М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1962 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
На 24.04.2019год. във ВРС е
внесен обвинителен акт № 202 от и.ф.
административен ръководител - районен прокурор на ВРП, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.С.И. с оглед извършено от
него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 195, ал.4, вр. ал.1, т.6 вр. чл. 194, ал.1
от НК за това, че на 19.05.2017г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно
лице - служител „Невъоръжена охрана" в „Тайгър секюрити" ЕООД, което се е възползвало от служебното
си положение, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 28.80 лева,
сребърен кръст 4 грама, на стойност 20.00 лева, сребърен синджир 5 грама на
стойност 25.00 лева и сумата от 50.00 лева, всичко на обща стойност 123.80
лева, от владението и собственост на С.И.Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Счита обаче, че с оглед представените в хода на
съдебното следствие доказателства за възстановяване на щетите от престъплението
са налице предпоставките на чл.218б от НК. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен като предлага на същия да бъде наложено адм.наказание
по преда на чл.218б от НК в размер около средния предвиден в посочената
разпоредба.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на прокурора
както досежно доказаността на обвинението, така и
досежно предпоставките за приложението на чл. 218б от НК. Моли на подзащитния
му да бъде наложено наказание в размер около минималния предвиден в нормата на
чл. 218б от НК.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а в дадената му последна дума заявява, че съжалява за престъплението, което е
извършил.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Към 19.05.2017год. подс. И.С.И. се
намирал в трудови правоотношения с „Тайгър секюрити" ЕООД, което дружество се занимавало с
охранителна дейност, регламентирана в Закона за частната охранителна дейност. Подс. И. бил назначен в горепосоченото дружество с трудов
договор №072/21.11.2016г., на длъжност - „невъоръжена охрана". Съгласно
длъжностната характеристика длъжността
на подсъдимия предполагала изпълнението на следните дейности: осъществява
пропускателния режим, контролира влизането и излизането на служители, външни
лица и МПС; не допуска изнасяне на вещи, материали и ценности от обекта без
износни документи, подписани от оторизирано длъжностно лице; извършва проверка
на влизащи МПС, посетители и служители; изпълнява задълженията си с повишено
внимание и отговорност като охраняващ пост, в обход и пр.; познава плана на
обекта, изискванията и особеностите на постовете в охранявания обект и начините
за действие за предотвратяване на посегателства върху него; при посегателства
над обекта: кражба, щета, нападение и др. действа незабавно, като оповестява
прекия си ръководител или оперативен дежурен; не отклонява своето внимание от
преките си задължения и др. Съобразно длъжността на която бил назначен подс.И. имал отговорност и за недопускане на кражби в
охранявания обект. С трудовия договор било възложено на подс.
И. да изпълнява служебните си задължения в обект „Енерго
про - Варна - Център за обслужване на клиенти „Енерго про", находящ се в
гр. Варна, ул. „Девня" №2.
През деня на 19.05.2017г. подс. И. и св. Желязко Вълчев били на работа и изпълнявали
служебните си задължения като служители „невъоръжена охрана“ в Центъра за
обслужване на клиенти „Енерго про"
в гр. Варна.
Около 17:20 часа на посочената
дата в салона за клиенти на Центъра за обслужване на клиенти на „Енерго про" гр. Варна влезли
свидетелите С.Д. и Велизар Минчев, които искали да депозират документи за
откриване на партида, за закупен недвижим имот в гр. Варна. Свидетелите Д. и
Минчев влезли в помещението и се насочили към маса, разположена в салона. Св.
Минчев седнал на един стол и започнал да приготвя необходимите документи, а св.
Д. седнала до него, за да изчака. След това св. Д. станала и отишла до гишето,
за да провери дали е възможно да заплатят исканите услуги с дебитна карта. След
като служител й обяснил, че плащането се извършвало само в брой, св. Д. се
върнала при св. Минчев и оставила на масата портмонето
си, след което излязла от салона за клиенти, за да потърси банкомат. Портмонето
на св. Д. било с размери около 30x10см, от естествена кожа и съдържало сумата
от 50 лева, сребърен кръст с тегло 4 грама, сребърен синджир с тегло 5 грама и
документи, всички вещи собственост на св. Д.. Няколко минути след това св.
Минчев станал от стола си, взел документите от масата и отишъл на гишето.
Портмонето на св. Д. останало на масата. Последното (портмонето на масата) било
възприето от подс. И. и той решил да го вземе.
Подсъдимият се огледал в салона и видял, че св. Минчев се намирал на гише за
обслужване на клиенти, а св. Д. я нямало в помещението. В изпълнение на намисленото
подс. И. отишъл, взел якето си и го облякъл го, след
което се приближил до масата, взел портфейла на св. Д. и го прибрал във
връхната си дреха.
Непосредствено след това св. Д.
се върнала в салона за клиенти и потърсила портмонето си на масата, но не го
открила. След разговор със св. Минчев тя разбрала, че той не е прибирал
портмонето й. Тогава св. Д. отишла при подс. И. и св.
Вълчев и ги уведомила, че портмонето й е било откраднато, като ги попитала дали
са виждали вещите й. Подсъдимият отрекъл да е виждал или вземал портмонето й.
Още същия ден св. Д. подал
сигнал за кражбата в полицията. Образувано било досъдебно производство. В хода
на същото с писмо от гл. изпълнителен директор на „Енерго
про Варна" ЕАД бил предоставен един брой
магнитен носител, съдържащ запис от охранителните камери, разположени в Центъра
за обслужване на клиенти „Енерго про"
в гр. Варна от дата 19.05.2017г.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза изготвена от в.л. Тодор Илиев изследваният 1 бр. диск CD-R съдържал
1 бр. видеофайл формат „тр4". Видеофайлът бил цифров презапис
от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видео-охранителна система. Същите имали вкопирани
дата и час. Не се установили следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. На видеозаписите се установили действия на лице от видим мъжки пол.
От лицето и неговите действия били извлечени кадри, които били подредени по
хронологичен ред. Резултатът от сравнителния анализ позволявал да се направи
извод, че на горепосочените фотокопия, вероятно било заснето едно и също лице,
посочено като И.С.И..
Видно от заключението на
изготвената съдебно-оценителна експертиза изготвена от в.л. Димитър Йорданов
общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 123.80лв.
На 17.06.2019год., в хода на
съдебното следствие подс. И. възстановил щетите от
престъплението.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели, заключения по назначени
съдебни експертизи – оценителна и видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, справка за съдимост, ВДС - ,бр. диск CD-R,
вносна бележка за внесена сума в размер на 123.80лв., както и всички събрани в
хода на наказателното производство писмени доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимно-допълващи се, не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното.
С обвинителният акт подс. И. е предаден на съд с оглед извършено престъпление
по чл. 195, ал.4, вр. ал.1, т.6 вр.
чл. 194, ал.1 от НК за това, че на 19.05.2017г. в гр. Варна, в качеството си на
длъжностно лице - служител „Невъоръжена охрана" в „Тайгър
секюрити" ЕООД, което се е възползвало от
служебното си положение, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 28.80
лева, сребърен кръст 4 грама, на стойност 20.00 лева, сребърен синджир 5 грама
на стойност 25.00 лева и сумата от 50.00 лева, всичко на обща стойност 123.80
лева, от владението и собственост на С.И.Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
В случая съдът счете, че от
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че на
инкриминираната дата подс. И. е извършил от обективна
страна деяние попадащо в хипотезата на чл. 194, ал.3 от НК. Същият е отнел без
съгласието на св.Д. портмонето й ведно с намиращите се в него вещи (подробно
описани в ОА) всичко на обща стойност 123.80лв. В тази насока са както неговите
самопризнания така и заключението на назначената видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза. И доколкото отнетите вещи са на незначителна стойност, значително
под минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата (460лв.
определена с ПМС № 141 от 13.07.2017 г.), а подсъдимият е с чисто съдебно
минало, то случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. От субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – същият е съзнавал че портфейла и
вещите в него не са негови, че лишава от фактическа власт върху вещите св. Д. и
е предвиждал, че вещите ще преминат в негово владение което е и целял. Налице е
и намерението за своене. От друга страна с оглед представените по
делото доказателства за възстановяване на щетите от деянието (с вносна бележка
от 17.06.2019год. подсъдимият е внесъл по депозитната сметка на ВРС левовата
равностойност на инкриминираното имущество, доколкото пострадалата не се явява
в съдебното заседание) и не са налице отрицателните предпоставки визирани в
нормата на чл. 218б, ал.2 от НК (подсъдимият е неосъждан, съответно не му е
било налагано адм. наказание за такова деяние) съдът
счете, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 218б, ал.1 от НК,
доколкото съобразно същата разпоредба за деяния по чл. 194, ал.3 от НК когато предмета
на престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната
установени към датата на извършване на деянието наказанието е глоба от 100лв.
до 300лв. налагано по адм. ред ако предмета на
престъплението е възстановен или заместен.
Що се касае до повдигната с обв. акт квалификация по чл.195, ал.1, т.6 от НК, а именно,
че деянието е извършено от подсъдимия в качеството му на длъжност лице което се
е възползвало от служебното си положение, то според настоящия съд доказателства
за такава квалификация по делото липсват.
Съгласно разпоредбата на чл. 93,
т.1 от НК „длъжностно лице“ е това на което
е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите
дейност само на материално изпълнение и б) ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител.
В случая от приложените по
делото трудов договор № 072/21.11.2016год. и длъжностна характеристика се
установява, че подсъдимият е бил в трудови правоотношения с „Тайгър секюрити“ ЕООД, а не с „Енерго про Варна“ и именно по
силата на този ТД е осъществявал служебните си задължения като служител
невъоръжена охрана. Безспорно мястото му на работа е било в обект на „Енерго Про-Варна – Център за
обслужване на клиенти“. Това обаче не му придава качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т.1 б.“б“ от НК както счита прокурора. Съгласно теорията
и константната съдебна практика работата е свързана с пазене на чуждо имущество
когато боравенето с такова произтича от нейното естество, а не от присъща на
всеки инцидента възможност да разполага с него. Такава е работата, която по
своето предназначение и същност е свързана с пазене на чуждо имущество. С други
думи посочената разпоредба касае възлагането на пряката и непосредствена
възможност на длъжностното лице да борави с конкретно поверено му имущество, за
което носи отговорност като МОЛ или върху което осъществява пряка ръководна
работа. В случая работата на подсъдимия като служител невъоръжена охрана е
свързана със защита на обекта от посегателства върху имуществото, но пряка
възможност той да борави със същото това имущество не е налице. Видно от
длъжностната му характеристика в кръга на задълженията на подсъдимия са били
осъществяването на пропускателен режим (контрол при влизането и излизането от
обекта), недопускане изнасянето на вещи без износни документи, обход, познаване
на плана за охрана на обекта и начините за действие при посегателства върху
него, но не и преки дейности свързани с пазенето, още по-малко пък с
управлението на имуществото. Касае се за охранителна дейност по сигурност и
безопасност на обект, която дейност е правно регламентирана в ЗЧОД, но не и
за поверяване на конкретно имущество с
цел неговото материално-отговорно пазене. В тази насока са Решение №
429/09.11.2010год. по н.д. № 384/2010год. на ВКС, ІІ н.о., Решение на ОС
Кюстендил по КНОХД № 161/2011год.; Решение на ОС Ямбол по ВНОХД № 260/2013год.,
Решение на АС Бургас по ВНОХД № 62/2009год.; Определение на ОС Варна по ВЧНД №
412/2016год. и ред други, постановени по
идентични казуси свързани със служебното положение, заеманата длъжност от
субекта.
Поради изложеното по-горе и с
оглед специфичните характеристики на деянието и дееца, в светлината на
цитираните по-горе разпоредби съдът счете, че в случая деянието извършено от
подсъдимия, макар и формално да покрива признаците на състав на престъпление по
НК не се счита за престъпно (декримининализирано е по
силата на закона), а е административно нарушение. Горното мотивира съда на
основание чл. 304 от НПК да оправдае подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 195, ал.4, вр. ал.1, т.6 вр. чл. 194, ал.1
от НК и съобразно правомощията си по чл. 305, ал.6 да му наложи административно
наказание съобразно чл. 218б, ал.1 от НК за това, че на на
19.05.2017г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 28.80
лева, сребърен кръст 4 грама, на стойност 20.00 лева, сребърен синджир 5 грама
на стойност 25.00 лева и сумата от 50.00 лева, всичко на обща стойност 123.80
лева, от владението и собственост на С.И.Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
При определяне размера на адм.наказание съдът отчете степента на обществена опасност
както на деянието така и на дееца и като отчете наличието единствено и само на
смекчаващи адм.наказателната отговорност
обстоятелства – чисто съдебно минало, проявена критичност, както и факта, че се
касае за инцидента противообществена проява в живота на подсъдимия, а
стойността на отнетото имущество е незначителна 123.80лв. наложи на подсъдимия адм.наказание
глоба в размер към минималния предвиден в закона, а именно глоба в размер на
120лв. като счете, че това наказание е съответно на извършеното деяние
(нарушение) и в пълнота ще постигне целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Като отчете, че в хода на
досъдебното производство са били направени разноски във връзка с назначени
съдебни експертизи – оценителна и видео-техническа и лицево-идентификационна
общо в размер на 156.66лв. съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати посочената по-горе сума в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР Варна.
По отношение на приложения като
ВД по делото СД-диск (л.59) съдържащ запис от охранителни камери съдът
постанови същият да остане по кориците на делото.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: