№ 133
гр. Ямбол, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Таня Ст. Къркеланова
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20242330100956 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. С. против
„Сет енерджи“ООД – гр. Ямбол с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука от ****.2022 год., в следствие на която е настъпила смъртта на сина на
ищцата, в едно със законната лихва от датата на увредата – ****.2022 год. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се посочва, че ищцата е наследник по закон на Т. Д. Т..
Последният починал при инцидент в „Хидросистем“ЕООД на ****.2022 год. , признат
за трудова злополука на осн. чл. 55,ал. 1 от КСО с разпореждане на НОИ – влязло в
сила. Описва се подробно как е настъпила злополуката с наследодателят на ищцата.
Същата твърди да е претърпяла значителни неимуществени вреди , които ще
продължат до края на живота й. Т. бил единственото й дете, което отглеждала сама
след развод с баща му. Двамата имали изградена изключително близка емоционална
връзка, като синът се грижел за майка си още от тийнейджърските си години, а след
като започнал работа започнал да я подпомага материално. Няколко месеца през 2022
год. работил в чужбина, но връзката майка и син не отслабнала. Ищцата описва и
начинът по който й е бил съобщен инцидентът със сина й. Подробно се описват
негативните изживявания на ищцата , болки и страдания, които продължавали и към
днешна дата . Същите ищцата счита, че биха били възмездени със сумата от 500 000
лв.
Претендира се за уважаване на претенцията в пълния й предявен размер, както
и за присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор , с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан, вкл. по размер и моли за отхвърлянето му. Не
оспорва, че на ****.2022 год. е настъпила злополука, призната за трудова по
надлежния ред, както и че между страните е обявено съществуването на трудово
1
правоотношение, вкл. че причината за смъртта е въздействие на електрически ток. По
изложени съображения се оспорва ищцата да е претърпяла значителни неимуществени
вреди, описани в ИМ. Твърди се и, че причината и вината за настъпване на
злополуката се дължи основно на две причини. Първата от тях била неизпълнение на
задълженията на собственика на обекта, в който се извършвал ремонта да осигури
безопасни условия на труд, изразяващи се в предприемане на действия свързани с
уведомяване на ЕВН ЮГ, че предстоят ремонтни дейности и отправяне на искане за
спиране на токоподаването към обекта, за което се излагат подробни твърдения. На
второ място счита, че е налице неправомерно поведение от страна на самия пострадал,
който въпреки че притежавал необходимите познания и квалификация не е взел мерки
да осигури собствената си безопасност. В случай, че претенцията бъде приета за
основателна се твърди да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия в размер а 80 %.
Претендират се разноски в производството.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва
претенциите.
Конституираното с определение от 09.05.2024 год. трето лице – помагач на
страната на ответника изпраща процесуален представител, който пледира за
отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С разпореждане № *******/20.12.2023 год. , на осн. чл. 60,ал.1 от КСО,
декларираната от осигурителя „Сет Енерджи“ООД злополука с Т. Д. Т. е призната за
трудова на осн. чл. 55,ал1 от КСО.
Извършено е разследване на злополуката резултатите от което са обективирани
в приложения Протокол № *******/22.05.2023 год.В същия е описан механизма на
настъпване на злополуката, а имено че на ****.2022 год. Т. Т. и П. П. е следвало да
извършат в 15,30 часа работа по трафопост , собственост на „Хидросистем“ЕООД.
Между последното дружество и „Сет Енерджи“ООД е имало сключен договор от
01.02.2017 год. с предмет – извършване на манипулации с апаратура средно
напрежение в ТП“*******“. Имало е уговорка за работа на предприятието до 15,30
часа, з ада може да се изключи тока и да се продължи ремонт, започнал предния ден.
По сведения на зам. Директора на „Хидросистем“ са били уведомени с официално
писмо от ЕР – Юг, че на посочената дата ще има прекъсване в захранването от 09, 00
до 10,00 часа и от 15,30 до 16,30 часа.След пристигането си в предприятието П. и Т.
отиват до трафопоста и с наличния си мултицеф П. замерва за наличие на напрежение
по шините , като установява, че такова няма.Не отиват и не изключват напрежението
от главния прекъсвач. В последствие двамата се качват на двуметрова стълба и
започват да работят,П. слиза от стълбата, з ада приготви кабели за електромера, когато
чува шум, обръща се и вижда, че Т. е паднал на земята по гръб и не реагира. Започва
да търси помощ, вкл. се обажда на управителя А.. Последният неколкократно отправя
молби към ЕР за спиране на захранването, т.к. някой е пуснал тока. Сигнализира се и
на тел. 112. Според извършената СМЕ на труп причината за настъпилата смърт е остра
сърдечно – съдова недостатъчност, в следствие преминал пред гръдния кош, от лява
към дясна ръка променлив ток, което е било благоприятствано от това, че пострадалия
е работел без ръкавици, без изолиращи материали пръстите на ръцете от тока.
2
В протокола като допуснати нарушения на нормативни актове са посочени
множество нарушения, като тези по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10,11,12 са посочени като
допуснати от Г. Х. А., а тези по т. 8 от П. Й. П. и Т. Д. Т.. Като необходима мярка за
недопускане на подобни злополуки е посочен – извънреден инструктаж.
Представени са още – декларация за трудова злополука; препис извлечение от
Акт за смърт № *******31.08.2022 год.; Удостоверение за наследници от 05.09.2022
год. на Община Я., видно от което ищцата е наследник по закон на Т. Д. Т., негова
майка.
В подкрепа на твърденията си ищцата е приложила и копие от СМЕ, изготвена
по ДП № ***31.08.2022 год. по описа на ОсО при ОП – Я., както и СЕТЕ ,
допълнителна СЕТЕ , Физикохимическа експертиза за алкохол в кръвта, изготвени по
същото ДП.
От приетото Удостоверение №****** се установява, че Т. Д. Т. е придобил пета
квалификационна група по безопасност при работа, с валидност на удостоверението
17.06.2019- 17.06.2021 год.
Не се спори и се установава от приложените писмени доказателства, че между
страните е съществувало предходно ТПО, по силата на което Т. е изпълнявал
длъжността **********“, прекратено по негова молба от 14.04.2022 год.
По делото е приет и сключен между ответника „Сет Енерджи“ЕООД и
„Хидросистем“ЕООД договор от 01.02.2027 год. с предмет – извършване на
манипулации /включване, изключване, обезопасяване и ремонт“ с апаратура средно
напрежение в обекти собственост на възложителя – ТП“*******“ и ВЛ 20 и КЛ 20 за
ТП, в който са разписани правата и задълженията на страните,в едно със списък на
служителите, притежаващи квалификационни групи по ПБТЕЕУС- инж. Г. А.- 5 кв.
група, В. М.- 4 кв. група, Г. Д. – 3 в. група, П. П.- 5 кв.група.
С постановление от 31.08.2022 год. , на осн. чл. 405 а, ал. 1 и ал. 2 от КТ на ДИТ
– гр. Я. е обявено за съществуващо ТПО между Т. Т. и „Сет Енерджи“ООД.
Във връзка с твърденията за психичното и здравословно състояние на ищцата
същата е представила и по делото са приети 2 бр. епикризи, както и становище на
психолог Т. А., като посочените документи са били обследвани от назначената и
приета комплексна СППЕ. Вещите лица по същата след запознаване с материалите по
делото и лично обследване на ищцата посочват, че ищцата се е оформила като
стресоустойчива личност.При същата продължават симптомите на тревожност,
депресивно поведение и социална изолация, чувство за празнота и безперспективност,
като същевременно тя може да разчита на подкрепата на близките си и прави планове
за бъдеще, вкл. друго дете, справила се е с гнева си срещу работодателя на сина си и
ирационалните самообвинения. По модела на д-р Елизабет Кюблер Рос , същата се
намира в момент на преход от депресия към приемане. Загубата на сина й е
предизвикала шок – внезапен и силен стрес, с дълбоки травматични последици и не
може да отшуми с дни занапред. За възстановяване на тази травматична загуба на най-
значимата ценност в живота на ищцата са необходими години. При ищцата се
наблюдава дълбока травматична нормална реакция на скръб, но не и психотични или
клинични прояви от психичен характер. При клиничното изследване е изминал
период от две години и четири месеца от травматичното събитие, травмата е
обработена емоционално, въпреки че предизвиква плач и с е изразява в
съсредоточаване във вещи, спомени, съжаления и това няма да се промени никога. В
хода на изследването не са се установили данни за тежки психични отклонения или
3
прекарани психични заболявания в миналото или към сегашния момент. На ****.2022
год. ищцата е претърпяла тежко стесогенно събитие, което вещите лица определят като
непреодолимо травмиращо преживяване, внезапно и драматично. Последващата
реакция е скръб, за преодоляването на която са необходими месеци и години. При
ищцата симптоматиката не се е задълбочила до степен да се отключи психично
заболяване , но продължава да оказва негативно влияние върху живота й. В случая е
нямало необходимост от специфично лечение. Налице е тревожно – депресивна
симптоматика с нарушения в емоционалната сфера, в поведението й се откроява
състояние на затвореност водещо до ограничени социални контакти.
По делото за събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Ж. посочва, че е приятелка на ищцата от 42 години.
Познавала и сина й, на когото била кръстница.Той загинал при токов удар, като след
инцидента ищцата изпаднала в шок и почти не се виждали. Ищцата била в прекрасни
отношения със сина си, живеели заедно и били много близки. Докато бил малък
основно тя се грижела за него. Баща му починал преди десет години. Според
свидетелката М. не е същия човек. Преди това била едно весело момиче, с което се
забавлявали и излизали. Сега била затворена и почти не говорела, като според
свидетелката и се чувствала виновна за инцидента, т.к. Т. бил няколко месеца извън
страната и можело да се каже, че тя го е принудила да се върне, з ада бъдат заедно. Т.
живеел заедно с майка си. Имал приятелка, дори мислели за брак. М. имала партньор
и благодарение на него се държала. След смъртта на Т. психолог и препоръчал да има
още едно дете, з ада може да има облекчение. Започнала да ходи по лекари и открила,
че шансът й да има дете е много малък и това още повече я съсипало.
Св. М. посочва, че преди две години е работил в „Сет Енерджи“ като
***********. Познавал е Т. Т., който му бил колега. Бил с квалификация, завършил
такова училище и се справял добре с работата. После напуснал и пак се върнал. По
време на работа не бил извършвал нарушения.запознат бил и спазвал инструкциите и
правилата за безопасност. Нивото му на подготовка спрямо другите ******* било
малко по – средно. Ако не можел да се справи с нещо искал помощ от колега.
Св. П. посочва, че през 2022 год. е работил в „Сет Енерджи“. В деня на
злополуката с Т. Т. е бил с него. Били уведомени от А., че ще ходят в „Хидросистем“,
т.к. енергото ще спира тока, за да монтират токови трансформатори. Пристигнали
около 1525 – 15,30 часа. Намерили управителя К., който в проведен разговор им казал,
че един час няма да има ток. Когато влезли токът бил спрян. Въпреки това с мултицеф
свидетелят проверил по шините и наистина нямало напрежение. Сложили си стълба,
качили се и започнали да работят. Когато свършвали Т. останал да завие последния
болт. Свидетелят слязъл от стълбата , за да приготви кабели и в този момент чул
топуркане и падане. Обърнал се, видял че колегата му е паднал, извикал му, но той не
реагирал. Помислил си, че Т. се е ударил и не посмял да го пипне. Паникьосал се и
тръгнал да търси помощ, но в завода нямало никой. Тогава се обадил по телефона на Г.
А. и П. К., а след това и на 112. Пристигнали полиция и линейка. За причината за
инцидента чул от лекарката, която казала, че е починал от ток. Свидетелят не може да
каже как се е появил тока. В случая не ползвали предпазни средства, т.к. им било
казано, че енергото ще спират тока и управителят им казал, че един час няма да има
ток и да работят спокойно. Обикновено слагали предпазни средства, когато те
изключвали тока. Предпазните средства били диелектрични ръкавици и специални
боти и се слагали когато се влиза в трафопост със средно напрежение, но този бил с
ниско, така че не се изисквало поставяне на предпазни средства. Дружеството
4
поименно нямало на никой разпределени предпазни средства. Имало в склада и се
вземали когато управителят нареди.От „Хидросистем“ не бил извършван
инструктаж.Според свидетеля инструктажът следвало да се направи от фирмата, в
която отиват да работят, от този който възлага.Така се процедирало, когато се отидело
в друга фирма да се работи те си правели инструктажа, даже те си пускали наряд.
Правели си изключванията, показвали, демонстрирали и казвали да работят. Посочва
и, че не е бил на такъв частен обект, където да са им направили инструктаж. Работата,
която трябвало да извършат не можело да се извърши без да се изключи тока. Отнело
им двадесетина минути. Свидетелят не знае управителя на коя фирма се занимава със
съобщенията до ЕВН за спиране на тока. Посочва и, че за първи път работи по
процесния трафопост. Не му е нареждано да прекъсва тока, нямал наряд. Твърди, че не
са влизали в частта със средно напрежение, а шините се слагали в частта с ниско
напрежение.Не е запознат с Правилника в областта на работа с ниско напрежение,
нито знае дали Т. Т. е имал необходимата квалификация за работа с ниско
напрежение.Не си спомня друг път да се е случвало при прекъснат ток, токът да дойде
по-рано от предвиденото. Не е запознат и дали в трафопоста на „Хидросистем“, който
бил от старите има прекъсвач.
Св. К. – ******* в „Хидросистем“ посочва, че е контактувал с г-н А. за работата
, която трябвало да ес извърши в „*******“. Т.к. нямали назначен ******* с
необходимата квалификация дейностите по ремонт и поддръжка на трафопоста се
извършвали от „ЕВН“ и „Сет Енегджи“- манипулации като включване, изключване,
ремонт и др.Не знае между страните да е договорено да се поддържа само средно
напрежение. При разговор с А. свидетелят му казал, че са получили писмо, че на 30-
ти ще има смущения и прекъсвания в електрозахранването от 15,30 до 16.30 часа. Той
преценил, че в този един час, негови служители могат да извършат дейности по
трафопоста. Те не са уведомявали ЕВН, че нещо ще се прави по трафопоста. Счита,че
предвид договора от 2017 год. и списъка с работници, които имат право да извършват
манипулации А. е трябвало да уведоми диспечерите за тази дейност. След инцидента
токът бил прекъснат от служители на „АВН“, а след огледа г-н А. лично включил
трафопоста. При разговор със свидетеля последният бил много учуден как неговите
служители не са прекъснали електричеството в трафопоста преди да започнат работа.
Не си спомня да е коментирал със служителите нещо за това кой е спрял тока и колко
време няма да има ток. Достъпът до трафопоста не бил свободен.
Св. С. посочва,че познава ищцата от 2010 год., като са близки, даже интимни
приятели,но не живеят заедно. Тя имала едно дете, което загубила. Преди инцидента
М. била весел и ведър човек, след това се затворила, не се смеела , не излизала
никъде, плачела по цял ден. Почти всеки ден ходела на гробищата. Постоянно гледала
снимки на Т. и пазела негови вещи. Ищцата сама отглеждала сина си. Те имали много
силна връзка. Постоянно се чували, грижели се един за друг. Дори когато за кратко Т.
бил в чужбина се обаждал всеки ден по няколко пъти. Живеели в едно домакинство.
След инцидента М. се опитала да облекчи болката си и затова искали да имат свое
дете, но получила някакво заболяване и там вече се объркали нещата. М. се грижела и
за болната си майка, която претърпяла *******. Т. също се грижел за баба си.
Свидетелят и ищцата се опитвали да имат дете от доста време, но след инцидента
наблегнали на тази работа и тогава й открили проблемите. Преди инцидента тя нямало
особено желание за още едно дете, а след инцидента по-силно го искала. Свидетелят
познавал приятелките на М., с които тя сега се виждала по-рядко.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
5
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
200 КТ ,вр. чл. 86,ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука,
които са причинили временна неработоспособност или смърт, работодателя отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 от КТ регламентира
гаранционно - обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при
осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална
болест. Тя е обективна, безвиновна гражданска отговорност и представлява
отклонение от правилото „без вина няма отговорност”. Тази отговорност включва
репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на
отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на
внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причинило
неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е
станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.
В случая между страните липсва спор, а това е установено и от събраните
доказателства че между наследодателя на ищцата - Т. Д. Т. и ответното дружество
"Сет Енерджи“ООД е съществувало валидно трудово правоотношение /признато по
надлежния ред/, по време на действие на което, на ****.2022 г. , е настъпила трудова
злополука, при която Т. е починал. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има
двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен
акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието
на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр.
д. № 599/2009 г. на ВКС/.
Същевременно ищцата е майка на пострадалия работник, поради което и същата е
от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинените й морални вреди - в
този смисъл т. 2 от ППВС № 4/1961 г.
Останалите елементи са спорни. Ответникът твърди да е налице неизпълнение на
задълженията на собственика на обекта- третото лице помагач , в който се извършвал
ремонта да осигури безопасни условия на труд, изразяващи се в предприемане на
действия свързани с уведомяване на ЕВН ЮГ, че предстоят ремонтни дейности и
отправяне на искане за спиране на токоподаването към обекта, както и твърди да е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер а 80
%, свързано с неправомерно поведение от страна на самия пострадал, който въпреки
че притежавал необходимите познания и квалификация не е взел мерки да осигури
собствената си безопасност. Претенцията се оспорва и по размер.
Възражението на неизпълнение на задължения от страна на конституираното по
делото трето лице – помагач съдът намира за неоснователно и недоказано.
Действително съгл. чл. 5 от Правилника за безопасност при работа в електрически
уредби и топлофикационни централи и по електрически мрежи е предвидено, че при
изпълнение на работа в електрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма
координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
6
труд се осъществява от работодателя – собственик на уредбата /мрежата, а
задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник
и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение. Посочено в
отговора задължение – за информиране на електроразпределителното дружество за
необходимостта от спиране на токоподаването към конкретния трафопост съдът счита,
че не произтича за третото лице – помагач от сключения между страните договор от
01.02.2017 год. Не се твърди или установява такова задължение да произтича от закон
или подзаконов нормативен акт. Същевременно, въпреки указаната доказателствена
тежест и предоставената възможност за ангажиране на доказателства във връзка с
твърденията си , ответникът не е представил вътрешни инструкции, респ. други
вътрешни правила. Не бе значение е и обстоятелството, че при разследване на
процесната трудова злополука в съставения протокол на ТП на НОИ – гр. Я.
нарушаване на конкретни норми или препоръки към това трето лице не са посочени.
Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Така в Решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. ІІІ г. о. ВКС е приел, че не
всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна
обстановка. В същия смисъл е и Решение № 510 по гр. д. № 1923/2009 г. ІV г. о. ВКС.
Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната
груба небрежност от работника или служителя /решение № 432/29.06.2010 г. по гр. д.
№ 392/2009 г. ІV г. о. ВКС/, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на
това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за
да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Работодателят
не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.201, ал.1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност, размерът
на обезщетението може да бъде само намален (чл.201, ал.2 КТ), дори и при положена
от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В настоящия случай конкретни твърдения за умишлено причиняване на
увреждането не са ангажирани в процеса, не са ангажирани и доказателства в тази
насока.
С последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 977 от
14.01.2010 г. на ВКС по гр. дело № 298/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 348 от
11.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 387/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 951/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 62 от
24.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 2798/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 159 от
15.01.2018 г. на ВКС по гр. дело № 251/2017 г., III г. о., ГК, решение № 102 от
17.12.2020 г. на ВКС по гр. дело № 4741/2019 г., III г. о., ГК, решение № 50254 от
22.12.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1032/2022 г., III г. о., ГК, решение № 50103 от
11.01.2024 г. на ВКС по гр. дело № 2865/2022 г., III г. о., ГК, се приема, че
съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът или
служителят извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
на технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване
обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно
чл. 201, ал.2 от КТ , отговорността на работодателя може да се намали само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност,
7
т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност - когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-
небрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е
в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата
злополука, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало
да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. За да е налице
груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи
или че ще успее да го предотврати. Съпричиняването при допусната груба небрежност
се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства - критерии за
намаляване на обезщетението.
В случая работодателят е възразил за съпричиняване в размер на 80 % , дължащо
се на неправомерно поведение на работника, който притежавал съответната
квалификация, запознат бил със спецификата на работата, бил напълно наясно, че има
право да откаже изпълнение на възложената му работа, но не е взел мерки да осигури
собствената си безопасност, не се е убедил, че токоподаването към обекта е спряно,
като действията му са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е., при
условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и мерки за безопасност. Изводът за съпричиняване
от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се
обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност -
работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му
съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при
изпълнение на работата.
В случая в отговора на исковата молба ответникът не е въвел твърдения за
конкретни разпоредби нарушени от страна на работника, респ. твърдения за нарушение
на вътрешни правила, инструкции и др. на самия работодател. Не се установи каква
квалификационна група според ПБТЕЕУС е притежавал загиналият Т.. Приложеното
към отговора Удостоверение за такава е с дата на валидност до 2021 год. и не е
относимо към периода на злополуката. В доказателствата по делото са налични данни,
че свидетелят П., с който са работили заедно на обекта 5 кв. група. Не се твърди или
доказва по какъвто и да е начин в процеса , че на Т. при постъпване на работа , респ.
преди започване на работа по конкретния обект е бил проведен инструктаж,
първоначален или за конкретната работа.Не са представени надлежни писмени
доказателства били ли са осигурени на двамата работници лични предпазни средства,
трябвало ли е да бъдат носени такива и какви за изпълнение на съответния обект, вкл.
недоказано остава в процеса ако Т. разполагаше и носеше предпазни средства щеше ли
да настъпи вредоносния резултат.
ЯРС приема, че процесната злополука е станала изцяло по вина на
работодателя, като по делото не се установи наличието на поведение на работника,
8
което да е в причинна връзка с вредата, и да съставлява груба небрежност. При
настъпване на трудова злополука в резултат на работа с необезопасено съоръжение и
без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност , какъвто съдът приема,че е настоящия случай, поведението на работника
не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща неговото здраве/решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. дело №
298/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5074/2013
г., IV г. о., ГК, решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. дело № 3529/2020 г., IV
г. о., ГК/, а такива в случая не са установени /при доказателствена тежест за
работодателя/. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
счита, че се установява, че злополуката е възникнала поради възстановяване на
електрозахранването в ТП „*******“ от страна на електроразпределителното
дружество. Безспорно двамата работници са изпратени на обекта по устна заповед на
работодателя си /без изискуемия се наряд/ , като както се посочи липсват данни да им
е проведен какъвто и да е инструктаж, респ. да са им предоставени необходимите
защитни облекла, вкл. липсват данни да е разпоредено и по-специално на Т. да
прекъсне електрозахранването в обекта преди изпълнение на възложената работа.
Очевидно, както работодателя, така и работникът П. са били поставени в хипотеза, в
която са считали, че захранването ще бъде изцяло прекъснато за периода от 15,30 до
16,30 часа в обекта от електроразпределителното дружество. Липсват данни дали Т. Т.
е бил запознат с посоченото обстоятелство. В показанията си св. П. посочва, че той е
този , който е разговарял с управителя, на ищеца, както и с управителя на третото лице
, когато са пристигнали не обекта. Освен изложеното съдът не възприема и
твърдението на ответника, че Т. е бил дългогодишен и опитен служител. От
представените доказателства се установява, че той действително е работил в
предхождащ период при същия работодател, но за период от няколко месеца, от
08.2021 год. до 04.2022 година, като отново не се установява каква квалификационна
група е притежавал и изобщо притежавал ли е такава, за да може да бъде преценено
съобразно ПБЗРЕУТЦЕМ от 2005 год. с какви правомощия е разполагал при
извършване на конкретна дейност и по-специално квалификацията му позволявала ли
е или не изключване на токоподаването в обекти.В случая не е налице и длъжностна
характеристика за изпълняваната от Т. конкретна длъжност към датата на злополуката,
за преценка какви са конкретните права и задължения на работника. Същевременно
може да се приеме, че пострадалият е допуснал несъзнавана, обикновена
непредпазливост, изразяваща се в нарушение на основни правила за безопасност.
Според съда наличието на определено образование по специалността не установява
опитност на съответния работник/служител, а липсата на практически опит на
пострадалия му пречи да предвиди настъпването на неблагоприятните последици от
нарушаването на правилата за безопасност на труда в конкретния случай.
В обобщение на горното, съдът приема, че не се установи принос на
пострадалия и проявена груба небрежност във връзка с настъпването на злополуката,
които биха могли да обосноват прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ.
При определяне размера на претенцията за неимуществени вреди , съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
9
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия
работник, следва да се вземат предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на
ищеца, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на
взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищеца и починалия,
страданията , които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищеца и др.
С оглед на посоченото, съдът счита, че от една страна следва да вземе предвид
младата възраст на починалия Т. Т. – 27 години, внезапността на смъртта на
единственото дете на ищцата, преживеният от последната първоначален силен шок и
стрес в следствие на това травматично събитие /като при изслушването си вещите
лица посочват , че в подобни хипотези стресът е изключително силен и с много висок
интензитет/, наличните доказателства за съществуващата изключително близка
емоционална връзка майка син/ показанията на св. С. и Ж., които съдът кредитира като
логични, безпротиворечиви и последователни/, факта, че ищцата и пострадалия са
обитавали общо домакинство, последният все още е нямал собствено семейство,а от
друга възрастта на ищцата, обстоятелството, че същата не е била финансово зависима
от сина си, че е налице според вещите лица по назначената СППЕ загуба на дете, т.е.
състояние, което никога няма да бъде преодоляно, факта че с изминаване на време от
случилото се ищцата е преминала в период на приемане , страданията, които
настъпилата смърт е причинила и ще продължава а причинява на ищцата, а именно
промяната в характера й, социалната изолация.
Предвид описаната фактическа обстановка и като съобрази тежестта на
причиненото увреждане, респективно безвъзвратната загуба за родителя, особено
мъчителния начин на настъпване на увреждането, изключително близките и топли
отношения между майката и сина , младата възраст на пострадалото лице,
установеното изключително тежко психическо състояние и промяната му към
приемане а случилото се, възрастта на пострадалото лице, чувството на загубата за
родителя, съдът намира, че обезщетение в размер на 120 000 лв. би овъзмездило в
адекватен размер настъпилите за ищцата морални щети. Присъденото в този размер
обезщетение съответства и на установената съдебна практика / Решение №
50042/10.05.2023 г. на ВКС по т.д. № 342/22 г., І т.о., Решение № 50170/12.04.2023 г. на
ВКС по т.д. № 1804/21 г., І т.о., Решение № 25/31.03.2022 г. по т. д. № 422/2021 г. на
ВКС; Решение № 41 от 21.07.2022 г. по т. д. № 350/2021 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
60/08.08.2022 г. по т. д. № 616/2021 г. на ВКС, II т.о/.
За пълнота ЯРС намира за необходимо да посочи, че по делото не се установиха
твърденията на ищцата констатираните й ******* проблеми да са в причинно –
следствена връзка с преживяното в следствие на трудовата злополука, вкл. събраните
доказателства свидетелстват, че ищцата и партньорът й са имали желание да имат
общо дете и преди настъпване на злополуката. Недоказани са и твърденията на
ответника, че с поведението си ищцата сама е съпричинила влошаване на
здравословното си състояние, т.к. не е провела своевременно лечение. Категорични са
вещите лица по СППЕ, че при ищцата травмата няма клиничен аспект, т.е. не е довела
до изпадане в психиатрично заболяване, което да налага медикаментозно лечение.
Освен това ищцата е представила доказателства за посещения при психолог, като
според вещите лица лечението в подобни случаи е индивидуално и няма
задължителност.
Определената сума следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от
10
датата на увредата – ****.2022 год. Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на
настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима
от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера
на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на
ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има прави на разноски, съобразно уважената
част от иска. Претенцията касае адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв. , а
според списъка и 1507, 64 лв. – разноски за вещи лица. Тук следва да се посочи, че
разноски в подобен размер не са сторени от ищцата. Внесена е единствено сумата от
500 лв., като възнагражденията за вещи лица са изплатени , на осн. чл. 83,ал.1,т.1 от
ГПК от бюджета на съда, като за ищцата съществува възможност да поиска връщане
на депозита като недължимо внесен. По отношение възнаграждението за един адвокат,
следва да бъде взето предвид, че ищцата е представлявана в процеса от двама
процесуални представители. Представени са доказателства за уговорено и заплатено
по банков път възнаграждение в размер на 25 000 лв. в полза на единия от тях.
Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищцата следва да бъде присъдена
сумата от 6 000 лв.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски. Списък по
чл. 80 от ГПК противно на твърденията на процесуалния му представител не е
представен. Приет е договор за правна защита и съдействие , видно от който е
уговорено възнаграждение в размер на 25 000 лв. платимо по банков път, като до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция доказателства сумата да
е заплатена в полза на адвоката не са представени. Единствените налични
доказателства са за заплатен депозит за свидетели в размер на 60 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска в поза на ответника следва да се присъди сумата 45, 60 лв.
На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯРС държавна такса върху уважения размер на иска - 4 800 лв., както и
сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица – 1007, 64 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „Сет Енерджи“ООД, ЕИК ******* да
заплати на М. М. С., ЕГН ********** сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , претърпяна на ****.2022
год. в следствие на която е загинал синът на ищцата Т. Д. Т. , в едно със законната
лихва от датата на увреждането – ****.2022 год. до окончателното изплащане на
главницата, като претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
500 000 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК „Сет Енерджи“ООД, ЕИК *******
да заплати на М. М. С., ЕГН ********** сумата от 6000 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК М. М. С., ЕГН ********** да заплати
на „Сет Енерджи“ООД, ЕИК ******* сумата от 45, 60 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК „Сет Енерджи“ООД, ЕИК *******
да заплати по сметка на РС – Ямбол сумата от 4 800 лв. – държавна такса и 1007, 64
лв. – разноски за вещи лица, сторени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12