НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 14.03.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
570 описа за 2021 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са искове от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника, ю.к. С.С.,
срещу Д.Г.И., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми, за които има издадени заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.
Твърди се в исковата молба,
че между ответника и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 14.03.2019 год., за сумата от 869,00 лв. Добавена е еднократна
такса за оценка на риска и застраховки,
включени в размера на задължението по искане на ответника, което по този
начин е достигнало размер от 952,25 лв.
Сумата по кредита е преведена
на търговец (магазин ЗОРА), за покупката на избрана от ответника стока
(телевизор, м. LG).
Договорено е задължението,
ведно договорените лихви да бъдат погасени съгласно погасителен план на 9
месечни погасителни вноски, всяка от които по 124,70 лв., от 15.04.2019 год. до
15.12.2019 год.
Поради неизпълнение от страна
на ответника на задължението да погасява в срок анюитетните вноски, са
начислени и лихви върху главницата.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, като
кредитополучател по Договор за потребителски кредит ********** от 14.03.2019 год., дължи
на ищеца /като кредитодател/ сумата от 1263,67
лева, от които: 1009,39 лв.
главница, 112,89 лв. – договорна
лихва за периода 15.04.2019 – 15.12.2019 год., както и 141,39 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода 15.04.2019 – 08.01.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /20.01.2020
год./ до изплащане на задължението,
При
условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, се
иска: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1263,67 лева, от които: 1009,39 лв. главница, 112,89 лв. – договорна лихва за периода
15.04.2019 – 15.12.2019 год., както и 141,39
лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.04.2019 –
08.01.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /20.01.2020 год./ до изплащане на
задължението.
Претендират се и направените в
исковото и в заповедното производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище, не въвежда възражения и не представя
доказателства.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 779/2020 год.
по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е
издадена Заповед № 449 от 22.06.2020 год., за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника – длъжник за посочените в
исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ М. И., рег. № 748 в КЧСИ,
поради което съдът с Разпореждане от 09.02.2021 г. е указал на заявителя
правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 23.02.2021 г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу
надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 21.04.2021 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени на 28.05.2021 год. лично и призовка за страна за открито съдебно
заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 20.09.2021 г. по чл. 140 ГПК,
връчено на 05.10.2021 год. при отказ, на страната, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 450
лв., от които 175,27 лв. по исковото и 274,73 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.И., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, п сумата от 1263,67
лева, от които: 1009,39 лв.
главница, 112,89 лв. – договорна
лихва за периода 15.04.2019 – 15.12.2019 год., както и 141,39 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода 15.04.2019 – 08.01.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК
/20.01.2020 год./ до изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. №
779/2020 год. на РС Лом са издадени Заповед
№ 449 от 22.06.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********,***
да заплати на
ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство,
в общ размер на 450,00 лв. /четиристотин
и петдесет лв./
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: