№ 920
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330201422 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-000865/30.07.2020
год., издадено от ВПД Началник РУ към ОД на МВР гр.Пловдив, Трето РУ
Пловдив, с което на Н. Ж. Ж., с ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Жалбоподателят в жалбата си излага доводи за отмяна на обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява. Представлява се от процесуалния му представител
адв.Р.С., която поддържа жалбата и направеното с нея искане.
Въззиваемата страна Трето РУ Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. В молби-становища прави искане за потвърждаване на НП и
оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално
уважаване на жалбата.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване на административно нарушение бланков
№ 939590 от 02.07.2020 год. било установено, че на същата дата около 15:55
часа на бул.“Дунав“ № 40, посока запад-изток, жалбоподателят управлявал
л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ********, собственост на В. А. Ж., ЕГН **********
като: 1. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство Drug Test 5000 с фабричен № ARMY-0415, за наличие на наркотици
и други упойващи вещества.
Записано било от актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.5, ал.3, т.1, пр.2.
Актът бил предявен на жалбоподателят, който го подписал без да отбележи
възражения.
На жалбоподателя бил издаден и талон за изследване № 074528/02.07.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП следните наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки за нарушение на чл.173
ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събраните писмени доказателства, включително и от съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от
доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка. В хода на настоящото беше разпитан в
качеството му на свидетел Б. Ил. Др. /актосъставител/, чийто показания съдът
кредитира, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е
конкретност и не представляват източник на обективна информация с
доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към
състава на изследваното нарушение, а възприема същите единствено като
доказателство относно авторството на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
2
правни изводи:
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че е отказал
да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози. По
силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Разпоредбата представлява едновременно норма, предписваща поведение и
санкционна норма.Същата съдържа две форми на изпълнително деяние, които
са алтернативни: 1) отказ да бъде тестван водачът и 2) неизпълнение на
предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочените в акта и НП
дата и място, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство DRUG TEST 5000 с фабр.№ ARMY-0415 за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази
връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. В конкретния
случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за
което се повдига обвинение чрез АУАН, е едно и това е отказът на място на
водача да бъде тестван с посоченото техническо за установяване на употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Предвид на това, съдът намира за
правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е нарушил
цитираната по–горе разпоредба, поради което е правилно е ангажирал
неговата отговорност. По делото не бяха представени доказателства за
противното, а следва да бъде посочено отново, че съгласно изричната
разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия
закон имат презумптивна доказателствена сила до установяване на
3
противното и в тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно
доказване с всички доказателствени средства да докаже, че констатациите в
АУАН не отговарят на обективната действителност. Доказателства в тази
насока от жалбоподателя не са ангажирани.
По отношение на изложеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение, касаещо дадената от актосъставителя правна
квалификация на деянието, съдът намира, че същото е основателно, но
несъществено. В случая в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл.5, ал.3, т.1, пр.2, а не както се твърди - чл.174, ал.3
от ЗДвП вр. ал.5, като разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП съдържа
забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая
се е достигнало до разминаване между квалификацията, дадена в АУАН и
НП, което според настоящият съдебен състав по никакъв начин не се е
отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото както в
АУАН, така и в НП са описани едни и същи фактически констатации, а
доколкото защитата е срещу фактите, а не срещу цифрите, посоченото
възражение, макар и основателно, не е годно да обоснове целения от
жалбоподателя правен резултат. В случая установеното от наказващия орган
несъответствие на нарушената разпоредбата с описаното поведение на
нарушителя е било надлежно отстранено именно по предвидения за това ред
и при наличие на предпоставките на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която гласи, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С посоченото
процедиране по никакъв начин не е било засегнато правото на
санкционираното лице да разбере за какво именно негово поведение бива
наказвано и въз основа на кой закон, като е видно и че е реализирало в пълен
обем и съвсем адекватно своето право на защита. Ето защо и допуснатата
нередовност в акта, при наличието на категорично установени нарушение,
неговия извършител и вината му, която нередовност е била отстранена по
законовия ред за това, не сочи на съществено по своя характер нарушение на
процесуалните правила.
Неоснователно е и възражението за наличие на противоречие между соченото
в обстоятелствената, в мотивната и в санкционната части на НП. Това, че
4
наказващият орган е цитирал в обжалваното наказателно постановление част
от текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, отнасящ се до
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, не
поставя нарушителят Ж. в състояние на невъзможност от разбиране на
вмененото му за осъществено административно нарушение, доколкото в
описателната част на акта и наказателното постановление са изложени всички
обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и
субективна страна на процесното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В
наказателното постановление изписването на текста на законовата разпоредба
е ясно и видимо отделено от обстоятелствената част, в която са описани
фактите, приети за установени от наказващия орган. Изписването не само на
законовата разпоредба, но и на нейното съдържание е направено изцяло в
интерес на наказания. Липсва каквато и да е неяснота във волята на
административнонаказващия орган, нито е препятствано или затруднено
правото на защита на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган правилно е определил по вид и размер
наложените административни наказания за нарушението на чл.174, ал. 3 от
ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е предвидил
санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на ревизиране.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материалноправна норма обществени отношения. Отделно от
това по делото не се доказаха никакви обстоятелства, от които да се направи
извод, че конкретното поведение на жалбоподателя Ж. разкрива по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
Съдебният състав прие, че в хода на административното производство, както
при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, не са допуснати
процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените такива,
водещи до засягане и ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 12 точки на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да
посочи че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след
5
влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни
точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си
част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора и
след преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН жалбоподателя следва да бъде осъден за заплати на ОД
на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-
000865/30.07.2020 год., издадено от ВПД Началник РУ към ОД на МВР
гр.Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на Н. Ж. Ж., с ЕГН ********** на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 12 точки.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ж., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6