№ 5692
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110168582 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. В., В. В. К., В. В. Й., К. Й. С., Д. С. С.,
И. С. П., С. С. С., Р. И. В., Н. Т. Л., Л. Т. З., Н. Г. Н., П. Г. С., Н. Р. П. и М. Р. Д., чрез адв. Ж.,
срещу Столична община, с която са предявени активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на
пресъдено нещо по отношение на ищците, че Столична община не е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. С., район „К.“, кв. „В.“, с идентификатор *******, с площ
от 225 кв.м., трайно предназначение на територията: незастроен имот за жилищни нужди, с
номер по предходен план: 287, кв. 63, при съседи с идентификатори: № **********, №
**********, № *********, *********** и № *************.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът не е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. С., район „К.“, кв.
„В.“, с идентификатор *******, с площ от 225 кв.м., трайно предназначение на територията:
незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 287, кв. 63, при съседи с
идентификатори: № **********, № **********, № *********, *********** и №
*************. Поддържат, че са придобили право на собственост върху процесния
недвижим имот по давност, тъй като била установена фактическа власт върху него още през
1992 г. от Б. С.а С. и В. С.а Великова, а впоследствие от техните наследници, като
владението му е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до момента на
подаване на исковата молба, като имотът се е ползвал за отглеждане на картофи, боб, тикви
и други едногодишни плодове и зеленчуци. Твърдят, че през 2020 г. са поискали да се
снабдят с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но след
подаване на молба-декларация за признаване правото на собственост узнали, че Столична
община е съставила на 08.11.2018 г. акт за частна общинска собственост за реална част от 29
кв.м. от посочения поземлен имот и акт за публична общинска собственост за реална част от
196 кв.м., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 3 ЗОС. Твърдят, че актовете за общинска
собственост удостоверяват несъществуващото право на общината, тъй като тя не била
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в актовете основание и
изобщо по някой от предвидените в закона способи. Предвид гореизложеното, твърдят, че за
1
тях е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост. Ето защо молят съда да уважи предявените искове, като признае за установено
по отношение на ищците, че Столична община не е собственик на следния недвижим имот,
находящ се в гр. С., район „К.“, кв. „В.“, с идентификатор *******, с площ от 225 кв.м.,
трайно предназначение на територията: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по
предходен план: 287, кв. 63, при съседи с идентификатори: № **********, № **********, №
*********, *********** и № *************. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез юрк. С., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Поддържа, че през 2020 г. до Столична община било подадено заявление от В. Й. за заверка
на молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на
обстоятелствена проверка за множество имоти, в т.ч. и процесния, като посоченото
придобивно основание било: „оставени ни от нашите баби, които владеем повече от 20
години“. Молбата-декларация била заверена от администрацията, като на втория й лист и в
удостоверението към нея било отбелязано наличието на АОС. С писмо на кмета на р-н „К.“
от 30.07.2020 г. до В. Й. било посочено, че следва да бъдат уточнени имената и по
възможност ЕГН на наследодателите с оглед тяхната идентификация и проверка на данните
в архиви, емлячни регистри и т.н., но отговор на посоченото писмо не бил подаден. Твърди,
че за процесния имот били налице надлежно съставени актове публична и частна общинска
собственост, като до момента на подаване на отговора на исковата молба не били налице
спорове за материално право. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Б. С.а С. е
починала на 05.03.2002 г., а В. С.а В. е починала на 16.05.2007 г., като са оставили за
наследници по закон ищците по делото.
Установява се, че с молба – декларация от 03.07.2020 г., подадена чрез кмета на район
„К.“ – Столична община до нотариус с район на действие РС-С., ищците В. В. Й. и Н. Г. Н.
поискали да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр.
С., район „К.“, кв. „В.“, с идентификатор *******, с площ от 225 кв.м.
На 10.06.2021 г. от сектор „Общински имоти“ при район „К.“ било удостоверено, че за
посочения в молбата-декларация недвижи имот няма съставен АДС, но има съставени 2 бр.
АОС № 3199/08.11.2018 г. и АОС № 3200/08.11.2018 г.
Установява се, че с Акт за публична общинска собственост № 3199 от 08.11.2018 г.
била актувана част от процесния недвижим имот: реална част с площ 196 кв.м. поземлен
имот с идентификатор *******, целият с площ от 225 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК,
попадаща в улична регулация от о.т. 131 до о.т. 132 по действащия регулационен план на кв.
„В.“, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г. на председателя на ВРИК на ОбНС
„К.“, при граници: № **********, № **********, № *********, *********** и №
*************. Като основание за съставяне на акта било отразено единствено: чл. 2, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, като на основание чл. 12, ал. 5
ЗОС правата за управление били предоставени на Кмета на Столична община.
На следващо място, установява се, че с Акт за частна общинска собственост № 3200 от
08.11.2018 г. била актувана част от процесния недвижим имот: реална част с площ 29 кв.м.
поземлен имот с идентификатор *******, целият с площ от 225 кв.м. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК,
2
незастроен имот за жилищни нужди, попадаща както следва: в УПИ IX – 299, 297, 292, кв.
63 – 4 кв.м.; в УПИ VIII-303, 298, 293, кв. 63-25 кв.м. по действащия регулационен план на
кв. „В.“, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г. на председателя на ВРИК на ОбНС
„К.“, при граници: № **********, № **********, № *********, *********** и №
*************. Като основание за съставяне на акта било отразено единствено: чл. 2, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 3, ал. 3 от Закона за общинската собственост, като на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС
правата за управление били предоставени на Кмета на Столична община.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.П.П. и Л.Г.Й..
От показанията на свид. Павлов, които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, безпротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, се установява, че познава ищците по делото отдавна,
защото са съседи с децата на починалия В. Й., който е брат на К. Й., а Р. Х. В. е снаха там.
Свидетелят заявява, че същите си направили къща до неговата къща и фактически една
ограда ги дели. Тази къща се намира в гр. С., кв. „В.“, ул. 62-ва и 2-ра, на ъгъла. Понеже в кв.
„В.“ едно време имало няколко рода и то по-големи, те също имали място до това на
свидетеля, което обработвали. От ТКЗС тогава им дали в центъра на квартала така
наречените бостани. Свидетелят Павлов заявява, че ходили там с каруцата. Понеже имало
река и от там се поливало, то имало добри добиви. Били засадени картофи и царевица,
защото имали крави, овце, свине и така ги отглеждали. Това място се намира в центъра на
кв. „В.“. От тези парцели много се продали и се направили домове, хората си направили
къщи, а тяхното място останало на ъгъла на двете улици. В момента нямало нищо на това
място. Свидетелят изяснява, че децата на леля В. и чичо Й. били по-големи от него и
постоянно били заедно, като те го обработвали това място, а сега от време на време мястото
се почиствало от собствениците, като свидетелят не е виждал лично някой от собствениците
да го почиства, а само е чувал. От 1965 г. нагоре се отглеждали картофи и мястото било
обработвано. След това зарили реката, направили я като канализация и нямало от къде да
вземат вода за поливане.
От показанията на свид. Й., които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се
установява, че познава Р. Х. и дъщерите й В. и В., както и техния баща В. Й. В.. Знае, че
имат места, като е ходил да помага там на бате Васко, който починал през 2014 г. Някъде
края на 90–те години и началото на 2000 г. свид. Й. е ходил да помага на едно от местата им
в гр. С., кв. „В.“, където има една двупосочна улица, на която по средата има като парк, като
на първата успоредна посока - „Искъра“, там им било мястото. Отпред имало една кръчма,
която едно време се казвала „Венеция“. Там е ходил да помага да чистят мястото, като един -
два пъти слагали и някаква символична ограда. Бате Веско ходел да копае, да засажда, но
свидетелят не е ходил да събира реколта, а само е помагал в по-тежките работи, като
последно е бил на това място някъде 2007 г. или 2008 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Несъмнено е, че съществуването на правен интерес е условие съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС по
тълк.дело № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права, е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника, като в производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява.
В разглеждания случай ищците обосновават правния си интерес от защита с
3
притежавано право на собственост върху спорния имот, основано на наследствено
правоприемство и придобивна давност, като излагат съображения, че по отношение на
същия имот са заявени конкуриращи права от ответника въз основа на съставени актове за
публична общинска собственост.
От своя страна ответникът, чрез процесуалния му представител, оспорва предявените
искове. Тъй като са предявени отрицателни установителни искове, в тежест на ответника е
да установи по категоричен начин придобиването на правото на собственост върху
процесния имот на поддържаното основание.
Установи се, че с Актове за публична и частна общинска собственост № 3199 и 3200 от
08.11.2018 г. е бил актуван процесният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
*******, целият с площ от 225 кв.м, находящ се в гр. С., район „К.“, кв. „В.“. Като основание
за съставяне на актовете било отразено единствено: чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл.
2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 3 от Закона за общинската собственост.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, общинска собственост, респ.
публична общинска собственост, са имотите и вещите, определени със закон.
Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗОС, частна общинска собственост са всички други общински
имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска
собственост, са частна собственост на общината.
Цитираните по – горе разпореди са бланкетни, което изисква в акта да е посочена
законова разпоредба от конкретен закон, по силата на която недвижимият имот е обект на
притежание от Столична Община. В случая в представените актове липсва такова
позоваване, не са посочени и правопораждащите собствеността факти.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че от посоченото в съставените актове за
публична и частна общинска собственост не става ясно въз основа на какво правно
основание ответникът поддържа, че е собственик на процесния недвижим имот.
По своето естество актът за общинска собственост е официален удостоверителен
документ (чл. 5, ал. 2 от ЗОС), ако е съставен по определените в закона ред и форма и е
утвърден от посочените в закона длъжностни лица (т. е. ползва се с материална
доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал
акта). Актът за общинска собственост обаче не притежава конститутивно, правопораждащо
действие (чл. 5, ал. 3 от ЗОС), а единствено удостоверява, че общината е носител на право на
собственост върху конкретен обект, в случай че са възникнали материалноправните
предпоставки за приложение на съответния придобивен способ. Ето защо, съставянето на
акт за общинска собственост не обуславя факта дали е породено съответното придобивно
основание. При спор обаче, актът за общинска собственост може да обоснове правния
интерес от предявяване на иск за собственост от недържавни правни субекти – физически
или юридически лица, заинтересовани да оборят неговата доказателствена сила като
установяват, че са собственици на имота, за който е съставен (какъвто е и настоящият
случай).
Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а
само констатират правото на собственост, придобито на силата на някой от установените в
чл. 77 ЗС способи. В този смисъл съставянето или несъставянето на акт за държавна или
общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на
такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на държавата, респ. на
общината. Доказването на придобивното основание се осъществява чрез изследване на
основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на собственост,
които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, в т. ч.
разписните списъци към кадастралните планове – в този смисъл Решение № 541 от 6.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 661/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 27 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
4
№ 3554/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 107 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2016 г., ІІ
г. о., ГК, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК.
Ето защо, релевантно за собствеността е осъществяването на конкретен придобивен
способ, предвиден като правопораждащ юридически факт за право на държавна собственост.
За доказване собствеността върху процесния имот ответникът нито е изложил конкретни
фактически обстоятелства, нито е посочил конкретен придобивен способ, предвиден като
правопораждащ юридически факт за право на държавна собственост.
В частност със съставените на 08.11.2018 г. актове за публична и частна общинска
собственост ответникът не доказва на какво основание е придобил процесният недвижими
имот. С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се
прие, че при предявен отрицателен установителен иск ответникът има тежестта да докаже
фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право. При
отрицателния установителен иск за собственост ответникът следва да изчерпи всички
придобивни основания, на които претендира правото на собственост. В настоящия случай,
единственото правно основание, на което ответникът се позовава с оглед титулярството на
правото на собственост върху процесния имот, е цитирането на разпоредбите на чл. 2, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 3 от ЗОС. По делото, обаче, от
обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че общината не е придобила собственост
върху процесния имот въз основа на придобивен способ, предвиден като правопораждащ
юридически факт за право на държавна собственост. В подкрепа на този извод са и
показанията на разпитаните по делото, които настоящият съдебен състав кредитира като
съответстващи на останалите приети по делото доказателства и от които се установява, че
ищците и техните праводатели са упражнявали владение върху имота. В този смисъл с
показанията на тези свидетели е проведено насрещно доказване, което е насочено към
оборване на главното доказване на Столична община, която носи тежестта да докаже
реализирането на конкретно придобивно основание по отношение на процесния недвижим
имот.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че по
делото не се установи Столична община да е придобила собствеността върху процесния
имот на каквото и да е придобивно основание, поради което при така установените факти се
налага извод за основателност на предявените искове (в този смисъл е Определение № 497
от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1710/2020 г., II г. о., ГК).
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците, които са направили своевременно искане за присъждането им и са представили
доказателства за извършени такива. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л.145)
ищците претендират и следва да им бъде присъдена сумата от 710 лв., представляваща сбора
от: сумата от 50 лв. –държавна такса, 10 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения и
650 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Р.
Х. В., ЕГН ********** – 1/12 ид.ч., В. В. К., ЕГН ********** – 1/12 ид.ч., В. В. Й., ЕГН
********** – 1/12 ид.ч., К. Й. С., ЕГН ********** – ¼ ид.ч., Д. С. С., ЕГН ********** –
1/48 ид.ч., И. С. П., ЕГН ********** – 1/48 ид.ч., С. С. С., ЕГН ********** – 1/48 ид.ч., Р. И.
В., ЕГН ********** – 1/16 ид.ч., Н. Т. Л., ЕГН ********** – 1/16 ид.ч., Л. Т. З., ЕГН
5
********** – 1/16 ид.ч., Н. Г. Н., ЕГН ********** – 1/16 ид.ч., П. Г. С., ЕГН ********** –
1/16 ид.ч., Н. Р. П., ЕГН ********** – 1/16 ид.ч., и М. Р. Д., ЕГН ********** – 1/16 ид.ч.,
всички със съдебен адрес: гр. С., бул. „В. Левски“ № 74, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д. Ж., че
Столична община, с код по Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. Московска № 33,
представлявана от кмета В. Терзиев, не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С.,
район „К.“, кв. „В.“, с идентификатор *******, с площ от 225 кв.м., трайно предназначение
на територията: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 287, кв. 63,
при съседи с идентификатори: № **********, № **********, № *********, *********** и
№ *************.
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул.
Московска № 33, представлявана от кмета В. Терзиев, да заплати на Р. Х. В., ЕГН
**********, В. В. К., ЕГН **********, В. В. Й., ЕГН **********, К. Й. С., ЕГН **********,
Д. С. С., ЕГН **********, И. С. П., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, Р. И. В.,
ЕГН **********, Н. Т. Л., ЕГН **********, Л. Т. З., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН
**********, П. Г. С., ЕГН **********, Н. Р. П., ЕГН **********, и М. Р. Д., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: гр. С., бул. „В. Левски“ № 74, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.
Ж., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 710 лв. – разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6