РЕШЕНИЕ
№
28.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8056/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Депозирана е ИМ от В.С.Л. И И.З.Л.,
чрез адв. З. М., против А.М.А., М.А.А. и Д.А.Б., с която се твърди, че страните
са съсобственици по отношение на следния недвижим имот: сграда, с идентификатор
56722.661.545.2, на адрес ***, със ЗП от 31 кв.м., брой етажи- 1, с
предназначение- постройка за допълващо застрояване. Твърди се, че ищцата В.Л.
притежава 3/18 ид.ч., втората ищца- И.Л.- 12/18 ид.ч., и всеки от ответниците-
по 1/18 ид.ч., в качеството им на наследници на
Р.С.А., б.ж. на гр. Плевен, поч. 31.12.2017г. Твърди се, че до
ответниците е изпратена нот. покана, получена на 21. 07. 2017г. от отв. Р.А., с
която ищците са поискали заплащане на обезщетение за ползването на имота, общо
в размер на 100лв/месечно. Твърди се, че от страна на ответниците няма
заплащане на обезщетение, а сградата
стои затворена. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят на ищците обезщетение за
ползване на описаният имот, до размера на притежаваните от ищците ид части, за
периода 28.юли. 2017- 28. октомври. 2018г- за 15 месеца, както следва: в полза
на ищцата В.Л.- сумата от 83,35лв., от всеки от тримата ответници и в полза на
ищцата И.Л.- сумата от 333,40лв., от всеки от тримата ответници, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответниците А.М.А., М.А.А. И Д.А.Б.,
р. пр., в срока за отговор, чрез адв. Л. П. ***, в срока за отговор изразяват
становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва
качеството на съсобственици на страните по делото, спрямо процесния имот.
Посочва се, че ответниците са наследници на Р.А., до която е била изпратена
нот. покана за заплащане на обезщетение. По отношение на нот. покана се
посочва, че същата не е произвела валидно правно действие, тъй като е подписана
от лице, без представителна власт- в случая, бащата на ищцата И.Л.- З.Л., т.к.
към датата на упълномощаването-2003г, същата не е имала качеството на
съсобственик, а това качество има от 2011г., по силата на завещание. Посочва се
също, че правото на ползване е лично, упражнявано от наследодателката на
ответниците Р.А., най– много до смъртта й- 31.12.2017г, поради което,
ответниците, като наследници, не отговарят. Посочва се, че претенцията е към ответниците е само
като наследници на Р.А. и спрямо тях не
се претендира заплащане на обезщетение, като ползватели на самостоятелно
основание. Посочва, че в рамките на друго дело- по чл.32, ал.2 от ЗС, са
събрани доказателства, че ответниците не живеят на адреса и не го ползват- нито
лично, нито чрез другиго. Твърди се също, че ответниците не са се
противопоставяли на ищците да ползват в пълен обем пристройката. Претендират се
разноски.
Съдът, като
съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото се установява, че въз основа на
договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот, № 185,
том VІІ, нот. дело № 1385/1992г. на Нотариус В.П., С.Г.С.и П.Г.С., са дарили на
ищцата В. С.Л., следния недвижим имот:
½ ид.ч. от дворно място, находящо се в ***, цялото от 306 кв.м. заедно
с ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна
сграда, построена в дворното място и ½ ид.ч. от сервизните помещения –таван
и маза в западната част, като дарителите са запазили правото си ползване до смъртта си.
По делото
се установява също, видно от представеното удостоверение за наследници на П.Г.С., поч. 11.12.2011г,
акт за смърт №1684/11.12.2011г, на Община Плевен, че същата е оставила за
наследници ищцата В.Л. и Р.С.А.- поч. 31.12.2017г.- наследодател на ответниците
А.М.А.- ***, М.А.А. и Д.А.Б.- низходящи, по представеното удостоверение за
наследници- л.10. От представеното удостоверение за наследници на С.Г.С.- поч.
17.02.2006г, се установява, че е оставил
същите наследници.
По делото
се установява също, че въз основа на саморъчно завещание от 02.08.2010г, със
завещател насл. П.Г.С.,е завещала на И.З.Л. постройката /къщичката/, ведно с
цялото обзавеждане, намираща се в двора зад двата гаража. Завещанието е обявено
с протокол от 31.07.2017г. в гр. Плевен от Нотариус С.Л./ протокола е приложен
към гр.д.№9644/2017г на ПлРС, приложено към настоящето/. По настоящето дело
няма данни за водени производства относно завещанието. Съдът приема, че
посочената в завещанието „постройка /къщичка/”, е процесния имот с
идентификатор 56722.661.545.2, на адрес ***, със ЗП от 31 кв.м., брой етажи- 1,
с предназначение- постройка за допълващо застрояване; скицата е приложена на
л.7 от 9644/2017г на ПлРС/. В случая ищцата И.Л. има качеството на наследник по
завещание на процесния имот, считано от момента на откриване на наследството –
смъртта на завещателката П.С.- поч. 11.12.2011г, като обявяването на
завещанието не е част от неговия фактически състав, и няма отношение към настъпване на правните му последици. По
делото, от страна на ответниците няма оспорване и се признава съществуването
на съсобственост между страните по делото,
в посочените квоти, спрямо процесния имот. Видно от съдържанието на нот. акт за
дарение, процесния имот „къщичка”- идентификатор 56722.661.545.2 не фигурира,
същият не е бил предмет на дарението, и
бил собственост на насл. С.Г.С., поч. 17.02.2006г, и П.С.- поч. 11.12.2011г. След
откриване на наследството на насл. С.С., насл. П.С. е придобила собствеността
върху 4/6 ид. ч. от сградата, като останалите 2/6 са поделени поравно между В.Л.
и Р.А./поч/- по 1/6 ид.ч. , по силата на
наследственото правоприемство.
По делото се установява също
факта на изпращането на нотариална покана от ищците В.Л. и И.Л., до наследодателката на ответниците- Р.С.А.- приживе, получена от същата
на 21.07.2017г, връчено лично на лицето. Поканата е връчена чрез пълномощник- З.И.Л.,
въз основа на нотариално заверени пълномощни. По делото е представено
пълномощното, с което ищцата И. Л. е
упълномощила своя баща З.Л., поради което,
съдът намира, че възражението на
ответниците, че поканата не е произвела правно действие, тъй като е подписана от лице без представителна власт,
е неоснователно.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 31, ал.2
от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване, като поканата има действие са за напред. Както бе посочено по- горе, съдът намира за установен
факта на съществуването на съсобственост между страните, в посочените в ИМ квоти, по силата на наследство и
завещание. По делото се установи и факта
на изпращането на писмена покана, с която наследодателката на ответниците Р.С.А.,
е поканена да заплаща на ищците по
делото, обезщетение за ползването на
процесната сграда, с идентификатор 56722.661.545.2, на адрес ***, със ЗП от 31
кв.м., с която същата е поканата да предостави в 7-во дневен срок от
получаването й, достъп до сградата и ключовете за нея, или да заплаща месечно
обезщетение в размер на 100лв- общо на двете ищци, съобразно правата им. по
делото, от страна на ответниците няма доказателства за плащане на обезщетение, считано от датата на получаване на поканата- 21.07.2017г- нито
лично от страна на техният наследодател, приживе, нито от ответниците, като
наследници. Съдът намира, че в
случая, факта на редовното връчване на поканата за заплащане на
обезщетение по реда на чл. 31 ал.2 от
ЗС, от неползващия до ползващия съсобственик, има действие и за наследниците на последния и не е необходимо изпращането на нова покана-
в случая ответниците в настоящето производство. Веднъж отправено, писменото
поискване има действие докато трае ползването на съсобствения имот, като с
приемането на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение
за наследодателя им за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС- в т. см. Решение №491/28.06.2010
г. по гр. д. №363/2009г., IV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
определение №445/10.12.2014г. по гр. д. № 4829/2014г., II г. о., ВКС. Следва да
се отбележи, че в случая, с оглед на заявеният в ИМ период на претенцията- 28.юли.2017г.-
28.октомври.2018г., за част от него – 28.07.2017- 31.12.2017г- датата на смъртта
на наследодателката на ответниците, същите дължат заплащане на обезщетение като наследници, съобразно правата си, тъй
като се касае до имуществено задължение, част от наследството, което преминава
към наследниците с приемането на
наследството. По делото няма спор между страните, а и твърдения от
ответниците, че не са приели наследството на своя наследодател Р.А.. За периода
от откриването на наследството 31.12.2017г, до 28. октомври. 2018г.,
ответниците дължат обезщетение за
ползване, по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС,
като съсобственици, съобразно правата си – 1/18 ид. ч.
