МОТИВИ по НОХД № 113/2019 година
Против подсъдимия Н.Б.К. ***, е
внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1, вр. с ал.1 от НК, затова че на 08.07.2018 г. в с.М., община М., на ул.„С.В.“,
противозаконно е отнел от владението на Е.С.В.от с.М., община М., чуждо моторно
превозно средство – товарен автомобил „И.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на И.Х.Д. ***,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство, в размер на 718 лева.
Участвуващият по
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в
съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. П.Ц. от ВАК. Процесуалният
представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при
условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване
към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени
правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не
се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при
постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят И.Х.Д. ***, притежавал
товарен автомобил „И.“ с рег. № ХХХХ. През пролетта на 2017 г. той го продал на
свой приятел – свидетеля Р.В.Ц.от с.М., община М.. Договорът не бил облечен в
изискуемата се нотариална форма, нито автомобилът бил регистриран в КАТ на
името на новия си приобретател. Така номинален собственик си останал свидетеля Д..
Междувременно Ц. ползвал активно автомобила и понякога услужвал с него на свои
познати. Така на 08.07.2018 г. го предоставил за ползване на свидетеля Е.С.В.от
с.М.. Около 17.00 часа последният паркирал камиона пред дома си на ул.„С.В.“ в
посоченото село. Оставил ключовете на таблото, тъй като трудно се сваляли и
влязъл в къщата си. През този период в селото живеел Н.Б.К. ***, който се
препитавал като пастир. На посочената дата бил употребил известно количество
алкохол. Минавайки покрай паркирания автомобил спонтанно решил да го ползва, с
цел да се „повози“, без да поиска разрешение от никого. Качил се и го запалил,
използвайки обстоятелството, че ключовете са на стартера. Това било видяно от
малолетния син на свидетеля В., който незабавно съобщил на баба си – свидетелката
Д.П.В.. Тя му казала да уведоми и баща си за инцидента. Междувременно видяла,
че автомобила потегля и след като изминал известно разстояние се блъснал в
оградата на съседна къща. Свидетелите В.и незабавно отишли на място и видели подсъдимия
да слиза от камиона. Тъй като лицето му било в кръв от получените травми,
започнал да се мие в намираща се наблизо локва. Когато го попитали какво е направил
отвърнал невъзмутимо: „Е нищо, исках да се повозя“. Уверявал ги, че няма защо
да се притесняват, защото ще заплати причинените щети. В. съобщил за инцидента
на тел.112 и на място пристигнал екип от РУ гр.М., който извършил оглед на
местопроизшествието. К. предоставил кръв за лабораторно изследване. От
извършената Съдебно-химическа експертиза било установена, че съдържанието на
алкохол в кръвта на обвиняемия е било под 0.5 %0, а именно 0.26 на хиляда,
което изключва квалификацията по чл.346 ал.2 т.2 НК – извършване на деянието в
пияно състояние. По делото е назначена и Съдебно-психиатрично-психологична
експертиза, с оглед установяване психическата годност на К. да участва в
наказателното производство. От заключението на същата се установява, че подсъдимия
е личност с примитивна структура. Умственото му развитие е в границите. Твърде
ниска интелигентност – норма. Същият не страда от психическа заболяване, за
което да има нужда да бъде лекуван. Разбирал е свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Налице е психическа годност същия
да участва в досъдебното производство, респективно да носи наказателна
отговорност. Извършената по делото Съдебно-оценителна експертиза е установила,
че стойността на причинените по автомобила повреди възлиза на 718 лева –
невъзстановени.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, където
същият признава вината си и изразява критично отношение към извършеното от
него, както и от Протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-8/, фотоалбум /л.10-13/,
показанията на свидетелите Ц. /л.17/, В./л.18/, В.а /л.19/ и Д. /л.20/,
химическа експертиза /л.34/, Съдебно-оценителна експертиза /л.37-39/, Съдебно-психиатрично-патологична
експертиза /л.57-60/, справка за съдимост /л.72/ и актуална такава, събрана на
съдебното следствие, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние /л.73/ и Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№
300000-1553/02.05.2019 г., от която е
видно, че подсъдимия е неправоспособен водач.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият Н.Б.К. ***, е извършил престъпление по
транспорта – противозаконно отнемане на МПС. На 08.07.2018 г. в с.М., община М.,
на ул.„С.В.“, противозаконно е отнел от владението на Е.С.В.от с.М., община М.,
чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил „И.“ с рег.№ ХХХХ,
собственост на И.Х.Д. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като
е последвала повреда на превозното средство, в размер на 718 лева. Действал е
умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл. 346 ал.2
т.1 пр.1 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият е действал
умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и
ги е желаел.
Причини
за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското
правосъзнание, незачитане на чуждата собственост.
Подсъдимият
е с основно образование, разведен, безработен и неосъждан.
При определяне на наказанието се отчете наличие на
хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция
на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК
с ДВ бр.26/2010 год.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално
положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните
самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното
съдействие още на досъдебното производство, като бе отчетено и чистото му
съдебно минало, а отегчаващи такива са употребата на алкохол, макар и в малко
количество, което е довело до извършване на противоправната проява. Невъзстановяването
на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и
финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително
влошена..
Затова
и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.346 ал.2
т.1 пр.1, вр. с ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от
свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така
определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание
Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода
да бъде изтърпяно ефективно.
Със своя съдебен акт съдът не
постанови на основание чл.346 ал.4
от НК на подсъдимия наказанието Лишаване от
право да управлява моторно превозно
средство, тъй като същият е неправоспособен водач, което е видно от Справка от
Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1553/02.05.2019 г.
С така определеното наказание, съдът отчете, че ще
бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.
С
присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР гр. В. направените по
делото разноски в размер на 764.20 лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: