РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1730/18.10.2023 г.
Град Пловдив, 18.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в
открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 1767 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 232
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.Ю.Х. с
ЕГН **********,***, оф. 2, чрез адв. Л., против отказ на министъра на
вътрешните работи по докладна записка № 8121р-13083/21.06.2023 г. за
възстановяване на предишна длъжност на жалбоподателя по ред на чл.232 от ЗМВР.
Твърди се в
жалбата и в проведеното съдебно заседание, че оспорваният отказ е
незаконосъобразен, тъй като административният орган не е извършил анализ на
обстоятелствата и неправилно се е позовал фактите, че жалбоподателя не е
завършил курс за повишаване на професионална квалификация за ръководна длъжност
и че не налице вакантна длъжност, на която същият да бъде преназначен. Поради тези
обстоятелства се иска отменя на оспорвания отказ. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - министър на
вътрешните работи, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. в
писмено становище /л. 75/ сочи жалбата за недопустима като подадена срещу акт,
който няма характеристиките на административен акт и неподлежи на съдебен
контрол. Евентуално твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като отказа на
ответния административен орган да възстанови жалбоподателя на предишна длъжност
е съобразен с изискванията на чл. 232 от ЗМВР. Твърди се, че жалбоподателят вече
е възстановен на предишна длъжност и издаването на заповед за предназначаването
му на спечелената от него длъжност би било незаконосъобразно, поради
незавършването на изискващ се курс за повишаване на професионална квалификация,
настъпила промяна в наименованието на длъжността и фактът, че същата не е
вакантна. Отправя се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз
основа на приложената административна преписка и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Съгласно заповед №
8121К-4207/28.02.2020 г. министърът на вътрешните работи е разпоредил С.Ю.Х.
временно да бъде преназначен на ръководна длъжност „началник I степен“ на Трето районно управление при ОД
на МВР – Пловдив, считано от 28.02.2020г. Със заповед на министъра на
вътрешните работи № 8121К-3205/12.02.2021 г. временното предназначение на
служителя е удължено с още една година.
На 12.02.2021 г.
министърът на вътрешните работи със своя заповед № 8121К-3217 е обявил конкурс за преминаване в
ръководна длъжност „началник I степен“ на Трето районно управление - Пловдив
при ОДМВР – Пловдив. Съгласно съставения от конкурсната комисия протокол №
317р-3159/02.03.2021 г. С.Х. е класиран на първо място в обявения за
горепосочената длъжност конкурс.
Съгласно заповед №
8121К-6525/19.05.2021 г. Х. е определен за участие в курс за повишаване на
професионалната квалификация 1В.Р.2.1.д „Курс за ръководна длъжност“, считано
от 31.05.2021 г. до 02.07.2021 г.
На 19.05.2021 г. Х. е
задържан от служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ във връзка със
следствено дело №8/2021 г. по описа на ОСлО - Пловдив при ОП – Пловдив и
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 289 от НК, чл. 356а, във връзка
с чл. 354а, ал.1, предл. първо, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1
от НК, по чл. 338, ал. 1, предложение първо от НК и на 21.05.2021 г. му е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Със заповед №
8121К-6701/28.05.2021 г., издадена от гл.секретар на МВР е отменено участието на
служителят в курса за ръководна длъжност.
Срещу Х. е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207, ал.1, т. 1 от ЗМВ и същият е отстранен
временно от длъжност, а със заповед № 8121К-9644/ 20.08.2021 г., считано от
27.10.2021 г. е прекратено временното му преназначаване.
Със заповед № 8121К-12059/29.11.2021 г., издадена от министъра на
вътрешните работи на служителят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от 08.12.2021 г. С
влязло в сила на 18.05.2023г. Решение № 1821/21.10.2022 г. по адм.д. № 3284/2021г.
на Административен съд - Пловдив, V състав, е отменена заповедта, с
която на служителя е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР.
Междувременно министърът
на вътрешните работи е издал заповед № 8121К-6918/29.07.2022 г., за изменение
на заповед № 8121К-544/24.02.2015 г. за
утвърждаване на щат на Областна дирекция на МВР - Пловдив, съгласно която
наименованието на длъжностите „началник I степен“ и „началник II степен“ се променя
на „началник“.
Във връзка с
горепосоченото влязло в сила решение Административен съд - Пловдив и започване
на процедура по предлагане на друга длъжност на държавния служител по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР – Пловдив е
изготвена справка № 317р-717/02.06.2023г. (л. 39) за наличните вакантни
изпълнителски длъжности в ОДМВР – Пловдив, а именно: – полицейски инспектор VI-V степен (ТП), Първо
районно управление – Пловдив, полицейски инспектор VI-V степен (ТП), Районно управление –
К., участък Р., полицейски инспектор VI-V степен (ТП) – 2 вакантни
длъжности, Районно управление – Асеновград, сектор „Охранителна полиция“, група
„Териториална полиция“, полицейски инспектор VI-V степен (ТП) – 1 вакантна
длъжност, Районно управление – Раковски, група „Охранителна полиция“, участък
Брезово, полицейски инспектор VI-V степен (ТП) – 1 вакантна
длъжност.
Със заявление № 317000-9959/30.05.2023 г. (л. 35) до
министъра на вътрешните работи С.Х. е поискал да бъде възстановен на
длъжността, за която към 29.11.2021г. е бил класиран на първо място в конкурса
за заемане на длъжност „началник на Трето районно управление – Пловдив“.
Във връзка с възстановяването
на служителя е издадена заповед № 317з-6086/08.06.2023 г. (л.43), изменена със
заповед № 3173-6321/14.06.2023 г. (л. 44)
на директора на ОД на МВР Пловдив, съгласно която С.Х. е преназначен на
длъжността полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Асеновград при ОДМВР –
Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност, а именно от 13.06.2023 г.,
съгласно акт за встъпване в длъжност на л.45 по делото.
С
докладна записка рег. № 8121р-13083/22.06.2023 г. ВПД директор, дирекция
„Човешки ресурси“ при МВР предлага на Министъра на вътрешните работи: „1. Да не се удовлетворява искането на
инспектор С.Ю.Х. по заявление № 317000-9959/30.05.2023 г. в частта относно
преназначаването му на длъжност началник на Трето районно управление - Пловдив;
2. След утвърждаване на докладната записка, дирекция „Човешки ресурси“ да
уведоми за решението Ви инспектор Х., чрез директора на ОДМВР – Пловдив“. На
докладната записка е поставена писмена резолюция „Да“ и подпис, за който между
страните не е налице спор, че е положен от министъра на вътрешните работи. Няма
данни по делото за връчване на докладната записка на С.Х..
На 13.07.2023г. Х. е депозирал пред
настоящия съд жалба против „отказ на министъра на вътрешните работи по докладна
записка №
8121р-13083/22.06.2023г. за възстановяване на предишна длъжност“.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Административно производство е
образувано по подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 317000-9959/30.05.2023 г., в което е
обективирано искане за възстановяването му на предишна длъжност по реда на
чл.232 от ЗМВР.
В докладната записка № 8121р-13083/22.06.2023г.
по повод заявлението на Х., ВПД Директор дирекция „Човешки ресурси“ предлага на
министъра на вътрешните работи да не се удовлетворява искането на Х. за преназначаването
му на длъжност началник на Трето районно управление – Пловдив, тъй като са
налице следните обстоятелства: не са налични предпоставките по чл. 163, ал.1 от ЗМВР, с оглед незавършения от служителя курс за съответната професионална
подготовка; настъпила промяна в наименованието на длъжността, за която е
кандидатствало лицето; липсата на вакантна длъжност „началник на Трето районно
управление - Пловдив“.
По повод искането на Х. от зам.
