Р Е Ш Е Н И Е
№1895/7.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети април, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2753 по
описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба вх. № 14798 от 01.03.2018 год.
от Р. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник срещу „М.Ф.М.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите 2800.00 лева, представляваща
главница по Договор № * - */* год. за кредит за покупка на стоки и услуги,
сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Д. Ф. И.“ АД) и
ищеца, ведно със законната лихва върху тази главница считано от 12.11.2010 год.
до окончателното изплащане на задължението, 674.24 лева, представляваща договорна лихва за 12 месеца, считано
от 15.07.2006 г. 406.41 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода 30.06.2009 год. –
02.11.2010 год., 77.61 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски, които вземания са прехвърлени на ответника
по силата на договор за цесия от 30.06.2009 год., за които суми въз основа на
влязло в сила Заповед № 10409/17.11.2010 год. за изпълнение на парично
задължение, по ч. гр. д. № 17662/2010 год. на ВРС, е издаден изпълнителен лист.
В исковата молба се излага, че въз основа
на заявление по чл. 410 ГПК от ответника, е образувано ч. гр. д. № 17662/2010
год. на ВРС, в рамките на което срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за исковите суми. На 17.05.2012 год. по описа на ЧСИ М. Б. е
образувано изпълнително дело № *, последното изпълнително действие по което е
предприето на 27.07.2012 год. Изпълнителното дело е прекратено на 28.07.2014
год. поради настъпила перемция. Сочи се, че вземането е погасено поради изтичане
на петдавностен срок от извършване на последното изпълнително действие, т. е.
към 27.07.2017 год.
Ответникът - „М.Ф.М.“
АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
признава, че вземането е погасено по давност, а правото на принудетелно
изпълнение – преклудирано. Оспорва наличие на основания за присъждане на
разноски в полза на ищеца.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет на изп.
дело № *; съществуването
на новонастъпили факти, след приключване на
съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание последното да се оспорва.
Съдът,
след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание признание на иска,
намира следното:
В случая, е
налице изрично заявено от ответника по делото признание на иска, както и
отправено от ищеца искане за постановяване на съдебно решение при признание на
иска.
Не е налице и някоя от ограничителните
хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът,
че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно
направеното признание, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен, като
бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите 2800.00 лева, представляваща
главница по Договор № * - */* год. за кредит за покупка на стоки и услуги,
сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Д. Ф. И.“ АД) и
ищеца, което вземане
е прехвърлено на ответника въз основа на договор за цесия от 30.06.2009 год., ведно със законната лихва върху тази
главница считано от 12.11.2010 год. до окончателното изплащане на задължението,
674.24 лева, представляваща
договорна лихва за 12 месеца, считано от 15.07.2006 г. 406.41 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода
30.06.2009 год. – 02.11.2010 год., 77.61
лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, които вземания са
прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от 30.06.2009 год., за които
суми въз основа на влязло в сила Заповед № 10409/17.11.2010 год. за изпълнение
на парично задължение, по ч. гр. д. № 17662/2010 год. на ВРС, е издаден
изпълнителен лист.
По отношение на разноските:
С
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и с оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят и
извършените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В предвид релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, до
колкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 375.00 лв., представляваща съдебно
– деловодни разноски, от които 75.00 лв. – внесена държавна такса и 300.00 лв.
– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. М. С., ЕГН: **********,
с адрес: *** не дължи на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, сумите от 2800.00 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща
главница по Договор № * - */* год. за кредит за покупка на стоки и услуги,
сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Д. Ф. И.“ АД) и
Р. М. С., ведно със
законната лихва върху тази главница считано от 12.11.2010 год. до окончателното
изплащане на задължението, 674.24 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за период от 12 (дванадесет) месеца, считано от 15.07.2006 год., които вземания са прехвърлени
на ответника по силата на договор за цесия от 30.06.2009 год., 406.41 лв. (четиристотин и шест лева и четиридесет и една стотинки), представляваща лихва за забава, начислена
за периода 30.06.2009 год. – 02.11.2010 год., 77.61 лв. (седемдесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки),
представляваща съдебно – деловодни разноски, за които суми въз основа на влязло
в сила Заповед № 10409/17.11.2010 год. за изпълнение на парично задължение, по
ч. гр. д. № 17662/2010 год. на ВРС, е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.Ф.М.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Р.
М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 375.00 (триста седемдесет и
пет) лева, представляваща извършени в производството разноски, от които
75.00 лв. – внесена държавна такса и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: