Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 21 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
234911 от 07.10.2019 г. по гр.д. 17337 по описа на 2019 г. е признато за
установено по предявените от Н.Г.Т. срещу "Ф.И." ЕАД искове с правно
основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 862,70
лв., възнаградителна лихва за периода 15.07.2010 г. – 02.08.2011 г. по договор
за банков кредит от 09.01.2008 г. и сумата от 459,73 лв., лихва по чл. 8 от
анекс към договора от 25.06.2010 г. за периода от 15.04.2010 г. – 24.06.2010
г., за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по гр.д. № 44229/2011 г. по описа на СРС,
претендирани по изпълнително дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№
838 на КЧСИ, като е отхвърлил исковете с правно основание чл.439 ГПК за сумата
от 15 461,14 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от
09.10.2008 г., за сумата от 392,64, представляваща разноски по заповедното
производство за държавна такса и сумата от 642 лв., разноски по заповедното
дело за адвокатско възнаграждение за които суми са издадени заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по гр.д.
44229/2011 г. по описа на СРС, претендирани по изпълнително дело №
20158380406893 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ.
Срещу така
постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, е
подадена въззивна жалба от ищеца Н.Г.Т.. Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за това, че неправилно районният съд е приел, че на 10.11.2015 г.
взискателят с подаването на молба за проучване на имущественото състояние на
длъжника и предприемане на опис на движими вещи е бил прекъснат давностния
срок, като не бил взел предвид, че описът не бил извършен. С оглед на което не
бил приложил правилно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2 от 2013 г.
по т.д. 2 от 2013 г. на ОСГТК, че единствено реално извършените същински изпълнителни
действия прекъсват давността. Така давността за посоченото вземане била
прекъсната последно с налагането на запор върху банковите сметки на ищеца на
27.11.2013 г.
Въззиваемият - ищец
"Ф.И." ООД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение
е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи
произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и
изискванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми,
попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС. Същото обаче е
неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил разясненията,
дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС по приложението на чл. 116 б. „в“ ЗЗД в изпълнителния процес.
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се основава на
твърдението на ищцата, че процесните вземания не подлежат на принудително
изпълнение поради погасяването им по давност, тъй като от налагането на запор
върху банковите сметки на ищеца-длъжник на 27.11.2013 г. в рамките на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са предприемани други изпълни
действия, поради което на основание чл. 433, т. 8 ГПК по силата на
закона е настъпило прекратяване на изпълнителното производство на 27.11.2015 г.
Поисканите впоследствие изпълнителни действия, са без правно значение, тъй като
те са извършени по прекратено изпълнително дело и не са породили предвидения
в чл. 116, б. "в" ЗЗД ефект на прекъсване на давността.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
За да
постанови обжалваното решение районният съд е приел, че процесните вземания са
установени с заповед за незабавно изпълнение, която е влязла в сила на
05.09.2013 г. На 13.09.2013 г. е подадена молба от длъжника, с която е
направено искане за разсрочване на задължението, с което си действие,
последният е направил признание на задължението, като на основание чл. 116, б.
„а“ ЗЗД е била прекъсната давността. Следващите действия, с които била
прекъсната давността били извършените плащания от работодателя, въз основа на
наложен запор, съответно на 04.10.2013 г. и 18.11.2013 г. Петгодишната за
главницата, респ. тригодишната давност за лихвите била прекъсната още на
01.11.2013 г. с конституирането на ответника по силата на договор за цесия; на
25.11.2013 г. с молби на взискателя за проучване на имуществото на длъжника; на
27.11.2013 г. с налагането на запор върху банковите сметки на ищеца; и на 10.11.2015 г. с нова молба за
проучването на имуществото на длъжника и предприемане на опис на движимите вещи
на длъжника. След което в рамките на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не били предприемани други действия, въз основа на което делото било
прекратено, като последващите изпълнителни действия не следва да се вземат
предвид. Така вземанията за сумата от 15 461,14 лв., представляваща
главница по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за сумата от 392,64,
представляваща разноски по заповедното производство за държавна такса и сумата
от 642 лв., разноски по заповедното дело за адвокатско възнаграждение, които са
погасявали с общата давност, не били погасени, след като не бил изтекли пет
години от 10.11.2015 г.
Съгласно чл.116,б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам
по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
и др.
С оглед
посоченото в жалбата и приетото в решението, в настоящото производство е спорно
единствено, дали с молбата от 10.11.2015 г. за проучване на имуществото на
длъжника и предприемане на опис на движими вещи е прекъсната давността.
В мотивите
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично се
посочва, че проучването
на имущественото състояние на длъжника не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Съгласно дадените разяснения с посоченото тълкувателно
решение извършването на опис прекъсва
давността, но следва да се отбележи, че давността се прекъсва с реалното му
извършване, а не единствено с изпращане на молба за насрочването му.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
нови изпълнителни способи. В случая от приложеното изпълнително дело се
установява, че след подаване на молбата за извършване опис на движимите вещи в
дома на длъжника не е предприемано друго действие във връзка с реалното
осъществяване на описа. В случая липсва разпореждане на съдебния изпълнител за
извършването му, не са заплатени такси по ТТРЗЧСИ, не са изпратени съобщения до
длъжника, и най-важното самото действие не е извършено. В цитираното по-горе
тълкувателно решение изрично е посочено, че извършването на опис и оценка на
вещ са изпълнителни действия, след извършването на които започва да тече нова
давност. В настоящия случай не може да се приеме, че единствено изпращане на
молба до съдебния изпълнител представлява изпълнително действие, което прекъсва
давността, доколкото липсват каквито и да е данни за неговото реализиране и
организиране.
Така последно валидно
изпълнително действие се явява налагането на запора върху банковите сметки на
длъжника от 27.11.2013 г., като изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона на 27.11.2015 г. При
това положение, предприетите по молба на взискателя изпълнителни действия срещу
ищеца, т. е. след прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, настъпило на 27.11.2015 г., не са произвели процесуалноправни или
материалноправни последици, тъй като прекратеното изпълнително дело не може да
бъде възобновено с извършване на последващи действия от взискателя или от
съдебния изпълнител. С оглед на горното петгодишната давност за процесните
вземания е била последно прекъсната на 27.11.2013 г., като до предявяване на
настоящия иск – 25.03.2019 г. не са предприемани други действия за прекъсване
на давността. Така неправилно районният съд е отхвърлил процесните искове с правно основание чл. 439 ГПК за сумата от 15 461,14
лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за
сумата от 392,64, представляваща разноски по заповедното производство за
държавна такса и сумата от 642 лв., разноски по заповедното дело за адвокатско
възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода на спора
следва да бъде преразгледан въпроса за разноските в първоинстанционното
производство. В случая следва да бъдат присъдени всички направени от ищеца
разноски, които са в размер на 2 418,68 лв., а не само присъдените 368,64
лв. и решението в частта, с която е осъден ищеца да заплати разноски на
ответника в размер на 79,81 лв. да бъде
отменено.
При този изход на спора въззивникът
има право на разноски за въззивната инстанция, които са в размер на 330.00 лв.
-за държавна такса по жалбата.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 234911 от 07.10.2019 г. по гр.д. № 17337 по описа
на СРС, 162 с-в за 2019 г., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените
от Н.Г.Т., ЕГН ********** срещу "Ф.И." ЕАД, ЕИК********искове с
правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Н.Г.Т. не дължи
на "Ф.И." ЕАД сумата от 15 461,14 лв., представляваща главница
по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за сумата от 392,64,
представляваща разноски по заповедното производство за държавна такса и сумата
от 642 лв., разноски по заповедното дело за адвокатско възнаграждение и в
частта, с която са присъдени разноски на ответника "Ф.И." ЕАД, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, в размер на 79,81 лв., като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н.Г.Т., ЕГН **********
срещу "Ф.И." ЕАД, ЕИК********искове с правно основание чл. 439 ГПК,
че Н.Г.Т. не дължи на "Ф.И." ЕАД сумата от 15 461,14 лв.,
представляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за сумата
от 392,64, представляваща разноски по заповедното производство за държавна
такса и сумата от 642 лв., разноски по заповедното дело за адвокатско
възнаграждение за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по гр.д. 44229/2011 г. по описа на СРС,
претендирани по изпълнително дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№
838 на КЧСИ.
ОСЪЖДА "Ф.И." ЕАД, ЕИК********да заплати на Н.Г.Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 2050,04 лв., разноски пред СРС,
както и сумата 330.00 лв.-разноски пред
СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.