Р
Е Ш Е
Н И Е №
292
25.05.2017г., гр.Хасково
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря А.Л.
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №647 по описа на съда за 2016г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.
със Закона за подпомагане на земеделските производители.
Образувано е по жалба на М.А.Н. *** против Уведомително
писмо изх. №02-260-6500/17052 от 20.09.2016г. на Изпълнителен Директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Жалбоподателят сочи, че с Решение №6282/22.10.2014г. по
адм.д. № 10946 по описа на Административен съд София – град било отменено
Уведомително писмо на административния орган, с което му било отказано
изплащане на субсидии за кампания 2012 г. по мерките СЕПП и НР1. С Решение №
12926/01.12.2015г. по адм. д. №15637 по описа на Върховния административен съд,
Решение №6282 на Административен съд
София – град било потвърдено и влезли в законна сила дадените указания
на съда. Въпреки това, вместо да изпълни тези указания, административният орган
предприе действия за извършване на нови административни проверки, касаещи
период, за който съдът се произнесъл със съдебен акт, влязъл в законна сила. Вместо
да предприеме действия за изплащане на дължимата сума, административният орган
отклонил задължението си, вменено от съда и предприел действия, несъвместими с
решенията на Административен съд София –
град и ВАС по същия въпрос. По поставените въпроси в УП имало извършени
експертизи, доказващи несъстоятелността на твърденията, обосноваващи отказа за
изплащане на субсидии. Според касационния жалбоподател нямало как
административният орган да извърши реално нова административна проверка назад
във времето, което било обект на проверка, изследване и решаване от страна на
съда. Моли за прогласяване нищожността на обжалваното уведомително писмо.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
присъждане на направените по делото разноски, както и на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Хасковски административен съд, като
съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
М.А.Н. обжалвал през 2013г. пред
АССГ уведомително писмо изх. №02-260-6500/17052 от 20.09.2013г. на Вр.И.Д. Изпълнителен
Директор на ДФЗ-РА София, с което му било отказано изплащане на финансова помощ
по мярка СЕПП за кампания 2012г. в размер на 6455.07 лв. и по мярка НР1 в
размер на 6178.37 лв., тъй като било установено, че част от заявените площи в
размер на 6,57 ха, заявени за подпомагане по СЕПП и част в размер на 6,46 ха,
заявени по мярка НР1 били недопустими за подпомагане. С решение от 22.10.2014г.
АССГ отменил УП изх. №02-260-6500/17052 от 20.09.2013г. и изпратил преписката
на органа за ново произнасяне. В Решението си АССГ приел, че жалбата била
основателна, тъй като имало допуснати съществени процесуални нарушения от
страна на органа и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Съдът приел, че
посоченото правно основание за издаване на писмото бил чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП
по СЕПП и чл.12, т.1 от Наредба №11 от 03.04.2008г. по НР1, а именно - земите не
се стопанисват и са заявени площи, по-големи от стопанисваните, но данните по
делото сочели, че голяма част от процесните БЗС безспорно се стопанисвали. Съдът
посочил, че следвало да органът да посочи
също, че теренната проверка не обхванала всички ФБ, в които се намирал БЗС на
жалбоподателя, като по отношение на четири ФБ, подробно описани в решението, в
които се намирали БЗС на жалбоподателя, частично отказани за подпомагане,
проверка въобще не била правена и не било ясно въз основа на какви
доказателства същите били отказани за подпомагане. По отношение на БЗС, заявени
и частично отказан по НР1 съдът приел, че също не били установени и доказани
наличието на площи, които не били стопанисвани. Освен това не било установено
наличието на неспазването на някое от условията по Наредба №11 от 03.04.2008г.
Доколкото по делото не било доказано наличието на площи, недопустими за
подпомагане, съответно не било доказано наличието на условията по чл.58 от
Регламента, съответно не било налице и основанието за неизплащане на помощ.
Решението на АССГ било обжалвано
пред ВАС, който със свое решение от 01.12.2015г. го оставил в законна сила.
След връщане на преписката на органа, същият издал процесното тук уведомително
писмо с изх. №02-260-6500/17052 от 20.09.2016г. Ответникът посочил, че в резултат
на извършени административни проверки и във връзка с влязло в сила Решение
№6282 от 22.10.2014г. по адм. д. №10946/2013г. по описа на АССГ, ДФЗ-РА оторизирал по мярка СЕПП сумата
от 0.00 лв. от исканите 6 455.07 лв., а по мярка НР1 – сумата от 0.00 лв. от
исканите 6 178.37 лв. Уведомителното писмо било връчено на упълномощено лице на
01.11.2016г. Жалбата против него била подадена на 14.11.2016г. директно пред
Административен съд – Хасково.
По делото бе назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от ВЛ инж. Р.К.. Съгласно заключението на ВЛ,
жалбоподателят заявил за подпомагане за кампания 2012г. от директните плащания
38 парцела, като постоянно затревени площи (мери и пасища) с обща площ от 24.41
ха по СЕПП и 24.3 ха по НР1, в землищата на селата Долно Съдиево, Селска поляна
и Ръженово, община Маджарово, област Хасково. Описание на заявените площи е
представено в таблица. Установените недопустими площи от заявените парцели са
описани в таблица. В отговор на въпрос 3, вещото лице сочи, че общият размер на
недопустимата площ по подаденото от жалбоподателя заявление е в размер на 4.43
ха по СЕПП и НР1. Установената допустима площ е в размер на 19.98 ха по СЕПП и
19.87 ха по НР1, като процентите на наддеклариране по двете схеми са в размер съотв.
на 22.17 % по СЕПП и 22.29 % по НР1, при което санкционираната площ на осн.
чл.58 от Регламент 2211/2009 е в размер на установената площ = 19.98 ха по СЕПП
и 19.87 ха по НР1.
По въпрос 4 в заключението ВЛ сочи,
че границите на допустимите/недопустимите площи са определени въз основа на
специализирани теренни проверки на служител на ОСЗ Маджарово. Съставени са
протоколи №HKV-23-KP_399 от
23.10.2012г. и № HKV-23-KP_591 от 23.10.2012г. Проверките са извършени съответно
на 13 и 14 август 2012г. В протоколите от теренни проверки са описани направените
измервания и предложените корекции на слоя с подходящи за подпомагане площи. За
онагледяване са приложени снимки, направени с камерата на GPS устройството.
Подробно описание за всеки парцел е представено в таблица. Вещото лице сочи, че
при определяне на недопустимите площи от ДФЗ са използвани границите на
допустимите, респ. недопустимите площи, определени от МЗХ, т.е. използваните от
ДФЗ недопустими площи се припокриват географски с определените от МЗХ.
В отговор на въпрос 5 вещото лице
сочи, че при кръстосаните административни проверки по заявлението на
жалбоподателя за 2012г. е установено наличие на площи, заявени и от други
земеделски стопани – С.Ю. Х. и Ф. М. М.. Установената площ на застъпване била в
размер на общо 0.275 ха. Кандидатът бил поканен да представи документи,
доказващи правното основание за ползване на заявените площи. Жалбоподателят се
е явил и представил такива за КИ 22856-013-044 и 22856-022-008. Другите
кандидати не представили документи за ползване на двойно декларираните площи и
всички застъпвания били решени в полза на жалбоподателя. Подробно описание на
застъпванията по БЗС, кадастрални имоти и решаване по представени документи за
ползване е представено в таблица.
В отговор на въпрос 6 вещото лице
сочи, че за кампания 2012г. за територията, в която попадали процесните парцели
с недопустими площи, в МЗХ не било налично самолетно или сателитно ортофото
заснемане от 2012г. и границите на допустимите площи са определяни чрез
дешифриране на актуална ЦОФК. Извършени са специализирани теренни проверки на
служител на ОСЗ Маджарово и са съставени описаните по-горе протоколи. При
извършената справка в МЗХ на вещото лице са представени протоколите от
теренните проверки, измерванията и снимките, на които имало посочени дата, час,
координати и посока на заснемане. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП и чл.28, ал.1 от
Регламент (ЕО) №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година, били
извършени административните проверки, посочени в чл.20 от Регламент (ЕО)
№73/2009 от 19 януари 2009г., които включвали кръстосани проверки чрез
автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представлявали
пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в
Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.24 от Наредба №
105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания
слой „Площи в добро земеделско състояние“, който включвал площите в добро
земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл.16а на Наредба №
105 от 22.08.2006г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на
уведомителното писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален
административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е издаден от Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие”, т.е. от материално компетентен орган и не е налице основанието
по чл.146, т.1 от АПК за обявяването му за нищожно. Съдът намира и че не е
налице основание за обявяване нищожност на процесния акт и на осн. чл.177, ал.2
от АПК, както претендира настоящият оспорващ, позовавайки се на силата на
присъдено нещо на решението на АССГ, постановено по ад.№10946/13г., доколкото
не се установява да е налице неизпълнение на задължителните указания на съда. От мотивите на съдебните решения на АССГ и ВАС по
първото произнасяне се вижда, че отмяната е
следствие на приетото, че не е изяснена
фактическата обстановка
и затова преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със
задължително указание за установяване на правно релевантните факти и обстоятелства относно процесния
БЗС и извършване на съответна преценка за това дали са налице основания за
подпомагане. Това в конкретния случай се
установява да е изпълнено от страна на
административния орган с възможните доказателствени средства, като се има
предвид периодът, за които са дадени указанията - стопанската 2012г. Нещо повече, установява се, че при
новото произнасяне на органа по заявлението на жалбоподателя от 2012г. има
изрично и конкретно посочване на основанията, на които определени площи от
заявените БЗС се определят като недопустими за подпомагане, като с оглед на тях
отново се постановява изцяло отказ от изплащане на заявените за подпомагане
БЗС. Указания от страна на АССГ да се изплатят исканите по двете мерки суми
липсва в съдебния акт.
На следващо място съдът намира, че УП е постановено в
надлежната писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени конкретни фактически основания за
издаването му, на които факти е дадена и конкретна правна обосновка, поради
което същият следва да се приема за надлежно мотивиран. Вписаните в
уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, приети
за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от
административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и
позволяват адекватното упражняване на правото на защита на жалбоподателя, както
и способстват осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на
административния акт. Съгласно ТР №16/1975
г. на ОСГК на ВС на РБ допустимо е мотивите към акта да се съдържат
в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В настоящия случай
в уведомителното писмо се съдържа позоваване на извършени преди издаването му
проверки, изпратени до заявителя уведомителни писма за резултатите от тях и
издадени актове на други органи. Тези документи и установените с тях
правнорелевантни обстоятелства са приобщени към акта с цитирането им, с което е
спазен принципа за самостоятелност при осъществяване на производството от
административния орган и не е необходимо тези факти да се приповтарят и като
мотиви на издаденото уведомително писмо. В своята съвкупност те изчерпват
фактическите основания, които мотивират административния орган да вземе
решението си.
В процесното Уведомителното писмо ответникът сочи, че
за декларирани в заявлението за подпомагане за Кампания 2012 площи по СЕПП се
отказва финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП, като в табличен
вид сочи конкретни размери на площите, за които се констатират несъответствия с
изискванията за подпомагане. В колона 5 на таблицата има посочване на площите
на БЗС/парцела, установени след извършването на всички административни проверки
по заявлението, след получаване на Специализирания слой „Площи, подходящи за
подпомагане по СЕПП за кампания 2012г.“, одобрен със Заповеди №РД 09-4 от
03.01.2013г. и №РД 09-148 от 28.02.2013г. на Министъра на земеделието и
храните, са извършени последващи административни проверки на заявените площи,
съгласно чл.20, §1 от Регламент (ЕО)
№73/2009 на Съвета от 19 януари 2009г., чл.28, ал.1 от Регламент (ЕО)
№1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година и чл.37, ал.2 от ЗПЗП, както
и се сочи, че последващите административни проверки включват кръстосани
проверки чрез автоматизирани компютърни средства.
Под таблица е вписано, че кръстосаните проверки
представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите
референтни парцели в СИЗП по чл.24 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол. Тези проверки се извършват изцяло чрез
автоматизирани компютърни средства, при които напълно липсва операторска
намеса, като се ползва информацията в ГИС (Географска информационна система)
модула и Базите данни в ИСАК. След стартиране на кръстосаните проверки, всички
декларирани земеделски парцели се проверяват автоматично от ИСАК, относно
принадлежността им към допустимите физически блокове.
В колона 6 от таблицата от писмото се сочи площта,
изчислена съгласно чл.2, ал.23 от Регламент (ЕО) №1122/2009, за която се
установява изпълнение на всички изисквания, определени в правилата за отпускане
на помощ за единица площ, а в колона 7 се дава указание на общия размер на
отказаната за подпомагане площ за всеки деклариран БЗС въз основа на наложените
намаления или пълен отказ от плащане, съгласно чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП – общо 4.43
ха. В колона 8 се сочи и конкретната причината за недопустимост на площите,
като във всеки от редовете органът отразява следното – „Специализиран слой
„Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2012 год.“, предаден на ДФЗ с вх.
№02-0400/718 от 05.03.2013 год.“.
Идентични съображения се излагат и по отношение парцелите,
заявени по НР1, като се сочат площите, за които се констатират несъответствия с
изискванията за подпомагането – съответно общо 4.43 ха по НР1 и се отказва
финансово подпомагане на основание чл.12, т.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони” от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.,
въз основа на посочените нормативни основания.
По всяка от двете мерки в табличен вид се сочат декларираната
площ, установената площ и разликата между тях, а също и санкционираната площ, съотв.
е дадено изчисление на процента наддеклариране, като той е в размер на 22.17 %
по СЕПП и 22.29 % по НР1, като се сочи, че съгласно чл.58 от Регламент
1122/2009 (чл.16 от Регламент 65/2011 г. приложим за мерки НР1 и НР2)
наддекларираната площ се увеличава с: при процентно отношение на наддекларирана
площ към установената площ в рамките над 20% до 50% – санкционираната площ е
равна на установената площ.
Така изложените в уведомителното писмо данни съдът
намира за достатъчно ясни и конкретни адресатът му да разбере съображенията,
мотивирали административния орган да постанови крайния резултат и не се
установява основанието по чл.146, т.3 от АПК за повторна отмяна на процесното
уведомително писмо.
Относно извършване на преценката за материалната
законосъобразност на оспорения акт по делото съдът изслушана и прие назначената
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и
безпристрастно изготвена, а въз основа на нея приема за безспорно доказани
твърденията на органа, така както той ги визира в своя акт, вкл. и че общият
размер на недопустимата за подпомагане площ, установен от РА след извършените
административни проверки е именно в посочения от ответника размер, поради което
е и правилно определена от административния орган, а наложените с
уведомителното писмо редукции са в съответствие с нормата на Член 58 от
Регламент (ЕО) №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне
на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители,
предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО)
№1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за
подпомагане на лозаро-винарския сектор (консолидирана версия), приложима по отношение заявления за помощ, свързани с пазарни години
или премийни периоди, които започват от 1 януари 2012 г.
Във връзка с наведените в жалбата оплаквания, относно извършването
на проверки на място, следва да се отбележи, че този
вид проверки е само един от способите за проверка на подадени заявления
за подпомагане. Проверките на място не са единствени и задължителни, а според
нормативната уредба се извършват „когато е необходимо”, дори при констатирани
от кръстосаните проверки нередности. Съгласно чл.37, ал.3 от ЗПЗП (в
приложимата в случая редакция на разпоредбата), на задължителна проверка на
място подлежат най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа
на анализ на риска. Приложимата разпоредба на чл.28, §2 от Регламент (ЕО)
№1122/2009г. на Комисията също не изисква задължително извършване проверка на
място, поради което не може да се приеме, че неизвършването на такава има
характер на съществено нарушение на административно-производствените правила
при издаването на оспорения административен акт.
Отделно от това, от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява по несъмнен начин, че за територията, в която попадат
процесните парцели, границите на допустимите/недопустимите площи са определяни
въз основа на специализирани теренни проверки на служител на ОСЗ Маджарово, за
които са съставени цитираните от
експертизата протоколи. В тази насока следва да се посочи, че в мотивите на ТР
№8/11.12.2015 г., по тълк.дело №1/2015 г. на ВАС се сочи, че след извършване на
проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски
и грешки, Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен
специализиран слой, който се одобрява със заповед на Министъра на земеделието и
храните, издавана на основание чл.16г, ал.4 (предишна ал.2, изм.ДВ бр16/2015г.)
от Наредба №105. Възприема се становището, че тази заповед се явява
окончателният завършващ акт на проведената пред Министъра на земеделието и
храните процедура и по своята същност е подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на
земеделския производител, свързани със заявените от него за подпомагане
земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран
слой. Изрично се сочи също, че очертаните в тази заповед площи са тези, за
които Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на
площ за съответната година.
По делото не се твърди и не се установява М.А.Н. да е
оспорвал по съдебен ред заповедта на Министъра, с която е одобрен окончателният
вариант на специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за Кампания
2012 г., предвид което тази заповед и съобразно възприетото в ТР на ВАС се
явява влязъл в сила административен акт по отношение на жалбоподателя. Съгласно
чл.16г, ал.5 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от Министъра
на земеделието и храните специализиран слой РА извършва окончателна оторизация
и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през
следващата година. Видно е, че РА действа в условията на обвързана
компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ
за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл.16г, ал.4 от
Наредба №105.
По делото са събрани необходимите доказателствени средства, от които се
установява, че са налице основанията по чл. 16г от Наредба 105/2006 г. предвид
влязлата в сила заповед на Министъра на
земеделието и храните от 28.02.2013 г. и изискванията на чл.43, ал.3, т.4 от
ЗПЗП и с оглед неоспорената СТЕ и разясненията, дадени от вещото лице при
приемане на експертизата в съдебно заседание, както и съобразявайки неоспорените протоколи на теренни проверки, който се ползват се материална доказателствена сила /вж. решение Решение № 588 от 17.01.2017
г. на ВАС по адм. д. № 3668/2016 г., IV о./ оспорването срещу процесното уведомително писмо се явява
неоснователно.
За пълнота на изложението съдът намира,
че следва да посочи и следното досежно доводите за незаконосъобразност на
повторното произнасяне на ответника, обосновани с Решение №1155/02.02.2015г.,
по ад. №10538/2014г. на ВАС.
В практика на ВАС /4-то отд., вж.
цитираното по горе решение по ад №3668/2016г./ се приема, че с решение №1155 от 02.02.2015г. тричленен състав на
Върховния административен съд, II отделение, е отменил чл.16а, ал. 3 от Наредба
№ 105 от 22.08.2006 г. в частта "чрез извършване на теренни проверки на
характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ за
тях", което решение е оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по
адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав ВАС. По силата на чл. 195, ал. 1, във вр. с чл.194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, който е
денят на обнародване на решението в ДВ. В случая решението на петчленния състав
на ВАС е обнародвано в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. и от тази дата отмяната
действа само занапред. Следователно към датата на извършването на теренната
проверка през 2012 г. тя е била законосъобразно осъществена и изцяло съобразена
с действащата норма на чл.16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., която
се счита за отменена едва от 03.07.2015 г.“.
Съобразявайки
тези мотиви на касационната инстанция първостепенният съд и въз основа на събрания доказателествен материал
/заключението на ВЛ, липсата на подадена жалба пред съда против заповедта на
Министъра за одобряване на окончателния СПДЗС за кампания 2012г./ следва да
изведе краен извод за доказаност на твърденията на органа досежно размера на
площта, определена като недопустима за подпомагане и по двете мерки.
В
заключение настоящият
съдебен състав счита, че в хода на валидно проведеното повторно административно
производство компетентният административен орган правилно прилага материалния
закон спрямо установените в производството факти. Постановеният отказ за
финансово подпомагане на жалбоподателя по заявените схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2012г., обективиран в процесното Уведомително писмо, е в
съответствие със закона и неговата цел, и подадената жалба следва да се отхвърли
изцяло като неоснователна.
При този изход на спора, съгласно чл.143, ал.4
от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят, поисканите разноски. По
делото се установява да са направени разноски в размер на 314 лева, платени за
възнаграждение за вещото лице /л.246/, а съгласно чл.78, ал.8 от ГПК /изм. в ДВ
бр.8/2017г./, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, в полза на
ответника се дължи и поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 100 (сто) /вж. чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло оспорването на М.А.Н. ***, против
Уведомителни писмо изх. №02-260-6500/17052 от 20.09.2016г. на Изпълнителен
Директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА М.А.Н. ЕГН ********** ***, да заплати на
Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул. „Цар Борис III” №136, разноски по делото в размер
на 414 (четиристотин и четиринадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :