Решение по дело №160/2006 на Районен съд - Балчик

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №……………………

                                                           гр.Балчик, 10.05.2011 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Балчишкият Районен Съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети април през двехиляди и единадесета година в състав:

                                                                                  Председател: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

при секретаря М.Й. и в присъствието на прокурора   като разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева гражданско дело №160 по описа за 2006 г. за да се произнесе взе предвид:

 

                            Производството е образувано по предявени инцидентно установителни искове от Д.Д.М. ЕГН********** *** и П.Д.М. – К. ЕГН********** *** против Д.Д.М. ЕГН********** ***; В.И.М. ЕГН********** ***; Г.Д.М. ЕГН********** ***; К.Г.М. ЕГН********** *** за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне от Д. и В. М. в полза на Г.М. по време на брака му с К.М. на 1/30 ид.ч. от следния недвижим имот: вилно място с площ от 420 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор №02508.1.235 по кад.карта на гр.Балчик срещу задължение за гледане и издръжка, обективизиран в нот.акт №179 т.девети рег.№6297 н.д.№1601/2005г. по регистъра на нотаруис О.О., поради заобикаляне на Закона и симулативност.

                            Претендират се направените по делото съдебно – деловодни разноски.

                            Ответниците намират предявените искове за недопустими, в отношение на евентуалност за неоснователни.

                            В хода на делото ответникът Д.Д.М. почина. По делото бе представен препис – извлечение от акт за смърт №1139/15.11.2009г. на длъжн.лице по гражд.състояние при Община Добрич – град. Посочените в удостоверението за негови наследници са вече конституирани по делото.

                            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

                            Предявените обективно и субективно съединени искове, черпят своето материално правно основание в нормите на чл.26 от ЗЗД.

                            Ищците твърдят, че са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ вилно място с площ от 471 кв.м. по кад.карта, а по договор за продажба – 420 кв.м., представляващо УПИ ХХІV-185 в кв.26, поземлен имот с идентификатор 02508.1.235 по кад.карта на гр.Балчик, ведно със същата идеална част от построената в това вилно място вилна сграда със застроена площ от 88 кв.м. и РЗП от 252 кв.м. Придобили са идеалната част от имота по силата на договор за покупко – продажба, обективизиран в нот.акт №140 т.І рег.№637 н.д.№121/2005г. по регистъра на нотариус О.О. с район на действие – БРС, съответно акт №152 т.І д.№335/2005г. на СВ при БРС.

                            Другата 1/3 ид.ч. от имота останала собственост на техните праводатели – родителите им, първия и втория ответници по делото.

                            С договор за прехвърляне на 1/30 ид.ч. от описания по – горе имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективизиран в нот. акт №179 т.ІХ рег.№6297 н.д.№1601/2005г. по регистъра на нотариус с район на действие БРС, респ. нот.акт №39 т.Х, д.№3124/2005г. по описа на СВ при БРС, първият и вторият ответник са се разпоредили с 1/30 ид.ч. от съсобствения им имот в полза на третия ответник, който го е придобил по време на гражданския си брак с четвъртия ответник/това не се спори по делото/ и по силата на СК е станал семейна имуществена общност.

                            Впоследствие с нот.акт №180 т.ІХ рег.№6298 д.№1602/2005г. по регистъра на нотариус О.О., респ. акт №40 т.Х д.№3125/2005г. по описа на СВ при БРС, родителите са прехвърлили на третия ответник 9/30ид.ч. от описания имот с договор за покупко – продажба, който го е придобил в семейна имуществена общност с четвъртия ответник.

                            Ищците навеждат доводи за нищожност на сделката, с която родителите са прехвърлили своята 1/30 ид.ч., т.к. според тях, с нея те са целели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик може да прехвърли своята съсобствена част на трето лице, след като я е предложил при същите условия на другите съсобственици, което трябва да удостовери пред нотариуса с надлежна декларация. Сделката според тях е и симулативна, т.к. под формата на прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка се прикрива покупко – продажба. Това те извеждат от датата на сделките.

                            Въз основа на така изложената фактология, съдът прави следните изводи:

                            Въпроса за допустимостта на предявените субективно и обективно съединени инцидентно установителни искове е разгледан и решен с определения №№706/4.11.2010г. и №470/14.07.2010г. на ДОС.

                            По отношение на основателността на исковете:

                            Симулативен е договорът, при който страните, които са го сключили не желаят да бъдат обвързани от неговите правни последици.

                            Твърденията на ищците, че волята на ищците е била да прехвърлят ид.част от недвижимия имот не срещу задължение за гледане и издръжка, а чрез покупко – продажба не бе доказано по делото. Не противоречи на този извод и събраните по делото писмени докателства: протокол №73-903430/18.09.2009г. на ТЗ на НАП; постановление на 19.09.2006г. на ОП Добрич; обясненията на Д.М. и Г.М. пред органите на разследване; заповед №ЗПР-900545/1.12.2009г.; ревизионен акт о 10.08.2010г. В този смисъл искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

                            Заобикаляне на Закона е налице, когато правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали цел да постигнат непозволен или забранен от Закона резултат. Без наличието на така установената цел договорът не би бил признат за нищожен.

                            Установената по делото цел на ответниците при изповядване на сделките от 16.12.2005г. е била и третото им дете – Г.М.  да получи част от имота на родителите, както са получили и двете им дъщери – ищците по делото. Това те са постигнали като първоначално са прехвърлили 1/10 ид.ч. от собствената им 1/3 ид.ч. от вилната сграда и вилното място срещу задължение за гледане и издръжка, и същата дата са прехвърлили чрез покупко – продажба и останалата им съсобствена част,  така както са сторили и с другите им две деца – ищците по исковете, т.к. и трите им деца са участвали при строежа на вилната сграда лично и/или със средства. Няма събрани доказателства по делото, че с прехвърлянето на 1/30 ид.ч. от недвижимия имот родителите не са имали воля да прехвърлят имота срещу получаване на издръжка и гледане. В тоя смисъл съдът намира и този иск за недоказан и като такъв следва да го отхвърли.

                            Ответниците не претендират разноски, поради което съдът не следва да им присъждат такива.

                            Воден от изложеното, съдът

 

                                                                       РЕШИ:

 

                            ОТХВЪРЛЯ инцидентно установителните искове на Д.Д.М. ЕГН********** *** и П.Д.М. – К. ЕГН********** *** против Д.Д.М. ЕГН********** ***; В.И.М. ЕГН********** ***; Г.Д.М. ЕГН********** ***; К.Г.М. ЕГН********** *** за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне от Д. и В. М. в полза на Г.М. по време на брака му с К.М. на 1/30 ид.ч. от следния недвижим имот: вилно място с площ от 420 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор №02508.1.235 по кад.карта на гр.Балчик срещу задължение за гледане и издръжка, обективизиран в нот.акт №179 т.девети рег.№6297 н.д.№1601/2005г. по регистъра на нотаруис О.О., като привидна сделка и поради заобикаляне на Закона.         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                       Съдия:…