РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Смолян, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101399 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М. Р. К. срещу ** АД, с който се иска да бъде обявен за
нищожен Договор за паричен заем *** № 6065707, сключен на 15.08.2024 г.
между М. К. и „**“ АД, ЕИК **, тъй като същият съдържа нищожни
неравноправни клаузи, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Евентуално да бъде
признато за установено по отношение на „**“ АД, че клаузата, която
предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 1129,50
лв. и клаузата в чл. 4, ал. 2 в размер на 752,94 лв. от Договор за паричен заем
** № 6065707, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в
срок са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2024 г., М. К. е сключила Договор за
паричен заем ** № 6065707, по силата на който „**“ АД й е предоставило в
заем сумата от 2 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 50.03 %.
Следвало да внесе общо дължима сума от 2773,26 лв., като сумата включвала
главница и лихва. В последствие обаче доверителката ми е разбрала, че трябва
да внесе общо сумата от 4655,70 лв. за погасяване на кредита, като освен
главница и лихва са се включвали и такса за експресно разглеждане и
неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора
съгласно Погасителен план - Приложение № 1.
Твърди се, че Договор за паричен заем *** № 6065707 е НИЩОЖЕН.
Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГПР е 50.03 % -
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната
1
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти
размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него
не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е основание
за нищожност на договора;
В Погасителния план - Приложение № 1 към Договор *** № 6065707 е
посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем на стойност 1 129,50 лв, която такса следва да се
заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски ;
В чл. 4, ал. 1 от Договор *** № 6065707 е посочено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на
едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия
2. Безусловна банкова гаранция, а в чл. 4, ал. 2, страните се договорили, че в
случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена
неустойка в размер на 752,94 лв.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
50.03 %, ГЛП е 40.32 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
2
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. №
3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по
аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г.
на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит
може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е
наведен такъв довод. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен,
поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на
глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от
Договор за паричен заем е упомената сумата от 4 655,70 лв., която сума
ищцата трябва да заплати, като са включени в нея таксата за експресно
разглеждане и вноската с неустойка. Тази сума е разсрочена на 18 вноски.
Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за
непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до
"скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 50.03 % нараства допълнително и
обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на
доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Допълнителната услуга - "експресно разглеждане
на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно
разглеждане на документи" по съществото си не представлява реално
предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от
което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за
3
възнаграждение. Отделно от това, основно задължение на кредитора по
договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е.
разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за
паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за
което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В
този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в
размер на 1 129,50 лв. е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то
договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с
повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл
определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.).
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това
никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане"
т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр.
нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплаща
възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща
главницата. В горния смисъл, клаузата за "експресно разглеждане" е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради
което и исковата претенция на ищцата се явява основателна. По отношение на
неустойката - тя сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за 4 потребителски кредити
изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
4
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите- членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 1 и 2 от договора за
заем, според която се дължи неустойка в размер на 752,94 лева при
неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на
усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо
лице, което отговаря на определени условия или банкова гаранция, се намира в
пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в
ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръх
задлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит. Освен това в решение №
228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г., Т. К., II т. о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена
да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на
договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за
дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз
на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или добрите
нрави прави уговорката за неустойка НИЩОЖНА по силата на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка. Тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на
закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал
обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното
задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в
същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното
събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на
извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора.
5
Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза
извън присъщите си функции и цели единствено 5 постигането на
неоснователно обогатяване. Съобразявайки чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 9 от ЗЗД,
чл. 26, ал. 1 предл. 3-то от ЗДЦ, задължителните постановки в т. 3 на ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и практиката
на ВКС /Решение № 181/26.02.2015 г. по дело № 4386/2013 на ВКС, ТК, II т. о.
и други/, че преценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението, то уговорената неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като още към сключване на договора води
до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, при което за
последният вземане за неустойка за забава не е възникнало. (Решение №
260261 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 127 / 2020 г. на XIX състав на Районен съд -
Пловдив) Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен
договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора,
какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми, дадени по един
нищожен договор представляват неоснователно обогатяване на ответника,
респ. поради нищожност на клаузите за експресно разглеждане и неустойка за
непредоставяне на обезпечение не следва да се изплащат суми извън тази,
която реално е усвоена по договора за заем.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е
постъпил.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
и правна страна:
Между страните по делото не се спори, че на 15.08.2024 г., М. К. е сключила
Договор за паричен заем ** № 6065707, по силата на който „**“ АД й е
предоставило в заем сумата от 2 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и
ГПР от 50.03 %. Следва да внесе общо дължима сума от 2773,26 лв., като
сумата включва главница и лихва.
В Погасителния план - Приложение № 1 към Договор *** № 6065707 е
посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем на стойност 1 129,50 лв, която такса следва да се
заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски.
В чл. 4, ал. 1 от Договор *** № 6065707 е посочено, че заемателят се
6
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на
едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия
2. Безусловна банкова гаранция, а в чл. 4, ал. 2, страните се договорили, че в
случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена
неустойка в размер на 752,94 лв.
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая таксите
за експресно разглеждане, предвидени по погаситения план представляват
такси във връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така
предвидената такса за услуга „Експресно разглеждане“ цели заобикаляне на
посоченото правило в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Следва да се посочи, че не е ясно за
какви точно услуги би била дължима евентуално тази такса за действията по
събиране на задължението. Последните са все услуги, свързани с
управлението на кредита и са недължими. Според чл.10а, ал.4 от ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит., т.е.,
таксите са дължими за реално извършени услуги. Така предвидени
допълнително още такси поставят в затруднение и длъжника за изпълнение на
основното му задължение за своевременно погасяване на кредита със
съответното възнаграждение. Уговорените клаузи за възнаграждение за
допълнителни услуги за експресно разглеждане противоречат на чл. 10а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел
да гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Ето защо,
както се посочи по- горе, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а,
ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. С
така предвиденото плащане за услуги, които не е известно дали реално ще
бъдат предоставени, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
установяваща размера на Годишния процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая, с предвиждането на 15
тези такси не може да се гарантира спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК досежно установените граници. За да бъде валидно сключен договора за
кредит е необходимо кумулативно да отговаря на всички изисквания на чл.10,
ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ол.2 от ЗПК и чл.12, ал.1 от т7-9 от ЗПК
изисквания. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК неспазването на което и да е
от императивните изисквания води до неговата недействителност. Според
чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която
7
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя , като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано обезщетение или неустойка.
Уговореното за заплащане на таксите, посочени по- горе представлява именно
противоречие на добрите нрави, като потребителят е задължен допълнително
да заплаща още разходи. При съгласие между страните, кредиторът би могло
да поеме това задължение и без потребителят да бъде натоварван с
допълнителни разходи, тъй като безспорно се касае за права и задължение по
договорното правоотношение. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
кредит следва да съдържа ГПР и общата сума по кредита, която потребителят
следва да заплати към момента на сключване на договора. Както се посочи по-
горе, освен че с тези предвидени процесни такси е нарушена разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, не е ясно и какъв ще бъде общия размер на ГПР,
включващ всички разходи, тъй като предварително не би могло да бъде
определено какви точно действия, за които се дължи такса, ще извърши
кредитора. Или, не би могло да се посочи общата дължима сума съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според заключението п назначената ССчЕпредвид
дължимите такси за експресно разглеждане и неустойка ГПР е в размер на
602,23%, т.е., надвишаващ установените граници.
Горните доводи важат и за предвидената неустойка. При сключването му е
нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С предвиденото плащане отделно на
неустойка се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за
потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите
(ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Освен това,
предвиденият срок за осигуряване на обезпечението с конкретните условия,
поставят в невъзможност кредитополучателя да ги изпълни. Предвиждайки
задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните
условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест. За това
неизпълнение именно е предвидено заплащането на посочената сума по
договора за предоставяне на гаранция. На практика поставените изисквания за
осигуряване на обезпечението в предвидения кратък срок, затрудняват
кредитополучателя, което води до заплащането на неустойка. Касае се за
разход, който следва да се включи в ГПР, а видно при включването му се
надвишава установения размер.
Поради изложеното, предявения иск подлежи на уважаване.
С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят
направените съдебни разноски по делото в размер на 96,00 лева платена
държавна такса.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат Л. К. Б. –
8
адвокат в САК адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за
осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Р. К.,
ЕГН**********, и „**“ АД, ЕИК**, че Договор за паричен заем *** №
6065707, сключен на 15.08.2024 г. между М. К. и „**“ АД, ЕИК **, е нищожен
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, да заплати на М. Р. К., ЕГН**********,
съдебни разноски по делото в размер на 96,00 лева.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, да заплати на адвокат Л. К. Б. – адвокат в САК
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъществената
безплатна правна помощ и процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9