О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260296
гр.Пловдив 15.10.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладвано от съдия РУМЯНА
АНДРЕЕВА в.ч.гр.д. № 2291 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е
частна жалба от Д.П.П. с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му
представител адв.Д.К., с която се моли за отмяната на Определение № 8381 от 11.08.2020
г., постановено по гр.д.№ 9089/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в, в частта му, с която е върната
исковата му молба и е прекратено производството по делото. Прави се искане за
отмяна на атакуваното определение в тази му част и за връщане на делото на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х гр. с-в, като разгледа
делото намери следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от
закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като
такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Производството
гр.д.№ 9089/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в е образувано по искова молба на Д.П.П.
срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в която са изложени твърдения, че между страните било подписано споразумение
№ 477 от 18.06.2020г., с което ответникът се задължил да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение на пострадало
лице за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, станало на 14.04.2017
г. в гр.Пловдив, на улица „Богомил“, причинено от Д. К. при управлението на
мотоциклет марка „Хонда“ с рег.№ СМ 0086К. Твърди се, че страните са уговорили плащането
на обезщетението да се извърши на три равни вноски от по 10 000 лв., като
вноските следвало да се платят: първа вноска – на 24.07.2020 г., втора вноска –
на 21.08.2020г. и трета вноска - на 11.09.2020г. С предявеният иск се търси
заплащането на първата вноска по споразумението, дължима на 24.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Предвид
съдържащите се в приложеното към исковата молба споразумение данни между
страните да е налице висящо производство по т.д.№ 224/2020 г. на ПОС, с
разпореждане от 28.07.2020 г. ПРС е оставил исковата молба без движение, като е
указал на ищеца да посочи на какъв етап е производството по посоченото дело,
както и да мотивира правен интерес от предявения пред ПРС иск.
С
допълнителна молба от 03.08.2020 г. ищецът Д.П. е посочил, че производството по
т.д.№ 224/2020 г. на ПОС е спряно с определение от 08.07.2020 г., на основание
чл.229, ал.1, т.1 ГПК – по съгласие на страните. Същото е било образувано преди
сключването на споразумението между страните и е с предмет претендирано от
ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на станалото на 14.04.2017 г. в гр.Пловдив ПТП. Посочено
е, че след образуването на търговското дело страните са постигнали
споразумението от 18.06.2020 г., с което са уговорили заплащането на сумата от
30 000 лв. на пострадалия.
С атакуваното тук определение ПРС е прекратил
производството по делото, като е приел, че предявеният иск е недопустим, доколкото между същите страни на същото основание
и със същото искане е образувано друго производство пред ПОС. Посочил е, че
подписването на споразумението е новонастъпило обстоятелство, във връзка със
същия предмет, което може да бъде взето предвид по т.д. № 224/2020г. на ПОС, а
ищецът няма правен интерес от завеждането на нова претенция за присъждането на
същото обезщетение във основа на подписаното споразумение.
Пловдивският
окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така постановеното определение за
неправилно.
За
да бъде налице абсолютната отрицателна процесуална предпоставка - наличие на висящ процес между същите страни
и на същото основание по чл.
126, ал. 1 от ГПК, обуславяща служебното
прекратява на по-късно заведеното
дело от съда, необходимо е по двете висящи дела да е налице пълно тъждество
между предмета, страните и вида на търсената съдебна защита.
Видно от
материалите по делото, единствените данни, представени по същото относно
предмета и страните по т.д.№ 224/2020 г. е представеното от ищеца определение №
1394/08.07.2020 г., с което производството по т.д.№ 224/2020 г. на ПОС е било
спряно по съгласие на страните. В мотивите на същото е посочено, че
производството е образувано по искова молба на Д.П.П. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за
заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания , причинени на ищеца в резултат на ПТП,
претърпяно на 14.04.2017 г. Въз основа на това определение не може да се направи
извод за наличие на пълен идентитет между предмета
на спора по т. д. 224/2020 г.
на ПОС и
този по предявения иск по гр.д.№ 9089/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в.
За
да се приложи нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, следва да е налице
пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства.
Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на
пресъдено нещо са едни и същи лица – страните в производството или техните
универсални или частни правоприемници, а обективен – когато искането по двете
дела е идентично и е предявено на едно и също основание, като посочените факти,
от които произтича претенцията, са идентични и искането е на същото правно
основание. В този смисъл е и определение
№ 35/13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 680/2009 г. на ВКС, I г. о.
Проверката
за тъждество между делата включва преценка на белезите, които индивидуализират
спорното материално право – правопораждащите факти, съдържанието на правото и
носителите на правоотношението, от които то произтича, и се извършва въз основа
на посочените от ищеца основание и петитум на иска.
В
случая липсват данни искането по двете дела да е идентично и да е предявено на
едно и също правно основание, като посочените факти, от които произтича
претенцията, са идентични и искането е на същото правно основание. Твърденията
на ищеца са искането на иска, предмет на т. д.№ 224/2020 г. на ПОС да е основано на отношения,
произтичащи от договор за застраховка, а искането на иска, предмет гр.д.№
9089/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІV гр.с-в да е основано на отношения, произтичащи от последващо
споразумение, сключено между ищеца и застрахователя след настъпване на
произшествието и след образуване на т. д.№ 224/2020 г. на ПОС.
Вън от
горното, при извършена от съда служебна справка се установява, че
производството по т.
д. № 224/2020 г.
на ПОС понастоящем е прекратено с влязло в сила на 06.10.2020 г. определение
поради отказ от иска, т.е. производството по същото вече не е висящо.
Ето защо обжалваното определение ще бъде отменено в
частта му, с която е прекратено производството по делото, а делото ще бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Поради изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 8381 от 11.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 9089/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в в частта му, с която е върната искова молба с вх. № 44151 от
27.07.2020г., подадена от Д.П.П. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД и
е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: