№ 11005
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110160521 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Е. Д. К. твърди в исковата молба от 03.11.2023 г. и в молба по чл. 214 ГПК от
19.03.2025 г., че заедно с ответницата Б. Д. Ф. са съсобственици по наследяване по закон на
общата им майка Е. К. П., поч. ** г., при равни квоти, на апартамент № 3, находящ се в гр.
София, ж.к. „**а“, ** Ищцата твърди, че е канила ответницата да й предостави ползване на
имота съобразно правата на ищцата, но ответницата не го сторила. Твърди, че в периода
03.11.2018 г.-23.11.2020 г. ищцата била лишена от възможността да ползва имота, а той се
ползвал от ответницата, като с това в полза на ищцата възникнало обезщетение в размер на
средния пазарен наем от общо 12181,22 лв. лв. Ищцата твърди, че ответницата била в забава
за плащането на обезщетението като за мораторната лихва върху обезщетението за
лишаването от ползването била 3927,38 лв., от които 3819,64 лв. върху сумата от 11856,82
лв. за периода 03.11.2020-02.11.2023 г. и 107,74 лв. мораторна лихва върху сумата от 340,62
лв. за периода 24.11.2020-02.11.2023 г.. Ето защо ищцата моли съда да осъди ответницата за
посочените главници и мораторни лихви, ведно със законната лихва върху главницата от
исковата молба 03.11.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Б. Д. Ф., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. В. А. Р.,
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищцата ползва друг съсобствен
сънаследствен имот, средният пазарен наем на който бил по-голям от обезщетението, което
претендира ищцата. Оспорва ищцата да е канила ответницата да ползва имота. Твърди, че
ответницата е искала да връчи ключ на ищцата, но тя не пожелала да вземе. За периода
23.11.2020 г.-26.04.2021 г. ответницата имала основание да ползва имота, тъй като били
постановени привременни мерки в делбено производство. Оспорва иска за мораторна лихва,
като твърди, че ответницата не е канена да плати главницата. Оспорва претенциите като
1
прекомерни и несъответни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В дадения срок страните депозират писмени бележки по съществото на спора, с които
поддържат изразените процесуални тези.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
За основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствена вещ, ищецът следва да установи при условията на пълно главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) качеството съсобственик на
имота – собственото си и това на ответника; 2) обстоятелството, че ответникът ползва лично
имота или площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, в смисъл
на възпрепятстване или ограничаване на останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им – при съобразяване постановките на Тълкувателно решение от
10.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК, относно „личното ползване“; 3) отправянето на
писмена поискване – покана, получена от ответника; 4) размерът на дължимото
обезщетение, което е равно на средния пазарен наем за имота през процесния период.
Съгласно разясненията на Тълкувателно решение от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012
г. на ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: ползващият
съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични
или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, - ползващият съсобственик или член на неговото семейство не си служи
пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа), ползващият съсобственик е
допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
По делото е безспорно, че страните са съсобственици на процесния имот при равни
квоти – по наследяване от общата им майка Е. П., поч. ** г., но съдът намира, че ищцата,
чиято е доказателствената тежест, не е установила пълно и главно преди периода на
претенцията 03.11.2018 г.-23.11.2020 г., да е отправяла писмена покана до ответницата с
искане за лично ползване.
С насрещна искова молба от 28.12.2017 г. по гр.д. № 22774/2017 г., СРС, 90-ти с-в,
2
ищцата Е. К. е била предявила иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за лишаване от
възможността да ползва имота за периода м.07.2017 г.-м.012.2017 г., който е отхвърлен с
влязло в сила решение по мотиви, че няма налице писмена покана по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС
и че Е. К. няма данни да е искала от ответницата Б. Ф. да ползва имота.
По делбеното гр.д. № 25419/2018 г., СРС, 53-ти с-в, на 08.10.2018 г., СРС, 53-ти с-в,
ищцата Е. К. е отправила искане апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „**а“, ** да
бъде включен в делбената маса и е отправила искане за привременни мерки по чл. 344, ал. 2
ГПК в смисъл на ищцата ответницата да плаща по 150 евро месечно за ползването на 1/2
ид.ч. от имота. В това искане, чието удовлетворяване предполага влязло в сила определение
за привременни мерки, което по закон се постановява едва със или след постановяване на
първоинстанционното първофазно делбено решение, не се съдържа претенция ответницата
да предостави на ищцата възможност да ползва имота, лично да си служи с него. Искането е,
ако в бъдещия момент, към датата, на която се произнася делбеният съд с привременни
мерки, ответницата упражнява фактическа власт върху имота, на ищцата да се плаща
обезщетение. Няма искане апартаментът да се предостави привременно за ползване на
ищцата, т.е. няма покана с искане за лично ползване.
Нещо повече, в същата тази молба от 08.10.2018 г. ищцата изрично е признала
неблагоприятния за себе си факт, че „При освобождаване на имота от наемателя, протоколът
е съставен от адвокат, представляващ Б. Ф. и ключовете са предадени на същия. Постфактум
Е. К. е поканена да получи ключове от този имот, което е отказала, тъй като не е присъствала
при предаването и не й е предоставен опис на имуществото и състоянието на жилището.“
Т.е. ищцата е признала факта, че е канена от ответницата да получи достъп до жилището,
чрез предоставяне на ключ, но тя е отказала. Това обстоятелство изключва основателността
на иска, тъй като сочи на липса на пречене за лично служене с вещта.
Следва да се има предвид и друго обстоятелство. Чл. 31, ал. 2 ЗС дава право на
обезщетение, ако на съсобственика се пречи да си служи лично с вещта съобразно с нейното
предназначение. Предназначението на вещта може да се промени само по общо съгласие на
страните. От разпитаните по делото свидетелки Д. и Т., чийто показания съдът кредитира
като достоверни, се установява, че още приживе наследодатЕ.та не е живяла в имота, а го е
отдавала под наем, като наемател в жилището е имало известен период от време след
смъртта на наследодатЕ.та. Т.е. имотът е жилищен, но предназначен за отдаване под наем.
Предназначението на имота е да бъде отдаван под наем на трети лица, не за живеене на
съсобствениците в него. За да могат да искат да си служат с имота лично, съсобствениците
трябва да изчакат изтичане на срока на действие на договора за наем, или да го прекратят
(Венедиков, П. Съсобственост. 3 изд. С., 2000, парагр. 15, с. 29). Ищцата, чиято е
доказателствената тежест, не е установила пълно и главно да е изразявала желание,
отправено към другата съсобственица ответницата, имотът повече да не се отдава под наем,
за да може тя да си служи с него лично – да живее там.
По посочените по-горе три съображения – липса на писмена покана; липса на
волеизявление, адресирано до другия съсобственик, имотът повече да не се отдава под наем;
3
отказ да получи ключ от имота – искът по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акцесорната по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, която обаче няма
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. К., ЕГН **********, против Б. Д. Ф., ЕГН
**********,
- иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 12181,22 лв., главница,
представляваща обезщетение за лишаване от възможността за служене със съсобствен с
ответицата имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „**а“, ** за периода
03.11.2018 г.-23.11.2020 г.,
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3927,38 лв., мораторна лихва,
от които 3819,64 лв. върху сумата от 11856,82 лв. за периода 03.11.2020-02.11.2023 г. и 107,74
лв. мораторна лихва върху сумата от 340,62 лв. за периода 24.11.2020-02.11.2023 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4