Р Е Ш
Е Н И Е № 1003
В ИМЕТО НА НАРОДА
28.05.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи април две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена
Георгиева
Като разглежда
докладваното от съдията
НАХД № 6864 по описа за 2018 година
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 5381/28.09.2018г. на - Началник отдел "Контрол
по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София,
бул. "Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Вх. № П-197/02.08.2018г.,
с което на И.Р.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А
от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от Закона
за пътищата, вр. чл. 53 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 5381/28.09.2018г. на - Началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, бул.
"Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Вх. № П-197/02.08.2018г.,
с което на И.Р.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А
от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. А от Закона за пътищата, вр. чл. 53 от ЗАНН.
И.Р.К. в
жалбата си и в писмени бележки моли за отмяна на наказателното
постановление, като излага становище по същество. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не се явява и не изпраща представител. В писметно
становище до съда излага съорбажения за неоснователност на жалбата и
потвърждване на наказателното постановление.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.09.2018 г. в 10:25 ч. на
път III-8604, на входа на село Белащица, в
посока кариера Белащица – гр. Пловдив, И.Р.К. е управлявал и осъществявал
движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „МАН”, модел „ТГС”,
рег.№ ***.
В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или
тежки ППС /Наредбата/, а именно: при измерване разстоянието между осите 1.40
м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е било
21,350 т., при максимално допустимо натоварване на двойната ос 19 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.5, буква „в” от Наредбата.
Както в акта за установяване на
административното нарушение, така и в наказателното постановление е посочено,
че измерването е извършено с техническо средство електронна везна PW-10 № K 0200008 и ролетка 1308/18 (5m.).
Въз основа на измерените параметри
ППС е определено като „тежко” по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата. За така
измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице от АПИ валидно разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/.
По тази причина е прието, че
водачът е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2 т.1 б „а”
от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1 т.1 от Наредбата.
Описаната фактическа обстановка е
възприета по идентичен начин изцяло от административнонаказващия орган, който
на основание чл.53, ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.2, т.1, б. А от Закона за пътищата
е наложил административно наказание „глоба”
на водача на ППС И.Р.К. в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят С.И.П., който потвърждава възприетото при проверката.
Актосъставителят допълва, че водачът е бил абсолютно наясно, че камионът е бил
претоварен, тъй като преди да тръгне от кариерата е имал документ какво
превозва всъщност и още там е разбрал, че ще извърши нарушение, но е имал избор
да изсипе една част от товара докато го приведе в норми или да изчака да му
извадят разрешение, но жалбоподателят не се възползвал от нито един от двата
варианта.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.П.,
доколкото същите се явяват подробни, логични и съответни на събраните по делото
писмени доказателства – Кантарни бележки, Свидетелство за регистрация на ППС
част II, Трудов договор.
При така изложената по делото
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
На жалбоподателя е вменено
административно нарушение за виновно осъществен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. “a”, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно този член,
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/. От
събраните по делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от
жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение
с процесното извънгабаритно пътно превозно средство. Установява се също така,
че същият е осъществил това без разрешително или квитанция за платени пътни
такси, издадени по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща
пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Нарушението е установено по несъмнен и
безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство,
съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило
претоварване, а и същото не е било оспорено. Процесното ППС отговаря на
легалната дефиниция на “извънгабаритни
ППС”, съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че
такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Установява
се от писмените и гласните доказателетва по делото, че процесното ППС – МПС с
две задвижващи оси (самосвал), е и тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г.
Видно от приложения по административната
преписка протокол за претегляне на превозното средство, в него е отразено, че
ос 3 на камиона е била пренатоварена с 2350 кг. Посредством рулетка е било
измерено и разстоянието между тази двойка оси, като същото е било от 1,40 м.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за този вид
МПС, когато рaзстоянието между тези две оси е от 1,3 включително до 1,8 м., то
сумата от нaтовaрвaнията на ос, нa една двойнa ос, следва да бъде сумата от 18
t (19 t). Предвид измереното се достига до извод, че управляваното от
жалбоподателя МПС е било претоварено на двойката ос с разликата от 19 000 кг.
до 21, 350 кг. Видно отново от горепосочения протокол, той показва, че камионът
управляван от жалбоподателя е тежал общо 35700 кг. Съгласно чл. 6, ал. 1 ,т. 6,
б.“В“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., за моторни превозни средства с четири
оси, с две управляеми оси допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, е от 32 t. Предвид измереното,
правилен се явява и вторият извод на проверяващите, че управляваното от
жалбоподателя МПС е било претоварено с разликата от 32 000 кг. до 35 700 кг. Предвид установяването и на това, че
жалбоподателят се е движил по път III-8604, на входа на село Белащица, в посока
кариера Белащица – гр. Пловдив, с претоварено МПС, без да има необходимото за
това разрешение, правилен е бил и изводът на проверяващите, а в последствие и
на наказващия орган, че е налице нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от
Закона за пътищата.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не да се ангажира отговорността му по чл. 53, ал. 1 ЗП. По реда на чл.
177, ал. 3, т. 1 ЗДвП се наказва водач, който управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Настоящата инстанция
счита, че двете правни норми регулират различни обществени отношения. В ЗДвП и
в частност в чл. 177, ал. 3 ЗДвП са регламентирани правила за безопасност на
движението по пътищата, докато в ЗП, включително в чл. 53, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 2 ЗП са уредени правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг
участник в движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради
което законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност
именно по реда на чл. 53, ал. 1 ЗП.
На свой ред правилата на чл. 53
от същия закон визират съответното укоримо от закона действие или бездействие
по чл. 6 от ЗАНН, което го прави административно нарушение, в т.ч. и субекта на
отговорността. В ал. 1 на чл. 53 от закона, субекти на
административнонаказателна отговорност са физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите лица,
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:...изброени в
точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. В тази насока законът е ясен и не буди съмнение – кръгът на
отговорните лица е посочен с оглед обхващане на всички възможни хипотези и
ангажирането на отговорността на единия /напр.фактическия извършител/ не
изключва тази на лицето, наредило извършването на запретената от закона дейност
/напр.съответния ръководител/. В тази връзка като неоснователно следва да се
прецени и възражението, че жалбоподателя не може да е субект на това
административно нарушение, доколкото същият изпълнява длъжността водач, а съответно
нормативната база разрешението се издава на собственика на дружеството, който е
лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Следва да се посочи, че
съгласно чл.53, ал.1 Закона за пътищата, наказанието за нарушение на чл.26,
ал.2 от Закона за пътищата се налага на
физическите лица, нарушили същата разпоредба. Също така разпоредбата на чл.37,
ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. изрично предвижда, че служби за контрол
при МВР "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство.
Не се възприемат като основателни
доводите по жалбата относно допуснати нарушения на процесуални правила при
издаване на акта и наказателното постановление. Видно е, че в АУАН е вписан
един свидетел, за когото е отразено, че е очевидец на нарушението. Нормата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН не поставя конкретно изискване относно броя на свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението и това е логично
законодателно разрешение, доколкото не би могло да бъде известно отнапред колко
лица ще присъстват при осъществяване или установяване на едно административно
нарушение, като е напълно възможно и да липсват такива, в който случай се
процедира по реда, предвиден в чл.40, ал.3 от ЗАНН. При тази последна хипотеза именно
се предвижда съставяне на АУАН в присъствието на двама други свидетели, като в
конкретния случай, както е видно от акта, същият е съставен в присъствието на
свидетел-очевидец на нарушението, което е изрично отразено в АУАН и в тази
връзка е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съдът не приема доводите на
жалбоподателя, че в случая липсва виновно поведение на санкционирания водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.,
собствениците на тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да
подадат в АПИ или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото
разрешение по образец, като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се
предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо
превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на
разрешение, в противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си
противоправно поведение. Шофьорът е бил длъжен да знае дали управляваното от
него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова и в случай, че е така, да не
допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това. Аргумент в
подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че един немалък брой
места от пътната инфраструкрура са забранени за преминаване от МПС над
определен тонаж, поради което всеки един правоспособен шофьор от съответната
категория, и особено професионалните такива, са длъжни да знаят колко тежко е
МПС, което управляват, за да съобразят това. Друг е въпросът че в конкретния
случай жалбоподателят лесно би могъл да се информира за това обстоятелство и от
кантарната бележка, която му е била връчена за фракцията, която е превозвал и
която е представил на извършилите проверката служители, която е получил преди
да започне курса си.
Според становището на съда в
конкретния казус нарушението е правило установено, доказано, извършено е от
жалбоподателя, и е осъществено виновно. Същия е знаел че МПС е претоварено, но
въпреки това се е качил на него и се е движил по пътя без да има разрешение за
това и без да са заплатени необходимите такси. Съгласно разпоредбата на
административнонаказателната норма на Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008
г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г. ) от Закона за пътищата се наказват
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат
или наредят да бъдат извършени следните дейности: т. 2. движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Същевременно наказанието глоба е наложено в
минималния размер от 1000 лева при спазване правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Не са установиха и основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно описаната и
възприета от съда фактическа обстановка, констатираното нарушение и
обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай.
С оглед изложеното следва
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. Съдът не констатира допускането на съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.
Спазени са процесуалните срокове.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