№ 85
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Радка Д. Чолакова
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора А. Ат. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600069 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) М. А. М. лично и с адв. Б. Б. от АК –
Варна, упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
Обвиняемият М.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Б.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава
и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият М.: Не възразявам този състав да разгледа делото за
мярката ми за неотклонение. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава и такива за
1
други доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, точно преди 3 месеца и
половина бяхме пак тук и много добре си спомням тогава, че съдът направи
един много голям компромис да даде възможност на прокуратурата да си
свърши своята работа, макар че и тогава даденият в закона срок за
задържане беше с 8 месеца надминат, с аргумент, че обвинението е такова,
че долната граница на наказанието за престъплението е 15 години и
допуска продължителност на задържането 1 година и 6 месеца. От тогава –
края на октомври 2022 г., в кориците на делото реално не се е случило
нищо и не само за този период, в който се произнесохте по отношение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, но реално по отношение
на всички обвиняеми, не само относно моя, в продължение на повече от 1
година не са извършени никакви действия. По отношеине на него имаме
едно привличане в качеството на обвиняем и с това работата е приключила
и не само това – той не е имал среща нито с прокурор, нито с разследващ
полицай, което показва, че подзащитният ми на този етап не е необходим в
каквато и да е форма във връзка с разследването по делото, защото в крайна
сметка функцията на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е да
се работи много интензивно със задържаното лице, още повече, че има
практика на съдилищата. Когато едно лице е задържано трябва да се
положат максимални усилия, за да може делото да свърши в обозрими
срокове, за да може да се прецени доколко е доказана вината му на 100 % и
има основание да се внесе обвинителен акт и вече съдът, който ще решева
въпроса за виновността, защото той, а и такива са всичките основни
постановки на ЕКЗПЧ - че той е невинен до доказване на противното. Не
искам да влизам в подробности за това доколко има обосновано
предположение, защото да говорим за обосновано предположение година и
един месец след като е повдигнато обвинение, е меко казано най-мелкото
недалновидно. Няма да развивам кой какво е правил, дали е правил каквото
трябва, за да бъде вкаран в това обвинение, защото това са проблеми по
2
същество, но аз акцентирам на няколко факта.
Наистина бездействието на разследващите показва, че не се
изпълнява закона такъв какъвто е гласуван и какъвто е бил неговият дух.
Нарушава се така основната практика, която е въведена, че със задържани
лица се работи бързо и че се стараят делото да приключи по възможно най-
бързия начин, с оглед на товаа, че реално той без присъда е лишен от
свобода. Затова моля да приемете този аргумент и затова си позволих да
припомня вашето изявление преди около 4 месеца при предходното
разглеждане на мярката за неотклонение на подзащитния ми. Това е едното.
Междувременно се появиха и здравословни проблеми. Цяло щастие е,
че тези тумори, които се бяха появили в устата на подзащитния ми се
оказаха доброкачествени. В крайна сметка нашата цел не е той да умре, но
факт е, че се появяват здравотсловни проблеми и вещите лица пред съда в
Хасково казаха, че рецидивирането на тези папиломи, които следващия път
може да не бъдат доброкачествени, е твърде голяма и казаха още нещо,
което ме впечатли, че ако беше нормално болен след тази операция все още
щеше след тази операция да бъде в болницата, докато той продължава да
бъде при тези недобри битови условия, при които е поставен в ареста,
който между другото аз не съм виждал. Така че към всички останали
аргументи, които сме изложили до момента, ще моля да имате предвид и
това, че вследствие на дългия арест, за това, че са лоши условията там, се
получава така, че тези вирусни заболявания да могат да рецидивират.
Комплексанта СМЕ установи, че вирусите са допринесли всъщност за това
да прихване това заболяване и да се налага спешната операция и опасността
да рецидивира е много голяма.
На трето място, в кориците на делото се устанэови един факт, че на
базата на това бездействие, на това, че тези лица стоят в ареста без да се
извършат с тях каквито и да е процесуално следствиени действия, дори и
беседи, единият от обвиняемите е с тежки съмнениея за психично
заболяване. Ако това е така и тази експертиза наистина е установила този
факт, защото на мен не ми е известен, това изправя делото пред нови чисто
правни проблеми, свързани с това дали е налице временна невменяемост по
отношение на единия, може ли въобще да дава обяснения, трябва ли да се
спре делото и т.н., въобще много неща, които следват от едно такова
3
психично заболяване. Доколкото знам, той не говори, няма чувство на
ориентация и т.н., но това е грижа на неговата защита. Това го казвам,
защото то би усложнило правната основа на делото и следва да се
преценява доколко може да продължи делото без него, трябва ли да се спре
и т.н. Така че моля да имате предвид и този факт, който е последица от
първия ми аргумент.
На следващо място, верно е, че прокуратурата може да повдига
каквото си иска обвинение. За съжаление, след изменението на НПК от
2011 г., ако не се лъжа, се даде възможност на прокуратурата да повдига
обвинение без да дава обяснение. На нас ни е повдигнато по чл. 242, ал. 4
от НК, като се твърди, че това престъпление представлява особено тежък
случай, докато в кориците на делото след повече от година разследване е
установен един безспорен факт - че подзащитният ми никога не е бил
съден, че е човек с добро минало, със семейство и бизнес, т.е. няма никакви
негативни данни за него, които биха могли да формулират мнението или
становището не само на прокуратурата, а и на съда относно това, че към
големите размери, примерно на извършеното престъпление трябва да има
определен негативен остатък. Всъщност такава е практиката при
тълкуването на чл. 93, т. 7 от НК относно това кое е особено тежък случай.
В тази насока има практика многобройна, че всъщност, за да има особено
тежък случай, трябва действително да има негативни данни и те да са в
кумулация с тежките последици на пренстъплението и ако такива липсват,
особено тежък случай не е налице. Ако приемете, макар че повтарям, че
това е право на прокуратурата на този етап, то все пак ще имате предвид
обстоятелството, че в кориците на делото няма нито една негативна данна
относно това, че подзащитният ми е криминално проявен или че има данни,
защото и опасността да се укрие или извърши друго престъпление изисква,
както пише в закона, действително да има реални данни. Това трябва да са
неща, свързани с неговия живот. Той няма нито една криминална
регистрация, има постоянен адрес, семейство и т.н. Ако е имало такива,
прокуратурата и разследването щяха да ги съберат.
В този смисъл минавам и към последния аргумент, който съм
изложили, че няма реални данни в кориците на делото, че той би могъл да
извърши престъпление или да се укрие. Доводът, който ще се развие най-
вероятно от прокуратурата е, че е много тежък текста на закона, той може
4
да реши да се укрие или да избяга от правосъдието. Аз не споделям този
аргумент първо защото считам, че квалификацията не е такава и ако се
отиде на съд няма съд, който да приеме, че този случай е особено тежък при
тези данни за личността на М. и на второ място - все пак ние това, което
искаме от вас, не е да бъде пуснат на свобода, а просто да се смени мярката
за неотклонение „задържане под стража“ в тези лоши битови условия,
които водят и до заболявания и напрягане на психиката и т.н., с „домашен
арест“ с електронна гривна, която спира всякаква възможност той да се
укрие, още по-малко да извърши друго престъпление, защото за друго
престъпление като това, за което му е повдигнато обвинение, се изискват
действия, които той очевидно няма как да извърши.
Затова аз считам, че тези 4 аргумента, които изложих пред вас, би
следвало да ви мотивират, че мярката за неотклонение „задържане под
стража“ на подзащитния ми трябва да бъде изменена, защото ако беше
повдигната вярната квалификация, то досега щяха да са минали отдавна 8
месеца. Затова е повдигната такава несъстоятелна квалификация за особено
тежък случай, въпреки липсата нта данни за това, за да може да се ползва
алтернативата на срока от година и шест месеца. Реално всъщност аз
считам, че вярната калификация е по ал. 2, а там наказанието не е такова,
каквото изисква такава максимална продължителност на задържането под
стража, което означава, че преди 4 месеца още е трябвало да бъде
освободен с друга мярка за неотклонение. Затова моля да проявите
разбиране и по отношение на здравословните му проблеми, и по отношение
на психиката му, и по отношение на цялото развитие на това дело, защото
да се оправдаваме, че чакаме една експертиза цяла година за честотата на
хероина, мисля, че не може да бъде аргумент за такова забавяне на това
дело. Ние специално не сме попречили с нищо на развитието на
досъдебното производство, ткакто са решили разследващите органи и
прокуратурата. Затова не можем да имаме вина за повече от
едногодишното разследване на този проблем. Ето защо ви моля да измените
мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с
гривна, която ще осигури, ще даде възможност това дело, когато и да е
било, да приключи, а вече как ще приключи, с каква квалификация, дали
ще има споразумение, това са бъдещи събития, които ще ни очакват, но аз
се притеснявам и във връзка със здравословното пнсихично състояние на
5
единия от обвиняемите, защото това може да доведе още месеци наред да
бъде изчистен този проблем, през което време делото ще продължава да
виси. В този смисъл моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият М. А. М.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът
ми. Той беше достатъчно изчерпателен.
Ще добавя само, че искам да видя семейството си.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще започна отзад напред
с това, което заяви колегата. Аз нямам информация за здравословното
състояние на друг обвиняем и не смятам, че това твърдение е доказано по
някакъв начин, нито че ще окаже някакво въздействие върху разследването,
още повече че има редица процесуални способи разследването да продължи и
ако такъв проблем е налице.
Що се отнася до жалбата, считам я за неоснователна, а определението,
което се атакува пред вас от обвиняемия и неговия защитник, за обосновано и
законосъобразно. Действително се касае за едно много тежко престъпление, а
именно за пренасяне през границата на хероин над 8 кг и на стойност над 800
000 лв. и за държането му с цел разпространение. Действително са
повдигнати две обвинения в тази насока и към момента те са такива, че
обосновават мярка за неотклонение Задържане под стража и то в сроковете,
предвидени в закона, а не в изтекъл срок и такъв, както колегата заяви, ако
такова е било обвинението.
Считам, че към настоящия момент предположението за извършеното
престъпление не е оборено по никакъв начин, нито има някаква промяна от
началото на разглежданията на мерките за неотклонение пред Окръжните и
Апелативен съд досега.
Същевременно, както съдът е приел от събраните доказателства, а
именно сочещи трансграничност на извършеното престъпление,
организираността на група, в която участват много лица, и извършването на
това тежко престъпление, сочи на висока степен на обществена опасност и
такава лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Действително
на формален етап сме по чл. 65 и към настоящия момент не обсъждаме по
същество всичко, което е установено по делото.
6
Съдът се е спрял и на въпроса за продължителността, като считам, че
правилно е счел, че има разумна степен на задържане за такова тежко
престъпление и тя не е преодоляна. Законът е предвидил много по-голям срок
от този, който понастоящем тече, още повече че делото е прехвърляно от една
на друга прокуратурата, досежно компетентността.
Здравословното състояние също е цитирано от съда. Видно е от
експертизата, че са необходими около 25 дни за възстановяване и към
момента лицето в момента е в добро общо състояние и ако се наложи,
цитирана е и съответната наредба, по която се вижда, че може да се окаже
адекватна медицинска помощ, каквато е и оказана.
С оглед на горното Ви моля да потвърдите обжалваното определение.
Адв. Б. /реплика/: Очевидно, представителят на Апелативна
прокуратура няма информацията, която аз притежавам. Имам едно копие от
постановление за назначаване на психиатрична експертиза спрямо единия
от задържаните лица. Фактът, че един месец след като има искане за
назначаване на такава експертиза, прокуратурата няма хабер за това какво
се случва е просто потвърждение на моите думи.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият М. А. М.: Моля съда да ми даде възможност поне да си
видя семейството. Една година вече съм задържан и не поддържаме
контакти.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 88 от 13.02.2023 г. по ЧНД № 38/2023 г.
Хасковският окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на
обвиняемия М. А. М. по досъдебно производство № 17/2022 г. по описа на
СБОП - Хасково за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане
под стража” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното определение е останал защитника на
обв. М. – адв. Б. Б. от АК – Варна, който го е обжалвал в законоустановения
срок пред въззивната инстанция с доводи, че от момента на вземане на
първоначалната мярка „Задържане под стража“, спрямо обвиняемия М. М. са
налице нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека.
7
Намира, че въпреки проведеното в продължение на повече от 1 година
досъдебно производство с нищо не се потвърждава версията на държавното
обвинение за наличието на обосновано предположение за съпричастността на
подзащитния му към вмененото престъпление. Не е налице и реална опасност
от неговото укриване или извършване на друго престъпление. Същата е
възприета само въз основа на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК във
връзка повдигнатото му обвинение, но няма доказателства за наличието на
подобна реална опасност. Накрая се излагат съображения за липсата на
активни процесуално-следствени действия с обв. М., което не следва да бъде
възприемано в негова вреда като предварително санкциониране. По този
повод се иска и отмяната на определението на окръжния съд и
постановяването на ново, с което да се уважи искането им защитата за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
Прокурорът от АП – Пловдив намира жалбата за изменението на
мярката за неотклонение на обвиняемия М. за неоснователна, като предлага
да се потвърди определението на окръжния съд като обосновано и
законосъобразно.
Обвиняемият М. М. се явява лично и със своя защитник – адв. Б. Б. от
АК – Варна. Заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея
съображения за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по-лека – „Домашен арест“.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение Хасковският окръжен съд е оставил без
уважение искането на защитата на обвиняемия М. А. М. за изменение на
мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Първоинстанционният съд аргументирано е отчел, че въз основа на
събраните по делото доказателства все още не е разколебано обоснованото
предположение за съпричастността на обвиняемия М. М. спрямо вменените
му престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по
чл. 354а, ал.2, пр. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
8
Безспорно се касае за повдигнати обвинения за тежки умишлени
престъпления, с предвидени наказания - лишаване от свобода от 15 до 20
години и глоба, както и лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба.
Настоящият състав също намира, въпреки изминалият немалък период
от задържането под стража на обвиняемия М. от 1 година, че реалната
опасност от укриване или извършване на друго престъпление от негова
страна все още не е отпаднала.
Достигането до този извод не може да бъде оборено само въз основа на
това, че лицето не е осъждано, с постоянен адрес по местоживеене и добри
характеристични данни.
С основание от съда е съобразено, че тези реални опасности не са
преодолени, предвид на естеството на повдигнатото обвинение за тежки
умишлени престъпления и активната роля на обв. М. във вменената му
сложна по своя характер на изпълнение в съучастие престъпна дейност. А
срокът за задържане от 12 месеца е съобразен и със законовите изисквания на
чл. 234, ал. 8 от НПК.
В конкретния случай, въпреки напредналият етап на досъдебното
производство, предвид на фактическата и правна сложност на делото, липсва
нарушаване на изискванията на чл. 5 от ЕКПЧОС, като проведеното
разследване и периода на задържането на обв. М. все още са в рамките на
разумните срокове по смисъла чл. 22 от НПК.
Същевременно с това обаче не може да не направи впечатление
обстоятелството, че по делото не се провеждат активни процесуално-
следствени действия с обвиняемите лица, тъй като се очакват единствено
заключенията по назначените експертизи. В този смисъл и разследващите
органи търпят укор за липсата на ритмичност на воденото разследване, на
което следва да им обърне внимание наблюдаващият прокурор.
Обсъдени са подробно и оплакванията на жалбоподателя във връзка с
влошаване на здравословното му състояние, довело на 01.02.2023 г. до
оперативна намеса по отстраняване на плоскоклетъчен папилом на езика и
възстановяване. В тази връзка от значение са изводите в заключението на
назначената от съда комплексна СМЕ, потвърдени от вещите лица в съдебно
заседание, според които здравословното състояние на обвиняемият М. към
настоящия момент е добро и същият се възстановява успешно след
9
манипулацията. Безспорно, условията в следствия арест не са най-адекватни и
благоприятни за следоперативен период, но според вещите лица спазването
на добра лична хигиена на устната кухина от страна на обвиняемия, всъщност
е допринесло и за бързото възстановяване и не би се влошило здравето му.
По този повод в нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г.
за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода има предвидена възможност при евентуално влошаване в
здравословното състояние на обвиняемия, същият да бъде консултиран от
съответния медицински специалист. А при по-тежки случаи да се осигурят
консултативни прегледи и незабавна медицинска помощ, вкл. и настаняване
на задържаното лице в специализирано медицинско заведение, където да
получи съответната медицинска помощ – чл. 250, ал. 4 и ал. 5 ЗИНЗС. По този
начин е гарантирано правото на задържания при внезапно влошаване в
здравословното състояние да получи своевременна и адекватна медицинска
помощ, което реално е и сторено при извършената по време на задържаното
му под стража оперативна интервенция и осигурената възможност за
възстановяване, съобразно хуманитарните изисквания и здравния статус на
обвиняемия М..
В тази връзка настоящият въззивен състав намира, че посочените от
защитата основания, на настоящия етап от разследването не могат да бъдат
приети за обосновани и като последица да доведат до промяната на взетата
спрямо обвиняемия М. М. първоначална мярка за неотклонение.
За това, следва да се потвърди като обосновано и правилно,
обжалваното определение на Хасковския окръжен съд, с което е оставено без
уважение искането на защитата за промяна на мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека такава – „Домашен арест“ или „Парична
гаранция“.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 88 от 13.02.2023 г. по
10
ЧНД № 38/2023 г., с което Хасковският окръжен съд е оставил без уважение
искането на защитата на обвиняемия М. А. М. по досъдебно производство №
17/2022 г. по описа на СБОП - Хасково за изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 10:34 часа.
Протоколът се изготви в с. з
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11