директор на дирекция „Човешки ресурси“ е изпратено писмо рег. №
8121р-13266/26.06.2023 г. до директора на ОД МВР Пловдив, с което уведомява
последния, че считано от 13.06.2023 г. С.Х. е заел длъжността „полицейски
инспектор V степен в група Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ РУ Асеновград, на която е възстановен със заповед
№ 317з-6086/08.06.2023г., изм. със заповед № 317з-6086/08.06.2023 г. По
искането на лицето за възстановяване на длъжността е изразено становище, че не
са налице предпоставките по чл. 163, ал. 1 от ЗМВР, по идентични мотиви с тези
посочени в докладната записка от 22.06.2023 г. На 29.06.2023 г. С.Х. се е
запознал със съдържанието на писмото и е изразил несъгласие с обективираното в
него становище – текст и подпис на л. 47.
С оглед на представените по
административната преписка писмени доказателства за извършените в хода
административното производство действия, съдът намира, че е налице мълчалив
отказ на компетентния, съгласно чл. 158 от ЗМВР, административен орган в лицето
на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявлението на С.Х. от
30.05.2023 г. Това е така, защото нито в писмото от 26.06.2023 г. (л.46), нито
в докладната записка от 22.06.2023г. (л.62) не се съдържа произнасяне на
ответния административен орган по искането на заявителя да бъде възстановен на
длъжността, за която е класиран на първо място след проведена конкурсна процедура.
Към поставената върху докладната записка писмена резолюция на министъра на
вътрешните работи липсва изричен текст, който да пояснява кое от предложенията,
изложени в докладната записка, органът е възприел, респ. утвърдил с „Да“ и с
полагане на подпис. Не е посочена и дата на поставяне на резолюцията, нито
имената и съответната длъжност на лицето, което я е поставило. В тази връзка
съдът намира, че поставената върху докладната записка резолюция не съставлява
изричен отказ по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК.
Отделно от горното по делото не са
представени доказателства за връчване на екземпляр от докладната записка с
поставената върху същата писмена резолюция. Вместо това на С.Х. е връчено писмо
с рег. № 8121р13266/26.06.2023г. на зам. директора на дирекция „Човешки
ресурси“ до директора на ОД МВР Пловдив, в което не се съдържа произнасяне на компетентния
административния орган по заявлението му.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че в настоящия случай е налице непроизнасяне в срок на компетентния
административен, което по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК съставлява мълчалив
отказ да се издаде акт по направеното заявление.
Съгласно чл.
84, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок
от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на
производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за
произнасяне. В тази връзка съдът намира,
че е сезиран с жалба, подадена в предвидения от закона срок и от лице с правен
интерес от оспорването, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Не е спорно по делото, че
административният орган е бил сезиран от жалбоподателя с заявление, подадено в
преклузивния двуседмичния срок по чл. 232 ЗМВР за
възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението му, отменено с влязло в
сила на 18.05.2023 г. съдебно решение.
Налице е спор относно мълчаливият
отказ на органа по чл. 232 от ЗМВР да възстанови
служителят на длъжността началник на Трето РУ при ОД на МВР. Според сочената
разпоредба при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната
длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на
административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато
предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР
се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал.
1.
В случая административният орган
правилно е възстановил на работа жалбоподателя, който към момента на
уволнението си – 29.11.2022 г., е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ в
сектор „Охранителна полиция“ към Шесто районно управление – Пловдив при ОД на
МВР – Пловдив. Заявлението на жалбоподателя е подадено в рамките на посочения в
закона срок, но не са изпълнени законовите изисквания за това да бъде
възстановен на длъжността, за която е бил класиран на първо място след участие
в конкурс, предвид следното.
Не се доказа по делото
жалбоподателят Х. да е заемал преди уволнението си длъжността „началник първа
степен или началник на Трето районно управление – Пловдив“. Същият е бил
преназначен само временно на ръководна длъжност началник I степен на Трето районно управление –
Пловдив при ОДМВР - Пловдив длъжността, което временно преназначаване е било
прекратено със заповед от 28.08.2021 г. От друга страна не е завършен
фактическият състав по назначаването му на длъжността, за която е бил допуснат
до участие в конкурса и е бил класиран на първо място. Съставеният от
конкурсната комисия на 02.03.2021г. протокол не представлява краен акт, с който
завършва процедурата по обявения конкурс за преминаване в по-висока по вид
длъжност на държавни служители в МВР, в който е участвал жалбоподателят.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба №
8121з-406 от 14.04.2015 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за
преминаване в по-висока по вид длъжност на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (в относимата ѝ редакция) - след
крайното класиране ръководителят на съответната структура предлага
преназначаване на класирания на първо място за длъжността, за която е обявен
конкурсът. Предложението се прави до министъра на вътрешните работи чрез
дирекция „Човешки ресурси“. Съгласно чл.158, т. от ЗМВР Министърът на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни
длъжности, каквато се явява и длъжността на началник I
степен/ началник на районно управление, съгласно IX.1.1а
– 3б от заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
По преписката няма данни нито да е
отправено предложение за назначаване, нито да има издаден съответен акт на
компетентния орган за преназначаването на Х. на длъжността, за която е класиран
след проведения конкурс. С други думи към момента на уволнението си жалбоподателят
не е заемал посочената длъжност – началник
I степен на районно управление, за да иска да
бъде възстановен по реда на чл. 232 от ЗМВР на същата длъжност.
На следващо място по делото се
намира заповед № 8121К-6701 от 28.05.2021 г. на главния секретар на МВР, с
която участието в курс за повишаване на професионалната квалификация „Курс за
ръководна длъжност“ на служителя Х. е било отменено. Съгласно чл.163, ал.1 от ЗМВР развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в
по-висока по вид длъжност въз основа на конкурс, като условията и редът на
провеждането му се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
съгласно ал.3 от същата норма след приключване на конкурс по ал. 1 държавните
служители се преназначават на по-висока по вид длъжност след успешно завършване
на съответната професионална подготовка. При неуспешно завършване на
съответната професионална подготовка държавните служители в МВР не се
преназначават на по-високата по вид длъжност. Посоченото отново доказва, че жалбоподателят
Х. не е бил преназначен на по-високата длъжност, за да иска възстановяване на тази длъжност.
На следващо място в допълнение към
изискванията на закона следва да се посочи, че длъжността „началник на Трето
районно управление – Пловдив“ при ОД на МВР Пловдив не се установява да е била вакантна
към момента на подаването на искането, каквото е условието на закона. В тази
връзка в хода на административното производство е представена справка за
наличните вакантни длъжности в ОД МВР Пловдив, сред които не се намира
длъжността, на която Х. е подал искане да бъде възстановен.
Съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид трайната
съдебна практика, в частност ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че няма
пречка мотивите на акта да се съдържат и в други документи от
преписката. В случая такива се явяват съставената непосредствено след
заявлението на Х. писмена справка, в
която безспорно не фигурира като вакантна процесната длъжност, на която
служителят е подал искане да бъде възстановен, както и изготвените в тази
връзка становища на съответните длъжностни лица при МВР.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в проведеното административното
производство не е изследван въпросът има ли свободни ръководни, а не
изпълнителски длъжности. Законодателят не е направил такова разграничение в
нормата на чл. 232 от ЗМВР, съответно и от страна на административния орган не
се дължи извършването на такава преценка.
С оглед на гореизложеното оспорването
на мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи е неоснователно и следва
да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, I отд., ХIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.Ю.Х. с ЕГН **********,***, оф. 2, против мълчалив отказ на
министъра на вътрешните във връзка със заявление № 317000-9959/30.05.2023г. на С.Ю.Х.
за възстановяване на предишна длъжност по реда на чл.232 от ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: