№ 1552
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 261075 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 12031/2020 г. състав на
Софийски градски съд /СГС/ е осъдил ЗК „Уника” АД с ЕИК: ********* да заплати да
заплати на В. И. К., ЕГН: ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 19 473.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 03.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
щета № 19260530057, образувана при акционерното дружество, във връзка с настъпило в
периода от 08.03.2020 г. – до 09.03.2020 г. застрахователното събитие в с.***, обл.
***, и сумата от 1 195.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.03.2020 г. до
03.11.2020 г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен с исковата
молба размер като неоснователни. Също така, се е разпоредил с отговорността за разноски,
спазвайки правилата на чл. 78 ГПК.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано само от ЗК „Уника“ АД като
неправилно по съображения, че не били изяснени причините за настъпилото
застрахователно събитие, довело застрахователната компания в риск за плати обезщетение
по сключен договор за имуществена застраховка. Счита се, че било възможно събитието, да
е настъпило вследствие от действието на подпочвени води, а съгласно т. 4.8. на раздел
„Общи изключения“, застрахователят не дължи обезщетение за щети, причинени от или
вследствие на действието на подпочвени води. Поради това моли САС да отмени решението
1
на СГС в частта, в която исковата претенция по чл. 405, ал. 1 КЗ е уважена и вместо това да
се постанови друго, с което тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Подаден е писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от В. К., в който отговор, се счита,
че жалбата на дружеството е неоснователна и се претендират разноски.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са събирани поради липсата на
предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от В. И. К. срещу ЗК „Уника” АД, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 26 275.20 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „У дома и щастлив“ за причинени имуществени
вреди, във връзка с които е образувана щета № 19260530057, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 03.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1 605.97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 03.11.2020 г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило застрахователно събитие в периода от 08.03.2020
г. – до 09.03.2020 г. – проливен дъжд, са причинени щети на собствения на ищцата
недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в с.***, общ. ***, обл. ***.
Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за застраховка „У дома и
щастлив“ за горепосочената жилищна сграда, но ответникът неоснователно отказал да
заплати застрахователно обезщетение.
В законоустановения срок, ответникът „Уника” АД е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че причината за
настъпване на посочените от ищеца имуществени вреди в застрахования недвижим имот, е
наличието на подпочвени води и покачване на нивото им, вследствие на валежи.
Претендира разноски.
След събиране на писмени доказателства и на заключение на вещо лице, състав на СГС е
постановил обжалваното понастоящем пред САС решение.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо. Според чл. 269, изр.второ ГПК, при наличие на валидно и допустимо
2
първоинстанционно решение, съдът следва да се произнесе само по оплакванията във
въззивната жалба.
Страните не спорят помежду си, че са били обвързани от клаузите на договор за
имуществена застраховка, както и че процесната къща и имущество в нея, са увредени /т.е.,
че са налице имуществени вреди/, но се спори пред САС дали са били налице основанията за
плащане на застрахователно обезщетение. По-конкретно, в жалбата, оплакванията са
свързани с това, че бил налице изключен риск, съобразно което „Уника“ АД не следвало да
изплаща обезщетение, тъй като щетата била в резултат на действието на подпочвени вода, а
това било изключен риск съгласно т. 4.8. на раздел „Общи изключения“ от договора за
застраховка.
САС намира следното:
Съобразно изслушаната в първата инстанция съдебно-техническа и оценителна експертиза
/СТОЕ/, изготвена от в.л. доц. д-р инж. В. К. /на л. 81 и сл./, след направен оглед на място от
вещото лице, е констатирана причинно-следствена връзка между възникналите щети и
падналите проливни дъждове в района на къщата на 8 и 9 март 2020 г. По делото няма
сведения и данни от хидроложки и/или хидрогеоложки доклади за наличието на високи
подпочвени води. Вещото лице не намира връзка между щетите и подпочвени води, като е
остойностило настъпилите имуществени щети по размер.
В първоинстанционното дело са налични и други преки и косвени доказателства за това, че
възникналите щети са в резултат на падналите проливни дъждове в района на къщата на 8 и
9 март 2020 г. – така например на л. 24 е приложено писмо от 29.06.2020 г. от НИМХ –
филиал Пловдив за количествата на паднали валежи в района на с. *** в тези два дни, както
и копия от разменени електронни писма между представител на ЗК „Уника“ АД и инж.геол.
А. Т. /л. 128 долу, както и отзад на същия лист/, според които, Т. /като специалист/, в
планински терени, какъвто е и процесният в с. ***, общ. ***, няма постоянно наличие на
подземни води поради посочени в писмото причини. Разбира се, г-н Т. е направил
уговорката, че по принцип, би следвало да се направи оглед на конкретния недвижим имот и
да се извърши обследване.
Не са били обаче налице основанията за допускане на хидрогеоложко изследване във
втората инстанция. Вещото лице в първостепенния съд инж. К. е работила и по задачите,
поставени от процесуалния представител на застрахователя в отговора на исковата молба, а
в откритото с.з. на 14.10.2021 г. в СГС, когато е било прието заключението на това вещо
лице, юрк. М. /представител на „Уника“ АД/ нито е имала въпроси към експерта, нито е
възразила против приемането на становището, нито е имала искания за назначаване на друга
експертиза и на друго вещо лице касателно твърденията за подпочвени води, а и по
принцип. Поради това, следва да се приеме, че е налице настъпила процесуална преклузия.
Следователно, изцяло недоказани са останали възраженията на застрахователя, че причината
за настъпване на посочените от ищеца имуществени вреди в застрахования недвижим имот,
е наличието на подпочвени води и покачване на нивото им, вследствие на валежи.
3
САС в настоящия си състав също намира, че предвид събраните в производството
доказателства, ЗК „Уника“ АД е направил неправомерен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка. От страна на ищцата няма
възражения относно определеният от градския съд размер на обезщетението за имуществени
вреди. Налага се извод, че решението на СГС е и изцяло правилно, при което същото ще
следва да се потвърди с препращане към мотивите му по реда на чл. 272 ГПК, тъй като САС
даде отговор на оплакванията във въззивната жалба.
При този изход в производството, право на разноски има въззиваемото лице. Те възлизат на
1800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което, са
представени и съответните писмени доказателства. Няма направени възражения по чл. 78,
ал. 5 ГПК от насрещната страна.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261075 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 12031/2020 г.
на Софийски градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „Уника” АД ДА ЗАПЛАТИ на В. И. К.,
ЕГН: ********** сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лв. разноски за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4