№ …………../……………2022г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември
2022г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия Александрова
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Желязкова КАНД №
1780/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН.
Образувано
по касационна жалба от „Б.Ш. “ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
представлявано от П.Х.Г. – управител, чрез адв. П.Х., срещу Решение № 853/23.06.2022г.
по АНД № 1637/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 23-0001634/06.10.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на дружеството,
за нарушаване нормата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвП.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния
закон. Конкретно се оспорват изводите на съда за
яснота на повдигнатото обвинение. Излага се, че разпоредбата на чл.104 ал.7
ЗАвП съдържа две хипотези, които са различни по фактически състав, поради което
и липсата на конкретно описание води до нарушаване правото на защита. Отделно
се твърди и че описаните в процесното НП
факти, не осъществяват нито една от тези хипотези, тъй като посоченото деяние
„не представя“ не е сред възможните форми на изпълнително деяние. На изложените
основания се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с
което да се отмени процесното НП. В писмено становище, чрез процесуалния
представител жалбата се поддържа на изложените в нея
основания и се моли уважаването й. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът
по касационната жалба – Директор на РД „АА“– Варна,
редовно призован, не се явява не се представлява. В писмен отговор
излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По
нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Б.Ш. “
ООД, против гореописаното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за нарушение по чл.91в, т.2,
предл.2 от ЗАвПр, като му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.,
на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр. За да се произнесе по спора въззивният съд
е приел от фактическа страна, че при извършена комплексна проверка на дейността
на „Б.Ш. “ ООД от служители към РД “АА” Варна, е установено, че превозвачът е
лицензиран за извършване на обществен превоз на товари. Във връзка с проверка
на документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода 01.08.2020г.-30.11.2020г.,
с покана изх.№ 14-00-51-773/01.06.2021г. от същото била изискана информация и
документи, за представянето на които бил определен 7-дневен срок. Поканата била
получена на 14.06.2021г. Част от изисканата информация постъпила в РД “АА“, за
което бил съставен приемо - предавателен протокол от 21.06.2021г. Проверяващите
констатирали, че сред постъпилата информация не била такава на магнитен
носител, извлечена от дигиталната карта на водача Д.Т.Д. , извършил международен
превоз на товари на 20.10.2020г. и на 30.10.2020г. За установеното на дружеството
бил съставен АУАН, надлежно предявен на управителя, който вписал, че има възражения.
В срока по чл. 44 ЗАНН не постъпили такива.
Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел
описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация в акта,
постановил процесното НП.
Въззивният съд е приел, че описаната по
делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства
– писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и
допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свид. Б.Иванов- актосъставител,
които e кредитирал.
В решението си съдът е изложил мотиви, че
АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото
е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП
е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е направил пълно описание на
приложимата нормативна уредба и е счел, че установената по делото фактическа
обстановка, отнесена към същата безспорно установява, че деянието, за което е
санкционирано дружеството, осъществено от същото чрез бездействие, съставлява
нарушение на чл.91в т.2 пр.2 от ЗАвтП, доколкото „Б.Ш.
“ ООД, имащо качеството на превозвач, не е
предоставило в нормативно установения и указан му срок всички необходими за
проверката данни, а именно - информация, извлечена от паметта на дигитална
карта на водача Д.Т.Д. , за периода 01.0.2020г.-30.11.2021г., през който същият
е извършвал международен превоз на товари.
По възраженията на жалбоподателя въззивният съд е изложил в
мотивите, че разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП регламентира две изпълнителни
деяния, които са предвидени алтернативно В случая от описаното в АУАН и НП –
непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, става ясно, че АНО е
имал предвид втората форма на изпълнително деяние по чл.104 ал.7 ЗАвП, а именно
- отказ за предоставянето на информация на контролните органи. Посочил е, че не
е необходимо този отказ да е непременно изричен. В този смисъл е направил извод,
че действието може да се изрази и в мълчаливото бездействие на превозвача да
предостави поисканите данни, като при това АНО не е необходимо да изследва и доказва
причините на отказа. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че
дружеството не е било в състояние да представи исканата информация, поради
неизпълнение на договорно задължение от страна на трето лице, извършващо
поддръжка на системата Frotcom, използвана в дейността на „Б.Ш.
“ ООД.
В
решението е обсъден и размерът на наложената санкция, като е посочено, е същият
е фиксиран в разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП, като не са налице основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН
Настоящата инстанция намира, че въззивният
съд е постановил оспореното решение при спазване на процесуалните норми.
Правилно е изяснена фактическа обстановка, изложени са подробни мотиви,
обсъдени са становища и възражения на страните. Решението обаче противоречи на материалния
закон.
Съгласно чл.91в, т.2
от ЗАвтП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача.
На основание чл.104, ал.7 от
ЗАвтП - на превозвач или на лице по чл.12б,
ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2 000 лв.
Изпълнителното деяние, съгласно описанието
в НП, е непредоставяне на контролните органи
на информация, извлечена от картата на конкретен водач. Такова деяние не е
предвидено сред хипотезите на чл.104, ал.7 ЗАвП. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104, ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и
обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната
разпоредба. Волята на АНО следва да е ясна и недвусмислена. Недопустимо е съдът
да извлича от фактите по делото каква евентуално е същата. Основателно е и
наведеното в жалбата възражение, че в случая фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвП поради липса на съставомерни елементи в описанието на деянието.
От описанието в НП не става ясно съхранена ли е
информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ
от страна на дружеството да я предостави.
Порокът - неяснота, непълнота и
непрецизност в словесното описание и правна квалификация на извършеното е
винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН
и НП и нарушава правото на защита на посочения извършител. Процесуалният
пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се
установяват факти, с които да се допълва административнонаказателното
обвинение. Съдът не разполага с правомощията да внася съществено изменение в
описанието на нарушението, като го попълва или коригира.
Внимание заслужава и фактът, че с поканата
дружеството е уведомено, че ако не представи за проверка документи, свързани с
превозната дейност, носи административнонаказателна отговорност по реда на чл.97
ал.1 от ЗАвтП. Имено тази норма съдържа в себе си изпълнителното деяние „не
представи за проверка..“, описано в процесното НП. Т.е. независимо от
дадените в поканата указания и описано деяние, осъществяващо състав на друго
нарушение, с процесното НП е повдигнато обвинение и е наложена санкция по реда
на чл.104 ал.7 от ЗАвтП. Ето защо, следва да се направи извод, че процесното НП
е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, поради
неправилна квалификация на деянието.
Като е приел, че АНО е издал НП при спазване на процесуалните
норми и на материалния закон, въззивният съд е постановил едно
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и
потвърденото с него НП.
В
допълнение съдът намира, за несъстоятелни доводите на ответната страна, изразени
в писмен отговор на касационна жалба, че отказът за представяне на документи не
следва да бъде непременно изричен, от което следвало, че може да се изрази и в
мълчаливо бездействие на превозвача. Отказът предполага манифестирана, изявена
воля, която юридическото лице проявява чрез своите органи. Приравняването на
бездействието, представляващо отсъствие на воля и действие, на отказ, който във
всички случаи се осъществява чрез активно проявена воля или действие, е
недопустимо във формалния административно-наказателен процес.
При
този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател „Б.Ш. “ ООД за двете
съдебни инстанции. Пред РС – Варна е представен договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2021 г., от който е видно, че за осъщественото процесуално
представителство по АНД № 394/2022 г. въззивникът е заплатила в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 410 лв. За осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е
представил договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г. за изплатен в
брой адвокатски хонорар в размер на 410 лв. Предвид направеното възражение от
ответника по касация за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и предвид относително не високата сложност на разглеждания
казус, съдът намира за необходимо да редуцира размера на претендираното
адвокатско възнаграждение до сума в размер на 740.00 /седемстотин и
четиридесет/ лева – по 370 лв. за всяка инстанция на основание чл. 18, ал. 4
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд - Варна, VII тричленен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 853/23.06.2022г. по АНД № 1637/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-0001634/06.10.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което
на „Б.Ш. “ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
представлявано от П.Х.Г. – управител, за нарушение по чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Б.Ш. “
ООД, ЕИК *********
сумата от 740 /седемстотин и четиридесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.