РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. Пловдив , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204520 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №576692-F600843, издадено на
11.05.2021г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „***“
ЕТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
К.И.Б., ЕГН:**********, е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата прави искане за отмяна на издаденото срещу
него Наказателно постановление /НП/, като излага съображения за това. В
съдебно заседание, чрез представляващия дружеството, поддържа жалбата и
направеното с нея искане.
Въззиваемата страна, чрез юрк.С.П., моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
1
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.03.2021г. в 12:19 часа от служители на НАП при ЦУ на НАП, сред
които и свид. П.Б.И., *** в ***, била извършена проверка на обект – бистро
„***“, находящ се в гр.Пловдив, ***, стопанисван от жалбоподателя ЕТ
„***“. Установено било, че в обекта се извършва продажба на приготвени
топли напитки и храна, които продажби били регистрирани в работещо в
бистрото фискално устройство модел Датекс DP-25 с ИН: *** и ***,
потвърждение № *** от 26.02.2019г. В хода на проверката била направена
контролна покупка, за която бил издаден фискален бон
№0024229/08.03.2021г. На проверяващите било представено Удостоверение
за категоризация на обекта №***, валидно до 06.04.2022г. за категория 1* на
обекта, с капацитет 30 бр. места за консумация на открито. Констатирано
било, че обектът попада в хипотезата на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС. Изведен бил
ДФО с №0024230/08.03.2021г., от който контролният орган установил, че
извършените в бистрото продажби на топли напитки и храни на стойност
27,70 лв. били отразени в данъчна група „Б“, вместо в група „Г“, отнасяща се
до стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху
добавената стойност.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка №0081719/08.03.2021г.
Неправилното отразяване на част от продажбите в проверения обект в
данъчна група „Б“ вместо в данъчна група „Г“ било възприето от свид. П.И.
като нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което същият съставил срещу ЕТ „***“, в
качеството на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №F600843/11.03.2021г.
След като се запознал със съдържанието на акта, едноличният търговец
2
отбелязал, че нарушението било отстранено и не ощетявало бюджета.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл.185,
ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил на „ЕТ „***“ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.27,
ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че жалбоподателят ЕТ „***“ е нарушил
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Посочената норма задължава лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: т.4: група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Безспорно се установява, че ЕТ „***“ е извършвало търговска дейност в
стопанисвания от него обект – бистро „***“, находящ се в гр.Пловдив, *** с
надлежно регистрирано фискално устройство модел Датекс DP-25 с ИН: *** и
***, потвърждение №*** от 26.02.2019г., чрез което да се отчита оборотът.
Безспорно в обекта се извършвала продажба на приготвени топли напитки и
приготвена храна, въз основа на което обектът попадал в хипотезата на чл.66,
ал.2, т.3 от ЗДДС, който указва ставката на данъка да е 9 на сто за
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на
приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на
храна за вкъщи. Не се спори, че жалбоподателят като търговец е задължено
лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Именно в това си качество ЕТ
„***“ се явява субект на въведеното с горецитираната разпоредба на чл.27,
ал.1, т.4 от Наредбата задължение, което в случая не е изпълнил, тъй като
неправилно е отразявал извършваните в бистрото продажби на приготвени
топли напитки и храни в данъчна група „Б“ на работещото в обекта ФУ,
вместо в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се
3
облагат с 9% данък върху добавената стойност. Предвид на това, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
който по същество не оспорва нарушението.
Въпреки безспорността на извършеното деяние, съдът намира, че в
случая са налице смекчаващи обстоятелства, които открояват разглеждания
казус като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание
на наказателната колегия във Върховния касационен съд по т.н. дело
№1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. При липсата
на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго,
за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното
административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид /чл.93, т.9 от НК/.
В случая процесното нарушение е извършено за пръв път и това изрично
е отбелязано в обжалваното НП. По делото не са ангажирани доказателства за
санкциониране на жалбоподателя за други нарушения по смисъла на чл.27,
ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН е и обстоятелството, че нарушението е отстранено в кратък
срок след констатирането му, като е извършена корекция в данъчните групи в
използваното в проверения обект фискално устройство, за което свидетелства
и самият актосъставител. Отразено е и в акта на наказващия орган. Това от
своя страна е индиция, че целта на закона е била постигната със самото
констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било
4
нарушителят да бъде предупреден, че при следващо установено нарушение,
ще се пристъпи към налагане на санкция. В случая не са настъпили каквито и
да било вредни последици. Нещо повече, такива биха били настъпили за
самия жалбоподателя, в случай, че същият е бил регистриран по ЗДДС,
доколкото отчитаните от него във ФУ продажби на приготвени топли
напитки и храна са били отразени в данъчна група с по-висока данъчна
ставка. Горното, налага извода, че случаят се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на
нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция, поради
което съдът счита, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
искане за разноски от жалбоподателя не е направено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №576692-F600843, издадено на
11.05.2021г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „***“
ЕТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
К.И.Б., ЕГН:**********, е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5