Р Е Ш Е Н И Е
№ 31 01.02.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1001 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Б.Г.А. ***, представлявана от адв.К.А., срещу решение № 1182 от
19.11.2018 по гр.д.№ 3059/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
/СтРС/.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат
съображения, че работодателят не е доказал законно да е прекратил трудовия
договор на въззивницата, предвид че към момента на издаване на заповед №
83/13.04.2018 г. Б.А. е била в отпуск поради временна неработоспособност.
Освен това не било доказано и обстоятелството писменото изявление на
работодателя за прекратяването на трудовия договор със срок за изпитване да е
достигнало до въззивницата и кога е станало това.
По отношение на присъдените в полза на работодателя /сега въззиваем/
разноски се сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното от
въззивницата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените искове бъдат уважени, като на въззивницата бъдат присъдени и
направените от нея съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден такъв от въззиваемия
“Грейн Хил” ООД – гр.Стара Загора, чрез пълномощника му-адвокат, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Развити са съображения, че постановеното от първоинстанционния съд решение
е правилно, обосновано и постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства.
Според въззиваемия в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прекратяване на
трудовия договор е била редовно връчена на Б.А. при условията на отказ,
надлежно удостоверен с подписите на свидетели.
Относно законността на самото прекратяване на трудовия договор се изтъква,
че нормата на чл.71 от КТ представлява самостоятелно основание за прекратяване
на трудово-правната връзка, което не се подчинява на изискванията на гл.ХVІ от
КТ.
Досежно оплакването, касаещо присъдените разноски, въззиваемият посочва, че
същото е неоснователно, т.к. до приключване на устните състезания не е правено
възражение за прекомерност на заплатеното от “Грейн Хил” ООД адвокатско
възнаграждение.
Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание въззивницата
се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържа жалбата и
пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски.
Въззиваемият се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждането на разноските по делото.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявени от въззивницата Б.Г.А. против “Грейн Хил” ООД обективно
съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението
й като незаконно, възстановяване на заеманата допреди уволнението длъжност“
камериерка“ и присъждането на обезщетение в размер на 1 275 лв. за периода
на оставането й без работа от 15.05.2018 г. до 01.09.2018 г. вследствие на
незаконното й уволнение.
С исковата си молба е изложила оплаквания,
че уволнението й е незаконно, т.к. трудовият й договор е бил прекратен от
работодателя без мотиви по време на ползване на отпуск за временна
неработоспособност.
Самата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение не била връчена на ищцата /сега въззивница/, а била
оформена като връчена при отказ.
С отговора на исковата молба ответното
дружество /сега въззиваем/ е оспорило предявените искове, като е възразило, че
трудовото правоотношение на Б.Г.А. е било прекратено законосъобразно от работодателя
в предвидения в негова полза срок за изпитване, на основание, при което ищцата
не се е ползвала от закрила при уволнение. Самата заповед за прекратяването на
трудовия договор й била връчена при условията на отказ, удостоверен с подписите
на двама свидетели.
С решението си първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените искове, като е приел, че трудовото правоотношение на Б.Г.А.
с „Грейн Хил“ ООД е било прекратено едностранно от работодателя,
който законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор,
сключен със срок за изпитване в негова полза, като връчването на заповедта за прекратяването
му е било извършено при условията на отказ, валидно удостоверен с подписите на
двама свидетели.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество
за правилно, по следните съображения:
Въззивният съд счита, че от фактическа и правна страна делото е било
изяснено правилно от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решението.
Безспорно установено от събраните доказателства е, че считано от
01.03.2018 г. страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа
на сключен между тях трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен
в полза на работодателя.
Установено е също така, че на 13.04.2018
г. работодателят е издал заповед № 83/13.04.2018 г., с която е изразил воля за
прекратяване на трудовия договор на въззивницата.
Заповедта
е била връчена на Б.А. на 26.04.2018 г. при условията на отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели, които в свидетелските си показания сочат, че са
присъствали при връчването и са удостоверили с подписите си отказът на
въззивницата да я получи.
Установено е посредством писмени
доказателства, че за периода от 06.03.2018 г. до 15.05.2018 г. включително Б.А.
е била в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност.
При така установените относими факти
направените от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на
предявените искове напълно се споделят от настоящият въззивен състав.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен той,
може да прекрати трудовия договор без предизвестие.
Законосъобразното упражняване на това
право предполага уговорен в полза на съответната страна срок за изпитване и
писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор, направено в рамките
на този срок.
Не се изисква наличието на конкретно
основание, което да служи като мотиви на волеизявлението за прекратяването на
трудовия договор, а съгласно чл.335, ал.2 т.3 от КТ прекратяването настъпва от момента на
получаване на писменото волеизявление.
Според трайната съдебната практика по
приложението на закона, обективирана в редица съдебни актове на ВКС / виж
например решение №
386/31.10.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №
39/27.02.2012 г. по гр.д.№ 410/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №
2171/09.01.2007 г. на ІІІ г.о на ВКС, решение № 283/06.04.2010 г. по гр.д.№
507/2009 г. на г.о. на ВКС, определение № 572/21.05.2015 г. по гр.д.№ 1158/2015
г. на ІІІ г.о. на ВКС/ връчването на заповед при условията на отказ, удостоверен
с подписите на свидетели, съставлява допустим начин за връчване на писменото
изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото са налице доказателства, че заповед № 83/14.09.2017 г. е била връчена на Б.А.
при условията на отказ, поради което следва да се приеме, че считано от
удостоверената с подписите на свидетелите дата – 26.04.2018 г., работодателят е
прекратил без предизвестие трудовия договор на въззивницата.
Към момента на прекратяването на
трудовия си договор Б.А. не се е ползвала със закрила при уволнение, т.к.
разпоредбата на чл.333, ал.1 т.4 от КТ не се прилага при прекратяване на
договора на основание чл.71 от КТ / в този смисъл решение № 109/27.06.2017 г.
по гр.д.№ 3302/2016 г. на ІV г.о. на ВКС/.
В действителност времето, в което
работникът е в отпуск поради временна неработоспособност не се включва в срока
за изпитване и с него уговореният срок за изпитване се продължава, но това не означава, че работодателят не може
да прекрати по реда на чл.71, ал.1 от КТ трудовия договор докато работникът
ползва такъв отпуск.
Ето защо искът за отмяна на уволнението
като незаконно е неоснователен, което пък обуславя и неоснователността на
другите два обективно съединени иска, а поради съвпадането на правните изводи
на въззивния съд с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта за
разноските, т.к. в предвидения законов срок липсва направено от Б.А. или нейния
пълномощник-адвокат възражение за прекомерност на заплатеното от „Грейн Хил“
ООД адвокатско възнаграждение доколкото липсва отразяване на изявление с такъв
смисъл в съдебните протоколи на двете проведени открити съдебни заседания.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемото дружество
има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено
адвокатско възнаграждение, следва да му се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на 1 000 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І - во от ГПК и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара
Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1182 от
19.11.2018 по гр.д.№ 3059/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Граждански процесуален
кодекс Б.Г.А., ЕГН – ********** *** да заплати на „Грейн
Хил“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.“Сава Силов“ № 70, представлявано от законния си представител Х.И.М. - управител
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
съставляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.