О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №1301

 

гр. Пловдив 10.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева           ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                 Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 846/20г. за да се произне-се взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпореждане за незабавно изпълнение №18648/25.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ІХ^-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. №3016/20г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК  от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, Й.И.П., с адрес *** и В.Д.А., с адрес *** в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 115.22 (сто и петнадесет лева и двадесет и две стотинки) – изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2019г. до 23.01.2020г. включително.

Частният жалбоподател „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ********* моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички суми, включително и за разноските.

          Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК районният съд е констатирал, че клаузата на т. 4.5 от договора за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на императивна норма от ЗПК.

Този извод на районния съд е правилен.

В нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК е посочено, че има право да получи лихва върху неплатената в срок главница, а в ал.2 от същия текст изрично е указано, че при забава в плащането на съответните суми обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В процесния договор страните са уговорили наказателна надбавка към лихвата, което е в явно противоречие с нормата на чл. 33, ал.2 от ЗПК.

Изложеното налага извода, че са налице данни за противоречие на обсъжданата клауза със закона, както и че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза.

Следователно така подаденото заявление не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на нормата на чл. 418, ал.2 ГПК.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК районният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да се потвърди.

          Воден от горното съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение №18648/25.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ІХ^-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. №3016/20г.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                             Членове:1.         

 

 

                 

                                                                                     2.