Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 21.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На девети април
година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12631 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Производството
е образувано е по искова молба на Д.Г.П. ЕГН ********** против З. „Л.И.” АД, ***,
по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.03.2016 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на ПТП – 19.03.2016 год., до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди,
че на 19.03.2016 г. около 09:30 часа пострадала при ПТП в гр.С.. Била пътник в
микробус „Ситроен Джъмпер”-маршрутно такси с рег.№ ******, управляван от Т.Н.Т.,***
посока център. Започнала да се качва в автомобила, когато същият потеглил
рязко, преди да я изчака да затвори вратата, в резултат на което паднала на
пода на автомобила. Заявява, че виновен за ПТП е водачът Т.Т., който с
действията си е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, не я
е изчакал да се качи на автомобила и
потеглил рязко, без да се убеди, че няма да създаде опасност за пътниците в
автомобила.
Посочва,
че в резултат на ПТП получила закрито счупване на долния край на лявата лъчева
кост и огромен хематом на лявата ръка. Била приета по спешност в болница,
където било извършено закрито наместване на фрактурата и била поставена на
постелен режим и медикаментозна терапия. Твърди, че все още не се е излекувала и изпитва болки и към настоящия
момент.
Твърди,
че за микробус „Ситроен Джъмпер” е сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника, със застрахователна полица №
BG/02/115002872225, валидна от 28.11.2015 г. до 27.11.2016г.
Ответникът
З. „Л.И.” АД оспорва иска за
неимуществени вреди по основание. Оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на деликта – оспорва механизма на ПТП, авторството на
деянието, наличието на причинно – следствена връзка между събитието и
твърдените травми. Заявява бланкетно възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Оспорва твърденията в исковата молба, че не бил
приключил все още лечебния период, както и че ищцата търпи и към настоящия
момент и ще търпи за в бъдеще „изключителни болки и страдания”. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Н.поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез юрк. Й.оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия констативен протокол за ПТП
№ 224 от 19.03.2016г. и приложеното ДП № ЗМ 11122/2016г. по описа на РТП-ОР-СДВР, пр.пр. №
12098/2016г. по описа на СРП, че на 19.03.2016г. около 09:30 часа в гр. С., автобус
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******, управляван от Т.Н.Т., ЕГН ********** *** с
посока на движение от бул.“Ал. Малинов“ към бул.“Христо и Евлоги Георгиеви“ и в
района на спирка МГТ № 2327 /хотел Плиска/, при потегляне участва в ПТП с
пътника Д.Г.П., ЕГН **********, която пада в автобуса до втора врата. След настъпилото
ПТП водачът на автомобила напуснал произшествието, без да уведоми МВР и да
изчака пристигането на техен представител на място. Видно е, че водачът Т.Н.Т. е
установен около 17:10 часа. В
констативния протокол е отразено, че при ПТП е пострадал пътник от
автобуса – Д.Г.П. с работна диагноза фрактура на лява предмишница, както че по
отношение на водача на МПС е съставен АУАН №363851/19.03.2016г. /л.4 от делото, приложеното ДП № ЗМ 11122/2016г. /
С
Постановление от 08.02.2017г. на СРП е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № ЗМ 11122/2016г., по описа на РТП-ОР-СДВР, пр.пр. №
12098/2016г. по описа на СРП водено срещу Т.Н.Т., ЕГН ********** за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради
това, че пострадалата при предявяване на материалите е заявила желание
наказателното производство да бъде прекратено, съобразно чл.343, ал.2 от НК. /л.37 от делото/
От
приетата Епикриза по ИЗ № 10180/ 2016г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се
установява, че ищцата Д.П. е постъпила в лечебното заведение на 19.03.2016г. с
диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост – закрито – ляво. Посочено
е, че на 19.03.2016г. е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация при анестезия, радиус и улна. На 21.03.2016г. ищцата е изписана в подобрено
общо и локално състояние. /л. 5 от делото/
От
приетото заключение на съдебно–медицинска експертиза с вещо лице д-р Б.Б. –специалист ортопед се
установи, че в резултат на ПТП от 19.03.2016г. ищцата Д.П. е получила закрито
счупване на долния край на лявата лъчева кост. Приложено е болнично лечение от
19. 03. 2016 г. до 21.03.2016 г. - 2 дни; Домашно - амбулаторно - от 21.03.2016
г. до 20.04.2016г. - 1 месец. По време на болничното лечение е направено
закрито наместване без вътрешна фиксация на счупването на лява лъчева кост и
поставена имобилизация. Експертът е посочил, че по време на
домашно-амбулаторното лечение е носила гипс и след свалянето му е провеждала
раздвижване на ръката в дома. Вещото лице е приело в експертизата, че състоянието
на ищцата е стабилизирано, но са налице следните остатъчни явления - в долния
край на лявата предмишница - деформация на ръката, която е изместена нагоре, намалена
сила на захват на лявата ръка, лявата гривнена става извършва движения в обем
по-малък от нормата с 30%, болезнени. Вещото лице пояснява, че счупването на
лъчевата кост е зараснало в неправилно положение. Д-р Б. сочи, че ищцата е
претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8
дни, а също така и след сваляне на гипса и започване на раздвижване за около
10-12 дни. В останалите периоди от възстановителния процес болките са били с
по-малък интензитет и непостоянен характер за 2-3 месеца след ПТП. С оглед
характера, степента и местоположението на счупването, проведеното лечение и
сегашното състояние на ищцата може да се приеме, че тя ще изпитва болки с
непостоянен характер до около 2-3 години от датата на ПТП.
В
о.с.з. проведено на 24.10.2017г. вещото лице д-р Б. допълва, че самият тип на
фрактура, който видял на личния преглед с контролна рентгенография на ищцата е
такъв, че според него би трябвало да бъде лекувана оперативно. Счита, че
водещата й ръка е дясната. Пояснява още, че при операция обичайно би трябвало
да настъпи правилно срастване на счупването и най-вероятно обемът на движение
би било много по-добър от този, който е в момента. В този случай не е
предлагано оперативно лечение на ищцата.
Приетото,
неоспорено заключение на СМЕ с в.л. д-р Б.Б., съдът възприема като компетентно
и обективно дадено.
От
приетото заключение на съдебно – автотехническа експертиза с в.л. доц. инж. А.А.
се установява, че в при процесното ПТП ищцата е била права и най-вероятно е
била последна от качилите се пътници при закупуване на билета си, когато
водачът без да я изчака тя да седне е потеглил рязко и неочакване на пътничката
с ускорение 2,0 - 2,5 м/сек. Сочи се, че пътничката тъкмо е тръгнала към зоната
със седалки в микробуса. Паднала е пред втората врата за качване на пътниците в
зоната където няма седалки. Прието е, че Микробусът "Ситроен Джъмпер” е
бил спрян неподвижен-в покой на бул. „Цариградско шосе“ в или до зоната на
автобусната спирка пред хотел „Плиска“. Водачът е потеглил по-рязко от
нормалното в посока към центъра на С.. Вещото лице доц. инж. А.А. обосновава,
че независимо каква е била скоростта на
микробуса, тя не е в причинна връзка с падането на пътничката. Причината е в
ускорението на микробуса, а то е най голямо при потегляне на първа предавка. Да
потегли при отворена врата не е допустимо, независимо от типа на автомобила. Инж.
А. сочи още, че микробусът е такси тип маршрутка, предназначен да вози пътници,
затова водачът му трябва да потегли след като се убеди, че пътниците са седнали,
затова има вътрешно огледало. Водачът първо е трябвало да се убеди, че всички
пътници са седнели и, че няма опасност да паднат при движение на микробуса,
който няма предпазни колани. Той не само е имал възможност, но при наличие на
пътници е трябвало да потегли плавно, с по- малко ускорение 1,0 -1,5 м/сек,
особено когато има правостоящи.
Заключението
на САТЕ изготвено от инж. А., съдът възприема, като обективно и компетентно
дадено.
За
установяване на неимуществените вреди е допуснат до разпит свидетелят Д.Д.Д. –
дъщеря на ищцата. Същата установява, че на 19 март, когато е станало ПТП, майка
й трябвало да й гостува. Пътувала с маршрутка и при пристигането се оплакала от много силна болка в ръката,
споделила, че е паднала в маршрутката. Тя започнала да отича. Отишли в „Пирогов“,
направили й рентгенови снимки, гипсирали й ръката и я приели в болничното
заведение, където останала два дни. Болките й не спирали, ръката й. отекла.
Отново отишли в „Пирогов“ и в
отделението като я прегледали казали, че трябва да се постави нов гипс. Сложили
й втори гипс, с който престояла повече от месец. Когато свалили гипса, ръката била
заздравяла, но имало някакво изкривяване. Свидетелката заявява, че трудно се
обслужваше и тя я взела при нея. Водела я на нагревки, на йонофореза, две-три
процедури й направили. Лятото я изпратили и в балнеосанаториум. Д. сочи в
показанията си, че при лошо време има болки. Заявява, че майка й е пенсионер,
но до ПТП работила като хигиенист. Има болки, не може да ползва ръката на 100%,
не може да я завърта и определени
движения не може да извършва с нея. Предлагали да й операция, но след повече от
година не са решили още дали да я оперират. При промяна на времето пие
болкоуспокояващи. На второто гипсиране, ръката била много оттекла, пръстите й
станали тройни и започнала да посинява и затова я завели отново на лекар. Изпитвала
болка, не можела да спи.
Показанията
на св.Д., съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото
кореспондират на СМЕ и приетите неоспорени писмени доказателства.
По
почин на ответника е допуснат до разпит свидетелят Т.Н.Т.. Свидетелят заявява,
че си спомня за ПТП, на сочената дата около 9 часа шофирал маршрутно такси №29,
ищцата се качила на спирка „Плиска“ и си купила билет. Когато потеглил, тя тръгнала да сяда и паднала,
извинила се, че ще се забави малко, понеже той спрял. Вдигнали я, седнала и
така пътували до „Овча купел“. Свидетелят заявява, че спирали всяко едно
маршрутно такси, за да разберат кой е причинителя на това и той се обадил, че е
той. Зад шофьорското място има дръжка, където пътниците да се хващат. Т. сочи,
че в маршрутката имало трима човека, същата е с 14 седящи места. Заявява, че
ищцата не се оплака нещо да я е заболяло.
По
делото е изслушан и свидетелят Л.В.Л.– очевидец на ПТП. Свидетелката заявява,
че с ищцата се запознали в маршрутно такси №29. Тя се качила от Окръжна
болница, а Д. се качила от „Плиска”. Шофьорът много рязко потеглил и Д. паднала.
Тя й помогнала. Все още не е била затворена вратата, когато шофьорът потеглил с
мръсна газ и паднала назад. Явно при падането си е счупила ръката. Преди нея се
качили трима или четирима човека, а тя се качила последна. Все още не била
затворила вратата, когато шофьорът тръгнал много рязко и тя паднала. Паднала
настрани. Останалите, които се качили минали навътре в маршрутката. Тя се
обърнала да затвори вратата, шофьора рязко потеглил и тя паднала през това
време. Казала, че я наболява ръката при удара. Когато тя паднала шофьорът не
спрял и продължил да кара. Свидетелката заявява, че Д. седнала от ляво, зад
шофьора, втора седалка. Не помни колко човека имало в маршрутката, но били
доста. Когато Д. се качила всички места били запълнени. Тя освободила нейното
място на Д., и останала права. Други правостоящи нямало. В таксито нямало
дръжки, на които да се държат правостоящите.
С
протоколно определение от 06.06.2017г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, обстоятелството, че към датата на ПТП – 19.03.2016 год., е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/115002872225, валидна от 28.11.2015
год. до 27.11.2016 год., сключена с ответното застрахователно дружество за
микробус марка „Ситроен”, модел „Джъмпер”, рег.№ *****.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявения пряк иск е допустим, с оглед поддържаните твърдения, а правото
на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховане по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторно превозно средство, за което
застрахованите отговорят съгласно българското законодателство. Съобразно ал. 2
на цитирания член застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите са както собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл, в случая
ответникът по силата на сключения договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за процесния период и МПС носи отговорност за причинените при
управлението на процесния микробус вреди на трети лица. При този вид
застраховката на обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за
които отговаря водачът или собственикът на морното превозно средство. В случая
автобусът е управляван от водача без противопоставянето на собственика и
съответно се ползва от застрахователната закрила.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Съдът след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 19.03.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.132,
ал.2 от ЗДвП – При превозване на пътници водачът е длъжен: преди потегляне да
се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване“ /в
редакцията му действаща към датата на ПТП/. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените увреждания на ищцата.
Установи се, че водачът Т.Т. на сочената дата е управлявал микробус
„Ситроен Джъмпер“ , с рег. № ******, като се е движил по бул. "Цариградско
шосе" с посока на движение от бул. " Александър Малинов" към
бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" и в района на спирка МГТ"№2327-
хотел Плиска", при потегляне от спирката в салона на автобуса пада пътника
Д.Г.П., и по непредпазливост причинила телесна повреда на П., изразяваща се във
фрактура на радиус на типично място на лява предмишница. В приетото по делото и
неоспорено от страните САТЕ с вещо лице инж. А. се установи, че ищцата е била
права и най-вероятно е била последна от качилите се пътници при закупуване на
билета си, когато водачът без да я изчака тя да седне е потеглел рязко и
неочакване на пътничката с ускорение 2,0 - 2,5 м/сек2 . Най вероятно не се е
държала и се е готвила да тръгне или тъкмо е тръгнала към зоната със седалки в
микробуса. Паднала е пред втората врата за качване на пътниците в зоната където
няма седалки. Прието е още, че водачът първо е трябвало да се убеди, че всички
пътници са седнели и, че няма опасност да паднат при движение на микробуса,
който няма предпазни колани. Той не само е имал възможност, но при наличие на
пътници е трябвало да потегли плавно, с по- малко ускорение 1,0 -1,5 м/сек ,
особено когато има правостоящи.
Предвид на
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е
извършено противоправно деяние от водача микробус „Ситроен Джъмпер“ , с рег. № ******
Т.Т..
По отношение
на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството,
че З. „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл. 226 КЗ/отм./ за доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 74г.,
продължителният лечебен и възстановителен период -около 2-3 месеца, интензитета
на болките, закрито наместване без вътрешна фиксация на счупването на лява
лъчева кост и поставена имобилизация, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и факта, че ищцата
ще изпитва болки с непостоянен характер до около 2-3 години, наличието на остатъчни явления - в долния край
на лявата предмишница деформация на ръката, която е изместена нагоре, намалена
сила на захват на лявата ръка, както и лявата гривнена става извършва движения
в обем по-малък от нормата с 30 %, както и обществено икономическите условия
към 2016г., решаващия състав намира, че сумата от 20 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната. Съдът намира, че посоченият размер не е
прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в
трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че претендираното
обезщетение би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и
страдания.
Относно възражението за съпричиняване по
чл.51, ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено бланкетно възражение за съпричиняване, без да
са изложени конкретни твърдения за принос на пострадалата. В хода на процеса
ответникът, който носи доказателствена тежест не доказа по безспорен начин наличието
на съпричиняване от страна на ищцата. От приетата по делото САТЕ с вещо лице
инж. А. се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на микробуса Т.Т..
С оглед изложеното възражението по чл.51, ал.
2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е неоснователно.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да бъде уважен за сумата от – 20 000 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
По
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането 19.03.2016. и
дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху
главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. С. Н.–САК сумата
от 1130 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищцата сумата от 800
лева, представляваща заплатени от ищцата държавна такса, депозит СМЕ и САТЕ,
съразмерно на уважената част от иска.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 110 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частично освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83,
ал. 2 от ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 200 лв., съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, , І ГО, 7-ми състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК
******да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата
20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в
резултат на ПТП, реализирано на 19.03.2016г. по вина на водача на автобус марка „Ситроен Джъмпер“, с
рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 19.03.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер
от 30 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК ******да заплати на Д.Г.П., ЕГН ********** сумата от 800лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по
делото пред СГС, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. С. Н.–САК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1130 лв.
– адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Д.Г.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 110 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
200 лв. – държавна такса,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: