РЕШЕНИЕ
№ 2267
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330111905 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
В. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.*********** чрез адв. Т.И.,
против Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община
Пловдив, ЕИК ******** със седалище н адрес на управление: гр. ******,
представлявано от директора Н. В. К..
Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № *****., издадена от Н.В.К.- ***** на Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК ******,
издадена на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4. предложение първо от Кодекса на труда и
чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, и като такова да се отмени; да се
възстанови ищецът на предишната работа на длъжността ********“ в
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране'*- Община Пловдив, ЕИК
****** и да се осъди ответника Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“- Община Пловдив, ******, да заплати на В. Р. П., ЕГН ЕГН:
********** обезщетение за времето, през което с останал без работа, за
периода от 18.05.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 7099. 50 лв. (6 брутни
1
трудови възнаграждения), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника на основание трудов
договор № ***** г. на длъжност „А******“ като с Допълнително
споразумение № *******. между страните е уговорено месечното трудово
възнаграждение от 990.00 лв. основно месечно трудово възнаграждение;
168.30 лв. допълнително възнаграждение за професионален клас; 24, 95 лв.
социално- битовото и културно обслужване (СБКО), или общо -1 183,25 лв.
месечно трудово възнаграждение. Твърди се също така, че на 18.05.2021 г. на
ищеца е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *****.,
с която на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл, 190, ал. 1, т.4,
предложение 1-во от КТ му е наложено дисциплинарно наказание:
УВОЛНЕНИЕ.
Ищецът счита, че заповедта за налагане на наказанието е
незаконосъобразна по изложените по-дору съображения: Нарушени
императивни изисквания за започване и провеждане на дисциплинарно
производство по Кодекса на труда спрямо ищеца, изразяващи се в невръчване
на зповед за иницииране на дисц. производство, неизслушване на служителя
преди налагане на дисциплинарното наказание или приемане на писмените
му обяснения. Издадената заповед е немотивирана, доколкото в същата
липсва конкретно, точно и ясно посочване в какво сс изразява твърдяното
нарушение от страна на служителя В.П., липсва посочване на конкретна дата,
на която да се твърди да е извършено нарушението; липсва индивидуализация
на актовете, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина, и не е
обоснована тяхната системност. Изложените мотиви в заповедта за налагане
на наказанието дисциплинарно уволнение на ищеца би ли неясни и
неконкретизирани, като от съдържанието им не се разбирало какво
нарушение е реализирал служителят, кога и как го е извършил и какви
трудови задължения е нарушил. Оспорват се и изложените в заповедта
факити и обстоятества като неверни и неотговарящи на обективната
действителност, като се излага, че ищецът В.П. не е принуждавал никой от
служителите „инкасатори" да му дават парични средства, не е взимал, нито е
получавал месечно парични средства без основание от служители на
ответното общинско предприятие- работодател. Не отговаряли на истината и
твърденията, че В.П. е принуждавал Е. Па. Г.***** „Синя зона“ в Общинско
2
предприятие „Паркиране и репатриране"- Община Пловдив, да му дава
парична средства като В.П. не е получават месечно по 150 лв. от нея; че В.П. е
принуждавал Б. Н. К., да му дава парична средства, като В.П. не е получавал
никакви средства от нея. Работодателят на ищеца не бил извършил преценка,
преди да наложи дисциплинарното наказание. Оспорена е псочената в
заповедта за уволнение правна квалификация по см. на чл. 187. ал. 3, т. 8,
предложение 1-во от КТ като неправилна. Релевира се възражение за
неспазване на императивните срокове за налагане па дисциплинарни
наказания съгл. чл. 194 от КТ. Твърди се, че вследствие на извършеното
незаконно уволнение, доверителят ми е останал без трудова заетост и работа,
като и понастоящем той е безработен.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от когото в
законоустановения срок е депозиран и писмен отговор. С отговора се взема
становище за неоснователност на исковете. Признава се, че между страните е
съществувало ТПО и че последно ищецът е заемал посочената в ИМ
длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена
процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на
наказанието, същото да е наложено с мотивирана писмена заповед в
преклузивния срок за налагане на наказанието, заповедта да е издадена от
оправонощено лице и наложеното на ищеца най-тежко дисц. наказание да
съответства на тежестта на констатираните нарушения. Твърди се от
формална страна всички изисквания за законосъобразно провеждане на дисц.
процедура са спазени и възраженията на ищеца в тази връзка са
неоснователни. Така предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
3
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена
от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените
по делото писмени доказателства - трудов договор от 18.02.2013г. и
длъжностна характеристика, се установява започването на работа при
ответника на длъжността „********. С ДС към трудови договор от
31.03.2020г. е увеличено ТВ на 990 лева.
По силата на утвърдената от директора на ответното дружество дл.
характеристик ищецът е имал задължението да контролира целия процес по
изпълнение на SMS паркирането, както и инкасирането с билети /талони/; да
извършва документални проверки в зевната на „Синята зона“ в съответствие
с утвърдени планове; да бъде лоялен към предприятието и да познава и спазва
етичиния и морален кодекс.
Със заповед № ******. на ищеца е наложено най-тежкото дисц.
наказание – уволнение, като заповедта е връчена лично на ищеца същият ден.
В издадената заповед са описани извършените от ищеца нарушения на
трудовата дисциплина по сигнали и обяснения от инкасаторките Е. К., Е. Г.,
Б. К.за това, че в периода март 2020 до края на март 2021г. са били изнудвани
от П. за пари, всяка от тях за различна сума, с цел да бъдат оставени на по-
доходни улици.
На ищеца е връчено искане за даване на обяснения, като такива са
били дадени от него, като в тях ищецът отрича да е изнудвал и принуждавал
служители на предприятието да му дават пари.
Пред съда са разпитани свидетелите Г. Б., Б.К., Е. К. и Г. Н.
4
Разпитаният свидетел Б., който е заемал същата длъжност в ОП
„Паркиране и репатриране“ казва, че за ***** Е. Г. и Бианка К. не са писани
доклади, въпреки че Е.Г. имала забележки в работата си – идвала пияна на
работа, не пускала талони за автомобилите, но за това контролиращите *****
лица не изготвили доклади до ****. Отделно от това ****Е. К.а през този
период била на два пъти болна от Ковид 19, а и имала проблеми с очите. На
8.03.2021г. Б. К. не била на работа, защото работила в събота. По данни на
свидетеля инкасаторките били принудени от директора да свидетелсват
срещу шестимата административни специалисти, иначе щели да бъдат
уволнени.
От разпита на св. К.се установява, че при започване на работа в това
предприятие била местена непрекъснато от улица на улица, което я
озадачавало, защото отчитала добри постъпления от билети, като разбрала от
колежката си Е. К., че трябва да отчита пари на контролиращите проверките
С.С. и П., като парите били предавани на „джоба“. Последно дала пари на П.
на 8.03.2021г., на коятодата била на работа на ул. „Димитър Цончев“.
От свидетелските показания на Е. К. се установява, че е давала 40
лева на П. пет-шест пъти, за да не бъде преместена на друга улица. Казва, че е
била в отпуск ноември и декемри 2020 година и че не си е правила операция
на очите.
Според показанията на свидетелката Г. Н.която заема длъжността
**** П. не и е искал пари, но давала пари на С. С. в продължение на две
години. В рапорт до ***** на предприятието от 1.04.2021г. тази свидетелка е
посочила, че В.П. играе сам с други инкасатори, защото се бил скарал с
останалите от вътрешен контрол за подялбата.
От изисканите графици за работа се установява, че на 8.03.2021г. Б.
К. е почивала и не е била работа.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че
уволнението на ищеца се явява законосъобразно извършено, поради
следното:
Ищецът е наказан с най-тежкото дисц. наказание за това, че като
служител на вътрешен контрол е принуждавал служители на ответниковото
предприятие – инкасаторки да му предават парични суми в периода февруари
2020 до февруари 2021г., за да бъдат не бъдат преместени на по-ниско
5
доходни улици и оставени на по-оборотни улици. Посочват се конкретни
суми и периоди.
В случая заповедта за налагане на наказанието е мотивирана,
издадена е от лице, носител на работодателската власт и е надлежно връчена
на ищеца, съдържа изискуемите реквизити на КТ, нарушенията са точно
описани. жанието им, защото, доколкото са писани от него, последният е
запознат с тях. Спазени са сроковете за налагане на наказанието – двумесечен
от откриване на нарушенията и едногодишен от извършването им, доколкото
директорът на предприятието е узнал за извършваните нарушения на
1.04.2021г. след рапорт на Г. Н..
Заповедта е издадена от ******* на ОП „Паркиране и репатриране",
който е овластено по закон лице, били са описани нарушенията и са посочени
нормите на КТ, към които релевират, както и какво нарушение на тр.
дисциплина представляват.
Установява се от свидетелските показания на двете инкасаторки К. и
К., че П. е прибирал пари от тях, за да ги оставя на по-доходни улици. Дори
обстоятелството, че К. не е била на работа на 8.03.2021г., когато е твърдяла
даването на пари, не разколебава изводите на съда, че описаните други
нарушения в заповедта за уволнение са извършени от П.. Очевидно за съда е
обстоятелството, че вместо да контролира дейността на инкасаторките по
паркирането и инкасирането на билети, ищецът се е облагодетелствал с
получаването на парични суми чрез изнудване на служители на общинското
предприятие, които са били в подчинено нему служебно положение. Не се
установява да са оказвани давление и натиск от директора на общинското
предприятие върху инкасаторките, с цел подаване на жалби и сигнали срещу
шестимата от вътрешния контрол, видно е друго, че разкриването на дисц.
нарушения е станало след подаден рапорт от Г. Н. до ******* на 1.04.2021г.
Извършените действия от ищеца обладават признаците на
злоупотреба с доверието на работодателя, които са извършени умишлено и в
разрез с разпоредените му като контролен орган задължения, съобразно
приложената длъжностна характеристика. Така възползвайки се от
служебното си положение, ищецт е извършил действия, които компрометират
оказаното му доверие от работодателя. Касае се за тежки и системни дисц.
нарушения, продължили значителен период от време, които са щели да бъдат
6
продължени във времето, ако не бяха разкрити, освен това следва да бъде
взето предвид и отношението на ищеца към извършеното от него
правонарушение, който не признава станалото и не изпитва вина от
извършените постъпики.
При така установеното съдът намира част от нарушенията, за които е
наказан ищецът, да са извършени, като всяко от тях само по себе си е
достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисц. наказание –
уволнение, съгл. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ.
Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Като обусловени от отхвърлянето на иска по член 344, ал. 1, т. 1 от КТ
ще се отхвърлят като неоснователни предявените искове за възстановяне на
работа и плащане на обезщетение за оставане без работа за шест месеца.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
които са претендирани. Същите са в р-р на 650 лева платено адв.
възнаграждение.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ********* чрез адв. Т.И., против Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК *******, със седалище н
адрес на управление: гр. ****** представлявано от директора Н. В. К. искове
да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № *******г., издадена от Н. В. К.-
******на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община
Пловдив, ЕИК ******* издадена на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4. предложение
първо от Кодекса на труда и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, и като
такова да се отмени; да се възстанови ищецът на предишната работа на
длъжността „*********** в Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране'*- Община Пловдив, ЕИК ******** и да се осъди ответникът
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК
******, да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
7
работа, за периода от 18.05.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 7099. 50 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
************чрез адв. Т.И., да заплати на Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“- Община Пловдив, ЕИК ********със седалище н
адрес на управление: гр. ********* представлявано от директора Н. В. К.
сумата от 650 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8