- Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 1525/19.8.2019г.
гр.Варна,19.08.2019 год.
Пл. Караниколов
- съдия-докладчик по НЧХД № 3277 по описа на Варненски районен съд за 2019
година, ХХХVІІ-и състав, след като се запознах с материалите по делото, констатирах следното:
Делото е образувано по разпореждане на
Зам. Председателя на Варненски районен съд от 17.07.2019 год., по частна тъжба
на П.Х.Л., срещу Марияна И.Н..
В тъжбата се сочи, че Марияна И.Н. на 13.08.2018 год. е подала
жалба - сигнал срещу частния тъжител, в която е изложила неистински позорни
обстоятелства срещу тъжителя, като тези твърдения са разпространени по друг
начин, а именно чрез електронна поща.
С разпореждане от дата 18.07.2019 год. производството по
частната тъжба е било оставено без движение като на частния тъжител е била
дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението: Да конкретизира
обстоятелствата на престъплението за което повдига обвинение с частната тъжба
срещу подсъдимото лице, а именно да
посочи конкретните обстоятелства при
които е извършено и участието на подсъдимия в съответното деяние както и да конкретизира изразите употребени от лицето, срещу което се
подава тъжбата, преценени от тъжителя като неистински и позорни, както и
такива, които му приписват престъпление.Следва частния тъжител да уточни датата
и начина на която му е станало известно съдържанието на инкриминираната
жалба-сигнал, употребени от лицето, срещу което е подадена тъжбата, насочени
към честа, доброто име и достойнство на тъжителя.
Съобщение за горното разпореждане
тъжителят е получил лично на 05.08.2019 год.
На 09.08.2019 год.
във ВРС е постъпила молба в която
тъжителят Л. излага факти относими към състава на престъпление по чл. 148,
ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК осъществено от Марияна И.Н. на 13.08.2018 год.
Съобразявайки
изложеното по-горе, намирам, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно
заседание, а наказателното производство образувано по депозираната частна тъжба
следва да бъде прекратено по следните съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за
подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.
В конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела,
частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от
общ характер, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на
твърдяното извършено престъпление и участието на подсъдимата в него. Необходимо е тя да съдържа
ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място,
начин на извършване, като при повече дейци, следва да се посочи приносът на
всеки един към деянието. Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни
факти, които да подлежа на доказване в процеса.
В случая съдът
намира, че депозираната частна тъжба, въпреки наведените уточнения, не отговаря
на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. В нея не са посочени конкретни факти за
обстоятелствата на престъплението/престъпленията за които се повдига обвинение
на лицето срещу което се подава. В
депозираната тъжба се сочи, че Марияна И.Н. на 13.08.2018 год. е подала жалба -
сигнал срещу частния тъжител, в която е изложила неистински позорни
обстоятелства срещу тъжителя, като тези твърдения са разпространени по друг
начин, а именно чрез електронна поща.
В уточнението
към частната тъжба (депозирано на 09.08.2019 год.) частния тъжител е внесъл
известна яснота относно начина, по който е подаден визираният в тъжбата
жалба-сигнал до управителя на процесната фирма – чрез електронна поща с посочен
домейн, като допълнително е посочено, че сигнала е получен от друго лице
/Недялко Делчев/, който го е препратил на управителя на фирма“Клин Сървиз 1“
ООД, СО-Пчелина 891-Митат Мехмедов, като предполага, че той самия заедно с
Марияна Н. е участвал в „изготвянето на доноса“ срещу него. Посочва, че
деянието по отношение на Марияна Н. е извършено на 13.08.2018 год. – факти
относими към състава на чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Практиката на
ВКС по отношение на нередовностите в ч. тъжба е в две насоки:
В една част от
актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е предвидена процедура да
се дава срок за отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се отнасят за
нейното необходимо и задължително съдържание и се счита, че с подобно
правомощие първоинстанционния съд не разполага.
В друга част от
актовете на ВКС се приема, че отстраняване на нередовности в ч. тъжба е
допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен срок по
смисъла на чл. 81, ал. 3
от НПК.
ВОС позовавайки
се на тълкувателно решение № 34/1990 год. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховния съд, в свои разпореждания от 03.04.2014 год. и 22.04.2014
год. по НЧХД № 376/2014 год. по опис на ВОС приема, че възможност за поправка
на ч. тъжба е допустима, но единствено само относно датата, на която тъжителят
е узнал за извършеното престъпление, съответно се цитира и практика на ВКС,
извън практиката на Върховен съд в подкрепа на горното становище на ВОС.
В други свои
решения /по ВНЧХД № 856/14 год. и ВНЧХД
№ 663 по описа на съда за 2016 год./ ВОС се е
обединил около становището, че допустимите поправки, относими към съдържанието
на частната тъжба, трябва да бъдат направени преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал.3 от НПК. Приел е, че последният е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и водене на делото от частен характер,
като се е позовал на практиката на върховната съдебна инстанция - Решение № 93/23.03.2010
год. на ВКС, III н.о..
В конкретния
случай депозираната от частния тъжител тъжба на 17.07.2019 год. във ВРС не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, а тъжбата уточнение депозирана на
09.08.2019 год. с която на практика са изправени нередовностите, е депозирана
извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
този срок за престъплението вменено на Марияна И.Н. извършено на 13.08.2018
год. е изтекъл на 13.02.2019 год.
Безспорно е в
теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен.
Началото на този срок се свързва от законодателя с момента на узнаването за
извършеното престъпление, като в случая с оглед претендираното престъпление -
клевета момента на узнаването съвпада с датата на деянието.
С оглед на
изложеното по-горе намирам, че в случая са налице предпоставките на чл.250,
ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство
по настоящото НЧХД № 3277/2019 год. по описа на ВРС, ХХХVІІ-и наказателен състав, тъй като тъжбата не
отговаря на изискванията посочени в чл.81 от НПК.
Поради това и на
основание чл. 250,
ал.1, т.1 пр.2 от НПК,
Р А З П
О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 3277/2019
год. по описа на ВРС – ХХХVІІ-и състав.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ при ВРС: