МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 48
по НОХД №
2322/2016 год. по описа на РС - В.Т.
Районна
прокуратура - гр. В. Т. е повдигнала обвинение срещу К.И.И. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, собственик и
управител на ***, осъждан, с ЕГН **********, затова, че на 13.10.2015 год. в с.
Б., общ. В. Т., в посока от центъра на с. Б. към гр. В. Т., управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка "О." с peг. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,95 на хиляда,
установено по надлежния ред - с химическа експертиза номер ІІІ-313/14.10.2015
год. на БНТЛ при ОД на МВР - В. Т. - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на подсъдимия обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин. Моли, подсъдимият, да бъде признат за виновен. Предвид
наличието на отегчаващи вината обстоятелства предлага на съда да постанови
наказание лишаване от свобода около средния размер, като с оглед отегчаващите
вината обстоятелства, както и арогантното поведение на подсъдимия, да бъде
изтърпяно ефективно, като размера на наказанието глоба също да бъде към средния
размер. Представителя на прокуратурата счита също така, че на основание чл.343
„Г” от НК на подсъдимия следва да бъде наложено и лишаване от право да
управлява МПС за срок не по-малък от две години, като на основание чл.59 ал.3
от НК се приспадне времето, през И. е бил лишен от това право по
административен ред.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Не дава обяснения по обвинението. Моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия - адв. Й.П.
от ВТАК, редовно упълномощен, счита че обвинението срещу подзащитния му не е
доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли И. да бъде
оправдан изцяло. Излаза подробни доводи в тази насока, като в хода на съдебното
следствие прави множество доказателствени искания.
Като прецени и обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: К.И.И. е
правоспособен водач на МПС, категории "В" и "АМ" и има
наложени административни наказания за нарушения на ЗДП. Осъждан за различни
деяния, като за повечето от тях е реабилитиран по съдебен път.
На 13.10.2015 год. вечерта
подсъдимия К.И. е бил в дома си в с. Б., като заедно със свидетеля Д.П.Д., с
когото употребили алкохол. Около 22.40 ч. св. Д. решил да се прибира към гр. В.
Т., като подсъдимия му предложил да го закара с автомобила си. След това
двамата тръгнали, като И. управлявал автомобила, а Д. се возил на предната
дясна седалка.
По същото време екип от служители
на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т. в състав св. Е.В.С. -
младши автоконтрольор и св. М.Е.Д. - също мл. автоконтрольор, в изпълнение на
въведен план за провеждане на специализирана полицейска операция с рег. №
366р17370 от 13.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР - В. Т. с цели проверка на
водачи, управляващи МПС под въздействието на алкохол и редовността на
документите, свързани с управлението на МПС, за времето от 22 ч. до 0.00 часа са
извършвали специализираната полицейска операция на територията на с. Б.. Около 22.50 ч. от центъра на с. Б. в
посока гр. В. Т., до дом № ***, контролните органи забелязали автомобил, който
се движи от центъра на селото в посока към гр. В. Т. и криволичил по пътното
платно. св. С. подал сигнал със стоп-палка за спиране на приближаващия лек
автомобил "О.", бял на цвят, с рег. № ***. Автомобилът подминал
полицаите и спрял в дясната страна, по посоката си на движение на пътното
платно. св. С. се представил на водача и изискал документите, свързани с управлението
на автомобила. Тогава същия му отговорил, че не си носи никакви документи и
същите се намират в дома му в с. Б.. При разговора с водача, св. С. усетил
силен мирис на алкохол от устата на водача. Последния бил поканен до служебния
автомобил, след което контролните органи извършили справка за установяване на
самоличността му. Водача заявил пред полицейските служители, че се казва К.И.И.
с ЕГН **********, за което последните уведомили дежурния при ОД на МВР. На
подсъдимия И. представили техническо средство за алкохол "Дрегер Алкотест
7510", като му обяснили по какъв начин трябва да му бъде извършена проба с
техническото средство. И. правил няколкократни неуспешни опита да надува
апарата, но постоянно след като го надувал, на дисплея се изписвало „недостатъчен обем на въздуха”.
От тези надписи на техническото средство подсъдимия се ядосал и издърпал техническото
средство от ръцете на св. С., като понечил да го хвърли на земята. Малко след
това от автомобила слязъл св. Д., който отишъл при проверяващите и И., като
посъветвал последния да не надува апарата. След
това на мястото пристигнал втори екип на пътна полиция, който разполагал с
преносима радиостанция за отдалечен достъп за проверка на самоличността на
граждани, които не носят личните си документи. Въпреки неуспешните няколко
опита, св. С. продължил процедурата отново за надуване на техническото средство
от И., при което същото е показало положителна качествена проба със съдържание 1,21
промила на алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. Положителната пробата
за алкохол св. С. предявил на подсъдимия И. в присъствието на полицай Д. и
полицай С. от втория пристигнал екип. Била е извършена и проверка на посочените
данни от подсъдимия и контролните органи установили, че той действително се
казва К.И.И. и посоченото от него ЕГН е вярно. На радиостанцията за отдалечен
достъп са се появили данните със снимка, при което се е установило, че водача е
именно подсъдимия И..
След като показанията на
техническото средство били предявени на подсъдимия И., той започнал да се държи
грубо и арогантно с полицейските служители и да ги обижда. Заявил на полицаите,
че единият ще му закупи нов автомобил, а другият ще му закупи обзавеждане за апартамента,
като приключи с тях.
Тъй като показанията на
техническото средство са били над 1,2 промила, контролните органи са обяснили
на подсъдимия, че ще бъде задържан за извършено престъпление по НК, както и са
му разяснили правото да даде кръвна проба, като същият заявил, че желае да даде
кръвна проба. Контролните органи са изготвили съответния талон за медицинско
изследване, като И. е бил откаран до Центъра за Спешна медицинска помощ при
МОБАЛ - В. Т..
В ЦСМП И. е дал доброволно кръвна
проба, но отказал да подпише протокола за медицинско изследване.
След това подсъдимият бил
съпроводен от полицейските органи до РУ, където били изготвени необходимите
документи, свързани със задържането му за 24 часа и съставяне на акт за
извършеното от него нарушение, а именно, управление на МПС под въздействието на
алкохол. Съставения му АУАН И. също отказал да подпише. След изготвяне на
необходимите документи, И. бил съпроводен до РУ - Г. Оряховица и настанен в
помещенията за задържане за срок от 24 часа.
В хода на образуваното ДП била
назначена и изготвена химическа експертиза на иззетата кръвна проба от
подсъдимия К.И.. Видно от приложеното по делото писмено заключение по
назначената Експертиза № ІІІ-313 от 14.10.2015 год. от вещо лице експерт-химик
в БНТЛ при ОД на МВР - В. Т., в представената за изследване кръвна проба от К.И.И.
с ЕГН **********, чрез газхроматохрафски метод, е установено наличие на етилов
алкохол с концентрация 1.95 промила.
Приетата за установена фактическа
обстановка не се спори от подсъдимия И. и неговата защита. Подсъдимият и
защитника му обаче оспорват процедурата по изземването, запечатването,
транспортирането и съхранението на иззетата кръвна проба, както и извършеното
впоследствие химическо изследване от експерт-химик от БНТЛ при ОД на МВР - В. Т..
В съдебно заседание подсъдимия и
неговия защитник оспорват изготвеното химическо изследване и заключението на
вещото лице, и като се мотивират, че същото не е направено от надлежния орган,
както и че пробата е неправилно изследвана, правят доказателствено искане съда
да допусне съдебно-химическа експертиза, която да се извърши от органа,
определен в Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол,
а именно, МБАЛ Света Ана АД гр. Варна. Друг мотив за това искане е избягване на
субективния фактор и искането е лабораторията да е различна от тази, която е
изготвила първоначалната експертиза.
Съдът с оглед избягване на
каквото й да е съмнение относно начина на извършване на химическото изследване
в БНТЛ при ОД на МВР - В. Т. и избягване на субективния фактор, счете това искане
на подсъдимия и неговия защитник за основателно, като допусна и назначи
съдебно-химическа експертиза, като постанови вещото лице, след като изследва
кръвната проба, взета от подсъдимия К.И.И. с ЕГН ********** на 13.10.2015 г.,
да даде писмено заключение, дали в същата се установява наличие на етилов
алкохол и ако се установява такова наличие, какво е неговото съдържание, ако
представената за изследване проба е годна за такова изследване. Освен това
съдът възложи на при евентуална годност на пробата за изследване, вещото лице
да даде и писмено заключение и относно това, дали са налице процеси по
съсирване на взетата кръв. Съдът възложи съдебно-химическата експертиза на
специализирана лаборатория към МБАЛ „Света Ана - Варна” АД - гр. Варна, като
същата бъде извършена от компетентно лице.
От представеното писмено
заключение, изготвено от д-р В.С. - лекар в отделение "Съдебна
медицина" при МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД - гр. Варна, се
установява, че при изследване по газхроматохрафския метод на представената
проба кръв, иззета от подсъдимия К.И. на 13.10.2015 год., е установено
съдържание на етилов алкохол в кръвта с концентрация 1.76 промила. Вещото лице
е дало категорично становище в заключението си, че пробата е годна за провеждане
на изследване по газхроматографския метод, като кръвта е с тъмночервен цвят,
течна, без видими съсиреци и издава миризма специфична за кръв.
След запознаване с посоченото
писмено заключение по посочената експертиза, подсъдимия и неговия защитник
правят доказателствено искане за допускане на допълнителни въпроси към вещото
лице, като съдът допусна посочените от подсъдимия и адв. П. въпроси и възложи
на вещото лице да даде писмено заключение и по тези въпроси.
Разпитано в съдебно заседание, вещото
лице д-р В.С., потвърждава напълно даденото от него писмено заключение относно
начина на провеждане на изследването и получения от него резултат. Съдът прие
за пълно, компетентно и вярно това заключение.
Така установената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства.
Настоящия съдебен състав намира
за безспорно установено и доказано, че със своето деяние подсъдимия К.И.И. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на
чл.343б ал.1 от НК. От показанията на свидетелите С. и Д. се установява
безспорно, че на 13.10.2015 г., около 22.50 часа, подсъдимият И. е управлявал
МПС – лек автомобил "О." с рег. № *** в с. Б., в посока от центъра на
селото към гр. В. Т.. Този факт се установява и от показанията на свидетеля Д.,
който е пътувал в автомобила. Свидетелите С. и Д. са предприели спиране на
водача не само във връзка с провежданата специализирана полицейска операция, но
и тъй като им направило впечатление, че автомобилът криволичи по пътното
платно, като при извършената проверка и при разговора им с подсъдимия,
установили, че говорът му бил забавен, имал неадекватно поведение и лъхал на
алкохол. Това наложило И. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство "Дрегер Алкотест 7510", като видно от приложения по ДП
протокол за проверка, това средство е било технически изправно към момента на
деянието на даване на проби. След няколкократни опити е получена качествена
проба с показание 1,21 промила, достатъчно, за да направи деянието съставомерно
по чл.343б, ал.1 от НК. Показанието на техническото средство е било предявено
на И. и той не е направил възражение. След това, съобразно изискването на чл.3,
ал.2 от Наредба № 30/2001 год., му е бил издаден талон за медицинско изследване
и в съответствие с чл.4 от същата Наредба е бил съпроводен до ЦСМП при МОБАЛ
гр. В. Т. за даване на кръвна проба за химическо изследване. Даването на кръв
не е било задължително, но подсъдимият е изявил желание за това и го е направил
доброволно.
В хода на съдебното следствие бе
изискана цялата документация, която е била съставена в ЦСМП и бяха разпитани
всички лица, които през въпросната нощ са били на работа и имат отношение към
извършването на прегледа на подсъдимия, към вземането на кръвната проба,
запечатването й по установения ред, съхраняването й, до предаването й за
изследване и изготвяне на документите за това. От показанията на свидетелите Ц.Д.,
С.И. и Г.Д., които са взаимно допълващи се и непротиворечиви, се установява по
безспорен начин, че кръвната проба е взета със съгласието на подсъдимия и по
негово искане, че тя е взета по предвидения за това ред, била е надлежно
опакована и съхранявана.Установи се само, че единственото отклонение от
обичайната практика е липсата на подписите на подсъдимия върху протокола за
медицинско изследване и върху плика с пробата. Това обстоятелство се дължи
обаче на отказа на самия подсъдим да ги подпише, явяващо се продължение на
арогантното му поведение, започнало още след като е бил спрян за извършване на
проверка и този отказ е надлежно документиран.
На следващо място от
доказателствата по делото се установява, че пробата е била съхранявана при
условията на чл.14 от Наредба № 30, а след това в срок е била предадена за изследване
при спазване на правилата по чл.15 от Наредба № 30. Извършено е било
първоначално химическо изследване в БНТЛ на ОД на МВР гр. В. Т. от компетентно
лице, което е изготвило и протокол за химическа експертиза с отразени в него
резултати. Във връзка с възраженията на подсъдимия и неговия защитник в хода на
съдебното следствие и с оглед избягване на каквито е и да е съмнения относно
заинтересованост и компетентност (в която съдът не се съмнява), беше допусната
и изготвена съдебномедицинска експертиза, която извърши повторно изследване на
кръвната проба, която също потвърждава категорично наличието на алкохол в
същата и т с концентрация далеч над 1.2 промила, което е достатъчно за да бъде
осъществен състава на чл.343б ал.1 от НК. Видно от заключението на тази втора
съдебномедицинска експертиза, установеното съдържание на алкохол в кръвта е
1,76 промила, който е в рамките на допустимата разлика в резултатите от
отделните изследвания, съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 2001 г. Установи се също
така, че кръвната проба е съхранявана правилно и съгласно всички изисквания на
Наредба № 30, както преди изготвянето на химическата експертиза, така и след
това.
Неоснователни са доводите
изложени от адв. П. в съдебно заседание, че не била установена идентичността на
лицето, от което е била взета кръвната проба. От показанията на свидетелите С.,
Д. и С. се доказва по безспорен начин, че в хода на проверката е било
установено категорично, че проверяваното лице е подсъдимия К.И.И. с ЕГН **********.
Въпреки, че И. не е носил лични документи, след извършена справка чрез
техническо средство РСОД (радиостанция за отдалечен достъп), на който се е
визуализирала снимка на подсъдимия, се е установило безспорно, че това наистина
е И.. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля Д.Д., който е близък
познат и приятел на подсъдимия. Видно от показанията на св. Д. и С., същите са
съпроводили подсъдимия до ЦСМП и в тяхно присъствие от него е била взета кръвна
проба с неговото съгласие. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй
като същите са непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото. Тези доказателства са достатъчни според настоящия съдебен състав, за да
се приеме за безспорно доказано и установено, че кръвната проба е иззета именно
от подсъдимия К.И.И..
Неоснователни са и доводите
изложени от адв. П. относно пренасянето на пробата от МОБАЛ - В. Т. до ОД на
МВР - В. Т.. Към доказателства по делото бе приобщен Протокол за приемане на
кръвни проби за химическо изследване за употреба на алкохол от водачи на МПС с
вх. № 366000-20645/14.10.2015 год., с който е била приета в ОД на МВР - В. Т.
процесната кръвна проба, иззета от подсъдимия К.И.. От същия е видно, че
пробата е предадена на лицето Ст. Л., който е служител в БНТЛ при ОД на МВР -
В. Т., от лицето Н.Н.. Действително в хода на делото в качеството на свидетел
бе разпитано лицето Н. А. Н., който заявява пред съда, че никога като служител
не е транспортирал кръвни проби от МОБАЛ до ОД на МВР, както и твърди, ме
почерка с който са изписани имената Н.Н. в процесния протокол не е негов, както
и подписа положен срещу тези имена не е негов. Т.е. установява се, че този
свидетел действително не е транспортирал и предал процесната кръвна проба, но
съдът приема, че е била допусната техническа грешка, като от ОД на МВР са
посочили като такова лице свидетеля Н. А. Н., който е служител в Сектор "Пътна
полиция", не реално в дирекцията има няколко лице с имена Н.Н., като
погрешно е посочен именно Н. А. Н.. Това обстоятелство обаче с оглед останалите
събрани в хода на делото доказателства, не може да компрометира доставянето на
процесната кръвна проба в ОД на МВР - В. Т..
Съдът намира за неоснователни и
възраженията и доводите на подсъдимия и неговия защитник относно начина на
транспортиране на процесната кръвна проба от ОД на МВР - В. Т. до МБАЛ
"Света Анна - Варна" АД гр. Варна, където е извършена повторната съдебномедицинска
експертиза. От показанията на вещото лице д-р В.С., на лаборанта извършил
химическото изследване Г.Т., както и от изисканата и приложена справка - писмо
с УРИ 366000-11230 от 01.06.2016 год. на ОД на МВР - В. Т. (л.152), се
установява по безспорен начин, че процесната кръвна проба е била съхранявана,
опакована, изпратена, транспортирана и получена съгласно всички изисквания на
Наредба № 30. От справката се установява, че:
- намиращата се на съхранение в
сектор БНТЛ кръвна проба от К.И.И. ЕГН **********, иззета на 13.10.2015 г., е
опакована съгласно изискванията за безопасност (в плик от полиетилен с
абсорбиращ материал), сигурност (запечатана с етикет на ОДМВР В.Т. сер. Г
00689) и изискванията на Наредба 30/ 2001 за съхранение при температура +4°С (с
охладители и термоизолиращ материал), поставена в кутия за транспортиране -
запечатана и етикетирана с информация за съдържанието, получателя и допълнителни
указания;
- времето и начина на
транспортиране на пробата, са уговорени с определеното вещо лице - Д-р В.С.,
отделение „Съдебна медицина” - МБАЛ „Света Ана” - гр. Варна, на посочения в
писмо Рег. № 8770/ 03.12.2015 г. на ВТРС телефон за връзка;
- на 09.12.2015 г., в деловодство
- ОД на МВР - В.Т., опакованата по гореописания начин проба, е предадена на
служител от Дирекция „Специална куриерска служба” - МВР, за транспортиране до
отделение „Съдебна медицина” - МБАЛ „Света Ана” - гр. Варна, ул. "Цар
Освободител" № 100; съгласно върната обратно подписана разписка за
доставяне (копие от която се прилага), пробата е доставена същия ден в 15:30
часа;
- получено е и потвърждение от
Д-р В.С. за получаване на опакованата по гореописания начин проба, в телефонен
разговор на посочения телефон за връзка.
Посочените в справката
обстоятелства се потвърждават напълно от показанията на свидетелите В.С. и Г.Т.,
поради което съдът приема, че кръвната проба е била съхранявана, транспортирана,
получена и изследвана съгласно всички изисквания и правила, регламентирани от
Наредба № 30.
Неоснователни са и твърденията на
адв. П. в съдебно заседание, че при извършването на втората експертиза не са
спазени изискванията на Наредба № 30, като нямало доказателства за извършване
на поне две изследвания, които да се различават с повече от 0.2 на хиляда. От
показанията на вещото лице В.С., както и на свидетелката Г.Т., по категоричен
начин се установява, че изследването на кръвната проба е станало по всички
правила, като са били извършени необходимия и достатъчен брой изследвания на
кръвната проба, за да се достигне до посочения резултат - наличие на етилов
алкохол с концентрация 1.76 промила.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият К.И.И., с деянието си,
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.1
от НК, доколкото на 13.10.2015 год. в с. Б., общ. В. Т., в посока от центъра на
с. Б. към гр. В. Т., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
"О." с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1.76 на хиляда, установено със съдебномедицинска експертиза
изготвена от д-р В.С. - лекар в Отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ
"Света Анна - Варна" АД - гр. Варна.
Настоящия съдебен състав приема,
че по безспорен начин е установено наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия,
което е установено както от техническото средство "Алкотест Дрегер",
така и от първоначалното химическо изследване, така и от последната съдебномедицинска
експертиза. Съгласно разпоредбите на Наредба № 30 и утвърдената съдебна
практика, за меродавна се приема концентрацията на алкохол в кръвта, установена
чрез химическо изследване на кръвна проба. В конкретния случай по делото са
извършени две такива изследвания. Съдът приема резултата от повторното
изследване, тъй като същия е по-благоприятен за подсъдимия.
Предвид
горното, съдът прие за невиновен и оправда подсъдимия по обвинението в това, че
на 13.10.2015 год. в с. Б., общ. В. Т., в посока от центъра на с. Б. към гр. В.
Т., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "О." с
peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,95
на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза номер
ІІІ-313/14.10.2015 год. на БНТЛ при ОД на МВР - В. Т..
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. От
показанията на св. Д.Д. се установява безспорно, че подсъдимия И. е съзнавал,
че е употребил алкохол и въпреки забележката на Д., че е пил и не трябва да
управлява автомобил, И. е заявил, че няма проблем и ще го закара до В. Т.. Това
обстоятелство по безспорен начин доказва осъзнаването от страна на И., че се
качва на автомобила и го управлява, след като е употребил алкохол.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на
подсъдимия и игнориране на общоприетите и законово уредени отношения.
Обществената опасност на деянието
е сравнително висока с оглед вида и характера на деянието и установените
стойности на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като висока, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи такива съдът не отчете. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на подсъдимия, факта на арогантното му
поведение към полицейските служители, незачитане на правилата на ЗДвП.
Съдът, след като обсъди и прецени
обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, като взе предвид и
наличието на многобройни отегчаващи вината обстоятелства, наложи на подсъдимия К.И.И.
наказание - лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца при
първоначален „общ” режим. Въпреки липсата на пречки за прилагане на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, настоящия съдебен състав намира за
основателни доводите изложени от представителя на ВТРП изпълнението на
наложеното наказание ЛОС да не бъде отлагано. Липсата на каквото й да е
критично отношение на И. към деянието си, арогантното му поведение (отправяне
на обиди и заплахи към контролните органи), водят до извода, че същия не
съзнава достатъчно тежестта на деянието си, поради което съдът счита, че
отлагането на така определеното наказание лишаване от свобода не би постигнало
целите, визирани в закона, а именно да поправи и превъзпита подсъдимия.
Съобразно разпоредбата на чл.343б
ал.1 от НК (редакцията на закона към момента на извършване на деянието), за
това деяние е предвидено и кумулативно налагане на наказание "Глоба".
Поради това и на основание чл.57 ал.2 от НК, съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно наказание "Глоба" в размер на 600 (шестстотин) лева.
По отношение на предвиденото в
закона (чл. 343 Г
от НК във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК) лишаване от право да се управлява МПС,
съдът намира, че са налице предпоставки за налагане на наказание в размер,
предвиден в закона и близък до размера на наложеното наказание лишаване от
свобода. В подкрепа на обоснования от съда извод е обстоятелството, че в хода
на делото не се събраха доказателства установяващи, необходимост, свързана с
работата на подсъдимия, която да налага управление на МПС. В тази връзка, съдът
приема, че наказание в размер на две години лишаване от права по чл. 37, ал. 1
т. 7 от НК, би оказало своята превантивна и превъзпитателна роля по отношение
на дееца.
Съдът счита, че така наложените
по вид и размер наказания ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия И. и ще окажат предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото.
На
основание чл. 59, ал. 3 от НК, вр. с чл. 190, ал. 2 от ЗДВП, съдът с присъдата
приспадна времето, през което подсъдимия К.И. е бил лишен от правото да
управлява МПС по административен ред със ЗПАМ № 15-1275-000510/14.10.2015 год.
на Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Т., считано от
15.10.2015 година.
При този
изход на делото и на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК подсъдимият К. И.И.,
бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС
направените в хода на делото разноски в общ размер на 257.44 лева (двеста
петдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), както и сумата от 5.00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от
изложените съображения съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: