№ 1315
гр. Русе, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102743 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл.
86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД срещу В. Г. П., в която
се твърди, че ищецът има вземане спрямо ответника, произтичащо от Договор
за кредит за текущо потребление от 21.12.2018г. по силата на който банката
му е предоставила като кредитополучател общо сумата в размер на 20000 лв.,
която се е задължил да върне ведно с уговорените лихви, в срокове и при
условията на сключения между страните договор. Кредитът бил изцяло
усвоен от кредитополучателя на 23.05.2019г., като било налице просрочие в
плащанията с падеж след септември месец 2020г. Поради настъпила
изискуемост на 29 вноски в общ размер на 6644,33 лв., банката обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което уведомила ответника като
кредитополучател. Твърди се, че предсрочната изискуемост на процесното
вземане е настъпила на 30.11.2020г.
За събиране на дължимите по договора суми, банката депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № *** от 2023 год. и допуснато незабавно
изпълнение за сумите по договора с ответника: 17 494.88 лв. - главница, ведно
1
със законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, 3850.11лв. - обезщетение за забава за периода от
30.11.2020г. до 06.02.2023г., 403.69лв. - договорна лихва за периода от
13.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл., 5.91лв. лихвена надбавка за забава за
периода от 13.09.2020г. до 29.11.2022г. вкл., 120.00лв. - дължими разходи при
изискуем кредит, както и направените разноски по делото в размер на
437.49лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено съществуване на парично
вземане на „Банка ДСК“ АД срещу В. Г. П. за следните суми, дължими по
сключения между тях договор за кредит, а именно: 17 494,88 лева – главница;
403,69 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 13.09.2020г. до
29.1 1.2020г. вкл.; 5.91 лева - обезщетение за забава за периода от 13.09.2020г.
до 29.11.2020г.; 3 850,11 лева - обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта за периода от 30.11.2020г. до 06.02.2023г.;
120,00 лева - разходи при изискуем кредит; законна лихва върху главницата,
считано от 08.02.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по
допустимостта и основателността на предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно уведомен (лично е отказал да получи препис от
исковата молба и доказателствата, както и от разпореждането на съда по чл.
131 ГПК), не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово
отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона
предпоставки постановяване на неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на
ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131
ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове
2
са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложеното ч.гр.д.№***/2023г.по описа на РС - Русе е видно, че в
полза на ищцовата банка и срещу ответника е издадена заповед №*** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
е допуснато незабавно изпълнение за дължими суми по Договор за кредит за
текущо потребление от 21.12.2018г. : 17 494.88 лв. - главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, 3850.11лв. - обезщетение за забава за периода от
30.11.2020г. до 06.02.2023г., 403.69лв. - договорна лихва за периода от
13.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл., 5.91лв. лихвена надбавка за забава за
периода от 13.09.2020г. до 29.11.2022г. вкл., 120.00лв. - дължими разходи при
изискуем кредит, както и направените разноски по делото в размер на
437.49лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез
залепяне на уведомление). Поради това съдът е дал указание на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си.
Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се
явява допустим. Представените в производството и неоспорени писмени
доказателства – Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2018г.,
погасителен план към него, извлечение от счетоводните книги на банката и
връчено на ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането на кредитора по договора, дават основание да се приеме, че
исковата претенция е вероятно основателна, доказана по основание и размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239
ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 516,31лв. за заплатена държавна такса и
100лв. юрисконсултско възнаграждение и тези в заповедното в общ размер на
537,49лв.
Така мотивиран, районният съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. П. с ЕГН********** с
адрес гр. ********* дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19,
представлявана от изп. директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева
Митева, сумите : 17494.88 лв. – главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, 3850.11лв. - обезщетение за забава за периода от 30.11.2020г.
до 06.02.2023г., 403.69лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2020г. до
29.11.2020г. вкл., 5.91лв. обезщетение за забава за периода от 13.09.2020г. до
29.11.2022г. вкл., 120.00лв. - дължими разходи при изискуем кредит, за които
суми е издадена Заповед №*** от 10.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по
описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН********** с адрес гр. ********* да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата от 616,31 лв. разноски за
настоящото производство, както и сумата от 537,49лв. разноски за
заповедното производството по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4