За да е налице фактическият
състав на нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС,
следва да се установи също, факта на
ползването на имота от страна на ответниците – съсобственици. В тази
връзка, по делото, като свидетел е разпитан З.Л., който посочва, че живее на
същият адрес, на който е процесния имот и знае за коя точно сграда се води
делото. Посочва, че сградата съставлява допълнителна постройка, с две стаи и
антре, водоснабдена и електрифицирана, с таван; се намира се в дъното на двора.
Посочва, че сградата се ползва от отв. М.
и по- точно от баща му/ отв. А.А./, като от години е заключена и не може да се
влезе вътре. Св. Л. заявява, че никой от ответниците не е дошъл да остави ключ
за тази постройка. Посочва също, че с ответниците са имали основно спорове за
ключа на постройката, като посочва също, че отв. М.А. не е идвал, но отв. А.А. е заявявал, че няма да остави ключ.
По делото, от страна на
ответниците не са ангажирани доказателства относно възраженията им, че са осигурили
безпрепятствено ползване на имота/ сградата/ на ищците, вкл. и в хода на настоящето производство. Съдът намира,
че доказателствата събрани по друго
дело, воденото между същите страни- гр. д.№ 9466/2017г на ПлРС, по иск по чл. 32,
ал.2 от ЗС, чрез разпита на свидетеля З.Л., не могат да служат като
доказателство по настоящето дело, в рамките на което съдът непосредствено е
събрал гласните доказателства, с оглед установения в ГПК ред за събирането им. От
страна на ответниците, няма доказателствени искания в тази насока.
При така установеното, съдът
намира, че по делото се установява и наличието на третия елемент от фактическия
състав на нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС- а именно факта на личното ползване на
процесната постройка, от страна на ответниците. Съобразно ТР №7/2012г, лично ползване по реда на чл. 321, ал.2 от
ЗС, е всяко поведение на съсобственика,
което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им. По
делото се установи, от разпита на св. Л., че постройката е заключена от страна
на ответниците и същите отказват да дадат ключ за нея на ищците.
За определяне размера на претенциите,
е допусната СИЕ, от заключението по която се установява следното: при оценка
на процесната постройка ВЛ е определило
месечен наем от 59,66лв., съответно- обезщтението за ползване за целия период е
в размер на 894,90лв.. Съобразно правата на ищците, ВЛ е изчислило, че за 3/18
ид.ч., обезщетението е в размер на 178,98лв- или по 59,66лв. от всеки от
тримата ответници, а за 12/18 ид. ч.- в размер на 715,92лв., или 238,64лв.- за всеки. При изслушване на ВЛ в
с.з. на 29.01.2019г, същото посочва, че не е успял да влезе в имота, тъй като е
било завързано с тел.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, са
основателни, до размерите по СИЕ, и
следва да бъдат уважени, както следва- в полза на ищцата В.С.Л.- за
притежаваната от нея 3/18 идч. от процесната постройка- сумата от 178,98лв.-
общо, за периода 28.07.2017-28.10.2018г-
или по 59,66лв. от всеки от тримата ответници, като до пълният предявен размер на иска от общо 250,05лв.- или по 83,35лв. от всеки, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. За ищцата И.З.Л., за притежаваната от нея 12/18
ид.ч. от процесната постройка- сумата от 715,92лв.- общо, за периода 28.07.2017-28.10.2018г- или по 238,64лв.
от всеки от тримата ответници, като до
пълният предявен размер на иска от общо
1000,20лв.- или по 333,40лв. от
всеки, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото, от страна
на ищците няма направено изменение на
иска, по реда на чл. 214 от ГПК, досежно размерът, чрез неговото
намаляване.
Следва
в полза на ищците да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на уважената част от
исковете- сумата от 372,20лв- общо, или
сумата от 124,07лв.- за всеки
ответник.
Следва
в полза на ответниците са бъде присъдена сумата от 102,22лв- общо разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съдът
констатира също, че по делото не е събрана дължимата държавна такса по сметка
на ПлРС, съобразно броя на исковете, доколкото всеки от ответниците има
самостоятелно процесуално положение, поради което общият броя на предявените /и
разгледани от съда/ искове е шест. Следва ответниците са бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПлРС, общо сумата от 200лв., и сумата от 5
лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, А.М.А., ЕГН **********,***. ***, М.А.А., ЕГН **********,***.
***, и Д.А.Б., ЕГН**********,***. ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на В.С.Л., ЕГН **********,***. ***, сумата от общо 178,98лв., съставляваща обезщетение за ползване на
притежаваната от В.С.Л. 3/18 ид.ч. от съсобствения между страните
недвижим имот- СГРАДА, с идентификатор 56722.661.545.2, на адрес ***,
със ЗП от 31 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.545,
с предназначение- постройка за допълващо застрояване, за периода
28.07.2017-28.10.2018г., както следва: А.М.А., ЕГН **********, сумата от
59,66лв., М.А.А., ЕГН **********, сумата от 59,66лв. и Д.А.Б., ЕГН **********,
сумата от 59,66лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба- 06.11.2018г., до окончателното й изплащане, като ДО ПЪЛНИЯТ предявен
размер общо 250,05лв.- сумата от 83,35лв. за всеки, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, А.М.А., ЕГН **********,***. ***, М.А.А., ЕГН **********,***.
***, и Д.А.Б., ЕГН **********,***. ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.З.Л., ЕГН **********,***. ***, сумата от общо 715,92лв., съставляваща обезщетение за ползване, на
притежаваната от И.З.Л. 12/18 ид.ч. от съсобствения между страните
недвижим имот- СГРАДА, с идентификатор 56722.661.545.2, на адрес ***,
със ЗП от 31 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.545,
с предназначение- постройка за допълващо застрояване, за периода
28.07.2017-28.10.2018г., както следва: А.М.А., ЕГН **********- сумата от
238,64лв., М.А.А., ЕГН **********- сумата
от 238,64лв. и Д.А.Б., ЕГН **********- сумата от 238,64лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба- 06.11.2018г., до окончателното й
изплащане, като ДО ПЪЛНИЯТ предявен размер общо 1000,20лв.- сумата от 333,40лв.
за всеки, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, А.М.А.,
ЕГН **********,***. ***, М.А.А., ЕГН **********,***. ***, и Д.А.Б., ЕГН **********,***.
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.Л., ЕГН **********
и И.З.Л., ЕГН **********, общо, сумата от 372,20лв.- в размер на
сумата от 124,07лв.- за всеки
ответник, съставляваща направени по делото разноски, съобразно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, В.С.Л., ЕГН **********,***. *** и И.З.Л., ЕГН **********,***.
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.М.А., ЕГН **********,***.
***, М.А.А., ЕГН **********,***. ***, и Д.А.Б., ЕГН **********,***. ***,, общо,
сумата от 102,22лв.- разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А.М.А.,
ЕГН **********,***. ***, М.А.А., ЕГН **********,***. ***, и Д.А.Б., ЕГН **********,***.
***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ПлРС, сумата от 200лв.- държавна такса и сумата от 5 лв., в случай на служебно
издаване на ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: