№ 21362
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110138129 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.3
вр. с чл.225, ал.1 и т.4 от КТ, както и искове по чл.128, т. 2 КТ, чл. 224 от КТ и чл.225,
ал.2 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. С. С., ЕГН
********** срещу „БОДУ“ ООД, ЕИК *********, с която ищецът моли съда ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от общо 4 640,00 лв., представляващи незаплатени
трудови възнаграждения към датата на прекратяване на трудовото правоотношение от
16.06.2023 г., от която сума 780 лв. – трудово възнаграждение за м. май 2023 г.; 380 лв. –
трудово възнаграждение за м.06.2023 г., 2700 лв. – допълнително трудово възнаграждение,
дължимо за м.май (1800 лв.) и м. юни 2023 г. (900 лв.), представляващо уговорено
допълнително плащане между страните, извън посоченото в ТД основно трудово
възнаграждение и 780 лв. - представляващо дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, полагащ се за 2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от
претендираните главници, считано от 07.07.2023 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди също извършеното му със Заповед № 445/16.06.2023 г. уволнение на
осн. чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ да било незаконосъобразно, като сочи като пороци издаването
на заповедта от некомпетентен орган, както и че посочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина да не са осъществени от ищеца. Твърди се, че в резултат на
незаконното уволнение, ищеца е останал без работа за период от 2 месеца, за който период
претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, както и че от 01.08.2023 г. е започнал работа
при друг работодател – „Сигурност в бъдещето“ ООД, с ЕИК *********, г., в която връзка за
остатъка от 6 месечния период, претендира обезщетение в размер на разликата между
получаваното възнаграждение при новия работодател и получаваното при ответника такова,
1
като не се сочи конкретен размер на обезщетението, но се изразява готовност да се
представят доказателства в първото о.с.з. за сключения трудов договор и уговорения размер
на ОТВ и БТВ при новия работодател, след което да се уточни размера на този иск. По
отношение на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ ищецът не обосновава правен интерес от
предявяването му, с изключение на твърдението, че от вписаното основание за прекратяване
на трудовото му правоотношение „доброто му име било опетнено“.
Ищецът Ю. С. С., излага твърдения, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор № 685/04.11.2019 г., по силата на който
ищецът е бил назначен на длъжността „охранител“ с код по НКПД 54141017, с място на
работа: обекти на физическа охрана и 6 месечен срок на изпитване, уговорен в полза на
работодателя. Съгласно договора основното трудово възнаграждение било в размер на 560
лв., последно актуализирано до 780 лв., с анекс от 16.03.2023 г. Поддържа, че със заповед №
445/16.06.2023 г., връчена му същия ден, трудовото му правоотношение е било прекратено,
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.190, ал.1, т.7 от КТ за
извършени от него тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 от КТ –
„неизпълнение на законните разпореждания на работодателя“, т.8 - „злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и т.9 „увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други
средства“. Сочи се, че по време на ТПО ответникът не е заплатил на ищеца всички
полагащи му се трудови възнаграждения за периода до прекратяването му на 16.06.2023 г.
Претендира чистия размер на трудовото възнаграждение. Твърди, че му се полага и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2023 г. в размер на 780 лв.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени, като не претендира
разноски. В предоставения му срок не представя писмена защита.
Ответникът „БОДУ“ ООД, ЕИК *********, редовно уведомен на 12.10.2023 г. за
ИМ, в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, като оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че след извършване на нормативно определените удръжки от РЗ
за сметка на работодателя, чистата сума, която следва да получава месечно ищеца възлиза на
754, 79 лв., като не твърди полагащото се трудово възнаграждение за м.май 2023 г. да е било
платено. Оспорва дължимостта на претендираното БТВ за м. юни 2023 г., като твърди, че от
01.06.2023 г. ищецът се е самоотлъчил от работа, поради което не му се следва изплащане на
такова. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ като
твърди, че такова се полага на ищеца, но не за 20, а за 14 работни дни и в размер на 573, 63
лв., а не 780,00 лв., както ищеца претендира. В случай, че съдът намери исковете на ищеца
за основателни и доказани, ответника заявява възражение за прихващане със свои насрещни
вземания за начислената стойност на ДДФЛ за м.юни 2023 г. в размер на 55,84 лв.,
стойността на вноската за здравно осигуряване в размер на 14,20 лв. и стойността на
невърнатото работно облекло в размер на 207,16 лв. или общо за сумата от 277,20 лв. По
отношение на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от КТ ги оспорва изцяло,
намира ги неоснователни и недоказани.
Твърди уволнението да е извършено законосъобразно, заповедта да е издадена от
компетентен орган, в лицето на управителя на дружеството, а нарушенията на трудовата
дисциплина да са надлежно констатирани, в т.ч. за тях да са сезирани и разследващите
органи, доколкото действията осъществяват и състав на престъпление по НК. Представя
писмени доказателства и заявява искане за събиране на гласни доказателствени средства,
чрез разпит на един свидетел, с показанията на който да се установят твърдените нарушения
на трудовата дисциплина, за които е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение“, в т.ч. спазване на процедурата по налагане на наказанието. Противопоставя се
на искането за изслушване на ССчЕ, доколкото размера на претендираните трудови
възнаграждения и обезщетения е установим от представените от ответника писмени
2
доказателства – фишове за работна заплата с начислените в тях РЗ и обезщетения за м. май,
юни и юли 2023 г.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
представител, в лицето на адв. И., който поддържа ОИМ и моли за отхвърляне на исковете,
като неоснователни и недоказани. В предоставения му срок за писмени бележки, представя
писмена защита, в която отново обосновава становището си за неоснователност на
предявените срещу „Боду“ ООД искове то страна на ищеца С.. Претендира и разноски, за
които в последното съдебно заседание е представил списък.
Съдът, като съобрази становището на страните, събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, както и
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че са били обвързани от ТПО по силата на трудов договор №
685/04.11.2019 г., по силата на който ищецът е заемал длъжност „охранител - инкасова
дейност“, с ОТВ в размер на 780 лв., считано от 01.03.2023 г. Трудовия договор е бил
прекратен със заповед № 445/16.06.2023 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, което основание е вписано в трудовата му книжка.
По делото е приета като доказателство длъжностна характеристика за длъжността
„Охранител инкасова дейност“ заемана от ищеца до уволнението му, съгласно която
основните задължения на ищеца включват осъществяване на превози на пари и ценни
пратки със специализирани бронирани автомобили; извършване приемане/предаване на
парични и ценни пратки; осигуряване охраната на парични и ценни пратки от момента на
получаването им от изпращана до момента на предаването им на получателя; превозване,
товарене и разтоварване на парични и ценни пратки с бронежилетка и огнестрелно оръжие и
др. В раздела „отговорности“ и ключови компетентности“ на служителя, заемащ длъжността
са възложени също: умения за работа в стресови ситуации, под напрежение и при високо
натоварване, умения за поемане на лична отговорност, отговаря за стриктно спазване на
мерките за безопасност и Правилника и процедурите по превоз на пари и ценни пратки и
своевременно отчитане на инкасираните суми; носи материална и наказателна отговорност
за превозваните пари и ценни пратки, както и за щети, причинени от действия в нарушение
на законите, вътрешните правила и правилници, инструкции и заповеди; спазва правилника
за вътрешния трудов ред на работодателя и всички задължения при изпълнение на
възложената му работа, съгласно чл.126 от КТ. Приетата по делото длъжностна
характеристика е била връчена на ищеца, видно от саморъчно изписаните под нея имена и
положен подпис /които не са били оспорени от ищеца по делото/.
На 16.06.2023 г. на ищеца е връчено писмо изх. № 430/09.06.2023 г., с което на С. са
поискани обяснения във връзка с инкасирана пратка с протокол № 515396 от 23.05.2023 г.,
съдържаща два плика с № ********* с налична сума 15320,38 лв. и плик № ********* с
налична сума от 650 евро, които не са били върнати в касов център на „Боду“ ООД, след
като са върнати от служител на „Пощенска банка“, която е констатирала, че пратката не е за
тях.
На същия ден – 16.06.2023 г., Ю. С. е дал писмено обяснение, регистрирано при
ответника с вх. № 92/16.06.2023 г., в което същия не е изложил становище във връзка с
казуса, а е посочил, че вече три пъти е давал обяснения за този случай, пред различни лица,
вкл. разследващ полицай от 4-то РУ на МВР С., като твърди също, че два пъти е подлаган на
разпит пред т.нар. „детектор на лъжата“.
Приета по делото е и Заповед № 445/16.06.2023 г., с която на осн. чл.190, ал.1, т.4 и т.7
от КТ, управителя на ответното дружество „БОДУ“ ООД – T. T., е наложил на ищеца Ю. С.,
дисциплинарно наказание „Уволнение“ за приетите от него за извършени от служителя
действия, представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно –
3
инкасирана на 23.05.2023 г. с протокол № 515396, пратка от бензиностанция „Еко“ – И.,
съдържаща два плика с налични в тях парични средства, е била предадена за разнос на
инкасо екип Ю. С. и E. Г., които на 25.05.2023 г. я доставят на „Пощенска банка“ АД,
откъдето е върната от Е. Ш., след като е установила, че пратката не е за тях, като в същия
ден, а и в последващите дни, пратката не е върната от служителите С. и Г., в Касов център на
офиса на Инкасо С.. За установеното нарушение, управителя на „БОДУ“ ООД бил уведомен
с Доклад от началника на офис Инкасо С. – М.М. и Диспечера транспортни средства на офис
Инкасо С. – К.М., разпитан и в настоящото производство като свидетел.
В показанията си пред съда, св. М. твърди, че процесната пратка от бензиностанция
„ЕКО“ – И., след инкасирането й е погрешно разпределена за разнос от колегата му в
трезора М.М., като вместо да остане „за броене“ е поставена в количката за „Пощенска
банка“, откъдето на следващия ден е сложена в буса за разнос, без да е чекирана, при което
формално е продължила да се води, че все още е в трезора. След няколко дни главната
касиерка се обадила, че една пратка от бензиностанция „Еко“ не е влязла до този ден, като
при проверка в системата, св. М. установил, че действително тази пратка все още се води, че
е в трезора. След извършена проверка, поискал да види и камерата от буса на ищеца С.. При
прегледа на камерите от трезора и буса, се установило, че М. погрешно хвърля пратката в
количката за „Пощенска банка“, която по-късно е натоварена за разнос на буса на С.. След
разговор със служителя на „Пощенска банка“ Е. Ш., се установило, че последната веднага е
върнала пратката, като е видяла, че не е за тях. След преглед на камерата от буса, се
установило, че действително пратката е върната от E. /който се води инкасатор, а Ю. С. е
шофьор/ в буса и след разговор със С. я оставят зад шофьорската седалка, а вечерта не я
връщат в трезора. При огледа на буса обаче, пратката не е открита в него. От показанията на
св. М. се установява още, че в деня на разноса – 25.05.2023 г., в нарушение на инструкциите
за безопасност, пратките за „Пощенска банка“, които не били много този ден, не били
оставени в касовия отсег на буса, а поставени в една торба между инкасатора Г. и шофьора
С.. При пристигането в банката, само инкасатора отишъл с торбата да достави пратките, като
се върнал в буса обяснил на С. за върнатата пратка, който я взел и я поставил в една чанта,
която чанта Г. „мушнал зад седалката отзад“. Всичко това било документирано вкл. със звук
от камерата в буса. Впоследствие се установило, че въпросната пратка първо била грешно
разпределена от трезорчика М., след което в деня на разноса не била чекирана и от
устройството на инкасатора в инкасо автомобила – Г.. От вътрешната проверка в
„БОДУ“ООД не се установило как точно пратката е напуснала буса, но за изчезването й
било образувано досъдебно производство, което се водело в 4-то РУП, след подаден сигнал
от ответното дружество /на л.42/. До приключване на настоящото производство, по делото
няма данни на какъв етап е разследването за изчезналата пратка, както и в какво качество е
разпитван ищеца С. по нея.
От представените от ответника приемно-предавателни протоколи от Трезор-С., се
установява, че на 23.05.2023 г., 21:53 ч. трезорчик М.М. е приел в Трезор С., пратка №
515396, съдържаща два плика, съответно с №№ ********* със сума 15 320, 38 лева и №
********* със сума от 650 евро.
От приетите като доказателства Графици, за периода от 23.05. до 27.05.2023 г. /на л.91-
98/ представени от ответника, се установява, че в посочения период като шофьор на инкасо
автомобил с рег. № ******** е бил определен ищеца Ю. С..
По делото е изслушано и прието без възражения заключение по допуснатата ССчЕ, от
което се установява, че за м. май 2023 г. начисленото на ищеца С. БТВ възлиза на 972,70 лв.,
като след нормативно определените удръжки, нетното възнаграждение за получаване
възлиза на сумата от 754,79 лв., която не е изплатена на ищеца и все още е дължима. За м.
юни от 01.до 16.06.2023 г. във ведомостите за заплати при ответника било отразено
„Самоотлъчка“, поради което нямало начислено трудово възнаграждение, но имало
4
начислена удръжка от 14,20 лв., която сума била лична здравна вноска. Само в случай, че се
установи дължимост на трудово възнаграждение за м.юни, вещото лице е установило, че
дължимия размер на същото ще възлиза на 397,02 лв. бруто и 308, 09 лв. нетно.
Вещото лице е установило още, че във ведомостта за заплати при ответника, за м. юни
на Ю. С. е било начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни, в
брутен размер от 572,63 лв., както и ДДФЛ в размер на 55,84 лв. и удръжка за работно
облекло в размер на 207, 16 лв. Чистата сума за получаване, която е била начислена, но
неизплатена на ищеца за обезщетение за неизползван платен отпуск възлизала на 515,37 лв.
Вещото лице е установило и размера на БТВ на ищеца, което следва да послужи за база
при изчисляване на дължимото му се обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 от КТ, в случай, че
уволнението му бъде признато за незаконно, а именно сумата от 794,04 лв. При извършените
проверки в ответното дружество, вещото лице не е установило на служителите в „БОДУ“
ООД да са изплащани допълнителни възнаграждения, извън заплатите по ведомост.
Други доказателства относими към релевантните по делото факти не са приети.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С доклада по делото, съдът е съобщил на страните релевантните за иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ факти, като е разпределил и доказателствената тежест за същите между страните.
Указал е на ответника, че следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че
е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение, както и че е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“ при спазване установената в КТ процедура – форма и
съдържание на заповедта, срокове за налагане, установено конкретно нарушение на
трудовата дисциплина, извършено виновно от страна на работника, съответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушението и работодателска компетентност на
лицето, подписало заповедта.
Между страните не се спори, че са били обвързани от трудово правоотношение, по
силата на сключен трудов договор № 685/04.12.2019 г., по който ищецът е заемал при
ответника „БОДУ“ ООД длъжност „Охранител –инкасо дейност“ считано от 16.03.2023 г., с
място на работа Инкасо-С..
Със заповед № 445/16.06.2023 г. издадена от управителя на дружеството – ответник,
трудовото правоотношение с ищеца Ю. С. било прекратено, на осн. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от
КТ като му било наложено наказание „уволнение“ за допуснати от служителя тежки
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на законните
нареждания на работодателя /чл.187, т.7 от КТ/, злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието /чл.187, т.9 от КТ/, увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства /чл.187, т.9 от
КТ, които в съвкупност уронват престижа на работодателя и са могли да доведат до
непоправими последици за охраняваното имущество.
Съгласно чл.190 от КТ дисциплинарно уволнение може да се наложи за: 1. три
закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от
които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на
гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената,
теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез
телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в
пълен размер; 7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място по наведените от ищеца нарушения при налагане на дисциплинарното
наказание следва да се отбележи, че заповедта е издадена от управителя на ответното
5
дружество „БОДУ“ ООД – T. T., който има качеството на работодател и е вписан като такъв
и в трудовия договор, представен по делото от самия ищец. Длъжностното лице, което се е
подписало под заповедта за уволнение и за което няма данни кое е, не е подписало заповедта
за уволнение, както ищеца твърди в уточняващата си молба, а е връчило заповедта за
уволнение на ищеца на отбелязаната дата 16.06.2023 г. Следователно, заповедта за
уволнение е издадена от работодателя, по см. на чл.192, ал.1, пр.1 от КТ, а не от определено
от него друго длъжностно лице с ръководни функции, поради което не се налага изследване
на въпроса с оправомощаването на това лице с функциите на работодател, вкл. за налагане
на дисциплинарни наказания.
Неоснователни са възраженията на ищеца и по отношение на квалифицирането на
нарушенията на трудовата дисциплина, за които му е наложено най-тежкото наказание
„уволнение“, като видно от заповедта за уволнение, в същата ясно е посочено, че
служителят е нарушил чл.187, т.7, 8 и 9 от КТ, като освен цифрово изражение, в мотивите на
заповедта са посочени конкретните нарушения, които са извършени във връзка с изчезналата
ценна пратка, получена в Инкасо центъра –С. с протокол № 5153396, съдържаща два плика с
парични средства с обща стойност над 16 000 лв., която пратка след като е предадена за
разнос на инкасо екипа, включващ охранители С. и Г., и върната от грешния получател
„Пощенска банка“ не е била върната в Касовия център в С., за където е била предназначена.
Нарушението на С. е било констатирано и от видеозапис от инсталираната в инкасо
автомобила с рег. № ******** /управляван от Ю. С., в периода от 23.05.2023 г. до 27.05.2023
г., без прекъсване/ видеокамера, което се потвърждава и от свидетелските показания на св.
М., дадени пред настоящия съд, в хода на настоящото производство. От показанията на св.
М. се установява безспорно, че след като е влязла в инкасо автомобила, управляван от
ищеца С., процесната пратка с № 5153396 не е върната в Касовия център и не е била
доставена до друг получател.
Безспорно е установено по делото, че преди налагане на наказанието, от ищеца са
искани обяснения във връзка с констатираното нарушение, като от дадените такива от С., не
става ясно какво точно е неговото твърдения във връзка с изчезналата пратка.
В заключение, във връзка с изложените от ищеца възражения срещу заповедта за
уволнение, за съда се налага извода, че същите са неоснователни и необосновани.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност, се установява категорично, че заповед № 445/16.06.2023 г. е
законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.
Същата е достатъчно мотивирана, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. В нея
са посочени нарушителят, мястото и датата на извършване на нарушението, нарушените
разпоредби и наложеното наказание. Посочените законови текстове съответстват на
въведените в заповедта фактически твърдения за неизпълнението на задълженията на
ищеца, с оглед спецификата на осъществяваната от него дейност по охрана и превоз на пари
и ценни пратки. Освен това според установената съдебна практика, релевантни са
фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие между тях и
посочените като нарушени законови разпоредби, това не опорочава уволнителната заповед.
Достатъчно е в нея извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по
разбираем за работника начин. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение е
въведено с цел преценка на изискването по чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието,
за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се
защити ефективно, поради което когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1
6
КТ. В настоящия случай процесната заповед за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ- отразеното в нея дисциплинарно нарушение е
индивидуализирано достатъчно ясно и подробно, с посочване на време и място на
извършването му, в какво се изразява, по какъв начин е осъществено, което дава възможност
на работника да узнае конкретната причина за наказването му. Работодателят е посочил и
законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение, като няма
пречка осъщественото от ищеца С. нарушение на трудовата дисциплина да осъществява
състава на няколко вида нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл.187 от КТ.
На следващо място, съдът намира, че е било спазено от работодателя и изискването на
чл. 193, ал. 1 от КТ, като преди издаване на заповедта за налагане на наказанието, на
служителя е дадена възможност да даде писмени обяснения, от която той се е възползвал,
видно от приложеното по делото Обяснения от 16.06.2023 г. /на л.16/. Това, че служителят не
е изложил своята версия за случилото се с изчезналата пратка пред работодателя, а се е
задоволил да посочи, че е дал подробни обяснения пред други органи, е израз на неговата
защитна позиция по случая, но в никакъв случай не се отразява върху законосъобразността
на наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарно
наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя или да приеме
писмените му обяснения, и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не
съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина /така напр. в решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС, ІV г. о. по гр.
дело № 826/2009 г./. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал
процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но в случай и когато на
работодателя станат известни обстоятелства и факти, сочещи на извършени нарушения на
трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника
или служителя по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени всички обективни
и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията. В процесната хипотеза от съдържанието на писмо изх. № 430/09.06.2023 г.
адресирано до ищеца С. /за което няма спор, че е достигнало до него/ и дадените от ищеца
обяснения е видно, че на ищеца са поискани обяснения именно във връзка с констатираната
липса на пратка № 5153396 и за същото нарушение ищеца е имал възможност да даде
обяснения.
Работодателят не е длъжен да съобрази нито дадените обяснения, нито да ги приеме за
достоверни, а единствено да ги поиска и приеме, както и да събере и оцени всички относими
към нарушението доказателства, с оглед преценка за вида и тежестта на наказанието, което
ще следва да се наложи.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че в процесния случай работодателят е
спазил всички вменени му с КТ задължения, регламентирани с разп. на чл.193-195 от КТ,
като орган на дисциплинарна власт.
Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена на основание чл. 190, ал.1,
т.4 и 7 вр. с чл.187, т. 7, 8 и 9 от КТ, поради извършено от ищеца тежко нарушение на
трудовата дисциплина – допусната липса на ценна пратка № 5153396, съдържаща два плика
с парични средства № *********-15320,38 лв. и № *********-650 евро, като действията на
служителя при извършваната от него охранителна дейност по доставката на ценната пратка,
са квалифицирани едновременно като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име
на предприятието, като неизпълнение на законни нареждания на работодателя и увреждане
на имуществото на работодателя и по-специално разпиляване на материали, суровини,
енергия и други средства, които действия са могли да доведат до непоправими последици за
7
охраняваното имущество и до уронване престижа на работодателя.
С оглед на установените факти по делото, настоящия състав на съда приема, че
извършеното деяние от ищеца, описано и в процесната заповед, съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, уронващо доброто име на предприятието, като едновременно с това
съставлява и злоупотреба с доверието на работодателя и разпиляване на други средства, в
случай изгубване, евентуално присвояване на ценна пратка, предадена на ищеца в
качеството му на охранител – инкасова дейност.
Уронването на доброто име на предприятието се изразява в нелоялно отношение към
работодателя. Уронването на доброто име е нарушение, при което работодателят се
злепоставя пред третите лица. То е формално нарушение, тъй като не се изисква
настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. Фактическият състав по чл. 187, ал. 1, т.
8, предл. 2 от КТ - уронване на доброто име на предприятието е осъществен, когато
работникът или служителят злепоставя работодателя пред третите лица, което може да се
отрази неблагоприятно на ефективността на неговото предприятие, като това нарушение е
формално и е съставомерно независимо от формата на вината - умисъл или небрежност.
Безпротиворечива е съдебната практика, че злоупотребата с доверие и уронването на
доброто име на предприятието, увреждането на имуществото на работодателя, както и
разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни
нарушения по чл. 187, т. 8 и т. 9 от КТ не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са
извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно
наказание, но те със сигурност са тежки нарушения на трудовата дисциплина, които
обосновават налагането и на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Категорично изчезването на ценни пратки /било то поради допусната небрежност
от охранителите или умишлено присвояване/ уронва престижа на работодателя, в случая
„БОДУ“ ООД, чиято основна дейност е свързана именно с охраната и преноса на пари и
ценни пратки.
В заключение, оспорената в производството Заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение № 445 от 16.06.2023 г., е издадена от работодателя, в лицето на управителя на
ответното дружество, като съдът счита, че същата е и в достатъчна степен мотивирана, по
см. на чл.195 от КТ, така че да даде възможност на работника както да разбере за какво
нарушение на трудовата дисциплина е наказан, така и да се защити адекватно. Практиката
на ВКС е еднозначна и непротиворечива в това, че изискванията на чл. 195 КТ относно
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението
е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или служителя и за да
бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания
са налице, когато: в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание
нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между
работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието /така в решение № 7 от
23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК и др./. Изложените принципни
разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание на съда да заключи, че
оспорваната заповед е мотивирана. Същата ясно съдържа установените от работодателя
факти и съпричастността на служителя при осъществяването им.
В хода на производството безспорно се установи също, че както искането за обяснения
по см. на чл.193 от КТ, така и издадената заповед за налагане на дисциплинарното
уволнение, са били връчени на ищеца, лично срещу подпис, с което съдът приема, че същия
е бил предварително запознат както с нарушенията, в извършването на които е бил обвинен,
така и с мотивите на работодателя, поради които счита тези нарушения на трудовата
дисциплина за достатъчно тежки, обосноваващи налагането на най-тежкото наказание –
„уволнение“.
Заповедта е издадена в предвидения от закона двумесечен срок от извършване на
8
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят е уволнил
служителя. Твърди се, че деянията са осъществени в периода между 25.05. и 27.05.2023 г., а
уволнителната заповед е издадена на 16.06.2023 г., т.е. в указания от закона преклузивен
двумесечен срок.
По изложените съображения, съдът намира че заповедта с която на ищеца е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява законосъобразна.
Горните изводи дават основание предявеният от служителя иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ бъде отхвърлен от съда, като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 344, т. 3 КТ:
Предвид акцесорния характер на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.225, ал.1 и
ал.2 от КТ спрямо тази за отмяна на уволнението, тези искове също следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ:
Основателността на иска по чл.128 от КТ се обуславя от установяване от ищеца на:
наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период; реално
полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на
трудово възнаграждение; размерът на възнаграждението, както и неговия падеж.
В настоящото производство от събраните и обсъдени по-горе писмени, и гласни
доказателства, и заключението на вещото лице по приетата без възражения ССчЕ, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че ищеца С. е бил в трудово правоотношение с
ответника до 16.06.2023 г., когато му е връчена процесната заповед № 445/16.06.2023 г. за
прекратяването му, с налагане на наказание „уволнение“. От свидетелските показания на св.
М. и проверените от вещото лице П. платежни ведомости и присъствени форми в ответното
дружество /в които е била отразена за периода от 01-16.06. самоотлъчка за ищеца /, в т.ч. от
изявленията на самия ищец в ИМ, в които се съдържа признание на неизгодни за него факти,
се установява, че след 31.05.2023 г. С. не е престирал работната си сила на работодателя, тъй
като е бил отстранен от работа, поради констатираната липса на ценна пратка, инкасирана с
протокол № 515396, предадена на инкасо екипа С. и Г., но не доставена до краен получател
и невърната в офиса на Инкасо С., до изясняване на случая. В хода на проведените
вътрешни проверки и от разследващите органи, работодателят достигнал до извод, че
охранителя – инкасова дейност Ю. С. е допуснал с действията си тежки нарушения на
трудовата дисциплина, както и че е злоупотребил с доверието на работодателя, с оглед
възложената му работа по охрана на ценни пратки и пари, поради което е инициирал
дисциплинарно производство срещу ищеца, завършило с неговото уволнение на 16.06.2023
г. Следователно, в периода от 01. до 16.06.2023 г. ищеца не е полагал труд при ответника и
не е бил добросъвестна страна в отношенията, поради което и за този период не му се следва
трудово възнаграждение. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в редица решения,
като напр. Решение № 171 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 843/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Бойка Стоилова, в което е застъпена тезата, че „при непрестиране на
работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато
това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при
неизпълнение на трудовите норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена
необходимост /чл. 267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл. 268, ал. 3
КТ/“.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона, като е въведена и оборима
презумпция, че добросъвестността при изпълнение на трудовите задължения се предполага
до доказване на противното – чл.8, ал. 2 КТ. В случая, от страна на ответника бе проведено
пълно обратно доказване и установената презумпция за добросъвестност на работника бе
9
успешно оборена като от ангажираните доказателства се установи безспорно, че в рамките
на претендирания период от 01 до 16 юни 2023 г. ищеца С. не е престирал работната си сила
при ответника. Точно обратното, от приетите писмени доказателства и от признатите от
ищеца факти, че е бил отстранен от работа, се установява противното, че работника не е бил
добросъвестен и отстраняването му от работа и недопускането му да полага труд в периода
от 01 до 16 юни се дължи на негово виновно поведение, което обуславя и правото на
ответника да не заплати трудово възнаграждение на работника за този период.
От заключението на ССчЕ се установява, че за м. май 2023 г. във ведомостите за
заплати при ответника на Ю. С. е начислено брутно трудово възнаграждение от 972, 70 лв.,
като след нормативно определените удръжки за ДОО, ЗО, ПК и ДЗПО за сметка на
работника, чистата сума за получаване възлиза на 754, 79 лв., която не е била изплатена на
ищеца до прекратяване на трудовото му правоотношение, а и към настоящия момент все
още не е платена.
Този факт не се отрича и от ответника, поради което съдът намира иска по чл.128, т.2
от КТ в тази му част за основателен и доказан в посочения по-горе размер от 754, 79 лв.
/нетен размер/.
Видно от заключението на експертизата, в счетоводството на ответника не са
установени данни /договори, анекси, вътрешни заповеди или др./ сочещи, че в ответното
дружество са изплащани допълнителни възнаграждения, извън тези начислени по ведомости
за заплати, въз основа на сключения трудов договор и евентуалните анекси към него, което
прави иска му по чл.128, т.2 от КТ недоказан и в тази му част, поради което ще следва да се
отхвърли.
Предвид изложеното се налага извод за частична основателност на предявения от
страна на ищеца иск по чл.128, ал.2 от ГПК, като същия ще следва да се отхвърли за периода
от 01 до 16.06.2023 г. както и за претендираното допълнително трудово възнаграждение от
2700 лв., а се уважи за периода от 01 до 31.05.2023 г. в установения нетен размер от 754,79
лв.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ к при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. В конкретния случай се установява от приетите писмени доказателства,
представени от ответника и заключението на в.л., че ищеца има неизползван платен
годишен отпуск за времето до прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на 14
дни, за който период му се следва обезщетение в брутен размер на 572,63 лв.,която сума е
била начислена във ведомостите за заплати при ответника, но не е изплатена на ищеца.
От тази начислена сума, в.л. е установило, че работодателят е удържал сума в размер
на 207,16 лв. за работно облекло /за остатъка от периода на годината, за която е била
изплатена такава сума към РЗ/ и удържан данък общ доход в размер на 55,84 лв. Така
чистата сума за получаване, която е била включена във фиша за работна заплата е 207,16 лв.
Съгласно чл.272 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се
правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за изрично посочените в закона
случаи, изброени в т.1 до 6 на същата разпоредба. По делото от ответника е представена
декларация-съгласие от ищеца Ю. С. /на л.75,76/ че дава изричното си съгласие за удръжки
от трудовото възнаграждение за остатъка от срока на износване на униформеното облекло,
на осн. чл.272 от КТ. Същата е приета като доказателство по делото, като не е била оспорена
от страна на ищеца. Следователно удържаната сума от 207, 16 лв. от страна на работодателя
е със съгласието на работника и в т.см. не противоречи на закона.
В заключение, съдът приема, че сумите за РЗ за м. май 2023 г. в нетен размер от 754,79
10
лв. и обезщетението по чл.224 КТ в нетен размер, след удръжките, от 207, 16 лв., макар да са
били начислени във ведомостите за заплати и фиша за РЗ, не са заплатени доброволно от
ответника до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което са
изцяло дължими и исковете по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ ще следва да се уважат в
посочените размери. Претенциите за изплащане на дължима РЗ за м. юни 2023 г., за периода
от 01.ви до 16.ти юни, и за допълнително възнаграждение по трудовия договор в размер на
1800 лв., като недоказани подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото на основание и двете страни имат право на разноски. Ищецът
не претендира такива. Ответникът от своя страна претендира разноски като е представил и
Списък по чл.80 от ГПК от който се установява, че заплатеното от ответника на
представлявалия го в производството адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 800
лв., срещу размера на което ищеца не е заявил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
С оглед частичното уважаване на исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се
следват разноски до размер от 500 лв., съразмерно на отхвърлените искове.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ остават за сметка на бюджета.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда дължимите държавни такси върху уважените размери на исковете или сумата от 100
лв., както и сумата от 200 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице изготвило
приетата ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. С. С., ЕГН ********** срещу „БОДУ“ ООД, ЕИК
*********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 445 от 16.06.2023 г. на
работодателя; с право основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ
изплащане на обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконно уволнение в
размер на БТВ, за периода от 16.06.2023 г. до 31.07.2023 г. и за разликата от БТВ получавано
при ответника и получаваното такова при новия работодател, за периода от 01.08.2023 г. до
16.12.2023 г., както и исковете по чл.128, т.2 от КТ за претендираното трудово
възнаграждение за периода от 01-16.06.2023 г. в размер на 380 лв. и допълнителното
трудово възнаграждение в общ размер от 2700 лв., от която сума 1800 лв. за м. май и 900 лв.
за м. юни 2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл.128, т.2 от КТ „БОДУ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Ю.
С. С., ЕГН ********** сумата от 754,79 лв. нетен размер на дължимо трудово
възнаграждение за м. май 2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.224, ал.1 от КТ „БОДУ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Ю. С. С., ЕГН ********** сумата от 295,43 лв., представляваща нетен размер на
дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 14 дни, до
прекратяване на трудовото правоотношение, получен след приспадане на нормативно
определените удръжки за ДДФЛ /55,84 лв./ и остатъка от срока на износване на
униформеното облекло, на осн. чл.272 от КТ /от 207,16 лв./ от начисленото обезщетение в
брутен размер от 572,63 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ю. С. С., ЕГН ********** да заплати на
„БОДУ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 500,00 лева – разноски по делото.
11
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, „БОДУ“ ООД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 300 лв., представляваща дължима държавна
такса върху уважените размери на исковете по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ и изплатеното
от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице, изготвило ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12