Р Е Ш Е Н И Е
№ 1728 08.05.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На осми
май две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на
седемнадесети април 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7980 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, твърди, че е носител на процесните вземания по силата на Приложение ****
от 01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД. Заявява, че цедентът е прехвърлил в полза на цесионера
вземанията по Договор за паричен заем № ***** г. с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. Заявява, че договорът
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземанията си в полза на трето лице. Цесионерът е бил упълномощен от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия и това е
сторено, като писмото, изпратено до ответника се е върнало в цялост с
отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. Изпратено е и второ
писмо, отново върнато в цялост, че получателят не е намерен на посочения адрес.
Заявява, че на 13.12.2016 г. между цедента и ответника
К.Р.С., ЕГН **********,*** е сключен Договор за паричен заем № *****, като
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
2000 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Уговорено е между
страните, че кредитополучателят дължи надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
представляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и общата стойност на плащанията по кредита е в размер на
2294,60 лв.
С подписването на договора за заем заемателят
удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от
договора. Същият е заявил също така, че е запознат с тарифните такси на
кредитодателя и при забава в плащането с повече от 30 календарни дни дължи
заплащане на разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 9,00 лв.,
като таксата за разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавено, но същите не могат да
надхвърлят 45 лв.
Заявява се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем, като понастоящем е погасена сума в размер на 200 лв., с която са
платени неустойка за неизпълнение в размер на 85,27 лв.; договорна лихва в
размер на 26,92 лв. и главница в размер на 87,81 лв.
В
настоящото производство се претендира заплащане на главница в размер на 1912,19
лв., договорна лихва в размер на 267,68 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, неустойка за
неизпълнение в размер на 1317,13 лв., обезщетение за забава в размер на 132,95
лв. и такса-разходи в размер на 45 лв., за които вземания в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №
1997/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав.
Претендират се и направените по делото разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, в
който са изложени съображения за недопустимост на исковете, по което възражение
съдът се е произнесъл и не намира понастоящем основание за ревизирането му.
Искът се оспорва, както по основание, така и по
размер.
Оспорва се представителната власт на лицето,
представляващо ищцовото дружество, като няма данни в качеството на пълномощник
или в друго качество да е подписало договор за паричен заем и фактура. Не са
представени доказателства, че лицето, подписало тези документи има валидна
представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Моли съдът да приеме,
че не са налице договорни отношения и на това правно основание. От друга
страна, поради изтекла давност на друго основание липсва правна възможност за
предявяване на иск с претенция за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора.
Ответникът не е бил запознат и с представените Общи
условия, за това липсва и подпис върху тях. Оспорва се размерът на
претендираното обезщетение за неустойка поради неизпълнение на договора за
паричен заем поради прекомерното му завишаване. Оспорва се авторството,
автентичността и съдържанието на представените с исковата молба доказателства.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №
1997/ 2018 г. на ПРС, ІІІ гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против
ответника за следните суми: 1912,19 лева – главница, дължима по договор за
паричен заем № ***** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по
който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с Приложение № ***** към Рамков договорза
продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е кредиторът; сумата 267,68
лева – договорна лихва за периода от
10.01.2017 г. до 19.09.2017 г.; 1317,13лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 10.01.2017 г. до
19.09.2017 г., 132,95лв. – лихва за забава за периода 11.01.2017 г. – 06.02.2018 г., 45лв.
– такса разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г., до окончателното
изплащане, както и 123,50лв. - разноските по заповедното
производство. Връчването на заповедта е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на
вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
На 13.12.2016 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответника С., като кредитополучател, бил
сключен договор за паричен заем /лист 5-8 от делото/, по силата на който „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 2000 лв.,
за срок от 40 седмици. Заемателят се задължил да възстанови получения заем,
ведно с дължимата договорна /възнаградителна/ лихва, на 20 равни седмични
погасителни вноски, като падежите за всяка вноска са конкретно определени в
договора. Заемодателят изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил
договорената сума, като съгласно чл.3 от договора заемателят е удостоверил
получаването й с подписване на договора. Съдът намира, че подписите, положени
за ответника в посочения договор, са изпълнени от същия, като от приетото
заключение на съдебно- графическата експертиза се установи, че оспорените подписи
са изпълнени именно от ищеца. Ето защо съдът намира направеното от ответника
възражение в този смисъл за недоказано.
В чл. 4 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава да представи обезпечения, отразени в
разпоредбата, като при неизпълнение на тази разпоредба, е уговорена неустойка в
размер от 1402,40 лв., която се заплаща от заемателя разсрочено с всяка от
погасителните вноски, като дължимата неустойка е в размер на 70,12лв.
допълнително към всяка вноска. Предвидени са обезщетения за забава на
главницата, както и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията съгласно
Тарифа на кредитодателя, покриващи разходите за изпращане на напомнителни
писма, лични посещения, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че остатъчното задължение по процесния
договор за паричен заем е в размер на 1912,19лв. – главница, 267,68лв. –
договорна лихва, 1317,13лв. – неустойка, 132,95лв. – лихва за забава, 45лв. –
такса разходи за събиране на просрочени вземания.
На 16.11.2010 г. е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания между „Изи Асет Мениджмънт“
АД в качеството му на кредитор - цедент и ищцово дружество в качеството му на
цесионер, а на 01.07.2017 г. е подписано и Приложение № 1 към договора за
цесия, по силата на което цесионерът е придобил процесните вземания по договора
за паричен заем със заемополучател С..
Липсват доказателства за
връчване на уведомление до длъжника за цедиране на вземанията му, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед и съответно преди постъпване на исковата
молба в съда. Препис на уведомлението е приложен към исковата молба и редовно
връчен на особения представител на ответника по настоящето дело.
Цедентът е упълномощил ищцовото
дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на Дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е
цедирало, съгласно рамковия договор.
Не се установява по делото
да са извършвани плащания от ответника нито към цедента, нито като цесионера
след датата на цесията.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи
вземанията си и по размер, включително и тези касаещи начислените такси. Ищецът
следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за
кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания в т. ч. за наличие на законови предпоставки за обявяване на
договора за недействителен, т. е. противоречие с национални и европейски
нормативни актове, накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни
клаузи.
На първо място следва да се
разгледа установяването на факта на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства, цедентът не е изпратил на ответника
уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В случая не се установява да е налице редовно
връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което и не се твърди от ищеца. При лежаща
върху му доказателствена тежест, както и предвид изричните указания на съда, че
този факт подлежи на доказване от негова страна, същият не е ангажирал
доказателства в сочената насока.
Съдът намира, че няма
пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този
смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т.
д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т.
о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не
е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не
е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва
изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето
действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи,
че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на
ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването
му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.
34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно, получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно, към настоящия
момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му
е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат
отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99,
ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено
противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му
уведомяване за нея.
От друга страна, при
направено възражение от страна на ответника, че лицето, подписало договор за
заем от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не е разполагало с представителна
власт, в тежест на ищеца се явява установяване на наличие на валидна
представителна власт на представителя. По делото не са ангажирани доказателства
в тази насока. Следователно, искът се явява неоснователен и на посоченото
основание.
С оглед изхода на делото
ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства,
като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като
претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само
когато е основателна.
Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради
което не следва да му се присъждат такива.
От доказателства по делото
се установява, че ищецът не е внесъл в пълен размер дължимата държавна такса в
настоящото производство, а именно за всеки от петте обективно съединени иска,
поради което и същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 50лв. –
държавна такса до пълния дължим размер от 279,18 лв.
Предвид изхода на делото и
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 50лв. – разноски за съдебно – графическа експертиза, заплатени от
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, против К.Р.С.,
ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че К.Р.С. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1912,19 лева – главница, дължима
по договор за паричен заем № ***** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
вземанията, по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с Приложение № **** към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.11.2010 г.
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е кредиторът;
сумата 267,68 лева – договорна лихва за
периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017 г.; 1317,13лв. – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от
10.01.2017 г. до 19.09.2017 г., 132,95лв. – лихва за забава за
периода 11.01.2017 г. – 06.02.2018 г., 45лв. – такса разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № ***** г. по ч. гр. д. № 1997 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Пловдив, ІІІ гр.с., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата
от 50лв./петдесет лева/ - държавна
такса и сумата от 50лв./петдесет
лева/ - разноски за съдебно – графическа експертиза.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. КАЦАРОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.