РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Пловдив, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501914 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото ес разглежда от настоящата инстанция във връзка с постановеното
Определение № 2109/ 29.04.2024г. постановено по гр.д.№ 3765/ 2023г. на
ВКС – I ГО, с което по повод разглеждане на касационна жалба против
Решение № 1411/ 15.11.2022г. по в.гр.д.№ 1155/ 2022г. на ПОС, с което е било
потвърдено Решение № 3419/ 22.08.2019г. постановено по гр.д.№ 6461/ 2018г.
по описа на ПРС – Х гр.с., поправено с Решение № 2907/ 11.08.2020г., е
констатирано наличието на допусната очевидна фактическа грешка в
постановеното решение на Пловдивския районен съд и указано след влизане в
сила на решението по чл.247 ГПК делото да се изпрати на ВКС за произнасяне
по жалбата против Решение № 1411/ 15.11.2022г. по в.гр.д.№ 1155/ 2022г. на
ПОС.
Настоящото образувано въззивно гражданско дело е с предмет на разглеждане
въззивна жалба от Н. В. Я., ЕГН:**********, действаща чрез пълномощника
си адв.Г. И. П.-С., САК първоначално против Решение № 3419/ 22.08.2019г.
постановено по гр.д.№ 6461/ 2018г. по описа на ПРС – Х гр.с., поправено с
1
Решение № 260032/ 14.05.2024г. по гр.д.№ 6461/ 2018г. на същия съд и състав,
като е поискано постановяване на решение по същество, с което да се
отхвърли предявения от Г. Ш. иск като неоснователен и недоказан. След
постановяване на Протоколно определение на съда №2455 /12.12.2024г. по
въззивното гражданско дело, с което жалбата е била оставена без движение за
посочване кое от двете решения обжалва и формулиране на надлежен
петитум, с уточнителна молба вх.№ 1798/17.01.2025г. и последваща такава от
24.03.2025г. жалбоподателката е конкретизирала петитума си за отмяна на
първоинстанционното Решение № 260032 от 14.05.2024г. по гр.д.№ 6461/
2018г. на ПРС – Х гр.с., с което е поправена очевидна фактическа грешка в
постановеното Решение № 3419/ 22.08.2019г. по същото гражданско дело. С
уточнителната жалба се поддържа становището, че се счита в настоящия
случай да не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247
ГПК, а да е налице непълнота на съдебното решение по смисъла на чл.250
ГПК. И в тази насока се прави довод, че доколкото очевидната фактическа
грешка може да бъде поправяне без ограничение във времето , в т.ч. и по
почин на съда, а непълнотата на съдебното решение може да бъде поискана в
едномесечен срок от уведомяването на страните за решението, то се намира,
че постановеното извън срока за допълване и без сезиране с надлежна молба
за допълване от заинтересованата страна обжалваното Решение № 260032/
14.05.2024г. по гр.д.№ 6461/ 2018г на ПРС – Х гр.с. е недопустимо, поради
това, че съдът е допълнил диспозитива на решението, без да е бил сезиран за
това.
Нарочен писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Й. Ш.,
чрез адв.И. М., не е постъпил , като с молба от 17.07.2024г. е заявено
становище първоначално за недопустимост на жалбата поради обжалване на
първоначалното решение, а не това за ОФГ с оглед формулирания петитум. По
това възражение съдът е предприел процесуални действия за изясняване
предмета на спора пред настоящия състав на въззивната инстанция и както се
посочи по-горе с уточнителна молба е очертан предмета на спора при
настоящото разглеждане на делото от въззивния съд с оглед обжалване на
постановеното Решение № 260032 от 14.05.2024г. по гр.д.№ 6461/ 2018г. на
ПРС – Х гр.с. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка на
основното постановено по делото Решение № 3419/ 22.08.2019г.
ПРС като взе предвид представените по делото доказателства, както и
2
постановеното главно и настоящото обжалвано решение, с което е поправено
основното решение, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С главното постановено Решение № 3419/ 22.08.2019г по гр.д.№ 6461/ 2018г.
по описа на ПРС – Х гр.с., поправено с Решение № 2907/ 11.08.2020г., е
признато за установено по иск , предявен от Г. Й. Ш. от *** против Н. В. Я. от
г***, че правото на ползване върху недвижим имот, представляващ дворно
място от 469 кв м , парцел XVI-171, 172 , в кв.V по плана на ***, което е
учредено с нот.акт № 129/том 97, дело 23972/ 1997г. на нотариуса при ПХРС,
не съществува поради погасяването му по давност.С обжалваното Решение №
260032 от 14.05.2024г. по гр.д.№ 6461/ 2018г. на ПРС – Х гр.с основното
решение е допълнено в частта на диспозитива на основание чл.247 ГПК, като
е включено и произнасянето след описания по-горе и диспозитив : ДА СЕ
ЧЕТЕ СЪЩО: „ ЗАЕДНО С ПОСТОРЕНАТА В НЕГО ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА“.
Така обжалваното постановено на основание чл.247 ГПК решение е
допустимо, доколкото с мотивите на основното решение при интерпретацията
на доказателствения материал е засегнат коментираният от гласните
доказателства въпрос за процесната жилищна сграда, като е изразено общо
становище от първоинстанционния съд относно фактическо ползване и
начинът за това, касаещ целия недвижим имот. С оглед на това се намира, че е
налице изразена воля в мотивите на решението относно цялото искане на
ищеца, която не е намерила обективиран израз в диспозитива на решението.
Така е прието и в мотивите на Определение № 2109/ 29.04.2024г. постановено
по гр.д.№ 3765/ 2023г. на ВКС – I ГО, с което е прието,й че е обсъждано в
мотивите дали ответницата и нейния съпруг са упражнявали правото на
ползване върху мястото и сградата и дали то е погасено, въпреки което това в
диспозитива на решението е било признато за установено, че е погасено
правото на ползване само върху дворното място , без да е упоменато изрично
правото на ползване върху сградата.
С оглед на това и възражението на жалбоподателката при настоящото
обжалване на решението на основание чл.247 ГПК за неговата недопустимост
по изложените по-горе съображения, се явява неоснователно, вкл. с оглед
3
посочения от жалбоподателката характер на постановеното решение като
такова по чл.250 ГПК.
Поради това , въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032 от 14.05.2024г. по гр.д.№ 6461/ 2018г. на
ПРС – Х гр.с. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка на
постановено по делото Решение № 3419/ 22.08.2019г. по същото гр.д.№ 6461/
2018г. на ПРС – Х гр.с, с което основното решение е допълнено в частта на
диспозитива на основание чл.247 ГПК, като е включено и произнасянето след
описания диспозитив в Решение № 3419/ 22.08.2019г. по същото гр.д.№ 6461/
2018г. на ПРС – Х гр.с , с което е признато за установено по иск , предявен от
Г. Й. Ш. от *** против Н. В. Я. от ***, че правото на ползване върху
недвижим имот, представляващ дворно място от 469 кв м , парцел XVI-171,
172 , в кв.V по плана на ****, което е учредено с нот.акт № 129/том 97, дело
23972/ 1997г. на нотариуса при ПРС, не съществува поради погасяването му
по давност: ДА СЕ ЧЕТЕ СЪЩО: „ ЗАЕДНО С ПОСТОРЕНАТА В НЕГО
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА“.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4