№ 13160
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110141724 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от П. Ц. Й. против
[***********], с която са предявени отрицателни установителни иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 468,59
лева – главница по договор за потребителски кредит CREX-01765899/17.03.2008 г.,
сключен с [***********]; сумата от 73,32 лева – договорна лихва за периода от
15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.; сумата от 137,01 лева – лихва за забава за периода от
15.08.2008 г. до 26.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
02.08.2011 г., както и сумата от 799,21 лева - главница по договор за потребителски
кредит CREX-01616310/30.06.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 143,58 лева
– възнаградителна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.; сумата от 263,95
лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 26.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателно изплащане,
както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.11.2011 г., за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с рег.№
[***********] на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна
давност за принудителното им събиране.
1
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по гр.д.№ 6753/2011 г. по описа на СРС, на 02.08.2011 г. бил
издаден изпълнителен лист, с който е осъдена да заплати на [***********] следните
суми: сумата от 468,59 лева – главница по договор за потребителски кредит CREX-
01765899/17.03.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 73,32 лева – договорна
лихва за периода от 15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.; сумата от 137,01 лева – лихва за
забава за периода от 15.08.2008 г. до 26.01.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
125,00 лева, представляваща разноски по делото. Поддържа, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение, издадена по гр.д.№ 22169/2011 г. по описа на СРС, на
07.11.2011 г. бил издаден и изпълнителен лист, с който е осъдена да заплати на
[***********] следните суми: сумата от 799,21 лева - главница по договор за
потребителски кредит CREX-01616310/30.06.2008 г., сключен с [***********]; сумата
от 143,58 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.;
сумата от 263,95 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 26.04.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателно
изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото. Твърди
че въз основа на горепосочените два изпълнителни листа, било образувано
изпълнително дело № 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с
рег.№ [***********] на КЧСИ, с район на действие СГС, което поради неизвършване
на изпълнителни действия от началото на 2013 г., било прекратено с постановление на
ЧСИ от 16.04.2018 г. Твърди, че на 22.07.2022 г. получила съобщение за образувано
изпълнително дело № 2022[***********]0402177 по описа на ЧСИ [***********], с
район на действие СГС на основание горепосочените два изпълнителни листа. С
посоченото съобщение ищцата била уведомена още, че с договор за цесия от
22.04.2016 г. [***********] било прехвърлило вземанията си по двата изпълнителни
листа на настоящия ответник [***********]. Ищцата излага доводи, че не дължи
сумите по двата изпълнителни листа, тъй като същите са погасени по давност,
съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу нея. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови
решение, с което да установи недължимостта на процесните суми. Претендира
присъждане на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответното дружество
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не
оспорва изложените в исковата молба твърдения, че въз основа описаните два
изпълнителни листа, по молба на [***********] било образувано изпълнително дело
№ 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с рег.№ [***********]
на КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди се, че в хода на изпълнителното
производство са извършвани множество изпълнителни действия /подробно описани в
2
писмения отговор/, в резултат на които погасителната давност е прекъсвана. Излагат се
и доводи, че евентуалното бездействие на съдебния изпълнителен не следва да е
санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК налага такава, но
при лично бездействие на взискателя. В конкретния случай, ответникът поддържа, че
всички предприети по изпълнителното дело действия са прекъснали течащата относно
вземането погасителна давност. В подкрепа на доводите си ответникът се позовава на
ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна практика. По изложените в отговора доводи се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС
се установява, че същото е било образувано на 02.12.2011 г. по молба от [***********].
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 07.11.2011
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 22169/2011 г. по описа на СРС е, че П. Ц. Й. е осъдена да
заплати на [***********] сумата от 799,21 лева - главница по договор за
потребителски кредит CREX-01616310/30.06.2008 г., сключен с [***********]; сумата
от 143,58 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.;
сумата от 263,95 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 26.04.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателно
изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника и е насрочил опис на движимото му имущество.
На 14.11.2011 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.
С молба от взискателя от 25.04.2014 г., по изпълнителното дело е присъединен
изпълнителен лист от 02.08.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 6753/2011 г. по описа на
СРС е, от който е видно, че П. Ц. Й. е осъдена да заплати на [***********] и сумата от
468,59 лева – главница по договор за потребителски кредит CREX-01765899/17.03.2008
г., сключен с [***********]; сумата от 73,32 лева – договорна лихва за периода от
15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.; сумата от 137,01 лева – лихва за забава за периода от
15.08.2008 г. до 26.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125,00 лева,
3
представляваща разноски по делото. С постановление на ЧСИ от 13.05.2014 г.
вземането по гореописания изпълнителен лист е присъединено.
С разпореждане от 29.05.2015 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
На 29.05.2015 г. отново са изпратени запорни съобщения до банки за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника- настоящ ищец.
На 15.06.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от настоящия
ответник [***********], в която е обективирано искане за конституирането му като
взискател на мястото на [***********], въз основа на договор за цесия. С
постановление на ЧСИ от 05.08.2016 г. ответното дружество е конституирано като
взискател по изпълнителното дело.
С разпореждане от 05.08.2016 г. ЧСИ отново е насрочил опис на движими вещи,
собственост на длъжника. Идентично е и разпореждане от 06.02.2017 г.
Със запорно съобщение от 02.08.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Аналогични са и запорни съобщения от 28.08.2017 г., от
31.08.2017 г., от 01.02.2018 г. и от 11.04.2018 г.
С постановление от 16.04.2018 г. на ЧСИ производството по изпълнителното
дело е прекратено с посочено основание - по молба на длъжника.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
2022[***********]0402177 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС
се установява, че същото е образувано на 03.05.2022 г. по молба от ответното
дружество, въз основа на гореописаните два изпълнителни листа.
С разпореждане от 20.07.2022 г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните
4
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила
заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на
пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването
на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да
поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество
вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
5
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
В конкретния случай, след образуване на изпълнителното производство и
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника на 14.11.2011 г., в продължение
на две години не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в
продължение на две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
образуваното изпълнително производство се е прекратило ex lege на 14.11.2013 г.
Следва да се отбележи, че според даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ
е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т.10 от ТР № 2/
26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С решение №
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г., IV ГО на ВКС, и решение № 51/21.02.2019г. по
гр. д. № 2917/2018г., IV ГО на ВКС, споделящи се и от настоящия състав на съда, е
прието, че прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
6
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед
на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г, постановено по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от
датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този
смисъл е решение от 18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6613/2020 г. по описа на
СГС, II „Е“ състав/.
Към настоящия момент е образувано тълкувателно дело №3/2020 пред ОСГТК
на ВКС по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“. Въпросът е обуславящ изхода на настоящия спор,
но по аргумент от т. 1 от ТР №8 от 07.05.2014 г., по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на
ВКС право да спре настоящото производство има единствено и само касационната
инстанция.
С оглед предходното, в случая считано от 14.11.2013 г. е започнала да тече нова
давност. Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването
на постъпили нови искания от взискателя в отделно дело нямат значение за
прекъсването на давността. Действително образуването на изпълнително дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а е от категорията на административни
такива /канцеларско действие/, което следва предявяването на изпълнителния лист за
изпълнение. Когато обаче молбата за изпълнение съдържа искане за изпълнителни
действия, които са от категорията да прекъснат давността – те ще прекъснат давността,
но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане, без значение на
това дали е настъпила перемция или не по конкретното изпълнително дело. /в този
смисъл са решение № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, решение № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г. на ВКС и
определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. на ВКС/.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020
г., IV г.о. на ВКС, а именно, че когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
7
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
Предвид приетото от настоящия съд, че до отмяната на ППВС №3/1980 г. по
образуваните изпълнителни дела давността е спряла да тече, то и следва да се приеме,
че до прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
на 14.11.2013 г. по силата на закона давност не е текла. Едва след този момент, считано
от 15.11.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност и същата би
изтекла на 15.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая
давността е била прекъсната на 29.05.2015 г. с налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника и на 02.08.2017 г. с налагане на запор върху получаваното трудово
възнаграждение. Предшестващото „прекратяване“ на изпълнителното дело поради
перемция е без правно значение, както беше посочено по-горе. От този момент, тъй
като от 02.08.2017 г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Същата
е прекъсната на 20.07.2022 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника-настоящ ищеца по новообразуваното изпълнително дело №
2022[***********]0402177 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС.
От този момент /20.07.2022 г./ започналата да тече нова 5-годишна давност, която не е
изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда /01.08.2022 г./.
С оглед предходното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. Видно от данните по делото е, че разноски не са направени, като
с оглед обективираното в писмения отговор искане, съдът следва да определи
единствено възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание. Горепосочената сума
следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Ц. Й., ЕГН ********** срещу [***********],
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [***********], искове с правно
основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 468,59 лева – главница по договор
за потребителски кредит CREX-01765899/17.03.2008 г., сключен с [***********];
сумата от 73,32 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.;
сумата от 137,01 лева – лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до 26.01.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г., както и сумата от 799,21
лева - главница по договор за потребителски кредит CREX-01616310/30.06.2008 г.,
сключен с [***********]; сумата от 143,58 лева – възнаградителна лихва за периода от
30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.; сумата от 263,95 лева – мораторна лихва за периода от
30.07.2008 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.05.2011 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
07.11.2011 г., за събирането на които са образувани изпълнително дело №
2011[***********]0410371 и изпълнително дело № 2022[***********]0402177, и двете
по описа на ЧСИ [***********], с рег.№ [***********] на КЧСИ, с район на действие
СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК П. Ц. Й., ЕГН ********** да
заплати на [***********], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[***********] сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9