Решение по дело №646/2017 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 89
Дата: 29 март 2018 г. (в сила от 26 април 2018 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20171410100646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Б.Слатина, 29.03.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 14 март, Две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ    ГЕРДОВА 

 

при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 646/2017 год. по описа на РС - Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ДЕЛБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ВЪВ ВТОРА ФАЗА.

С решение № 285/20.11.2017 год. по гр.д. № 646/2017 год. по описа на БСлРС, влязло в законна сила на 12.12.2017г.  е допусната делба между съделителите: В.В.Б. с ЕГН ********** ***, ж.к.Младост-3, бл.370,вх.1,ет.1, ап.2 и Л.В.К. с ЕГН ********** ***, по отношение на наследственият им от техните родители В.Г.К.починал на 19.07.1999г. и Ц.Й. К. починала на 06.03.2002г. недвижим имот с административен адрес с.Б., обл.В., ул.”Веслец” № 3, представляващ Дворно място от 1050 кв.м. находящо се в с.Б., общ.Б., обл.В., поземлен имот № VІІ-308 в кв.35 по подробния устройствен план на с.Б., одобрен със Заповед № 9/1987г. при граници ПИ: УПИ VІ-804, УПИ VІІІ-802, УПИ ХVІ-732 и УПИ ХV-753, ведно с построената в него масивна жилищна едноетажна сграда със застроена площ от 56 кв.м.построена през 1949г. и др.стопански сгради, за който имот има съставен Нотариален акт за собственост на  недвижим имот придобит по давност № 246, т.ІІ, н.д.№ 430/1991 г. на РС-Б.С., при КВОТИ: за В.В.Б.-1/2 ид.ч. и за Л.В.К. -1/2 ид.ч.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 31.01.2018г., ищцата В.В.Б. е предявила против ответницата Л.В.К. претенция по сметките с правно основание чл.346 от ГПК вр.чл.30,ал.3 от ЗС, с която е поискала ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 4314,37 лв. представляваща извършените от ищцата В.Б. подобрения в процесният имот за периода от 10.08.2012г. до 08.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 31.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, които подобрения подробно и поименно по видове, период и стойност са посочени в писмена молба депозираната в съдебно заседание. 

Съдът с нарочно определение постановено в с.з. на 31.01.2018г. е открил производството по сметките по чл.346 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I.Относно способа за извършване на делбата.

От страна на съделителите не са правени искания и съответно не е представян  проект за изменение на плана за регулация по отношение на терена на процесния  делбен имот. Не са правени искания и за реална делба на жилищната сграда и изобщо по делото няма съмнения относно нейната неподеляемост.

В рамките на настоящата втора фаза от делбеното производство от страна и на двамата съделители (чрез техните процесуални представители) е заявено, че с оглед естеството на процесния имот (теренът плюс жилищната сграда и други подобрения) и неговата неподеляемост, на практика единствената легитимна възможност за извършване на делбата в процесния случай е същият да бъде изнесен на публична продан.  В тази връзка никой от съделителите не е предявявал възлагателни претенции/чл.349 от ГПК/ по отношение на процесния делбен имот.

От представеното заключение на съдебно-техническата експертиза неоспорено от страните и възприето от съда  кредитирано изцяло, като пълно, обективно и компетентно дадено се установява, че процесният недвижим имот е неподеляем, тъй като няма необходимото лице по ЗУТ и съдът приема, че пазарната стойност на гореописания делбен имот (изчислена чрез прилагане на двата стандартни метода на оценяване – метод на вещната стойност и метод на сравнителната стойност) възлиза общо на 16 000.00 лв. Предвид безспорно доказаната неподеляемост  на имота съдът намира, че следва да намери приложение правилото на чл.348 от ГПК и същият да бъде изнесен на публична продан, като единственият оказал се възможен правно регламентиран способ за извършване на делбата и ликвидирането на имуществената общност(т.е. съсобствеността) в настоящия случай. При извършване на проданта съделителите могат да участват при наддаването на общо основание, както и с оглед на изричния текст на чл.348, изр.2 от ГПК .

Следва да се има предвид, че във втората фаза на делбеното производство  оценката  на делбения имот, подлежащ на изнасяне на публична продан е първоначална и в този смисъл оценката има само относително, провизорно значение (най-вече с оглед определянето на дължимите държавни такси във връзка с извършване на делбата), поради което наличието на тази оценка не освобождава съдебния изпълнител от задължението му по чл.485 от ГПК за определяне на началната цена на имота, от която ще започне наддаването), на база предварително извършен опис на имота, в каквато насока впрочем е съдебната практика.

II.ПО ИСКАННЕТО ЗА СМЕТНИ ПРЕТЕНЦИИ от страна на ищцата В.В.Б. против ответницата Л.В.К..

  По реда на чл.346 от ГПК ищцата В.В.Б. с ЕГН ********** ***, ж.к.Младост-3, бл.370,вх.1,ет.1, ап.2 със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, бул.Македония № 10, вх.2,ет.1,ап.12, чрез адв.М.И.А.  е предявила срещу ответницата Л.В.К. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, с който е поискала да бъде осъдена да й заплати сумата от 4314,37 лв. представляваща извършените от ищцата В.Б. подобрения в процесният имот за периода от 10.08.2012г. до 08.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 31.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, които подобрения подробно и поименно по видове, период и стойност са посочени в молбата. Към нея са приложени : фискални бонове и опис на закупените от ищцата строителни материали  от фирма „Специал строй“ ООД и експедиционни бележки за закупен и доставен варов разтвор./л.71-86 от делото/.

В с.з. проведено на 14.03.2018г. по искане на ищцата и без противопоставяне от особеният представител на ответницата, съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, представляващ извършените от ищцата В.Б. подобрения в процесният имот за периода от 10.08.2012г. до 08.05.2017г., чрез намаление на сумата от 4314.37 лв. на 4122.00 лв.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на молбата по чл.346 от ГПК-31.01.2018г. до окончателното й изплащане.

Когато един съсобственик е извършил подобрения в съсобствен имот и упражнява фактическа власт над този имот, се счита, че той владее този имот, както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. При това положение и при условие, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици/какъвто е и процесният случай/, то отношенията между тях по този повод следва да се уредят съобразно с нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като се дължи стойността на извършените разходи, а не увеличената стойност на имота.

Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.

При съдебен спор между съсобственици относно необходимите разноски съсобственикът, който ги претендира носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния размер. Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на извършването им.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж. Л.А. при оглед на място в имота констатирало, че претендираните от ищцата В.Б. в подадената молба по чл.346 от ГПК са действително извършени, но описаните в годините подобрения са едни и същи в различни периоди, поради което експерта няма как да раздели периода на изпълнението им, респ.тяхното овехтяване. По тази причина в оценката на подобренията е взел осреднен процент овехтяване за едни и същи видове СМР. Единичните цени е използвал по данни от списание «Строй експерт СЕК» и «Строителен обзор», с които работят строителни фирми и общински служби при определяне на количествено-стойностни сметки, и които цени са средни за страната съдържащи труд, материали и транспортни разходи и са без ДДС и печалба за строителя. В табличен вид/стр.4-6 от заключението/ са изброени подобренията по видове и стойност.

 

 

 

 

 

ЕД.

 

 

 

Окончателна

 

Видове

 

 

средна

 

 

Коеф.

пазарна

 

по

претендирани

 

 

цена

Общо в

Коеф.

пазарни

стойност в

 

ред

СМР

Мярка

Количество

по СЕК

лева

овехтяване

условия

лева

 

1

Изграждане на дворни пътеки с бетон и плочки

м2

43,7

11

480,7

0,8

0,6

231

2

Дренаж около къща

м

32

17,24

551,7

0,8

0,6

265

3

Цялостен ремонт на тоалетна

м2

7

100

700,0

0,95

0,6

399

4

Подмяна на външна ел.инсталация

м2

45

8,45

380,3

0,95

0,7

253

5

Подмяна на вътрешна ел.инсталация

м2 застрояване

56

25,23

1412,9

0,95

0,7

940

6

Монтаж на пресовани плоскости и боядисване

м2

27,58

14,72

406,0

0,95

0,7

270

7

Измазване и шпакловка на стени приземен етаж

м2

51

 

