ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1286
гр.Плевен, 04.09.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и
двадесета година в състав: Председател: Елка Братоева
Членове: Катя Арабаджиева
Ралица Маринска
като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно административно дело № 697 по описа на Административен съд - Плевен за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 229 от АПК.
Делото е
образувано по подадена частна жалба от М.П.К.,***
срещу Определение № 2292/10.07.2020 година по гр. дело № 1762 по описа за 2020
година на Районен съд Плевен, с което е прекратено производството по гр.д.№
1762/2020г. по описа на ПлРС. В частната жалба се изразява недоволство от
постановеното повторно определение за прекратяване на делото, като се сочи , че
същото е тенденциозно. Прави искане
определението на ПлРС ,постановено по делото, да бъде отменено.
В дадения срок
ответникът по жалбата не е представил
отговор.
Съдът като
съобрази доводите на страните и представените по делото писмени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Частната жалба
е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
С определение №
1519/15.05.2020 година съдът е приел,
че подадената от М.К. жалба е
недопустима и е прекратил производството по делото. За да стигне до този извод
съд е приел, че с решение №
Д182С/20.02.2020г. , постановено по преписка за обезщетяване вх. № Д18С/27.09.1991
от ОБСЗ Д.Дъбник е на наследниците на П.К.
Ц. е определено правото на обезщетяване за признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи както следва :
10,857 дк, трета категория, с решение № Д-ОБ от 13.01.2000г. по чл. 19 ал.6 от
ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земя и/ или поименни компенсационни
бонове 10,857 дк IIIкат. Х 785лв/ дк
на стойност 8 523 лв Съдът е приел, че административният орган се е
произнесъл с изричен индивидуален административен акт, който при несъгласие с
вида и стойността на определеното обезщетение М.К. може да обжалва по
предвидения в закона ред. Приел е, че липсва мълчалив отказ на административния
орган, поради което липсва подлежащ на оспорване административен акт и
депозираната жалба е недопустима. Съдът е приел още, че жалбата е недопустима и
поради това, че е подадена след срока по чл. 149 ал.2 АПК, който е изтекъл на 16.03.2020г., а
жалбата е подадена на 13.05.2020г.
Определение №
1519/15.05.2020 година по гр.дело
№1762/2020 год. е обжалавон пред Административен съд-Плевен, където е
образувано чкд №444/2020 год., с Определение №889/18.06.2020 год. по което
касационната инстанция е отменила оспореното определение и е върнала делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е приела,
че с подадената от М.К. *** жалба до РС-Плевен, жалбоподателят е поискал от съда на осн. чл.
18 д, ал. 3 и чл. 19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ да му бъде възстановено правото на собственост върху земеделски земи. -11,012 дк в землището на с.Г.Дъбник.
Жалбоподателят твърди, че след получаване на решение № Д182/20.01.2020г. на ОСЗ
Д.Дъбник, е подал заявление №
РД-12-05-06/30.01.2020г., по което повече от 100 дни административния орган не
се е произнесъл. В жалбата М.К. е
поискал от съда да възстанови правото му на собственост на 11,012 дк.
Изложил е доводи, че решение № 182/31.03.2000г. на ПК Д.Дъбник едното за 11,012
дк, другото за 10,857 дк е обявено за нищожно от адм. съд Плевен с решение по
адм. дело 21/18 по описа на съда.
Касационната инстанция е констатирала още, че по делото е представено
решение № Д18С/20.01.2020г., което на
наследниците на П. К. Ц.е определено право на обезщетяване за признато но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи със земя и/или поименни
компенсационни бонове- 10,857 дк на стойност 8523 Решението на ОСЗ Д.Дъбник,
което подлежи на ожалване в 14 дневен
срок пред РС Плевен в частта относно стойността на дължимото обезщетение. Видно от представеното по делото искане
РД-12-05-06/30.01.2020г.подадено от жалбоподателя до ОСЗ Д.Дъбник е, че той е
поискал да бъде обезщетен със земя.
Касационната
инстанция е намерила, че първоинстанционният съд се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка. Защото подадената
жалба не отговаря на всички изисквания за редовност, съдържащи се в чл.150 и
чл.151 от АПК и първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да остави
жалбата без движение и да укаже на жалбоподателя изрично да заяви дали обжалва
решение № Д18С/
След връщане на
делото в РС, последният, с Определение №2058/26.06.2020 год.е оставил без
движение жалбата на К. с указания да уточни дали обжалва Решение
№Д182/20.01.2020 год. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Долни Дъбник или обжалва мълчалив отказ на
горепосочената общинска служба по земеделие по подаденото от К. заявление с
вх.№РД-12-05-6/30.01.2020 год. Съдът е изискал от ОСЗ-Д.Дъбник и
административната преписка .
В указания от
съда срок К. е уточнил, че обжалва мълчаливия отказ на Общинска служба
„Земеделие“ –Долни Дъбник да се произнесе по подаденото от него Заявление вх.№РД-12-05-6/30.01.2020 год.
Районен съд
–Плевен е постановил оспореното в настоящото производство Определение
№2292/10.07.2020 год., с което отново е прекратил производството по делото,
като е изложил следните мотиви: По смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК мълчаливият
отказ представлява бездействие на административния орган, в случаите, когато
има задължение да се произнесе по направено пред него искане в определен срок.
Мълчаливият отказ в правната теория и съдебна практика се приема за
индивидуален административен акт с негативно за заявителя съдържание.
Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на
административен акт, когато за последния съществува законово основание за
изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за
разглеждането на подаденото искане са условия за прилагането на фикцията,
уредена в чл. 58 ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив
отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е
сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само
тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. И
обратното, когато административният орган не е надлежно сезиран, било поради
липса на компетентност, изтичане на срокове, липса на фактическите предпоставки
за произнасяне или други правопрепятстващи обстоятелства, то тогава не възниква
задължение за административния орган да се произнесе, респ. не е формиран
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. В случая е налице изрично
произнасяне на административния орган по поземлена собственост по преписка за
обезщетяване вх. № Д182С от 27. 09. 1991 год., като с решение № Д182С/ 20. 01. 2020 год. Общинска
служба по земеделие гр. Долни Дъбник е определила на наследниците на П. К. Ц.
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи както следва: 10.
857 дка., трета категория, с решение № Д- ОБ от 13. 01. 2000 год. по чл. 19 ал.
6 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земя и/ или поименни компенсационни
бонове 10. 857 дка., трета категория Х 785 лв./ дка. на стойност 8 523 лв. За горното решение няма данни и не се
твърди да е било оспорено или административното производство да е било
възобновено по реда на чл. 99 и сл. от АПК. След като е налице произнасяне по
отношение на процесния земеделски имот по аргумент от чл. 27 ал. 2 т. 2 от АПК,
административният орган не дължи ново произнасяне, поради което не е формиран
мълчалив отказ. При условие, че липсва мълчалив отказ на администрацията, т. е.
подлежащ на оспорване административен акт, който по някакъв начин засяга
правната сфера на жалбоподателя, съдът направил извод, че депозираната жалба, с
която е сезиран, се явява процесуално недопустима. На това основание съдът
прекратил производството по делото.
Според касационната инстанция оспореното
определение за прекратяване е неправилно и необосновано на събраните по делото
доказателства.
Действително, в
кориците на делото се съдържа с решение № Д182С/ 20. 01. 2020 год. на Общинска
служба по земеделие гр. Долни Дъбник, с което последната е определила на
наследниците на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи както следва: 10. 857 дка., трета категория, с решение № Д-
ОБ от 13. 01. 2000 год. по чл. 19 ал. 6 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване
със земя и/ или поименни компенсационни бонове 10. 857 дка., трета категория Х
785 лв./ дка. на стойност 8 523
лв.
Това решение
обаче е постановено на 20 януари 2020 год., въз основа на друго подадено от
правоимащите лица заявление, изрично цитирано в него-заявление по преписка
вх.№Д182С от 27.09.1991 год., както и въз основа на влязло в сила решение на ПК
по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ №Д-ОБ/13.01.2000 год.
Заявлението/молбата,
което е поставило началото на производството пред административния орган по
поземлена собственост с искане за обезщетение/възстановяване, е подадено след
постановяване на горното решение №
Д182С/ 20. 01. 2020 год. на Общинска
служба по земеделие гр. Долни Дъбник - на 30 януари 2020 год. и е заведено с
вх.№РД-12-05-6, т.е. 10 дни след постановяване на цитираното решение, поради
което няма как Решение № Д182С/20. 01.
2020 год. на Общинска служба по земеделие гр. Долни Дъбник да съставлява акт на
административния орган, постановен въз основа на подаденото 10 дни по-късно
заявление. Освен това в подаденото заявление от 30.01.2020 год. се претендира
иницииране на производство във връзка със земеделски земи в размер на 11,012
дка, които поне по площ не са идентични
с тази земеделска земя, за която е признато право та обезщетяване с поименни
компенсационни бонове съгласно решението № Д182С/ 20. 01. 2020 год. на Общинска служба
по земеделие гр. Долни Дъбник. Не на последно място, именно въз основа на
указания на касационната инстанция при предходно проведен инстанционен контрол
на друго прекратително определение, на РС е указано и той е изпълнил
указанията, като е оставил без движение жалбата за уточнение предмета на
обжалване, К. изрично е уточнил, че оспорва мълчалив отказ именно по подаденото
от него заявление от 30.01.2020 год., а не по предходно подадено такова. Няма
данни по делото дали по това заявление от 30.01.2020 год. има произнасяне на
административния орган с какъвто и да било акт-по допустимостта на искането или
по неговата основателност, поради което действително е формиран мълчалив отказ
за произнасяне, подлежащ на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност пред РС.
По подаденото на 30.01.2020 год. заявление от К.,***,
по аргумент от чл.57, ал.1 вр. ал.6 от АПК, е следвало да се произнесе най-рано
след изтичането на 14-дни, респ. на първото насрочено заседание на комисията
след изтичане на тези 14 дни, т.е. най-рано е следвало да има постановен акт на
13.02.2020 год. Непроизнасянето до тази дата е формирало мълчалив отказ за
произнасяне и считано от 14.02.2020 год. е започнал да тече едномесечният срок
по чл.149, ал.2 от АПК за подаване на жалба против мълчаливия отказ. Този
едномесечен срок, с оглед разпоредбите на чл.60, ал.3 от ГПК, чл.3, т.1 от
ЗМДПИП и §13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.), е изтекъл на 22.05.2020 год.-петък , присъствен ден. Ето защо подадената
на 13.05.2020 год. жалба против така формирания мълчалив отказ е допустима за
разглеждане.
Предвид горното
определението следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното
Административен съд Плевен , първи касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение № 2292/10.07.2020 година по гр. дело № 1762 по описа за 2020 година
Районен съд -Плевен.
Връща делото за
продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадените указания.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/