Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2776/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
14870/07.10.2019г. на С.Т.Н., ЕГН **********, срещу Решение № 1607/28.08.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 2253/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, четиридесет
и пети състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1934106
на Областна дирекция на МВР гр. Варна.
Решението е оспорено с твърдения за
допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С касационната жалба е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него
електронен фиш. Чрез процесуалния представител адвокат Б., жалбоподателят
твърди, че в обжалвания електронен фиш няма данни за приспадане на дължимия по
закон толеранс от минус 3% от скоростта, засечена от техническото средство,
поради което счита, че е достатъчно основание за отмяна на електронния фиш.
Ответникът не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд гр.Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1934106 на Областна
дирекция на МВР гр.Варна, с който на С.Н.
за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Позовавайки се на събраните по делото
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 22.01.2018г.
в 11.33 часа по път първи клас № 9, посока от гр. Варна към к.к.„Златни пясъци“
до автобусна спирка „Александър Стамболийски“, при ограничение на скоростта 60
км/ч, въведена с пътен знак В 26 от ЗДвП с МПС джип „Ренегат“ с рег. № ****е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M513/07, като при разрешена
скорост 60 км/ч е установена скорост на движение на посоченото МПС – 81 км/ч и
превишението е 21 км/ч. Въззивния съд е приел, че съобразно доказателствата по
делото се установява годността на техническото средство, с което е измерена
скоростта на управляваното от Н. МПС,
както и самата скорост от 84 км/ч. При съставянето на АУАН и издаване на
наказателното постановление е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена
на 81 км/ч, т.е. налице е наказуемо превишение с 21 км/ч. Въззивният съд е
изложил аргументи защо счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен,
като анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е
направил обоснован извод, че извършеното нарушение е установено по категоричен
начин и правилно е било квалифицирано като такова по чл.22, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДвП, както и правилно е било наложено съответстващото административно
наказание на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, повтарящи заявените вече пороци на оспорения пред въззивния съд
акт. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на районния съд, с
които е приел за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения. Правилен
е извода на въззивния съд, че оспорваният електронен фиш е издаден при спазване
на процесуалните правила, по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика
на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата. Съобразно доказателствата по делото, районният съд е
обсъдил подробно спазването на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Стриктното
тълкуване на посочената разпоредба, както и сравнителното й тълкуване с
разпоредбите на ЗДвП, относно административно-наказателната отговорност по този
закон, категорично я определят като специална разпоредба. Със събраните в хода
на административно наказателното производство и при съдебното оспорване
доказателства, категорично установено е спазването на предвидените специални
нормативни изисквания за установяване на нарушенията санкционирани по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което решението на районния съд се явява
постановено при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон. Неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя, че при установяване на скоростта на
движение на МПС, не е приспаднат дължимия толеранс от 3%. От приложения по
делото клип № 9983, Радар № 513, точно е посочена измерената скорост-84 км/ч,
ограничението на скоростта в участъка на движение – 60 км/ч, превишението на
скоростта – 24 км/ч и наказуемото превишение, което според клипа е 21 км/ч,
т.е. налице е приспаднат толеранс от 3%.
Законът за движение по пътищата урежда преди всичко
правилата за движение по пътищата, чиято основна цел е да се опази живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. С превишението на скоростта
водачът на моторно превозно средство освен, че поставя в риск себе си, поставя
в риск и другите граждани. Именно превишението на скоростта е една от основните
причини за тежки пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното
нарушение не би могло да се характеризира като такова с ниска степен на
обществена опасност.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1607 от 28.08.2019г.
на Районен съд гр.Варна, четиридесет и пети състав, постановено по н.а.х.д. №
2253/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: