Обърнал се към КРДОПБГДСРСБНА, за да получа информация и
2
с писмо, изх. № КИ-Ч-17-26341 от 14.12.2017 г. на Комисията по досиетата му били
предоставени копие от Постановление от 14.01.1985 г. по сл. дело № 7/1985 г. на ГСУ- МВР,
ДС-София, за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Тези документи са
му предоставени за пръв път, след което подал поредица от молби до прокуратурата за
информация за хода на сл. д. № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София. Едва на 12.06.2019 г.
получил писмо – отговор, изх.№14893/18 от 10.06.2019 г. на ВКП Отдел 05 „Аналитичен", от
което става ясно, че с резолюция от 02.04.1985 г. на наблюдаващия прокурор наказателното
производство, по което е бил задържан и лишен от свобода, е било прекратено на основание
чл. 9, ал. 2 НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
02.04.1985 г., обективирано върху заключителното мнение на следователя, връчено му на
12.06.2019 г., и съответно е придобило стабилитет на 20.06.2019 г. след изтичане на 7 (седем)
дневния срок за обжалването му.
Поради това ищецът се позовава на нормата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и заявява, че
ответникът носи отговорност за вредите, причинени му от обвиненията, за което
наказателното производство е прекратено поради това, че деянията не съставляват
престъпления, както и от задържането по тези обвинения. /Цитира и действащата към
момента практика на ВКС - т.13 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.
Според отразеното в исковата молба, причинените му неимуществени вреди се изразяват в
душевните болки и терзания от неоснователното привличане като обвиняем и лишаването от
свобода. И всичко това - за сплашване и подчиняване на хората от общността му на
принудителната промяна на имената и идентичността им. Заради обвиненията бил подложен
на чести, продължителни и мъчителни разпити, които били стресиращи. В продължение на
два месеца бил разпитван почти ежедневно, с часове, а понякога и цял ден. Под
психологическата преса принудително били променени рождените му имена. Страхувал се,
че може да бъде осъден и лишен от свобода, без да е извършил престъпление. Бил изолиран
от външния свят - дори контакт със семейството и близките не му разрешаваха, бил поставен
в нечовешки и унизителни условия в ареста. В резултат на обвинението и задържането
загубил една академична година в университета и се наложило на следващата година да
повтаря същия курс. Всичко това оставило много дълбоки травми в душата и психиката му,
като страх, притеснения, фрустрация.
Задържането му причинило непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес, страх от безсилието срещу използването на закона за незаконни цели,
дълбоко унижение и огорчение и оставило дълбока душевна травма. Нечовешките условия,
в които бил поставен по време на задържането ми, били целенасочени да накърнят честта и
достойнството му и в действителност постигнали този ефект По време на задържането,
нямал контакт със семейството си, а близките му също нямали никаква информация за него,
даже не знаели дали е жив. Безкрайно мизерните и унизителни условия в килиите, липсата
на елементарни хигиенни условия, невъзможността за доставяне на храна и дрехи отвън, го
измъчваха.
3
Със задържането бил заклеймен като „враг на народа“, след излизането му на свобода
голяма част от близки и познати страняли от него, за да не пострадат по подобен начин.
След освобождаването си, ищецът години наред се стряскал насън от кошмари, не можел да
спя, бил нервен и раздразнен.
Ищецът се позовава на нормата на чл. 5§5 от ЕКЗПЧОС, според която обезщетението за
нарушението на чл.5§1 от същата Конвенция следва да е съпоставимо по размер с
обезщетението, което самият ЕСПЧ присъжда в подобни случаи.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 100 000 лв., вследствие образуваното и водено срещу него сл. дело № 7/1985 г. на
ГСУ-МВР, ДС-София, прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК, след прекратяването му на
основание чл. 9, ал. 2 НК с Постановление, влязло в сила на 20.06.2019 г.., ведно със
законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива. и
експертизи.
В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски –
внЕ.ата д.т. за производството пред СГС.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявения иск
изцяло –по основание и размер.
Посочва, че към исковата молба не са представени доказателства резолюцията да е влязла в
сила, липсва мотивирано Постановление за прекратяване.
Оспорва исковата претенция като недоказана по размер и като прекомерна, като твърди, че
търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в Р България и на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди
като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Направил е възражение за изтекла погасителна давност.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен, като, алтернативно – да се присъди обезщетение в по – малък размер,
по съображенията, изложени в отговора.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът е пострадал о време на започналата през 1984 г. кампания
за промяна на турските имена с български такива, наречена Възродителен процес.
От доказателствата по делото се установява, че на 12.01.1985 г. С. А. бил арестуван в
студентското общежитие, където живеер - бл. 24 в Студентски град и бил отведен в 04 РУ на
4
МВР в София, в килиите на което престоял 73 дни.
Не се спори, че по сл. д. № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София. Едва на 12.06.2019 г. му е
било повдигнато обвинение, като с резолюция от 02.04.1985 г. на наблюдаващия прокурор
наказателното производство е било прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 02.04.1985 г., му е
връчено едва на 12.06.2019 г., и, съответно е влязло в сила на 20.06.2019 г.
Не се спори, че, след престой от 73 дни в килията на 04-то РУ на МВР, София, ищецът бил
преместен първоначално в Софийския централен затвор, а, впоследствие, отведен в Белене,
където е престоял до 25.09.1985 г., когато е бил освободен. През време на задържането – от
началото до четвъртия месец в Белене, бил лишен от възможността да се свърже с близките
си, те също нямали никаква информация от него и дори не знаели дали е жив.
По искане на ищеца съдът разпита свидетеля М.А. А., негов брат. В съдебно заседание той
заяви, че през 1984 – 1985 г. брат му бил редовен студент в София, трети курс, специалност
Аграрна икономика. Самият свидетел учел задочно, а живеел в с. Чайка, Кърджалийско.
Виждали се, когато идвал на очни занятия. През м. 1985 г., когато дошъл в София, отишъл
първо при него в общежитието му в Студентски град, но го нямало в стаята. Други студенти
му казали, че си бил заминал на село. Не му казали, че е задържан. На другия ден друг
студент му казал, че брат му може би е задържан, защото са го разпитвали. Студентът от
неговата стая му казал, че дошли полицаите, претърсили стаята и го откарали, но
предупредили другите да не казват. Свидетелят се притеснил и, заедно с баща си, който
тогава работел в Кремиковци, отишли в Прокуратурата да го търсят, отишли и в Централния
затвор, но не получили никаква информация. По съвет на друг човек отишъл в МВР в
Студентски град и там го уведомили, че брат му е задържан, може да го осъдят и да го
пратят в Белене. От 4-то Районно не получил никаква информация, въпреки че впоследствие
разбрали, че там е бил държан 73 дни. Свидетелят се върнал на село – въпреки че бил кмет
на с. Чайка, не можел нищо да разбере. Чак 4 месеца след задържането му в Белене
получили писмо от брат му и отишли да го видят – било много тежко и тъжно. В Белене
престоял 6-7 месеца и го освободили, тогава се върнал на село – бил безморален, съсипан,
отчаян. Прекъснал, после му дали да довърши образованието си, но не му позволили да
работи по специалността.
По – нататък в показанията си свидетелят каза, че от брат си знае, че през м. януари 1985 г.
рано сутринта, към 5 часа дошли 5-6 цивилни полицаи в стаята им в общежитието, изкарали
го навън, претърсили стаята, но не намерили нищо. Обвиненията срещу него Били, че с
други студенти от техния край се събирали да се противопоставят на смяната на имената.
Качили го в колата и го отвели, а вътре в колата го били с юмрук и го удряли по главата.
При разпита полицаят увил китката си с парцали и така го удрял между очите.
Брат му споделил още, че му е било много тежко по време на задържането му в 4-то РУ,
защото условията били много лоши – килията била 2 на 4 метра, а вътре били трима човека,
бил в пълна тъмнина, нямало вода за пиене, нямало тоалетна, бил подложен на голям
натиск. Пред него пребили един друг задържан от техния край, докато припадне. Под натиск
5
сменили имената му, въпреки че никой не искал да си сменя името по време на
Възродителния процес, дори, за да подпише, са му хванали ръката и я държали. Когато
подписал, тогава го пуснали.
Когато го освободили, ищецът бил много отслабнал, бил отчаян и се страхувал да не го
задържат, постоянно имал кошмари. Майка им също била зле и от този стрес починала.
Сега, според него, брат му е по – добре, но още не може да се отърси от станалото.
От свидетелските показания се установи, че условията както в ареста на 4-то РУ на МВР,
така и в Централния затвор и в Белене били ужасни – пълна липса на хигиена и нечовешко
третиране. Килиите в Районното били без светлина, без медицински грижи, оскъдна и лоша
храна, мизерни битови условия и постоянен психологически натиск/тормоз и изтезания.
Нямало течаща вода, нито тоалетна и достъп на естествена светлина Не му разрешаваха да
се мия - лицето, зъбите, нито да се къпе или бръсне. Лишен бил от медицински грижи и
лечение. Нечовешки били условията и в Белене – липсвала всякаква хигиена и били лишени
дори от елементарни човешки нужди, отношението било унизително, липсвали всякакви
условия, медицински персонал.
Доказа се, че почти през цялото време ищецът бил лишен от контакт с близките си.
По делото са представени множество писмени доказателства от КРДОПБГДСРСБНА,
Прокуратурата и следствието, които установяват изложените обстоятелства.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени е иск за присъждане на сумата ,00 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство, след прекратяването му, тъй като деянието не съставлява престъпление, за
което ищецът е уведомен едва през 2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от датата прекратяване на наказателното производство срещу
ищеца до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 1985 г. и фактът на неговото прекратяване през 1985 г. на основание чл. 9, ал.
2 НК.
Доказа се, че ищецът е уведомен за първи път за характера на обвинението срещу него едва
през 2017 г., а за прекратеното през 1985 г. – едва на 12.06.2019 г.
Доказа се фактът на неговото задържане през същата тази 1985 г., фактът на поставянето му
в нечовешки условия и фактът на осъществената принуда спрямо него, в резултат на която са
6
били сменени и имената му. Доказа се, че през време на задържането си и интернирането си
в Белене не е имал и контакт с близките си, които през един продължителен период дори не
са знаели дали е жив.
Доказа се, че през много продължителен период от време ищецът е бил в неведение за какво
престъпление е бил обвинен и каква е съдбата на обвинението и е научил това едва през
2019 г.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. След несправедливото обвинение срещу него,
ищецът С. А. е претърпял неимуществени вреди от уронване на престижа и доброто му име
пред обществото семейството, насилствената смяна на имената му, стрес и притеснения от
от евентуалната възможност да бъде осъден, от поставянето му в нечовешки условия през
продължителен период от време – лишаване от елементарна хигиена, медицински грижи,
нормална храна, оказване на физически и психически натиск и преса - психически и
морални травми, които са породени от действията на органите на прокуратурата, които са
образували по отношение на него наказателно производство, повдигнали и поддържали
неоснователно обвинение в извършване на престъпление, прекратили са наказателното
производство няколко месеца след образуването му, но не са го уведомили през целия
период от 1985 г. до 2017 г. нито какво е обвинението, нито какъв е резултатът от него.
Ответникът направи възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
изцяло неоснователно, пред вид факта, че ищецът е уведомен за прекратяване на
наказателното производство срещу него едва през м. юни 2019 г..
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на С. А. А. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на
повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след прекратяването му, тъй
като деянието не съставлява престъпление /съобразно нормата на чл. 9, ал. 2 НК/, се явява
доказана по своето основание.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
7
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Съдът съобрази обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца е образувано
през м. януари 1985 г. за извършено престъпление по чл. 108, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 НК, по
което е бил задържан на 14.01.1985 г., а впоследствие, със Заповед на министъра на
вътрешните работи, съгласувана с главния прокурор, му е била наложена ПАМ на основание
чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗНМ – принудително установяване в Белене за срок от три години, и,
въпреки че с резолюция на прокурор от Главна прокуратура от 02.04.1985 г. сл.д. № 7/1985 г.
на ГСУ-МВР, ДС-София е прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК и мерките са отменени,
на практика наказателното производство срещу него е приключило едва след
уведомяването му на 12.06.2019 г. и, респ. след изтичане на срока за обжалване –
окончателно на 20.06.2019 г.
По изложените съображения съдът приема, че при преценка на времето, през което срещу С.
А. се е водело наказателно производство, приключило с констатацията, че деянието не
съставлява престъпление и показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцовата
страна, следва да бъде направен извод, че негативните преживявания на ищеца, неговите
притеснения, стрес, отрицателни емоции и страх, са били причинени от наличието на
повдигнатите срещу него обвинения, от неоснователното му задържане, от нечовешкото
третиране както в ареста, така и впоследствие в СЦЗ и в Белене, които, освен в психически и
психологически план, са му донесли и физически страдания – и то през един изключително
продължителен период от време /това последното, създавайки допълнително чувство на
несигурност/.
С оглед на това съдът приема за справедливо обезщетение такова в размера, в който е
предявено – 100 000 лв. и счита, че искът следва да бъде уважен изцяло – ведно със
законните последици – лихва, считано от влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца – 20.06.2019 г. и сторените разноски – д.т. в
размер 10 лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2,
да заплати на С. А. А., ЕГН **********, с. Чайка **, община Момчилград, област
Кърджали, чрез адв. Е. Ф., САК, София, ул. ****, офис 10, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата 100 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
образуваното и водено срещу него сл. дело № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София, прекратено
на основание чл. 9, ал. 2 НК, след прекратяването му на основание чл. 9, ал. 2 НК с
8
Постановление, влязло в сила на 20.06.2019 г.., ведно със законната лихва, считано от
20.06.2019 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер 10 лв. д.т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9