0,0

0,95

0,7

0

8

подмяна на ВиК- външна тръба

м

20

18

360,0

0,95

0,5

171

9

вътрешно ВиК

м2

11

10,56

116,2

0,95

0,7

77

10

подмяна на греди и летви на покрив

м2

67,2

18

1209,6

0,8

0,7

677

11

Измазване на стени и шпакловка стени- 2 стаи на етаж

м2

48

11,38

546,2

0,95

0,7

363

12

Изграждане на вътрешни стени

мЗ

1,57

122,19

191,8

0,95

0,7

128

13

Поставяне на подова замазка в приземен етаж

м2

27,58

6,38

176,0

0,95

0,7

117

14

Монтаж на дървени плоскости и дъски -оценени по-горе

м2

 

 

0,0

0,95

0

0

15

Подмяна на входни и вътрешни врати приземен етаж и част ет.2

бр.

4

30

120,0

0,95

0,7

80

16

Ремонт на вътрешна ел.инст-я -оценено по-горе

 

0

 

0,0

0,95

0

0

17

Ремонт и поддържане на улуци

м

36

5,52

198,7

0,95

0,7

132

18

Шпакловка и измазване на тавани 2 стаи етаж

м2

17

11,38

193,5

0,95

0,7

129

19

Изграждане на масивен сайвант- без квадратура баня

м2

71

 

2945,0

по оценка на сграда

2945

20

Поставяне бетонови колове ограда

м

103

8

824,0

0,95

0,7

548

21

Смяна на дограма на приземен етаж

м2

2,31

140

323,4

0,95

0,7

215

22

Изграждане и монтаж отоплителна инсталация за къща- част от приз.етаж=2 стаи етаж

м2

27,8

16,5

458,7

0,95

0,7

305

 

ОБЩО:

 

 

 

11594,6

 

 

8244

В заключението вещото лице  отразило, че пазарна стойност на подобренията, описани подробно в молбата на ищцата по чл.346 от ГПК възлизат в общ размер на 8244.00 лева или делът на ответницата е 1/2 ид.ч. = 4122 .00 лева.

Относно увеличената пазарната стойност на съсобствения имот в резултат на извършените от В.Б. подобрения вещото лице е отразило в заключението си, че пазарната стойност се увеличава с всяко извършено подобрение, което е необходимо за поддържане на основната конструкция на сградата. Безспорен и ноторно известен факт е, че през 2014г. е имало наводнение и основната жилищна сграда е била наводнена като бил залят приземният етаж от близкото водно течение, поради което всички извършени подобрения в него са необходими разноски за запазване на сградата. Същото се отнася и за бетоновите пътеки около къщата и дренажа, който запазва основите на къщата.

На етажа със спалните помещения е извършван ремонт в две от спалните, а другата стая е оставена по обяснения на ищцата за ползване от сестра й. В нея към настоящият момент експерта посочил, че има паднала мазилка от тавана поради което приема, че и мазилка по стени и тавани на етажа и основният ремонт на покривната конструкция за осигуряване на защита от течове е необходим ремонт, осигуряващ удължаване живота на сградата и повишаване на нейната пазарна стойност.

Стопанска постройка е съществувала в имота, но с по-малка площ. При наводняване на поземления имот водата преминала първо през тази стопанска постройка и тя също няма как да не е била увредена преди да достигне водата до масивната жилищна сграда. Старата стопанска постройка/нанесена на плана / е със застроена площ измерена графично върху плана от 40 кв.м. Разлика между нова и стара постройка по застроена площ е 36 кв.м. Тази площ от 36 кв.м. според вещото лице може да не е наложителна да бъде изградена и тя по изчисления е с пазарна стойност 1532.00 лева.

Или в заключение пазарната стойност на целия имот се е увеличил с пазарната стойност на всички подобрения 8244.00 лева, намалени с 1532.00 лева или 6712.00 лева

В подкрепа защитната теза на ищцата за извършените от нея подобрения са разпитани свидетелите Ц.Х.Н.и Л.Д. Р./без родство и съседи на имота/ които заявиха, че познават страните по делото  и в основни линии потвърдиха извършването на СМР в имота, като посочиха конкретно всяко подобрение за което имат впечатления.

Свидетелката Ц.Х.Н.заяви, че е съседка на процесният имот, наследствен от родителите на страните по делото, в който живели до смъртта си.

След 2002 год./смъртта на Ц.В.К.-майка на страните по делото/ в имота останали В. съпругът й, като за имота грижи полага предимно съпругът й Г..

Той ремонтирал покрива на сградата, тъй като имало течове. След наводнението което било преди 3-4 години всички сгради рухнали и той върху същите основи построил нови сгради. Закупил е със свои средства материалите, но Л.не знае дали е участвали с пари за тях.

При проведен разговор между св.Н.и ответницата Л.,*** споделила, че  няма финансови средства, като В. и съпруга й да правят каквито искат подобрения, но тя има половината дял от имота.

След наводнението Г. е правил ремонт на къщата. На приземният етаж стените на стаите имат шпакловка, замазка, поставени са теракотени плочки. На прозорците е поставена  PVC дограма. Подменил е електрическа и ВиК инсталациите в къщата.

За вторият етаж свидетелката не знае да са извършвани подобрения, тъй като не е влизала в него.

Другата свидетелка Л.Р. също съсед на имота, заяви, че той е наследствен от родителите на страните по делото, в който живели родителите им до смъртта си.

След тяхната смърт Г.-съпругът на В. поел поддръжката на имота. Преди и след наводнение, което било преди 3-4 години той извършвал ремонти, като започнал от приземният етаж до покрива. Пода измазал с цимент и направил подово отопление, измазал  стаите. Помагал му друг майстор.

На втория етаж направил тавана и измазал стаите. Покрива също го ремонтирал.

Покрай къщата направил дълбоки изкопи и поставил дренажни тръби, за да не се пълни мазата с вода. Той изградил стопанските постройки отново.

Частично е подменил ел. инсталация, поставил е  PVC дограма на приземния етаж. Свидетелката е видяла всички тези подобрения, тъй като е близък съсед с имота.

Л.не е виждала да участва в ремонтите. Не знае дали тя е правила проблеми на сестра си В. и на зет си за тези ремонти, но според свидетелката Л.не е давала пари за ремонтите. Не знае дали отношенията й със сестра й са влошени заради имота.

Тя много рядко е посещавала бащиния си имот, тъй като живее в гр.В..

В. канила Л.да отдели средства за ремонт по къщата, но тя не давала, защото все нямала пари.

След ремонтите, които Г. е направил свидетелката не е виждала Л.в имота.

Също така не знае дали Л.е поискала В. да й заплати нейният дял от къщата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите се основават на техните непосредствени впечатления и възприятия.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата и нейният съпруг Г. са извършили подобрения в процесният имот и най-вече след наводнението през 2014г., поради което имота се нуждаел от спешен и неотложен ремонт за запазване целостта на сградите и предотвратяване на тяхното съществено повреждане. Ето защо съдът намира, че направените от ищцата разноски за възстановяване на имота, които подобрения подробно са описани в заключението на вещото лице и от свидетелките Н.и Р. следва да бъдат възстановени на ищцата от ответницата, съобразно участието й в съсобствеността(1/2 ид.ч.) на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Вещото лице в заключението си е изчислило стойността на подобренията в общ размер от 8244.00 лв., като делът на ответницата от ½ ид.ч. = 4122.00  лв.

Настоящият съдебен състав приема, че увеличената пазарната стойност на имота с извършените подобрения от 8244.00 лв. следва да се намали с 1532.00 лв. или възлиза в общ размер от 6712.00 лв.

Извода е направен от заключението на вещото лице относно стопанската постройка представляваща новопостроена сграда с площ по измервания от 76 кв.м. върху част от старата означена на плана ПС/ паянтова сграда/ със застроена площ измерена графично върху плана от 40 кв.м. Тази сграда е масивна конструкция, с масивни  носещи  колони  и  тухлени  стени.  Покрив - керемиди  на  нова дървена  носеща конструкция. В обема на тази сграда е изградена вътрешен санитарен възел - баня и тоалетна. Разлика между нова и стара постройка по застроена площ - 36 кв.м. Тази площ от 36 кв.м. е с пазарна стойност 1532.00 лв., която не е наложителна и не следва половината от нея да се понесе от ответницата.

Следователно ответницата следва да заплати на ищцата извършените от нея подобрения,  съобразно идеалната си част(1/2 ид.ч.)  в  размер на 3356.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 31.01.2018г. до окончателното й изплащане. В останалата част над 3356.00 лв. до пълният предявен размер от 4122.00 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

III.РАЗНОСКИ:

С оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да внесат държавна такса от 4% върху стойността на делът си от 8 0000.00 лв. от недвижимият имот, който следва да се изнесе на публична продан, както следва: ищцата В.Б. 320.00 лв., ответницата Л.К. -320.00 лв.

Ищцата с подаване на молбата по ч.346 от ГПК е заплатила държавна такса в размер на 172.58 лв., поради което не следва да се осъжда за разноски върху подобренията./л.87 от делото/.

Ищцата претендира разноски съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 1822.58 лв., от които: 600.00 лв. депозит за особен представител на ответницата, 450.00 лв. депозит за вещо лице, 172.58 лв. заплатена държавна такса по сметките по чл.346 от ГПК и 600.00 лв. заплатен адвокатски хонорар.

В съдебната практика на ВКС/Определение № 681/18.12.2015г. на ВКС по гр.д. № 5778/2015г. III г.о., Определение № 456/22.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 3679/2015г. на ВКС, III г.о./ е прието, че съгласно правилото на чл. 29 ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл.47 ал.6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания.

Следователно претендираните суми представляват разноски по делото и тъй като са документирани, следва да бъдат уважени, като сумата от 600.00 лв. за особен представител ще се дължи на ищцата от ответника Л.К., на която е назначен такъв представител, тъй като са заплатени за нейното процесуално представителство по делото съгласно закона – чл.47, ал.6 ГПК.

Предвид особения характер на производството, в което всяка страна е едновременно ищец /от гледна точка на своето право на делба/ и ответник /по отношение на упражненото право на делба от съсобственика/ и съгласно чл. 355 от ГПК изр. 2, разноски по реда на чл. 78 от ГПК се дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза, каквито в случая са налице. Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им /както е в процесния случай/ всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат /в този смисъл Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 55 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 406 от 17.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4031/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др./.

В договора за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираната от ищцата сума като подобрения на съсобственият имот, която претенция е уважена частично. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК./ В този смисъл са Определение № 4/06.01.2011 г. по ч.гр.дело № 542/2010 г. на ВКС,ІІ-ро г.о.,което детайлизира т.9 на ППВС №7/1973 г., Определение № 55/20.04.2010 г. по гр.дело № 22/ 2010 г.,II-ро г.о. на ВКС, Определение № 252/11.07.2014 г. по ч.гр.дело №2024/2014 г.,I-во г.о. на ВКС, Определение №335/01.07.2015г. по дело № 2020/2015г. и други . /

В договора за правна защита и съдействие сключен между ищцата и адв.А./л.44 от делото/ е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. платимо до 31.12.2017г. и впоследствие приложена разписка за получената сума.

Следователно претендираните суми представляват разноски по делото и тъй като са документирани, следва да бъдат уважени, по следния начин: сумата от 600.00 лв. за особен представител ще се дължи от ответницата Л.К., на която е назначен такъв представител, тъй като са заплатени за нейното процесуално представителство по делото съгласно закона – чл.47 ал.6 ГПК.

Разноските за вещо лице в общ размер от 450.00 лв. ще се разпредели съобразно квотите на всеки от съделителите  от решението по допускане на делбата или ответницата л.К. следва да заплати на ищцата сумата от 225.00 лв.

Държавната такса внесена от ищцата в размер на 172.58 лв. и възнаграждението на процесуалният представител на ищцата от 600.00 лв. следва ответницата Л.К. да заплати съобразно уважената част от иска по чл.346 от ГПК вр. чл.30,ал.3 от ЗС/относно подобренията/. Следователно същата следва да заплати на ищцата следните суми: 225.00 лв. за СТЕ, 134.24 лв. за внесена държавна такса и 488.50 лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.348 от ГПК, чл.346 от ГПК вр. чл.30,ал.3 от ЗС, съдът

 

Р   Е    Ш    И  :

 

 

ИЗВЪРШВА ДЕЛБАТА ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ следния НЕДВИЖИМ ИМОТ с административен адрес с.Б., обл.В., ул.”Веслец” № 3, представляващ Дворно място от 1050 кв.м. находящо се в с.Б., общ.Б., обл.В., поземлен имот № VІІ-308 в кв.35 по подробния устройствен план на с.Б., одобрен със Заповед № 9/1987г. при граници ПИ: УПИ VІ-804, УПИ VІІІ-802, УПИ ХVІ-732 и УПИ ХV-753, ведно с построената в него масивна жилищна едноетажна сграда със застроена площ от 56 кв.м.построена през 1949г. и др.стопански сгради, за който имот има съставен Нотариален акт за собственост на  недвижим имот придобит по давност № 246, т.ІІ, н.д.№ 430/1991 г. на РС-Б.С., при първоначална пазарна цена от 16 000,00 лв./Шестнадесет хиляди лева/.

ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да се разпредели между  съделителите, както следва: за В.В.Б.-1/2 ид.ч. и за  Л.В.К.-1/2 ид.ч., съразмерно на квотите им от правото на собственост върху имота за  всеки един от съделителите.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан съгласно чл.348 изр.второ от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.В.Б. с ЕГН ********** ***, ж.к.Младост-3, бл.370,вх.1,ет.1, ап.2 със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, бул.Македония № 10, вх.2,ет.1,ап.12, чрез адв.М.И.А., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса изчислена върху стойностният израз на дела й от 8000,00 лв. в размер на 320,00 лв./Триста и двадесет лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..

ОСЪЖДА Л.В.К. с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ държавна такса изчислена върху стойностният израз на дела й от 8000,00 лв. в размер на 320,00 лв./Триста и двадесет лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..

ОСЪЖДА Л.В.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Б. с ЕГН ********** ***, ж.к.Младост-3, бл.370,вх.1,ет.1, ап.2 със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, бул.Македония № 10, вх.2,ет.1,ап.12, чрез адв.М.И.А., сумата 3356.00 лв./Три хиляди триста петдесет и шест лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 31.01.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на извършени необходими и полезни разноски за запазване на делбения имот подробно описани в заключението на вещото лице в недвижим имот представляващ: Дворно място от 1050 кв.м. находящо се в с.Б., общ.Б., обл.В., поземлен имот № VІІ-308 в кв.35 по подробния устройствен план на с.Б., одобрен със Заповед № 9/1987г. при граници ПИ: УПИ VІ-804, УПИ VІІІ-802, УПИ ХVІ-732 и УПИ ХV-753, ведно с построената в него масивна жилищна едноетажна сграда със застроена площ от 56 кв.м.построена през 1949г. и др.стопански сгради, за който имот има съставен Нотариален акт за собственост на  недвижим имот придобит по давност № 246, т.ІІ, н.д.№ 430/1991 г. на РС-Б.С., като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до претендираната сума от  4122.00 лв., като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Л.В.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Б. с ЕГН ********** ***, ж.к.Младост-3, бл.370,вх.1,ет.1, ап.2 със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, бул.Македония № 10, вх.2,ет.1,ап.12, чрез адв.М.И.А., направените по делото разноски в общ размер от 1447.74 лв., от които: 600.00 лв. за назначеният й особен представител, 225.00 лв. за СТЕ, 134.24 лв. внесена държавна такса за сметките по чл.346 от ГПК/извършените подобрения в имота/ и 488.50 лв. за адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

                                                                       

           

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: